Решихме да решим
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Решихме да решим

Заедно в Либия, отделно в Европа. Великобритания изглежда все по-откъсната от страните в еврозоната

Решихме да решим

Лидерите на ЕС още не са спасили еврозоната. Но все повече я отделят от страните, които са отвън

Огнян Георгиев, Светломира Гюрова
5665 прочитания

Заедно в Либия, отделно в Европа. Великобритания изглежда все по-откъсната от страните в еврозоната

© reuters


Срещи за определяне на още срещи и решения да се вземат решения

С това в общи линии се изразява трескавата активност в ЕС през последната седмица. Поредната среднощна сделка в Брюксел трябваше да е отговорът на всички въпроси и да намери "цялостно решение" за кризата в еврозоната. Разбираемо това не стана. Тя роди повече въпроси, отколкото отговори. И важните неща не са тези, включени в споразумението, а онези, които останаха извън него.

Най-сигурното е, че разделителните линии в ЕС стават все по-дълбоки. А към двете скорости в Европа вече се прибави и една задна, като се обособяват три групи – страните в еврозоната, онези отвън и Гърция. Никоя от трите няма причини да е прекалено радостна или прекалено тъжна от последното споразумение в Брюксел. Но всички ще бъдат сериозно засегнати и притеснени от него.

Решението накратко

- Частните кредитори на Гърция ще приемат 50% подстрижка по номинала на дълга.

- Европейският фонд за финансова стабилност ще получи гаранции, с които да подкрепи дълг до 1 трлн. евро - чрез застраховки за нов дълг до 20-25%  и чрез специални инструменти, с които могат да се привличат пари извън Европа.

- Рекапитализация на европейските банки, които трябва да съберат 106 млрд. евро до юни 2012 г., за да достигнат 9% капиталова адекватност от първи ред (Core Tier One).

Много отговори, още повече въпроси

1. Гърция например има защо да се радва, че 50% от задълженията й ще бъдат опростени. След като германският канцлер, френският президент и още няколко техни колеги направиха среднощен рейд на преговорите между финансовите институции, които държат гръцки дълг, последните се съгласиха да приемат двойно по-голяма "подстрижка" от договорената през юли.

Тук обаче идва голямото "но" – подробностите на сделката, която трябва да доведе до това частните инвеститори в гръцки облигации да отпишат близо 100 млрд. евро гръцки дълг, тепърва ще се договарят и съвсем не е сигурно, че всички ще се съгласят да участват. Идеята е повечето от банките да се присъединят към схемата "доброволно" - евфемизъм, целящ да избегне т.нар. кредитно събитие, което да задейства застраховките срещу фалит на Гърция чрез Credit Default Swaps (CDS). Логиката е, че доброволното отписване на дълг не е фалит, но финалната дума е на International Swaps and Derivatives Association (ISDA). Ако тя прецени, че има банкрут, проблем вече ще имат банките, издали CDS. От друга страна, ако се окаже, че това не е фалит, възниква въпросът какво е? 

"Избегнахме банкрута, дългът сега е поносим. Гърция може веднъж завинаги да изчисти сметките си с миналото", побърза да каже премиерът Георгиос Папандреу. Дори и всичко да мине по сценарий обаче, това ще даде простор за дишане на Атина, но няма да я свали от системите. В най-добрия възможен сценарий към 2020 г. дългът й ще бъде около 120% от БВП - колкото е сега на Италия. Както констатира Янис Еманулидис от European Policy Center, другите страни от еврозоната и ЕЦБ са готови да предоставят още 100 млрд. евро на Атина, но в даден момент в близките години може би ще трябва да приемат, че ако гръцката икономика не започне да расте с добър темп, част от тази помощ ще бъде безвъзвратно изгубена. "Ключовият въпрос е кога Гърция ще може да се върне към нормално финансиране от пазарите. Голямото отписване на дълг може и да помогне, но само по себе си не е достатъчно за възстановяването на нормалния пазарен достъп", посочва пред "Капитал" Никола Верон от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel. 

2. Германците са другите, които могат да се радват на изхода от срещата. "Светът приветства Меркел", гласеше триумфалното заглавие на в. Bild на следващия ден. Германският канцлер получи повечето от нещата, които поиска, въпреки съпротивата на Франция. Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да финансира директно Европейския фонд за финансова стабилност и така поне засега няма директно да печата пари и да създава инфлация.

Механизмът за наблюдение на Гърция стана съвсем постоянен, след като Меркел изрично накара премиера Папандреу да се съгласи мисията на "тройката" от ЕС, МВФ и ЕЦБ да остане в Атина, вместо да пътува между Брюксел и гръцката столица. Още по-голямата й победа обаче бе контролът, под който бе приведена Италия. След като писа до  последния момент писмо до колегите си в Брюксел, в което обяснява реформите, които иска да направи, и се оправдава за оправдава забавянето им, италианският премиер Силвио Берлускони получи и наблюдение от Европейската комисия, която ще отговаря тези реформи да бъдат изпълнени. След България и Румъния Италия е единствената друга страна с директно наблюдение по конкретна тема от Брюксел.

"И гръцката позиция, и това за ЕЦБ са победа за германците", категоричен е пред "Капитал" зам.-директорът на Bruegel Гюнтрам Волф. "Няма сблъсък на правителства. Когато става дума за толкова много пари, е важно да се преговаря сериозно, коментира той пред "Капитал". Италия е различен случай, защото повечето хора дори вътре в страната биха се съгласили, че правителството не прави онова, което трябва. Що се отнася до Франция, просто Германия е вече очевидно старшия партньор и на французите им трябва време, за да свикнат с това."

Освен това германците волю-неволю ще трябва да се превърнат в надзирателите на една еврозона, която ще става все по-централизирана и с все по-строги правила, но ще зависи от толкова случайни неща като настроенията в италианския парламент. Това, както Берлин вече открива, е тежка и неблагодарна роля.

3. Европейският фонд за финансова стабилност (EФСФ) е другото, по което Меркел надделя. Той няма да ползва ресурсите на ЕЦБ и няма да действа като банка, а ще дава застраховка на между 20 и 25% от новоемитирания дълг на проблемните държави в еврозоната. Което обаче означава, че ако Франция започне да се клати и първокласният й ААА рейтинг попадне под въпрос, Германия ще остане онзи европейски Атлас, който да крепи цялата конструкция на гърба си.

Освен това, както самата Меркел призна, още никой не знае откъде ще дойдат обявените 1 трлн. евро за ЕСФС. "Това е приблизителна стойност. Още не знаем как ще работи", каза германският канцлер. Като възможен източник на финансиране за фонда се споменава Китай. Въпросът обаче е какво ще иска Пекин в замяна - дали например бленуваното признаване от ЕС за пазарна икономика ще е достатъчен мотив да се хвърлят десетки милиарди евро в подкрепа на едно половинчато решение.

Всъщност не само финансирането, но и инструментариумът на ЕФСФ стават все по-подозрителни. От него се очаква едновременно да отпуска пари на правителства, да изкупува дълг (или да служи за застраховка при фалит), да рекапитализира банки, да създава сложни финансови инструменти, които не са много различни от тези, с които започна кризата в САЩ преди три години. 

Не е ясно и дали фондът ще успее да защити Испания и Италия от пазарна паника. "Това не е механичен процес, който може да се сведе до едно голямо магическо число. Има много технически начини, които да дадат сигурност, че е взето политическо решение да се спре заразата с всички средства. Но още нямаме такова решение", смята Никола Верон от Bruegel.

4. Банките също имат поводи за радост и тъга. Те ще оцелеят, но цената за някои ще е твърде висока. Германските банки например ще бъдат едно от всички неща, които Берлин ще трябва да подкрепи, но поне не са най-нуждаещите се от капитал на фона на тези в Испания, Италия и Франция. Разбира се, заедно с финансовите институции от самата Гърция. За тях премиерът Папандреу вече предначерта бъдеще, в което национализацията изглежда съвсем вероятен сценарий.

Останалите банки в Европа също нямат особени поводи за радост. Действително задължителната рекапитализация ще заздрави балансите им след "подстрижката". Само че в картината остават твърде много неясноти. Например ще успеят ли да съберат нужните според оценките на европейския регулатор 100 млрд. евро от пазарите, и то за едва осем месеца, за да постигнат исканите 9% капиталова адекватност. И дали тази сума ще се окаже достатъчна, за да увери инвеститорите, че финансовите институции имат достатъчно средства за предотвратяване на заразата. Да не говорим за банкерите в Източна Европа, на които е много вероятно да им се наложи да се преборят и със свиваща се подкрепа от страна на западноевропейските им майки (повече по темата тук).

Ние и вие

Онези, които наистина имат повод да се притесняват от резултата от последната седмица, са някои от страните извън еврозоната. Много от детайлите на договореното останаха неясни и пълни с двусмислие, но това което не можа да бъде скрито по никакъв начин, е, че Европа вече има две зони. Едната са 17-те страни с евро, които вървят към все повече интеграция, а втората - останалите 10. "Една от причините за кризата бе, че почти всички подцениха колко свързани са икономиките в еврозоната. Сега поправяме това", каза след срещата президентът на ЕС Херман ван Ромпой.

И в неделя, и в сряда 17-те се срещнаха отделно, след общата среща на 27-те. По настояване на Холандия Европейската комисия вече има специален отговорник за еврото - комисарят по икономическите въпроси Оли Рен бързо бе вдигнат на поста вицепрезидент на комисията. Това звучи като не толкова далечен предвестник на бленувания от Франция икономически министър на Европа. Прибавете гледката на италианския премиер, на когото му се налагаше да се обяснява пространно пред останалите си 16 колеги за това какво прави и какво не в страната си, и ще разберете защо британците например потръпват.

"Имаме проблем между страните вътре и вън от еврозоната", признава Улрике Геро от Европейския съвет по външна политика. Това ще бъде въпрос на комуникация, казва тя. Волф смята, че Европа на две скорости е вече факт. "Тези извън еврозоната може да станат още по-слабо интегрирани." Британският пример е важен. Тази седмица група депутати от управляващото мнозинство поставиха пред парламента желанието на 100 хил. британци да бъде проведен референдум "за или против" членството в ЕС. Въпреки че правителството на Дейвид Камерън бързо приключи тази искра на недоволство, то се ангажира с обещанието да поиска обратно някои правомощия в отношенията с Брюксел при първа удобна възможност.

Такава ще дойде, в момента, в който страните в еврозоната започнат да предоговарят основните документи на съюза. Това ще бъде видяно като триумф за британците, но и ще значи, че те ще стават все по-изолирани. Останалите извън еврозоната, като Полша и България например, не искат да се разграничат от нея, а по-скоро да станат членки. С интегрирането на еврозоната любимата британска позиция - с единия крак в ЕС, с другия леко встрани, ще става все по-невъзможна.

За биковете, конете и мишките

 

Срещи за определяне на още срещи и решения да се вземат решения

С това в общи линии се изразява трескавата активност в ЕС през последната седмица. Поредната среднощна сделка в Брюксел трябваше да е отговорът на всички въпроси и да намери "цялостно решение" за кризата в еврозоната. Разбираемо това не стана. Тя роди повече въпроси, отколкото отговори. И важните неща не са тези, включени в споразумението, а онези, които останаха извън него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    abazhle avatar :-|
    Brutale

    България би следвало да преразгледа позицията си относно бъдещо присъединяване към Еврозоната...както и сериозно да обмисли всички възможни варианти за премахване на валутния борд. В противен случай страната е обречена на перманентна икономическа стагнация а оттам и: висока безработица, бедност и продължаваща емиграция на трудоспособната част от населението.

  • 2
    45iv avatar :-|
    45iv

    Британците няма да влязат в Еврозоната , те само се бъркат ако може бъркотията в Зоната да е по голяма , нали както бе забелязал още Хруш4ов са наи големия самолетоноса4 на САЩ. За Полша, незнам кои пуска подобни слухове? Преди 10 дни в Прага се срешнаха Мин. Прадседателите на страните от Вишеградската 4етворка/ без Словенската мин. председателка коиато тъкмо бе паднала от стола/.И те официално съобщиха 4е немислят да влизат там, както и Дания. 4ехия допълнително се застрахова понеже много я натискът да влезе в Евр. зоната, и управля. коалиция и опозицията направиха официални ирявления 4е за 4ленството ще предизвикат референдум , като тъка си измиха ръцете пред Евросъюза. А в Референдума както и Вацлав Клаус е ясно какво ще кажат.Пък България да влиза ако има много пари за донорство?

  • 3
    boyanv avatar :-|
    boyanv

    Капитал, извинявам се, но каква е тази нескопосана статия? Даже Иван Митев не е писал под нея... Вече не чета статиите - гледам първо коментарите. Няма ли нищо от Иван Митев под статията - ясно е, че не става за нищо. Иване, помогни на хората, вдигни рейтинга на статията. Знам, че е петък вечер, но влез през нещо - смартфон, таблет, лаптоп, каквото имаш подръка, пиши, писаното тук попадна в черна дупка, изгуби се без теб. Статия за финанси без коментар от Иван Митев < да отидеш до Рим и да не видиш папата. Нарочно пиша <, а не =. Иване, Иване....останаха хората дето пишат за финанси без хляб заради теб. Кажи за грешката на Джон Лоу, внеси малко светлина в живота ни, зарадвай ни бащице :)

  • 4
    balcanmaster avatar :-(
    Майстор Балкански (00:00–24:00)

    [quote#666:"Публикация"]Лидерите на ЕС още не са спасили еврозоната.[/quote]

    Трябва голям полет на фантазията, за да бъдат наречени тези второ- и третокласни политически администратори "лидери". Всъщност такива скоро в Европа не са се появявали, а може би дефицита за тях е по-скоро в световен мащаб...

  • 5
    convince avatar :-|
    convince

    До коментар [#4] от "Майстор Балкански (00:00–24:00)":

    Няма защо да се учудваме на лидерството сполетяло страната ни, след като можем отблизо да се запознаем, що за самозванци управляват континента.

    Това са хора със съмнителен образователен ценз и неясноти в поведението си както в личното, така и в общественото.

    Самата популация в Европа е неспособна да избере лидери, защото можеби те изобщо не съществуват, а и няма условия за това.

    Новите условности, свободното движение на ресурсни потоци и липсата на утопични религии както и усета за пълното изчерпване на политически стратегий, води до пълна хазарна хаотичност в подходите и решенията.

    При тези нови предизвикателства, никой не смее да бъде категоричен, а ще се разчита на самонагаждането на системите в които механизми се крият рискове и неизвестности и изненади, но изглежда това е и бъдещето на една високотехнологична интегрираност, в която всеки носи сам отговорностите за собственото си съществуване.

    Както отделният индивид, така и всяка институция, а защо не и държава.

  • 6
    convince avatar :-|
    convince

    Събирането на 106 милиарда за 8 месеца е непосилно дори и за високоинтегриран континент като Европа.

    Китай събра резервите си в продължение на около 25 години и няма да се навие да ги прахоса за няколко минути.

    Пари от другаде няма да се намерят, затова през ноември всички дългове на 100% трябва да се ликвидират за да започне нов кръговрат на трупане на лоши кредити.

    Обаче, риска от такава безотговорна операция, ако въобще се предприеме, крие и огромни рискове способни да опорочат, а защо не и да не унищожат ресурсният и интелектуален потенциал на планетата.

    Капанът е заложен. А безизходноста витае във въздуха.

  • 7
    convince avatar :-|
    convince

    Има два изхода , които са с равностойна резултатност, нежелана от никога, заради отрицателните си обществени последствия:

    1/ Пълно отписване на дълговете или 2/ Фалити на всички неадекватни банки. Което е почти едно и също. Но при първият случай, по-който се върви вече 4-та година съществува опасност от демотивация и унищожение на моралното кредо, както на кредиторите, така и на кредитополучателите.

    Другият също е зареден с болезнена операция на социално ампутиране, но поне моралът за получаване и взимане на кредит би могъл да се запази до известна степен. Но обществата биха оказали своя хаотичен или организиран рисков натиск, който също е един трудно решаем проблем

  • 8
    balcanmaster avatar :-(
    Майстор Балкански (00:00–24:00)

    До коментар [#5] от "convince":

    Вие просто описвате един етап от упадъка на тази цивилизация, който е вече неотвратим. Бедата е именно, че "никой не смее да бъде категоричен", особено в глобален мащаб, и тъй като регионалните подходи очевидно не подволяват да се прилагат единни глобани лечения. Това е все едно да се опиташ да излекуваш една група пациенти, част от която изобщо не разбират необходимоста да бъдат лекувани, друга част се съпротивляват на лечението, при трета част вече никакво лечение не помага, а пък тези няколко човека, които искат, могат и трябва да бъдат излекувани, вече няма да получат подобен шанс в общата заразена среда. Ето това е положението...

  • 9
    dobrygb avatar :-|
    dobrygb

    Да си плащат гърците на държавните служители и на пенсионерите в държавни ценни книжа. Имат си и лихва имат си и падеж. Туй че няма пазар вече за тях си е тяхна грижа. А европейските банки не ги мислете, голяма част от тези милиарди не стигат до Гърция, а отиват за връщане заеми. Щом са опростили дълг, значи главниците са платени ... разбирай опрощават лихви. Е, няма печалба, ама пуста лакоми за рискови книжа с висока лихва.

  • 10
    convince avatar :-|
    convince

    До коментар [#9] от "dobrygb":

    Така де, но България ще има за съсед с една постоянно свиваща се икономика, която днас е показател за заразата, която се разпростира бързо като чума през Средновековието...

    Повече от 30% от банковият капитал у нас е гръцки, което го прави равен на нула в момента.

    Най-голямата ни банка е под италиански контрол - също с неизвестно състояние както вървят нещата...

    Страната е в борд също с въпросителни знаци поставени не след него, а пред него.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK