Освен противоречията между лидерите нарасналите очаквания на 6-те млн. либийци към новия режим също ще направят живота на ПНС много труден. "Досега те (ПНС - бел. ред.) имаха извинение да водят война. Сега вече го нямат. Очакванията са всичко да започне да се случва сега", коментира пред Reuters Джон Хамилтън, експерт по Либия.

В същото време Либия има много потенциал - огромни природни ресурси, малко население и стотици европейски фирми, надпреварващи се инвестиционни възможности в страната. Политическият процес, който започна със смъртта на Муамар Кадафи, ще покаже дали крехката коалиция на противниците му може да продължи да съществува или страната ще последва съдбата на Ирак. В случая е важно не само НАТО да не се дезангажира, но и ЕС бързо да предложи масирана помощ за възстановяване на страната. Със сигурност ще има съпротива срещу идеята за европейски "Маршал" план за Средиземноморието точно по време на финансовата криза, но всяко евро, инвестирано в този регион, ще се изплати многократно.

Мъст или примирие

"Поне двама от синовете на Кадафи имат политически амбиции и издирването им ще продължи", казва Джейн Кининмонт, експерт по Северна Африка и Близкия изток от британския институт по международни отношения Chatham House, и добавя: "Убийството на Кадафи няма да бъде краят на съпротивата на режима. Екзекуцията на Саддам Хюсеин в Ирак бе огромен удар за поддръжниците му, но някои от тях се радикализираха допълнително заради начина, по който той беше убит."

Как точно е загинал Кадафи още не е ясно. Различни кадри, показани по медиите, дават основание да се смята, че той е бил заловен жив в родния си град Сирт, а след това екзекутиран. Фактът, че е той е загинал в бойни действия е много важен за арабския манталитет. Източник на "Капитал" от Дамаск, който участва в протестите срещу тамошния режим, говори с уважение за смелостта на Кадафи. "Той може да е луд, но избра да остане в родината си и да умре в битка", казва сириецът. "Вече видяхме в Ирак, че смъртта на лидера не доведе до край на съпротивата. Но смятам, че колкото повече ПНС поема контрола в Либия, толкова по-трудно ще бъде за лоялистите на Кадафи да поддържат дългосрочно съпротивата", обясни за "Капитал" Даниел Корски от Европейския съвет по външна политика.

Във всички случаи на свобода със сигурност остават тримата синове на Кадафи Саади, Сейф ал Ислам и Мохамед. Бившият футболист, а по-късно държавен функционер и любител на киноиндустрията Саади успя да стигне до Нигер, където получи убежище. Срещу него има издадена заповед за арест от Международния съд в Хага, но засега властите в Нигер нямат намерение да го предадат. На Саади са приписвани по-умерени възгледи, като той дори е искал да преговаря с бунтовниците, но не е получил отговор от тяхна страна.

От другата страна е Сейф ал Ислам, образован на Запад и сочен за наследник на баща си. Той успя да се появи изненадващо пред чужди репортери само часове след като се твърдеше, че е заловен в Триполи през август. Тогава Сейф ал Ислам каза с усмивка "Майната му на международния съд" и избяга в нощта. Според непотвърдени сведения той е бил заловен близо до град Злитан. Но ако тази информация се окаже невярна, може да се очаква, че смъртта на баща му ще ожесточи Сейф ал Ислам и ще го направи още по-решителен да продължи съпротивата.

В редиците на самите бунтовници отдавна личат пукнатини. Часове преди смъртта на Кадафи Махмуд Джибрил, временен премиер на Либия, заяви, че смята да подаде оставка заради вътрешните политически игри – знак, че различията са всичко друго, но не и преодолени.

Хората в Либия обаче не се интересуват от това и очакват новите власти да изпълнят всички свои обещания - лицензиране на политическите партии, провеждане на избори и разоръжаване на въоръжените групировки. "Те трябва да бъдат много внимателно разформировани или интегрирани в либийската армия. Остават въпроси за лоялността на тези групировки, как те се отнасят една с друга и какви искания имат", смята експертът по Либия Алекс Уорън, цитиран от Reuters.

"Либийците трябва да намерят начин да използват богатството на страната за благото на колкото се може повече хора. Пред тях има много предизвикателства – трябва да постигнат помирение, да осигурят правосъдие за онези, които са заловили, и да установят работещи институции", смята Далтън.

<#text>

НАТО - вън или вътре

Италианският премиер Силвио Берлускони побърза да заяви след новината за смъртта на Кадафи, че войната в Либия е приключила. На срещата на НАТО на 4 октомври намерение за изтегляне заяви и генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен: "Готови сме да кажем край, когато бъдат изпълнени военните и политическите условия за това." За съюзниците беше нужна увереност, че Муамар Кадафи няма възможност да оказва съпротива, не командва войски и не застрашава живота на цивилни. Със смъртта на полковника всичко това е изпълнено. Премахването му решава и потенциалния спор между Международния съд в Хага, който искаше да го съди заради престъпления срещу собствения му народ, и ПНС, който искаше това да стане в Триполи.

"Мисля, че това ще бъде краят на операцията на НАТО, тъй като вече няма заплаха за цивилното население", смята сър Ричард Далтън. Кининмонт обаче е на друго мнение: "Първоначалният мандат на НАТО за защита на цивилните граждани изтече. Но все пак е възможно да има войски на терен. Разбира се, това повдига въпроси доколко е легална една такава операция. ПНС се противопоставя на възможността за присъствието на международни мироопазващи сили", коментира Кининмонт за "Капитал".

Решението за края на операцията ще бъде взето на политическо ниво, предупреди адмирал Джеймс Ставридис, командващ силите на НАТО в Европа, цитиран от Reuters, и постави много въпросителни какво точно трябва да се случи, за да бъдат прекратени бойните полети. Френският министър на отбраната Жерар Лонге пък има нужда от "стабилно функциониращо правителство" в Триполи – формулировка, подлежаща на много тълкувания. Все пак мисията може да приключи в близките дни, заради големия натиск тя да бъде отзована, коментира за "Капитал" Даниел Корски от Европейския съвет по външна политика.

Смъртта на Кадафи е само началото на желания политически и икономически ренесанс на африканската страна. "Подобен преход се е случил в толкова много страни, че не виждам защо това да не стане и в Либия", казва оптимистично сър Ричард Далтън. Краят на полковника може да даде нова искра и на революциите в арабския свят. Докато всички в Либия празнуват, и диктаторите, и протестиращите в региона гледат към тях.