Гръцка рулетка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Гръцка рулетка

Гръцка рулетка

Хазартните ходове на Георгиос Папандреу показаха колко кух е планът за спасяване на еврото

Светломира Гюрова
17461 прочитания

Гърция е родината както на демокрацията, така и на трагедията. Нейният премиер Георгиос Папандреу успя да съчетае двете в един хазартен ход. Със самоубийствения си план да свика референдум за последния спасителен пакет на ЕС гръцкият лидер не само зачеркна политическото си бъдеще, но и постави на карта мъчително постигнатата само преди дни сделка в Брюксел.

В малките часове на 27 октомври германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози уморено, но триумфално обявиха, че са се споразумели за "всестранно решение" за спасяване на еврото. Едва три дни по-късно няколко думи на Папандреу бяха достатъчни, за да разбият всичко на парчета. Пазарите отново потънаха, паниката изпълзя, водещият европейски дует Меркози се впусна в нова серия френетични срещи и разговори, а дневният ред на срещата на Г-20 в Кан се пренареди. Играта на гръцка рулетка показа стряскащо ясно две неща. Първо, година и половина след началото на дълговата криза ЕС все още няма смислен, заслужаващ доверие и подплатен с твърди ангажименти и пари план как да се справи с нея. И второ, досега европейските лидери се страхуваха само от пазарите. Вече е време да се притесняват и от избирателите си. Защото, за да оцелее еврото, то трябва да мине не само теста на инвеститорите, но и този на европейските граждани.

Моят голям, луд гръцки референдум

"Папандреу направи много особен облог под формата на предложение на игра на руска рулетка, тъй като референдумът на практика щеше да пита гърците дали искат да останат в еврозоната, или да излязат от нея", казва пред "Капитал" д-р Спирос Економидис, зам.-директор на Hellenic Observatory към London School of Economics. Трудно е да се определи кой беше най-стъписан, шокиран и ужасен от хвърлената от Папандреу бомба - европейските му партньори, съпартийците му от ПАСОК и членовете на правителството му (включително финансовият министър Евангелос Венизелос) или международните борси.

Каквото и да си е мислил Папандреу, нещата се обърнаха срещу него. Бунтът в редиците на собствената му партия и в кабинета, изглежда, слага край не само на плановете за референдум, но и на кариерата на премиера. "Никой не знае как ще се пренареди гръцкият политически пейзаж в следващите 30 минути дори, но е много трудно за Папандреу да остане и да продължи да води страната. Проблемът е, че този хаос създава огромна несигурност за гръцката икономика и за цяла Европа", коментира пред "Капитал" Стелиос Бурас, журналист от в. WallStreetJournal. Както и да се развият събитията оттук нататък - служебен кабинет от технократи, ново правителство на националното единство, включващ опозиционната "Нова демокрация", или предсрочни избори - вече е ясно, че Папандреу е обречен.

Със или без Гърция

Всъщност не само Папандреу направи хазартен ход в последната трескава седмица. Видимо вбесени от изненадващите лупинги в Атина, Меркел и Саркози също вдигнаха залозите. Те поставиха на страната ултиматум - или приема условията в последния спасителен пакет, или забравя за следващия животоспасяващ транш от 8 млрд. евро. И прекрачиха най-голямото табу - идеята, че не е възможно Гърция да бъде оставена да фалира и да напусне еврозоната.

Едва преди броени дни френският президент за пореден път обяви в обръщение по националната телевизия, че ако Гърция излезе от еврото, това ще е "катастрофа" за Европа и света. В четвъртък на срещата на Г-20 в Кан с каменно лице Саркози каза съвсем друго: "Въпросът е за европейското бъдеще на Гърция - желае ли тя да остане с еврото? Нашите гръцки приятели трябва са решат дали искат да продължат пътуването с нас." Същото смразяващо послание отправи и застаналата до него Меркел: "Еврото трябва да остане стабилно... Бихме предпочели да постигнем това заедно с Гърция вместо без нея. Но върховният ни приоритет е стабилността."

Не че тази възможност и досега не се обсъждаше в експертни разговори, но за първи път се артикулира публично, и то от най-важните хора в ЕС. "Ако преди никой не допускаше Гърция да фалира, сега вече се мисли за план Б. Трябва да стане ясно, че съдбата на еврозоната не е непременно тясно свързана с Гърция", казва пред "Капитал" д-р Клаус Шрадер, икономист от Института за световна икономика в Кийл. Посланието на Меркел и Саркози вече е: искаме Гърция в еврозоната, но не на всяка цена. Не и ако означава безкрайна драма и несигурност. Разбира се, в това има елемент на блъф и сплашваща тактика, която вече даде резултат - референдум в Атина най-вероятно няма да се проведе. Но го има и усещането, че лошото момче на еврозоната е стигнало края на пътя и приоритетът вече е ограничаване на щетите.

"В последните дни рискът от сценарий, водещ до хаотичен фалит на Гърция и напускане на еврозоната, се увеличи. Ако се случи, това ще е огромен политически удар и катастрофален икономически шок", коментира пред "Капитал" Томас Клау от Европейския съвет по външна политика. Според него и след последните трусове в Атина ситуацията в еврозоната фундаментално остава непроменена. И предизвикателството все още е същото - да се избегне опасността развитията в Гърция да заразят други уязвими държави. Защото, макар сега вторачването да е в Атина, всъщност всички пътища на дълговата кризата водят към Рим. Покачването на лихвите по десетгодишните италиански облигации над опасно високото ниво от 6.4% през седмицата отново напомни, че държавата от Апенините с нейния дълг от близо 2 трилиона евро е твърде голяма, за да бъде оставена да потъне. Но и твърде голяма, за да бъде спасена.

"Не бива да се допусне фалитът на Гърция да стане самосбъдващо се пророчество. ЕС трябва да избегне верижна реакция в банковия сектор и на финансовите пазари, която да доведе до срив на доверието и подкопаване на способността на други застрашени страни да се финансират", казва Томас Клау. Само че още пресният план на ЕС как да не остави Гърция да банкрутира хаотично и да издигне защитни стени около Италия, Испания и останалите слаби звена сега е на път да се разпадне. След любезния отказ на Китай да участва в Европейския фонд за финансова стабилност въпросът откъде ще дойдат в него обявените 1 трлн. евро продължава да няма никакъв отговор. А дори и Гърция вече да се дължи послушно и срещу поредната порция драконовски икономии да получи 50% отписване на дълга, той ще продължава да е 120% от БВП през 2020 г.

Лудост или демокрация

"Полудял ли е Папандреу" беше всеобщата реакция, когато той хвърли зара с референдума. И отговорът по-скоро е "не". При всички основателни критики, че го направи, без да предупреди партньорите си и очевидно без да обмисли внимателно последствията, с отчаяния си залог Папандреу просто призна, че гърбът му вече е опрян до стената и няма полезен ход. Ето защо извърши "политическо самоубийство поради страх от смъртта", по определението на Михаел Хютер от кьолнския Институт за икономически изследвания в сп. Spiegel.

Дълговата криза в Гърция отдавна прерасна в криза на демокрацията. От много месеци гърците и техният премиер нямат думата за съдбата на страната си и само приемат отвън заповеди за нови и нови орязвания на разходи и вдигания на данъци, които закопават още повече изпадналата в дълбока депресия икономика. Вече е ясно, че това не е правилната рецепта и без мерки за стимулиране на растежа станата няма как да излезе от интензивното отделение. Според проучванията въпреки гнева си все още близо 70% от гърците искат да останат в еврозоната. Но търпимостта им към прекомерните дози шокова фискална терапия вероятно няма да продължи вечно. Кризата в еврозоната вече свали правителствата в Португалия и Ирландия и доведе до предсрочни избори в Испания и Словакия. Същевременно последното проучване на Harris Interactive за FT от октомври показва, че недоволството на европейските граждани от правителствата им нараства паралелно със страховете им от ефектите от дълговия хаос върху всекидневието им и икономиката. Над половината от анкетираните във Франция и Италия например смятат, че общата валута се отразява негативно на живота им.

Колкото и рискован да беше референдумният гамбит на Папандреу, той припомни нещо важно - бъдещето на Европа не бива да се определя с тайни разговори зад затворени врати. Меркел и Саркози може и да решат, че ще успеят да спасят еврото без Гърция. Но няма как да го спасят без своите избиратели.

По темата работиха и Илин Станев, Зорница Маркова и Марина Станева

Може, но много ще боли 

Има ли възможност Гърция да напусне еврозоната 

След като си влязъл в омлета, можеш ли да изскочиш от него? Това е най-често срещаната метафора, когато става въпрос за напускането на еврозоната. Отговорът първосигнално е категорично "не". Европейската комисия излезе със становище, че единствената процедура за напускане на еврозоната е напускане и на ЕС.

Това обаче звучи повече като заплаха. Реалността е малко по-различна. Това, че няма процедура за напускане, не означава, че тя не може да бъде създадена - просто досега на никого не му е хрумвало подобен сценарий. Например до началото на кризата се считаше, че Европейската централна банка (ЕЦБ) не може да финансира бюджетните дефицити на страните членки, тъй като договорът изрично го забранява (чл. 123). Сега обаче никой не си спомня тази забрана, която беше заобиколена, като се използва предвидената процедура за действие при екстремални икономически обстоятелства (чл. 122). Ако това ви се струва малко, нека си спомним Гренландия. Островът, който формално е част от Дания, се отказа от ЕС през 1979 г., въпреки че процедурата за напускане беше разписана едва през 2009 г. Излизането от еврото се улеснява и от прецедента с Великобритания и Дания, които в договора за ЕС са освободени от задължението да приемат еврото, както и Швеция, която негласно не спазва изискването да приеме единната валута. Щом за тези три страни може, защо да не може и за Гърция?

Още по-забавно е и цитирането на чл. 140 от договора за ЕС, според който приемането на еврото било "необратимо". Внимателното четене (и журналистите от време на време трябва да правят това) показва, че става въпрос за необратимо фиксиране на курса на националната валута при замяната й с еврото. Единствено сигурното е, че страна, която напуска ЕС, не може да задържи еврото, както отбеляза през 2009 г. юристът от ЕЦБ Фебус Атанасиу.    

Така че правните пречки са най-малките трудности при напускане на еврозоната.

Повечето икономисти са на мнение, че разходите от едно евентуално напускане на еврозоната ще надвишат ползите от девалвацията и възможността страната сама да определя лихвената си политика. Дори и откровени противници на еврозоната като професор Стив Ханке предлагат по-скоро вътрешна девалвация вместо въвеждане на драхмата. Причината е, че националният дълг на Гърция ще бъде деноминиран в евро, а ще трябва да се изплаща със силно обезценената нова валута. Което само ще качи разходите на страната. Гръцката банкова система ще се срути, тъй като хората ще се опитат да изтеглят евровите си депозити предсрочно. Тоталното недоверие в Гърция ще ограничи търговията й и ще запрати страната в дългосрочна депресия.

А последиците за еврозоната сами по себе си са трудно изчислими. Икономистът Бари Айхенгрийн смята, че напускането на еврото би предизвикало "майката на всички финансови кризи".

Фотогалерия: Гърция в криза

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23
Цялата галерия

Гърция е родината както на демокрацията, така и на трагедията. Нейният премиер Георгиос Папандреу успя да съчетае двете в един хазартен ход. Със самоубийствения си план да свика референдум за последния спасителен пакет на ЕС гръцкият лидер не само зачеркна политическото си бъдеще, но и постави на карта мъчително постигнатата само преди дни сделка в Брюксел.

В малките часове на 27 октомври германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози уморено, но триумфално обявиха, че са се споразумели за "всестранно решение" за спасяване на еврото. Едва три дни по-късно няколко думи на Папандреу бяха достатъчни, за да разбият всичко на парчета. Пазарите отново потънаха, паниката изпълзя, водещият европейски дует Меркози се впусна в нова серия френетични срещи и разговори, а дневният ред на срещата на Г-20 в Кан се пренареди. Играта на гръцка рулетка показа стряскащо ясно две неща. Първо, година и половина след началото на дълговата криза ЕС все още няма смислен, заслужаващ доверие и подплатен с твърди ангажименти и пари план как да се справи с нея. И второ, досега европейските лидери се страхуваха само от пазарите. Вече е време да се притесняват и от избирателите си. Защото, за да оцелее еврото, то трябва да мине не само теста на инвеститорите, но и този на европейските граждани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

55 коментара
  • 1
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    "Хазартните ходове на Георгиос Папандреу показаха колко кух е планът за спасяване на еврото"

    Намирам заглавието демагогско. Първо, няма никакъв план за спасяване на еврото, защото еврото по никакъв начин не е застрашено от дълговата криза в Гърция. Второ, въпреки че съществува известна вероятност Гърция да напусне еврозоната по свое желание, то това не е особено правдоподобно. Лично аз не съм учуден от истерията в българските медии относно Гърция. Учуден съм по-скоро, че уважавани от мен вестници като "Капитал" се присъединяват към общия хор. Много се надявам, след два месеца, като поизтрезнеят, хората които пишат по темата (включително тези които ще коментират след мен) си спомнят написаното от тях самите. И дано си вземат някаква поука.

  • 2
    destino avatar :-P
    destino

    Харесва ми казаното от Меркел! Искаме стабилно евро!
    Абе, докато Германия е начело няма страшно.

    Също не мога да разбера истерията, свързана с това ако Гърция фалира.
    Аз лично бих потопил няколко банки барабар с управителният им съвет, в стил казвам ти дъще, сещай се снахо!
    С чужди пари всеки може да финансира, затова стигнахме до тук.

    Аз бих отрязъл вече раковите клетки, хапчетата не помагат.

  • 3
    house avatar :-|
    house

    Лошото е, че много банки в България са гръцки и ще повлекат и нас. Колкото по-бързо хората си изтеглят парите от тях, толкова по-добре. Смятам, че трябва сега да сме много нащрек покрай слуховете за фалит на Гърция.

    http://www.facebook.com/samuilovivoini

  • 4
    valeryslavov avatar :-|
    Алесис

    Щом Германия и Франция са го докарали до там , че всичко да се разпада , ако не играят по маймунджулъците на гърците , то по - добре да вземат крайни мерки и да се пресече тази игра на "руска рулетка" . Гърците няма да се примирят и изнудват докрай . Отново и отново ! Впрочем , китайското чудо (спасително) няма да се случи и всички ще висят на тънката гръцка нишка . Скъсайте тази нишка и останалите да си вземат поука !

  • 5
    vasil7penchev avatar :-|
    Васил Пенчев

    Еврото и ЕС имат нужда от основно преструктуриране и преосмисляне. "Гърция" е върхът на Айсберга. Меркел не е сериозният политик, който може да оправи нещата: кърпи се на парче: а така нищо няма да стане; нито пък Саркози. Проблемите са много дълбоки, а скритите противоречия между страните - раздиращи. Тъкмо затова са нужни нови лидери за принципно нов тип решения.

  • 6
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    "Дълговата криза в Гърция отдавна прерасна в криза на демокрацията. От много месеци гърците и техният премиер нямат думата за съдбата на страната си и само приемат отвън заповеди за нови и нови орязвания на разходи и вдигания на данъци, които закопават още повече изпадналата в дълбока депресия икономика. Вече е ясно, че това не е правилната рецепта и без мерки за стимулиране на растежа станата няма как да излезе от интензивното отделение. Според проучванията въпреки гнева си все още близо 70% от гърците искат да останат в еврозоната. Но търпимостта им към прекомерните дози шокова фискална терапия вероятно няма да продължи вечно. " Да си припомним друга статия на "Капитал", в която се изяснява генезиса на гръцката криза.Моля, обърнете внимание на м.ноември 2004 г., както и поясненията там:)
    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2011/11/03/1195451_kak_falira_gurciia/

  • 7
    daria_vip avatar :-?
    daria_vip

    има ли още някой който да си държи парите в Гръцка банка ?

  • 8
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#1] от "Любомир Гаврилов":

    Май френд, не си прав. Доколко еврото е застрашено можеш да си обясниш сам, ако тръгнеш по следната верига: византийски номера = неувереност на кредиторите = високи лихви по финансиране на правителствата = неувереност на инвеститорите към еврото.

    Валутните курсове се променят дори само от слухове, камо ли от действителни сътресения. Това вече го знае и баба ми.

  • 9
    nns avatar :-|
    nns

    Кофти е когато на чело на една държава стои жалък страхливец - но пък нали е потомствен политик пък и грък - нормално :))

  • 10
    cheta avatar :-|
    cheta

    Не, не е рулетка, приятели! Гръцкото поведение на публичната сцена е поведение на центрофуга, загубила устойчивост - търкаля се побесняла без да има център!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK