Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 4 ное 2011, 15:55, 3561 прочитания

Следващата плочка от доминото

Основният проблем на еврозоната вече не е Гърция, а Италия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В голямото потънало в дългова криза европейско семейство всяка държава е нещастна посвоему. Причините за проблемите на гръцката икономика са различни от тези на ирландската, португалската, испанската или италианската. Сътресенията обаче са общи. А последните седмици те не липсваха - боричканията кой, кого и как да спасява (и най-вече колко ще струва и кой ще плаща) достигнаха върха с предложения от гръцкия премиер Геориос Папандреу референдум, който да реши иска ли държавата да бъде "спасена". Всичките удари по масата на преговорите не постигнаха много, освен да разклатят и без това нестабилната следваща плочка от европейското домино - Италия.

Докато политиците, увлечени във вихъра на дипломатическите игри, изглежда забравиха, че основната цел на всички упражнения и сложни планове беше да се спре разпростирането на кризата до най-големия дългов пазар на континента, доходността по италианския държавен дълг постепенно растеше. Въпреки периодичните намеси на ЕЦБ десетгодишните облигации се върнаха на нива над 6%, не и без помощта на самото италианско правителство, което постепенно се отказа от практически всички обещани реформи. А след бомбата на Папандеру за кратко книжата достигнаха и рекордните от въвеждането на еврото 6.40% - застрашително близо до


точката, от която няма връщане

Тя не е много ясно дефинирана. Медиите и инвеститорите (не е ясно дали в този ред) приеха за психологическа границата от 7%. Досега практиката с Гърция, Ирландия и Португалия показа, че след прекрачването на тази бариера доходността бързо се покачва с още няколко процентни пункта. Затова вероятно и с достигането на тази стойност пазарите ще усилят натиска си върху Италия, дори и да няма някаква качествена промяна.

Всъщност точната граница е може би чисто техническа. Ако доходността се покачи още, LCH Clearnet (лондонската клирингова къща, през която преминава голяма част от търговията с държавен дълг) ще наложи по-високи изисквания за сключване на маржин сделки (т.е. със заемни средства), като се ползва италиански дълг за обезпечение. А това ще принуди много играчи да излязат от пазара (дори и с цената на загуби) и ще ограничи влизането на нови. "Ако банките ликвидират своите запаси от италиански дълг, това само ще влоши проблема. Ако вместо това решат да търсят финансиране от ЕЦБ, информацията за това банки от кои държави ползват инструментите на ЕЦБ вероятно ще доведе до нови разпродажби и при банките и на държавите", коментира в свой анализ Мат Кинг от Citigroup.



Ключовото ниво тук е доходността по италианските десетгодишни BTP (Buono del Tesoro Poliennale) се покачи за пет поредни дни над 450 базисни пункта над кошница от ААА облигации (основно аналогични германски, френски и холандски книжа). Вече доходността по десетгодишните италиански облигации скочи и до 462 базисни пункта над германските (после се върна на коло 430) и, ако нещо спасява положението, сега е лошото представяне и на френския дълг. Разликата между френските десетгодишни OAT (Obligation assimilable du Trésor) и германските Bund докосна рекордните от въвеждането на еврото 140 базисни пункта при пика на неяснотата около гръцкия референдум. Само че фактът, че пазарите са скептични не само към Италия, а и към Франция, не е успокоителен за Европа.

Изчезващото доверие личи и от кривата на доходността на Италия, която не само се качва, но и застрашително се изправя (виж графиката). Това означава, че вече пазарите са все по-малко склонни да финансират държавата дори и краткосрочно. За икономика, която в най-оптимистичните сценарии се очаква следващите години да расте с не повече от 1-2%, просто е невъзможно устойчиво да се финансира при нива, започващи от над 4% за шестмесечни облигации. По принцип за сигнал за очакван фалит се счита чак когато кривата се обърне (т.е. кредиторите виждат по-голям риск да те финансират краткосрочно), но това може и да не е далеч. А освен всичко и по-скъпото финансиране допълнително натежава на бюджета и поне на теория забавя растежа.

Досега, когато някоя от проблемните държави стигаше до положение, в което не може да се финансира от пазарите, Европа имаше сравнително лесно решение - да замести пазарите и да им даде пари. По този път на своеобразно кръвопреливане  са Гърция, Португалия и Ирландия, които обаче са относително малки икономики. Сега пред Европа стои въпросът как

да се поддържа жив мастодонтът

Италия. Очевидно с нейните над 1.8 трлн. евро дълг (повече от този на споменатите три плюс Испания заедно) тя не може да бъде поддържана на системи по същия модел - дори и след договореното раздуване на спасителния фонд до 1 трлн. евро (ако се намери кой да го финансира) той ще е недостатъчен. Затова голямата борба е да не се прекрачва прага и някак Италия да успее да продължава да се финансира пазарно.

До момента основният инструмент е ЕЦБ. Откакто през август обяви, че ще изкупува и италиански и испански дълг, балансът на институцията по тази програма е набъбнал с книжа за 100 млрд. евро - по-голямата част вероятно италиански. Засега банката успява да стерилизира операцията, т.е. всяка седмица изтегля същото количество пари от пазара. Така реално операцията не представлява печатане на пари, тъй като паричната маса остава непроменена. Ако централната банка обаче продължи с покупките, ще стане все по-трудно да прави обратната операция. А и решението колко да е активна точно ЕЦБ пада доста неудобно на плещите на новия и президент - италианеца Марио Драги. Още на първото заседание под негово ръководство банката намали лихвата си с 25 базисни пункта до 1.25%, което е добре дошло за ударените от дълговата криза страни. Той обаче подчерта, че покупките на дълг са временни и е безсмислено правителствата да разчитат на централната банка. Много по-добър начин да се облекчи натискът върху лихвите е държавите да ограничат дефицитите и да стимулират растежа", каза той.

Думите на Драги звучат като добър съвет какво трябва да направи Италия. Но все повече изглежда, че ако не единственият начин да се успокоят пазарите, поне най-бързият би бил оставката на премиера Силвио Берлускони и сформирането на реформаторско експертно правителство. Ако той продължава да пренебрегва натиска отвътре и отвън, нищо чудно Драги бързо да трябва да се опровергае и да включи печатницата за евра. В Европа знаят, че това не е решение, но е добра кръпка. Или както е модерният евробюрократичен термин - спасение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Орбан се пошегува с декларацията на страни от ЕС за опасността от диктатура в Унгария 1 Орбан се пошегува с декларацията на страни от ЕС за опасността от диктатура в Унгария

В петък и България подкрепи абстрактния документ срещу използването на кризата с коронавируса за подкопаване на демокрацията

3 апр 2020, 1619 прочитания

Икономика след пандемията 1 Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

3 апр 2020, 2632 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Царят на войната влезе в затвора

Виктор Бут може да бъде осъден доживот за доставка на оръжие за колумбиските партизани от България

Още от Капитал
Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10