Гъpция

Споразумението от срещата на върха на 27 октомври беше да бъдат опростени 50% от задълженията на Гърция. Процесът е насрочен за началото на 2012 г. и трябва да бъде "доброволен", за да не се счита като фалит от рейтинговите агенции.

Условията по отписването на дълга обаче все още не са уточнени в детайли. Не е ясно и дали кредиторите ще са склонни доброволно да отпишат половината от гръцкия дълг. Освен това банките в еврозоната държат едва 85 млрд. евро от 150-те милиарда, чиято стойност ще бъде отписвана.

Това означава, че Институтът за международни финанси, който представлява ЕС в преговорите с облигационерите, ще трябва да се положи огромни усилия, за да убеди останалите инвеститори.

Най-големият въпрос обаче остава дали дългът на Гърция ще стане устойчив, след като бъде понижен до 120% от БВП, колкото е предвидено в споразумението.

Увеличението на EFSF

Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) трябва ад се увеличи до 1 трлн. евро, от 440 млрд. в момента. Това отчасти ще се постигне, като се създаде специално инвестиционно звено, което ще гарантира облигациите на страните от съюза при евентуален фалит на някоя от тях. Освен това в спасението на Европа трябва да се включат големите развиващи се пазари, като Китай и Бразилия.

Специалното инвестиционно звено трябва да повиши доверието на инвеститорите, като ги убеди, че е сигурно да влагат парите си в облигации на Италия и Испания. Ако обаче рейтингът на Франция, една от големите държави гарантиращи процент от загубите на кредиторите, бъде намален, идеята може да не проработи.

Ако пък някоя държава фалира и се наложи останалите членки на съюза да покриват загубите, то тогава много от тях могат да се разделят с най-високите си инвестиционни оценки. Що се отнася до Китай, опасенията са, че страната ще използва позицията си, за да си издейства по-добри условия за достъп до европейските пазари.

Рекапитализацията на банките

Сделката предвижда капиталовата адекватност на банките (Tier 1) да нарасне до 9% до юни 2012 г. За целта ще са необходими 106 млрд. евро, които те трябва да намерят от частния сектор, а ако не успеят - ще получат помощ от правителствата.

Възможно е обаче вместо да набират свеж капитал, финансовите дружества да предпочетат да свият наличните си активи. Това може да означава ограничаване на кредитирането и задълбочаване на кризата.

Централната банка

Един от основните неизвестни остава дали Европейската централна банка ще продължи да изкупува облигации на Испания и Италия. Новият президент на институцията Марио Драги намекна, че е готов да продължи с този процес, но сериозен фактор остава съпротивата на Германия.

EFSF не може да се намеси на първичния или вторичния дългов пазар преди цялата му структура да бъде уточнена. Така без помощта на ЕЦБ, Италия и Испания биха тръгнали с бързи темпове по стъпките на Гърция.

Източник: Капитал

Преглед на оригинала