Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 28 окт 2011, 15:47, 5609 прочитания

Решихме да решим

Лидерите на ЕС още не са спасили еврозоната. Но все повече я отделят от страните, които са отвън

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Срещи за определяне на още срещи и решения да се вземат решения

С това в общи линии се изразява трескавата активност в ЕС през последната седмица. Поредната среднощна сделка в Брюксел трябваше да е отговорът на всички въпроси и да намери "цялостно решение" за кризата в еврозоната. Разбираемо това не стана. Тя роди повече въпроси, отколкото отговори. И важните неща не са тези, включени в споразумението, а онези, които останаха извън него.


Най-сигурното е, че разделителните линии в ЕС стават все по-дълбоки. А към двете скорости в Европа вече се прибави и една задна, като се обособяват три групи – страните в еврозоната, онези отвън и Гърция. Никоя от трите няма причини да е прекалено радостна или прекалено тъжна от последното споразумение в Брюксел. Но всички ще бъдат сериозно засегнати и притеснени от него.
Решението накратко

- Частните кредитори на Гърция ще приемат 50% подстрижка по номинала на дълга.

- Европейският фонд за финансова стабилност ще получи гаранции, с които да подкрепи дълг до 1 трлн. евро - чрез застраховки за нов дълг до 20-25%  и чрез специални инструменти, с които могат да се привличат пари извън Европа.

- Рекапитализация на европейските банки, които трябва да съберат 106 млрд. евро до юни 2012 г., за да достигнат 9% капиталова адекватност от първи ред (Core Tier One).

Много отговори, още повече въпроси

1. Гърция например има защо да се радва, че 50% от задълженията й ще бъдат опростени. След като германският канцлер, френският президент и още няколко техни колеги направиха среднощен рейд на преговорите между финансовите институции, които държат гръцки дълг, последните се съгласиха да приемат двойно по-голяма "подстрижка" от договорената през юли.

Тук обаче идва голямото "но" – подробностите на сделката, която трябва да доведе до това частните инвеститори в гръцки облигации да отпишат близо 100 млрд. евро гръцки дълг, тепърва ще се договарят и съвсем не е сигурно, че всички ще се съгласят да участват. Идеята е повечето от банките да се присъединят към схемата "доброволно" - евфемизъм, целящ да избегне т.нар. кредитно събитие, което да задейства застраховките срещу фалит на Гърция чрез Credit Default Swaps (CDS). Логиката е, че доброволното отписване на дълг не е фалит, но финалната дума е на International Swaps and Derivatives Association (ISDA). Ако тя прецени, че има банкрут, проблем вече ще имат банките, издали CDS. От друга страна, ако се окаже, че това не е фалит, възниква въпросът какво е? 



"Избегнахме банкрута, дългът сега е поносим. Гърция може веднъж завинаги да изчисти сметките си с миналото", побърза да каже премиерът Георгиос Папандреу. Дори и всичко да мине по сценарий обаче, това ще даде простор за дишане на Атина, но няма да я свали от системите. В най-добрия възможен сценарий към 2020 г. дългът й ще бъде около 120% от БВП - колкото е сега на Италия. Както констатира Янис Еманулидис от European Policy Center, другите страни от еврозоната и ЕЦБ са готови да предоставят още 100 млрд. евро на Атина, но в даден момент в близките години може би ще трябва да приемат, че ако гръцката икономика не започне да расте с добър темп, част от тази помощ ще бъде безвъзвратно изгубена. "Ключовият въпрос е кога Гърция ще може да се върне към нормално финансиране от пазарите. Голямото отписване на дълг може и да помогне, но само по себе си не е достатъчно за възстановяването на нормалния пазарен достъп", посочва пред "Капитал" Никола Верон от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel. 

2. Германците са другите, които могат да се радват на изхода от срещата. "Светът приветства Меркел", гласеше триумфалното заглавие на в. Bild на следващия ден. Германският канцлер получи повечето от нещата, които поиска, въпреки съпротивата на Франция. Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да финансира директно Европейския фонд за финансова стабилност и така поне засега няма директно да печата пари и да създава инфлация.

Механизмът за наблюдение на Гърция стана съвсем постоянен, след като Меркел изрично накара премиера Папандреу да се съгласи мисията на "тройката" от ЕС, МВФ и ЕЦБ да остане в Атина, вместо да пътува между Брюксел и гръцката столица. Още по-голямата й победа обаче бе контролът, под който бе приведена Италия. След като писа до  последния момент писмо до колегите си в Брюксел, в което обяснява реформите, които иска да направи, и се оправдава за оправдава забавянето им, италианският премиер Силвио Берлускони получи и наблюдение от Европейската комисия, която ще отговаря тези реформи да бъдат изпълнени. След България и Румъния Италия е единствената друга страна с директно наблюдение по конкретна тема от Брюксел.

"И гръцката позиция, и това за ЕЦБ са победа за германците", категоричен е пред "Капитал" зам.-директорът на Bruegel Гюнтрам Волф. "Няма сблъсък на правителства. Когато става дума за толкова много пари, е важно да се преговаря сериозно, коментира той пред "Капитал". Италия е различен случай, защото повечето хора дори вътре в страната биха се съгласили, че правителството не прави онова, което трябва. Що се отнася до Франция, просто Германия е вече очевидно старшия партньор и на французите им трябва време, за да свикнат с това."

Освен това германците волю-неволю ще трябва да се превърнат в надзирателите на една еврозона, която ще става все по-централизирана и с все по-строги правила, но ще зависи от толкова случайни неща като настроенията в италианския парламент. Това, както Берлин вече открива, е тежка и неблагодарна роля.

3. Европейският фонд за финансова стабилност (EФСФ) е другото, по което Меркел надделя. Той няма да ползва ресурсите на ЕЦБ и няма да действа като банка, а ще дава застраховка на между 20 и 25% от новоемитирания дълг на проблемните държави в еврозоната. Което обаче означава, че ако Франция започне да се клати и първокласният й ААА рейтинг попадне под въпрос, Германия ще остане онзи европейски Атлас, който да крепи цялата конструкция на гърба си.

Освен това, както самата Меркел призна, още никой не знае откъде ще дойдат обявените 1 трлн. евро за ЕСФС. "Това е приблизителна стойност. Още не знаем как ще работи", каза германският канцлер. Като възможен източник на финансиране за фонда се споменава Китай. Въпросът обаче е какво ще иска Пекин в замяна - дали например бленуваното признаване от ЕС за пазарна икономика ще е достатъчен мотив да се хвърлят десетки милиарди евро в подкрепа на едно половинчато решение.

Всъщност не само финансирането, но и инструментариумът на ЕФСФ стават все по-подозрителни. От него се очаква едновременно да отпуска пари на правителства, да изкупува дълг (или да служи за застраховка при фалит), да рекапитализира банки, да създава сложни финансови инструменти, които не са много различни от тези, с които започна кризата в САЩ преди три години. 

Не е ясно и дали фондът ще успее да защити Испания и Италия от пазарна паника. "Това не е механичен процес, който може да се сведе до едно голямо магическо число. Има много технически начини, които да дадат сигурност, че е взето политическо решение да се спре заразата с всички средства. Но още нямаме такова решение", смята Никола Верон от Bruegel.
 
4. Банките също имат поводи за радост и тъга. Те ще оцелеят, но цената за някои ще е твърде висока. Германските банки например ще бъдат едно от всички неща, които Берлин ще трябва да подкрепи, но поне не са най-нуждаещите се от капитал на фона на тези в Испания, Италия и Франция. Разбира се, заедно с финансовите институции от самата Гърция. За тях премиерът Папандреу вече предначерта бъдеще, в което национализацията изглежда съвсем вероятен сценарий.
 
Останалите банки в Европа също нямат особени поводи за радост. Действително задължителната рекапитализация ще заздрави балансите им след "подстрижката". Само че в картината остават твърде много неясноти. Например ще успеят ли да съберат нужните според оценките на европейския регулатор 100 млрд. евро от пазарите, и то за едва осем месеца, за да постигнат исканите 9% капиталова адекватност. И дали тази сума ще се окаже достатъчна, за да увери инвеститорите, че финансовите институции имат достатъчно средства за предотвратяване на заразата. Да не говорим за банкерите в Източна Европа, на които е много вероятно да им се наложи да се преборят и със свиваща се подкрепа от страна на западноевропейските им майки (повече по темата тук).

Ние и вие

Онези, които наистина имат повод да се притесняват от резултата от последната седмица, са някои от страните извън еврозоната. Много от детайлите на договореното останаха неясни и пълни с двусмислие, но това което не можа да бъде скрито по никакъв начин, е, че Европа вече има две зони. Едната са 17-те страни с евро, които вървят към все повече интеграция, а втората - останалите 10. "Една от причините за кризата бе, че почти всички подцениха колко свързани са икономиките в еврозоната. Сега поправяме това", каза след срещата президентът на ЕС Херман ван Ромпой.

И в неделя, и в сряда 17-те се срещнаха отделно, след общата среща на 27-те. По настояване на Холандия Европейската комисия вече има специален отговорник за еврото - комисарят по икономическите въпроси Оли Рен бързо бе вдигнат на поста вицепрезидент на комисията. Това звучи като не толкова далечен предвестник на бленувания от Франция икономически министър на Европа. Прибавете гледката на италианския премиер, на когото му се налагаше да се обяснява пространно пред останалите си 16 колеги за това какво прави и какво не в страната си, и ще разберете защо британците например потръпват.

"Имаме проблем между страните вътре и вън от еврозоната", признава Улрике Геро от Европейския съвет по външна политика. Това ще бъде въпрос на комуникация, казва тя. Волф смята, че Европа на две скорости е вече факт. "Тези извън еврозоната може да станат още по-слабо интегрирани." Британският пример е важен. Тази седмица група депутати от управляващото мнозинство поставиха пред парламента желанието на 100 хил. британци да бъде проведен референдум "за или против" членството в ЕС. Въпреки че правителството на Дейвид Камерън бързо приключи тази искра на недоволство, то се ангажира с обещанието да поиска обратно някои правомощия в отношенията с Брюксел при първа удобна възможност.

Такава ще дойде, в момента, в който страните в еврозоната започнат да предоговарят основните документи на съюза. Това ще бъде видяно като триумф за британците, но и ще значи, че те ще стават все по-изолирани. Останалите извън еврозоната, като Полша и България например, не искат да се разграничат от нея, а по-скоро да станат членки. С интегрирането на еврозоната любимата британска позиция - с единия крак в ЕС, с другия леко встрани, ще става все по-невъзможна.

За биковете, конете и мишките
 

Преди да се правят политически равносметки обаче, има едно важно условие - спасителният план въобще да заработи. Засега това, което беше договорено като нещо революционно, е по-скоро обновяване и надграждане на предишни мерки - наливат се не 440 млрд., а 1 трлн. евро, банките поемат не 21%, а 50% загуби от неразумните си инвестиции. При това липсва и каквато и да било яснота за детайлите как да се стигне до това. Когато стигнем до голяма въпросителна, тя продължава да се разрешава или с твърдото уверение, че всички банки са "ама напълно стабилни", или с предстоящо обаждане на Саркози до Ху Дзинтао (китайците вече всяка седмица уж идват на бял кон в Европа да я спасяват, но не би).

Ясно е, че политиката е изкуството на възможното. А и Европа има много ограничен инструментариум за реакция. Въпросът е дали предлаганите мерки са максимално възможните. Тази последна среща даде заявка за по-голямо решение: реалистичен поглед на банковия пазар, повече контрол върху отделните политики и единни гаранции са добро начало. Но това е все още само купуване на време. Ако и след него не последват бързи и категорични стъпки (за които ще се следи на срещата през ноември), ще разказваме за следващата подобрена версия на "голямото спасяване". Досещате се каква ще е: не 1, а 2 трлн. евро; не 50, а 100%; не само Гърция, а и Португалия, и Италия.

по темата работи и Николай Стоянов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

На Covid море в Южна Европа На Covid море в Южна Европа

Или как се подготвят за летния сезон в Гърция, Турция, Испания и Италия

29 май 2020, 1081 прочитания

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава 1 Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

29 май 2020, 1416 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Какво й става на Холандия

Някогашната така либерална държава проявява все по-често признаци на ксенофобия и нетолерантност. Причините? Страх и несигурност.

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10