Искаме ислям

"Никой не може да се съмнява в този резултат. Той показва много ясно, че тунизийския народ е привързан към ислямската си идентичност", казва забулената Зейнаб Омри, цитирана от Reuters. 

Тя е права. Победата на "Ан Нахда" на изборите не беше неочаквана. В миналото партията е участвала един единствен път на вот през 80-те години, когато успява при невероятните фалшификации и натиск от страна на режима да спечели значителна подкрепа. В отговор президентът Бен Али изгонва лидера й Рашид ал Гануши и забранява партията. По този начин той не само не намалява популярността й, а я превръща от символ на ислямистите в символ на съпротива срещу корупцията, непотизма и режима.

От "Ан Нахда" казват, че искат да представляват възможно най-голяма част от тунизийците, включително пиещите алкохол, обличащите откриващи тялото дрехи и онези, които рядко посещават джамията.

Бъдещият модел на управление на тунизийските ислямисти ще следва примера на Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган в Турция, твърдят от "Ан Нахда". Готови са и на коалиция със светските партии "Конгрес на републиката" и "Еттакатол", които са добре познати сред тунизийската интелигенция. "Искаме да бъде постигнато стабилно правителство и да бъдат успокоени инвеститорите и международните икономически партньори", казва Абделхамид Джлази, ръководител на предизборната кампанията на ислямистите.

Назад към миналото?

Основните притеснения за бъдещето на Тунис, ако конституцията бъде написана от "Ан Нахда", са за жените. В ерата на Хабиб Бургиба и Бен Али Тунис е единствената арабска държава, където многоженството е забранено и е въведен минимален праг за встъпване в брак от 18 години. Над 80% от жените са грамотни, а носенето на забрадка е по-скоро изключение, отколкото задължение.

Засега страхът идва най-вече от недоверието и непознаването. Светски настроените тунизийци обвиняват "Ан Нахда", че зад учтивото говорене и смирената фасада се крият много по-радикалните виждания на ислямистите, проповядвани сред редовите членове в провинцията.

"Наистина много се притеснявам за тези резултати", казва Мириам Османи, 28-годишна журналистка, цитирана от Reuters. "Ще видите завръщане на диктатурата, когато "Ан Нахда" постигне мнозинство в конституционното събрание".

Откъдето и да се погледне обаче, победата на "Ан Нахда" е забележителна. Само допреди 10 месеца партията действаше в нелегалност, а активистите й бяха заплашени със сериозни наказания. Ако формацията продължи така умело да привлича толкова широк спектър от тунизийци, тя ще бъде най-значимият политически играч на президентските и парламентарни избори през 2012 г.

В геополитически план политиката на "Ан Нахда" ще срещне много подкрепа от новият стар съсед Либия, където шериатът бе въведен като основен източник на законодателство. Турция, която се опитва да задава тон в Близкия изток и Северна Африка, също няма да пропусне да поздрави Рашид ал Гануши с изборната победа. Успехът му може да послужи и за катализатор на подобни настроения в съседен Алжир, където ислямистите печелят изборите през 1991 г., но армията ги анулира. В Сирия победата на "Ан Нахда" ще бъде разглеждана по два начина - режимът ще я използва за сплашване на малцинствата, а протестиращите ще могат да я покажат като пример, че ислямизъм не означава само строги наказания и забрани.