Образованието е ключът към социалната справедливост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Образованието е ключът към социалната справедливост

Образованието е ключът към социалната справедливост

Експертът от фондация Bertelsmann Даниел Шрад-Тишлер пред "Капитал"

Ваня Ефтимова
4857 прочитания

© Капитал


Наскоро известният икономист Джефри Сакс коментира, че растящото разделение между бедни и богати е една от неизбежните болести на модерните развити икономики. Потвърждават ли данните от вашето изследване на социалната справедливост в страните от ОИСР подобна констатация?

Разликата между богати и бедни наистина расте, но не съм сигурен, че силното разслояване на обществото е неизбежен факт. Ние виждаме например, че в скандинавските страни също има висококвалифицирани и добре платени хора, но в същото време разликата в доходите не е толкова драстична. Със сигурност крайното разслояване не е феномен, който не може да бъде избегнат.

Социалната справедливост и свободният пазар изключват ли се взаимно?

В никакъв случай. Когато погледнем икономиките, които са начело – Швеция, Дания и Канада, констатираме, че те едновременно показват добър растеж и гарантирани възможности за развитие на хората. В тези страни социалната справедливост и силният свободен пазар всъщност се допълват и си помагат. Когато повече хора имат добро образование, и трудовият пазар е по-отворен, т.е. обществото е по-справедливо, това е и отлична среда за бизнеса.

Какъв е ключът към социална справедливост през XXI век?

Образованието, защото достъпът до трудовия пазар и добре платената работа също зависят от него. То е и най-силният коз за борба с бедността. Когато има равни възможности за добро образование, има възможност и за социална мобилност. Докато в страните, където по една или друга причина няма равен старт, разслояването на обществото също е много по-силно. Затова за правителствата образованието трябва да е приоритет, особено предучилищното и началното. Както показва изследването ни, това е един от механизмите за осигуряване на равен старт. Страните, които са най-социално справедливи, са тези, които инвестират в образование, за да има всяко дете възможност за издигане.  

В същото време обаче виждаме в Европа и САЩ много образовани млади хора, които протестират, защото не вярват, че имат бъдеще.

Образованието си остава най-важният механизъм за равнопоставено участие в обществото. Но в същото време много страни, особено в Южна Европа, имат силно рестриктивен трудов пазар или икономиките им се задъхват от структурни проблеми. Оттам и идват несъответствията между образование и трудов пазар.

Когато анализирахте какво означава социална справедливост в XXI век, до какъв извод стигнахте за ролята на държавата?

Когато стане въпрос за политика, инвестициите трябва да са насочени главно към развиване на индивидуалните възможности, а не към компенсиране на изключените от трудовия пазар. Създаването на равни възможности означава по-скоро целенасочени инвестиции в ключови области. Раздаването на средства не е равенство, защото да дадеш пари на всеки още не означава, че си създал равнопоставеност. Фокусът трябва да е насочен към изграждане на възможности хората да живеят своят живот в съответствие с желанията и плановете си. В този смисъл социална справедливост означава не да уравним всички, а да дадем на всеки възможност да се развива пълноценно.

България не е включена в изследването, но забелязахте ли някаква обща тенденция между другите източноевропейски държави?

Интересно е например, че като последица от петдесетте години комунизъм разслояването на обществото все още не е толкова силно, както например е в САЩ, Мексико или Чили. Някои от източноевропейските страни, най-вече Чехия, са доста успешни в борбата с бедността. Наистина като цяло доходите на бедните са много ниски, но в Източна Европа заплатите по принцип не са особено високи.

Движението "Окупирай Уолстрийт" заля много американски и европейски градове. Виждате ли в него израз на нуждата от преосмисляне на досегашното разбиране за социална справедливост?

Вероятността за избухване на социални протести в страните с голямо разслоение е по-висока. САЩ е една от тези страни с голяма поляризация на обществото (номер 27 в изследването, след тях са само Гърция, Чили, Мексико и Турция). Не бих стигнал дотам да твърдя, че всички страни с нисък коефициент на социална справедливост ги очаква протестна вълна. Но със сигурност недоволството е по-високо там, където обществото е поляризирано, и САЩ е големият пример за това. В същото време протестите създават възможност да дебатираме какво прави едно общество справедливо и устойчиво.

Европа и Америка са залети от протести на млади хора, които смятат, че обществата, в които живеят, отдавна са им отнели възможностите за реализиране. Така неочаквано терминът "социална справедливост" бе изваден от килера на класовата борба. Протестите на младите образовани хора обаче повдигнаха и въпроса какво точно разбираме под него.

Правят ли борбата с бедността и множеството програми за социално подпомагане едно общество по-стабилно и устойчиво? Не непременно, те даже биха могли да имат точно обратните последици, твърди публикувано преди дни обширно изследване на германската фондация Bertelsmann. То изследва най-развитите държави, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), по седем критерия – борба с бедността, достъп до образование, включване в трудовия пазар, социално единство и равенство и междугенерационна справедливост. Изводът от проучването е, че трябва да преосмислим какво прави едно общество по-стабилно и проспериращо. Модерната социална справедливост не означава даване по малко на всички, а по-скоро равни възможности за развитие за всеки. "Капитал" потърси един от авторите на изследването, Даниел Шрад-Тишлер, който да разкаже повече.

Автор: Инна Павлова
Преглед на оригинала

Наскоро известният икономист Джефри Сакс коментира, че растящото разделение между бедни и богати е една от неизбежните болести на модерните развити икономики. Потвърждават ли данните от вашето изследване на социалната справедливост в страните от ОИСР подобна констатация?

Разликата между богати и бедни наистина расте, но не съм сигурен, че силното разслояване на обществото е неизбежен факт. Ние виждаме например, че в скандинавските страни също има висококвалифицирани и добре платени хора, но в същото време разликата в доходите не е толкова драстична. Със сигурност крайното разслояване не е феномен, който не може да бъде избегнат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK