Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 23 окт 2011, 21:31, 4754 прочитания

Спасяването на банките в еврозоната ще струва 108 млрд. евро

Европейските лидери отложиха за сряда приемането на новите мерки за борба с кризата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Още с пристигането си в Брюксел в неделя човекът, към когото са насочени всички погледи, охлади надеждите. "Не трябва да очакваме решения днес, а по-скоро в сряда", каза пред репортери германският канцлер Ангела Меркел. Същото беше и посланието на френския президент Никола Саркози преди началото на разговорите през уикенда - нужни са още "дълги часове разговори" преди лидерите на ЕС най-после да направят това, което се очаква от тях. А именно, след повече от година и половина колебливост и половинчати мерки най-после да направят нещо смислено и решително, с което да потушат най-опасната криза в историята на ЕС.

Единственият малък пробив от срещата в неделя е принципното съгласие какво да се прави с уязвимите европейски банки, държащи облигации на Гърция и други проблемни държави от еврозоната. Европейските лидери се разбраха, че банките се нуждаят от 108 млрд. евро допълнителен капитал до юни 2012 г. Така бе приета новата оценка на Европейския банков регулатор, че ще са необходими между 100 и 110 млрд. евро за заздравяване на банковата система, въпреки съпротивата на Испания, Италия и Португалия (чиито банки вероятно ще имат нужда от най-голяма рекапитализация). В началото на седмицата регулаторът оценяваше потребностите на 80 млрд. евро, но сега е представил по-висока оценка.


Според споразумението (което трябва да бъде допълнено с важни детайли и одобрено окончателно в сряда) банките трябва да се опитат сами да наберат нужните средства от пазара. Ако не успеят, ще се намесят правителствата, които ще инжектират в тях публични средства. Ако и това няма как да стане (примерно Италия, Испания, Португалия и Гърция трудно могат да изкарат големи суми за финансиране на банки), ще се намеси Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС).

Точно ЕФФС, който разполага с 440 млрд. евро (част от тях използвани за спасяване на Гърция, Ирландия и Португалия) продължава да бъде най-конфликтната точка, по която Меркел, Саркози и компания още не могат да се споразумеят. Но германският канцлер вече надделя - през уикенда френският президент призна, че неговата идея ЕФФС да бъде превърнат в своебразна банка и да ползва ресурсите на Европейската централна банка, вече е мъртва.

Опцията, по която се работи сега, е предпочитаният от Германия вариант - фондът (тоест всички държави, които участват в него) да стане гарант на част от новоиздадения дълг в еврозоната, вероятно на около 20%. Това ще повиши потенциалния капацитет на ЕФФС до 1-1.5 трлн. евро и ще успокои инвеститорите, че е безопасно да купуват испански и италиански облигации. Надеждата е това да спре тръгналата от Гърция зараза и да издигне защитна стена около атакуваните от пазарите уязвими страни в еврозоната. Този въпрос обаче, както и какво да се прави с гръцкия дълг и колко от него да бъде отписан, остават за сряда.



Всъщност по отношение на следващата среща държавите извън еврозоната постигнаха малка победа. Водени от Великобритания и Полша, те се пребориха на ключовия форум в сряда да присъстват лидерите на 27-те страни от ЕС, а не само 17-те от евроклуба, както беше първоначалната идея. Така страни като България, които още не са приели еврото, ще могат да участват във важните разговори.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Производствената активност в еврозоната е на най-ниско ниво от 2012 г. Производствената активност в еврозоната е на най-ниско ниво от 2012 г.

Положението може да се влоши през следващите месеци, прогнозират от IHS Markit

1 апр 2020, 615 прочитания

Отвъд коронавируса: пътят към следващото нормално Отвъд коронавируса: пътят към следващото нормално

Доклад на McKinsey предвижда преструктуриране на икономическия и социален ред

1 апр 2020, 1598 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Възраждане в пустинята

Тунис избра на власт да дойдат ислямисти, но това не е задължително лошо

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10