На зазоряване на тайно място в пустинята бе погребано тялото на Муамар Кадафи, след като то престоя четири дена в месарска хладилна камера в Мисрата, за да може стотици либийци да се уверят с очите си, че той е убит, и да се снимат с телефоните си за спомен.
По информация на Преходния национален съвет (ПНС) на погребението са присъствали няколко роднини на полковника и представители на властта. Били са прочетени задължителните ислямски молитви, въпреки че е спазена фетва, която забранява тялото му да бъде положено в мюсюлманско гробище. Освен това е бил пренебрегнат и обичаят погребението да стане до един ден след кончината. Така либийският диктатор бе наказан и в смъртта си.
Безславен край
Докато ПНС се чудеше какво да направи с тялото, а Западът настояваше за аутопсия, която да разкрие дали Кадафи е бил екзекутиран, представител на новата власт в Либия съобщи пред Reuters, че погребението е станало наложително, тъй като разлагането е било толкова напреднало, че "тялото не може да издържи още дълго". Заедно с диктатора бяха погребани синът му Муатасим, както и негов доверен висш служител.
Според ПНС местонахождението на гроба ще остане в тайна, тъй като може да се превърне в свято място за лоялните на Кадафи бойци. Освен това може да бъде и осквернено от противници на режима му.
Второто е доста по-вероятно предвид бурната радост на либийците след смъртта му. Общественото мнение е, че няма значение как е умрял Кадафи, стига вече да го няма. За повечето свои сънародници той си е заслужил куршума и това е по-справедливо, отколкото да бъде изправен на съд и да отговаря за престъпленията си.
Въпросите за смъртта му изникнаха, след като разпространените от медиите грозни кадри на саморазправа показаха, че диктаторът е бил още жив, макар и целият окървавен, при залавянето си в Сирт. Обяснението на новата либийска власт е, че той е убит в последвала престрелка между бунтовниците и поддръжници на режима. Според медицински източници прегледът на тялото на 69-годишния бивш лидер е установил наличие на огнестрелна рана в главата. В тази връзка председателят на ПНС Мустафа Абдел Джалил заяви, че е сформиран комитет, който да разследва обстоятелствата около смъртта му.
Шериатът се завръща
Независимо как е намерил смъртта си, краят на Кадафи и на неговото 42-годишно управление бележат нова ера за Либия. Страната вече официално обяви кърваво отвоюваната си свобода. Но оттук нататък предстои още много.
Първите новини от свободна Либия предизвикаха тревожни реакции в чужбина. По време на церемония в Бенгази Джалил обяви, че в страната се връщат законите на шериата: "Ние сме ислямска държава и за нас основно законодателство е ислямският шериат. Всеки закон, който му противоречи, ще бъде отменен", заяви той. Това включва както връщане на многоженството, така и забрана за начисляването на лихви в банките, тъй като те са в разрез с ислямската традиция.
Обезпокоен, Европейският съюз призова Либия да спазва човешките права и принципите на демокрацията. В отговор Джалил успокои Запада, че либийците изповядват умерен ислям.
Въвеждането на шериата е много вероятно да бъде изтълкувано като потвърждение на страховете на част от западната общност, че свалянето на дългогодишните диктатури в Близкия Изток и Северна Африка ще отвори пътя на ислямистите към властта. В социалните мрежи вече се появиха и първите шеги в стил "ЕС и НАТО докарват ислямистите в Либия". Друг е въпросът дали страховете на Запад не са преувеличени и не се дължат основно на неизвестността и непознатото.
Да изградиш държава
До десетина дни Либия вероятно ще има ново правителство, а сегашният временен премиер Махмуд Джибрил е обещал, че ще подаде оставка. След осем месеца ще има избори за Национален конгрес, който ще има две задачи - да напише конституция, за която ще бъде свикан референдум, и да състави друго временно правителство, което ще управлява до първия президентски вот.
За разлика от своите съседи Либия никога не е имала механизъм за избори, така че изграждането на тези структури ще бъде много трудно. Освен това новата система ще повдигне дебата за светската и ислямистката политика, а това тревожи особено много Запада.
Основен приоритет сега, освен възстановяването на пострадалата от войната инфраструктура, е да бъдат прибрани оръжията и да бъде възстановен редът и стабилността. Бойците срещу Кадафи са с разнообразен произход, ето защо е изключително важно да бъдат интегрирани в бъдещото управление, без да се създават поводи за насилие и ново използване на оръжието. Добре би било възстановяването на дейността на полицията, вместо да се разчита на въоръжените бригади, които по време на бойните действия гарантираха сигурността в градовете. Ще трябва да се изгради и нова национална армия, която да включва представители на всички общности.
Нуждата от помирение
Останалите малко на брой бастиони на лоялните към Кадафи бойци едва ли ще окажат особена съпротива и най-вероятно ще бъдат бързо превзети. Но проблемът с помирението между поддръжниците на стария режим и защитниците на новия демократичен ред ще бъде най-належащ за решаване.
Друг основен момент е възстановяването на производството на нефт, тъй като то е жизнено важно за икономиката на страната. Преди войната Либия добиваше 1.6 млн. барела петрол на ден. Сега производството достига 430 000 барела и бавно се покачва, като наскоро бяха отворени наново някои рафинерии.
Смъртта на Кадафи е само началото на желаното политическо и икономическо възраждане. В Либия в момента трябва да променят дори такива дребни неща като учебниците по история – те трябва да се пренапишат, тъй като в тях не се изучава периодът преди идването на власт на полковника, когато е имало монархия. Освен това всичко, свързано с Кадафи, е представено само в положителна светлина.
Анализаторът сър Ричард Далтън, който е бил посланик на Великобритания в Либия от 1999 до 2003 г., обаче е оптимист: "Подобен преход се е случил в толкова много страни, че не виждам защо това да не стане и в Либия", казва той пред "Капитал" .
На зазоряване на тайно място в пустинята бе погребано тялото на Муамар Кадафи, след като то престоя четири дена в месарска хладилна камера в Мисрата, за да може стотици либийци да се уверят с очите си, че той е убит, и да се снимат с телефоните си за спомен.
По информация на Преходния национален съвет (ПНС) на погребението са присъствали няколко роднини на полковника и представители на властта. Били са прочетени задължителните ислямски молитви, въпреки че е спазена фетва, която забранява тялото му да бъде положено в мюсюлманско гробище. Освен това е бил пренебрегнат и обичаят погребението да стане до един ден след кончината. Така либийският диктатор бе наказан и в смъртта си.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
18 коментара
То и Афганистан преди време е била модерна държава с разумно управление и високо ниво на образованост, но след намесата на великите сили вижте в какво се е превърнал.
Убиха Кадафито - добре, но ако след него дойде по-голям идиот какво ще правят. Предлагам да пленят Сейф Ал Ислам и да си го гледкат и пазят в резерва, защото освен него май няма кой да се оправи в тая цигания.
Където Чичо Сам е донесъл с бомби "демокрация", никне ислямизъм. Така беше в Ирак, в Афганистан, Иран се втвърдява все повече. След платените революции в Египет, Тунис, Либия от една страна настъпват ислямизмът и от друга - мултинационалните компании, които точат зъби за природните богатства и енергетиката им. След изтрезняването, народът ще се окаже беден и недоволен.
Алчността на Запада ражда своя бъдещ касапин...
Чака ги тежко бъдеще. Инфраструктурата е разрушена. В Дневник има потресаващи снимки на разрушени от куршуми и снаряди сгради. Щетите са за стотици милиони долари. До тук доведе Либия жаждата за власт на цялата фамилия на Кадафи. Не може да се отрече, че много са направили за Либия, но и много са навредили. Най-вече не са успели да създадат сменяем управляващ елит като в западните цивилизации и сега цяла Либия ще страда от това. Ето вече обявили, че връщат шериата. Стъпка назад в развитието на държавата.
До коментар [#3] от "Симо":
"Стъпка назад в развитието на държавата", казвате, но това е вашата гледна точка, от кулата на вашето възприятие за "нормалност". Дали условният Халил от еди кое си либийско племе мисли като вас? Дълбоко се съмнявам.
Защо не оставим всеки да чертае бъдещето си както го разбира? Я се поставете на мястото на този Халил и се опитайте през неговите очи да опишете ситуацията у нас. Сигурно ще е доста различно от това, с което сме свикнали.
Арабската пролет стана ислямистка пролет, с помощта на НАТО. Унищожиха светски режим, за да се пръкне шериатски, което е стъпка с няколко века назад!
Кога западните стратези ще почнат да се учат от грешките си?
и братята хамериканци сега като кажат - даааа ама ние ви помогнахме айде сега дайте насам петрола..
Ислямистка държава на броени километри от Европа...страхотна перспектива!
Дано не си спомняме с носталгия за Бясното псе след време.
В края на краищата алчността ще погуби запада. Борбата беше за повече петрол с един политик, който се беше научил да извива ръце. Е, избомбардираха го. Сега има два варианта - марионетно правителство като в Ирак или племенна анархия като в Афганистан. Само че докато тече петролът към танкерите, човешките права ще бъдат избутани в девета глуха.
Между другото някой да помни революция, от която обикновените граждани (а не водачите на революцията) да са спечелили?
Случил се е в други страни, но това не гарантира, че ще се случи успешно и в Либия. Добър анализ.
Сега ще почне борба кой да печели от добива на нефт, като му прибавим шериат и ислямизъм и те ти Иран в Африка.....
А "обикновените" либийци ги чака съдба ла Нигерия, търкане и не мъркане.... и беднотия до шия, много скоро пак ще потърсят кадафето...... ама глупостта ходи по хората не по гората....