В страната на ГМО
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В страната на ГМО

Семейство Лунд живее за и от царевицата. "Щастлив съм с ГМО", казва бащата Лунд (вдясно)

В страната на ГМО

В САЩ генното инженерство е новата нормалност. Европа продължава да се съпротивлява

Зорница Маркова
9092 прочитания

Семейство Лунд живее за и от царевицата. "Щастлив съм с ГМО", казва бащата Лунд (вдясно)

© Зорница Маркова


От самолетен поглед не се вижда нищо друго освен безкрайни царевични поля, тук-там разграфени от зелени резки или асфалтени ивици. Не случайно наричат Айова житницата на Америка. Животът на поколения наред е подреден около посяването, обработването и събирането на реколтата. Кочаните дори са важен съставен елемент в картините на художниците или в декора на празничните събития. И всичко изглежда така от десетилетия. С една-единствена разлика. Днес може би единствените, които гледат естествена царевица в Айова, са местните амиши. Всичко друго вече е продукт на генното инженерство. Независимо дали в зърната е вкарана BT бактерията, която произвежда отровен за вредителите протеин, или има допълнителен ген за комплексна защита. Докъдето стига погледът, всичко е ГМО.

Доларът преди всичко

Част от царевичния пъзел в Айова са полята на семейство Лунд. Три поколения фермери от шведски произход, които живеят от и за царевицата. Посрещат ни на входа на техните ниви, в своебразен офис-хамбар и сред строени гигантски машини за посяване и събиране на зърната. На главите си имат шапки с логото на производителите на ГМО Pioneer, техниката е John Deerе, по стените в хамбара има рекламни материали на Monsanto. Марките, които бележат съвременното разбиране за земеделие в САЩ и на практика са навсякъде.

"Аз съм щастлив с ГМО. За мен това е напредък. Сега работим толкова добре, че не мога да се сетя за предимство на не-ГМО земеделието. Сега произвеждаме толкова много...", обяснява смисъла за себе си средният Лунд. Около 80% от посевите му са генно модифицирани. Има и едни около 20% Hi-Bred зърна на Pioneer (съчетание на растения, за да се получи определена резистентност, но без генно модифициране), за да постигне разнообразяване на добива. Основното предимство за семейство Лунд от използването на новите технологии е, че всичко е станало много по-лесно. Сега техниката минава веднъж през полето и разпръсва зърната. След това минава и събира реколтата. Процесите се контролират компютърно, не е нужен физически труд. И другият важен плюс – по-големият добив.

"Преди изкарвахме 140-150 бушела на акър, сега 190." (1 бушел има 35 литра, 1 акър е около 4 дка).

По-високият добив компенсира увеличените разходи за семена. "Преди парите ни отиваха за хербициди и пестициди, сега ги даваме за семена, но добиваме много повече. И e качествено. По-доброто качество на реколтата е може би най-голямото предимство", казва Лунд. Той не се чувства зависим от компаниите за семена. За него три фирми са достатъчни, за да има конкуренция. (Тримата големи са Pioneer, Monsanto и Syngenta).

"Аз имам избор, защото мога да отида при продуктите на Monsanto или на Pioneer или на Syngenta. Те произвеждат достатъчно, за да има конкуренция. "Ние опитваме от всичко ново, което излезе на пазара. Аз съм достатъчно голям, за да получа добра отстъпка. Обемът е най-добрият дискаунт." Има лесен достъп и до финансиране. Банките отпускат заеми на земеделци с 5-6% лихва, а компаниите за семена кредитират при още по-изгодни условия. От всеки сто долара приход Лунд смятат за нормална печалба 25%.

Сляпо доверие

Всички тези предимства изтласкват на заден план дискусията за сигурността. За фермерите като Лунд тя е останала някъде в началото на 90-те, когато са преминали на ГМО. "Важното е всичко да е сигурно, но аз съм убеден, че е. Те толкова много са ги изследвали тези ГМО, че няма начин да не е."

Масовата част от фермерите в Айова, а и във всички останали щати, споделят виждането на Лунд.

Някои са малко по-критични и обръщат внимание на недостатъците. Един от тях е зависимостта на земеделието от две-три фирми. Друг са появилите се вече примери, че вредителите мутират и развиват резистенстност към гените, които произвеждат отрова. Но като цяло задоволството властва.

"Може би по-малко от 10% от земеделците не използват ГМО. Те обслужват специализирани пазари, продукцията им е за износ, а клиентите им изрично не искат ГМО. Но броят на тези фермери намалява. Тук, в Айова, повечето са про-ГМО, защото това ги прави конкурентни. Финансовият въпрос е по-важен от всичко останало", разказва наследственият фермер Майк Уитмър. "Много хора не мислят какво ядат. Те се задоволяват с евтината храна. Някои повдигат въпроса за сигурността, тя е аргумент понякога, но дискусията е далеч от нивата в други части на света. За повечето от американците няма никакво значение как е отгледана храната, щом има големи количества и е евтина."

ГМО – новата нормалност

Уитмър също е част от онези 90% в Айова, които са преминали на ГМО. Той е специалист в Living History Farm – ферма резерват, която представя историята на земеделието в щата. Ако преди едно семейство е можело да изкарва едва по 50-60 бушела от акър, сега добивът стига до 200. Ако преди едно семейство е можело да обработва 160 акра, сега сее върху десет пъти повече. Картина, която се мултиплицира.

ГМО е новата нормалност - от земеделието, през масата, до националната и глобалната политика. Според официалната статистика на земеделската служба на САЩ през 2011 г. 88% от всички посеви на царевица са някакъв вид ГМО. Използвана за производството на широк спектър от храни и за отглеждане на животни, на практика модифицираната царевица е навсякъде. Доказателство, че тя се приема за нещо съвсем естествено, е официалната политика на американските институции за етикетирането на храните. Тя изхожда от разбирането, че генното инженерство не е вредно и не трябва да бъде обозначавано върху етикетите. Въпрос на личен избор на компаниите е да акцентират например, че продуктите им не съдържат ГМ съставки. Но това не е изискване на контролните органи.

Именно липсата на етикетиране обаче отваря вратата на критиката от онези, които не са убедени в 100-процентовата безопасност на генно променените храни. "Аз искам да правя информиран избор и да знам с какво храня децата си", казва 35-годишна майка, която учства в поредния анти-ГМО протест в американската столица Вашингтон. "Никак не съм убеден, че ГМО са изследвани достатъчно. Не знам дали са безопасни както за консумация от хората, така и за природата. Аз не знам, не съм учен, но това е моето усещане", посочва и Дрю Норман – производител на био продукти, избрал напълно противоположна на генното инженерство посока. Норман произвежда за семейството си и за продажба и е един от известните биоземеделци в Мериленд. "Полагаме големи усилия да не ядем ГМО. Когато ни се наложи да се храним навън, избираме внимателно местата. Отбягваме заведенията на големите вериги, храним се в самостоятелни ресторанти, които познаваме." Норман е част от онази малка, но все пак активна група сред американците, които искат да правят информиран избор и да се хранят био.

Той посочва един основен от гледна точка на земеделието аргумент срещу ГМО. Изследване на Rodale Institute, което обхваща период от 30 години, показва, че добивът от трансгенна продукция не е по-голям от органичната. В същото време биоземеделието не вреди на околната среда, посочва Норман.

"Има тренд сред хората да се интересуват какво ядат, да се стремят да купуват локално и се надявам, че тази тенденция ще повдигне и повече дебата за ГМО", казва и ГМ фермерът от Айова Уитмър.

Днес в Америка, скоро и в други страни

ГМО нормалността е на път са се пресели и в много други части по света. Тя намира най-лесно почва там, където храната не е избор, а лукс. Неслучайно усилията на администрацията на президента Барак Обама и на американските компании е да стъпят на пазарите в Африка, Азия, Южна Америка. В някои страни като Бразилия или Етиопия вратата за генното модифициране вече е отворена.

"Когато аз бях дете, в САЩ имахме излишък от реколта и хората трябваше да решат какво да я правят – да я дават на животните или да я съхраняват. В момента търсенето расте много по-бързо от възможността на фермерите да произвеждат. Фундаменталният въпрос е как да се произвежда повече. Не може да пренебрегнем факта, че има пропаст между количествата на търсене и предлагане. Затова мислим, че е жизненоважно да даваме нови технологии на фермерите навсякъде по света", казва изпълнителният вицепрезидент на DuPont (част от която е Pioneer) Джеймс Борел. Повтаряното като мантра "храната няма да стига" се чува от всички защитници на ГМО.

ГМ продуктите навлизат там, където има недостиг на храна или където потребителите са чувствителни към цената й. Европа например продължава да задава въпроси за безопасността на новите технологии и да се съпротивлява на идващото от "кухнята на Франкенщайн". Но анти-ГМО барикадата започва да се пропуква и на Стария континент също има държави, които предпочитат да платят по-ниската цена. Битката за ГМО тук продължава да е гореща и изходът й съвсем не е предизвестен.

Франкенщайн или приемлив риск

За европейци, попаднали на ГМ полето в Америка, най-важният въпрос е доколко отговорните институции са сигурни в това, което пускат на пазара. Аргументите против генното модифициране започват от схващането, че играта с гени е игра на Франкенщайн; че гените мутират и водят до резистентност сред вредителите. Такива примери вече има. Фермери в САЩ декларират случаи, при които защитата на ГМ семената се пропуква. Доколко генното модифициране може да навреди на човешкия организъм и да предизвика алергии – науката продължава да задава въпроси и не е намерила отговора. Всички тези факти са достатъчно основание за един по-консервативен подход при решението за или против ГМО.

Ето как звучи отговорът на специалист, който създава ГМ продукти: "Правим тестове на всички етапи. Ако има дори и най-малкото подозрение от нещата, които знаем до момента, че може да предизвика натравяне или алергия, въобще не преминаваме нататък. Докато разработваме продукта и правим серия от тестове, ние на всяка крачка работим с отговорните институции. Трябва да покрием всички изисквания, които правителството е одобрило, в допълнение към нашите собствени", коментира пред "Капитал" Мартин Райс, който е старши изследовател в Pioneer Hi-Bred. "Ние продължаваме да тестваме продуктите дори след като са на пазара. Тъй като не може да използваме хора, правим всичко, което е възможно, за да симулираме изследване върху човешкия организъм."

В подобен тон звучи и коментарът на професора от университета в Айова и специалист по биотехнологиите Джефри Уолт. "В науката винаги има риск. От гледна точка на американците или на европейците въпросът е дали публиката ще приеме нивото на риска, който съществува. Европа има много внимателен подход към този тип технологии. Вие последователно искате да получите повече и повече информация за тях. Когато казвам, че ГМО има пренебрежимо малък риск, означава, че рискът е толкова дребен, че не си струва да се дискутира. Към този момент ние нямаме информация, че вреди на околната среда. Това може да се промени утре. Но като хора на науката ние правим най-доброто." На аргумента, че ГМО може да предизвика алергии, професорът дава следния коментар: "Няма доказателство, че ГМО може да предизвика алергии. Ние селектираме гена от различни организми, например бактерия. Прави се изследване на историческото взаимодействие на бактерията с човешкия организъм, изследва се биологичната информация за нея, тества се стабилността на протеина, изследва се композицията на протеина и се сравнява с въздействието на подобни протеини, които произвеждат алергии. За продуктите на пазара няма и най-малка информация, че възбуждат алергии. Имаше продукти, които създаваха алергии, но те бяха в тестова фаза. Тук е отговорността на фирмите производители да не ги комерсиализират." Което е доста пожелателно и не предизвиква много успокоение.

От самолетен поглед не се вижда нищо друго освен безкрайни царевични поля, тук-там разграфени от зелени резки или асфалтени ивици. Не случайно наричат Айова житницата на Америка. Животът на поколения наред е подреден около посяването, обработването и събирането на реколтата. Кочаните дори са важен съставен елемент в картините на художниците или в декора на празничните събития. И всичко изглежда така от десетилетия. С една-единствена разлика. Днес може би единствените, които гледат естествена царевица в Айова, са местните амиши. Всичко друго вече е продукт на генното инженерство. Независимо дали в зърната е вкарана BT бактерията, която произвежда отровен за вредителите протеин, или има допълнителен ген за комплексна защита. Докъдето стига погледът, всичко е ГМО.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

62 коментара
  • 1
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Хубава статия, трябва сериозно да се замислим защо всичко вече не е "като едно време".

  • destino
    • -29
    • +103

    Трябва да се държим! Американците изобщо не са пример за мен!
    Те освен $$$ нищо друго не виждат!

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "Битката за ГМО тук продължава да е гореща и изходът й съвсем не е предизвестен."

    Всъщност е предизвестен. При 7 милиарда население да се лишаваш от 25% от добива е лукс. Риск има при всяка нова технология. При първите пътнически самолетни полети е имало големи спорове за рисковете, които се поемат от такива необичайно големи самолети. И наистина, от време на време пада по някой самолет. Но пътническите полети продължават.

    Да не говорим за нео-лудитите, които са протестирали срещу електричеството. Такива хора е имало винаги, но те никога не са успявали да спрат прогреса.

  • 4
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu

    Всичко е добре описано, но дайте и другата страна на медала- това, че повече от половината сортове зърно, плодовеи зеленчуци вече не съществуват заради икономическите ламтежи. В много страни, включително САЩ, направиха банки за семена за да се подсигурят- не се знае в бъдеще дали при появата на нова болест върху единствените сортове няма да бъдат унищожени напълно. Ролята на естествения подбор и съответно на местните сортове е изключително важна и не трябва да се пренебрегва. Има цели региони в щатите, в които се садят само местни сортове, без никакво торене и се отнасят изключително внимателно, защото всеки гмо-сорт изисква бая вода и води до унищожаване на хумуса. Припомнете си индийският пример от 70те в зърнодобива.. И още един пример- не е доказано, че има вреден ефект, но не е доказано и че няма. Също си припомнете случая с талидомида..

  • 5
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    то да беше само царевица или жито иди-доди... ма онея говеда от по тон и половина с мръвки 99.9% fat free... или прасетата, дето месото им е по-здравословно от пилешкото... ми самите пилета-антибиойлери... ако сте болни - яжте ден-два таквоз пиле и сека инфекция или възпаление изчезва яко дим... :)

  • 6
    evileye avatar :-|
    evileye

    "Независимо дали в зърната е вкарана BT бактерията," в семената не е "вкарана" бактерия а са модефицирани с ген от Bacillus thuringiensis (B.t.) и в последствие растенията произвеждат Бт токсин - отровен за определни насекоми (в случея с царевицата това е стъбло пробивача). Същото е и при Бт памука.

  • 7
    jordan62 avatar :-|
    Йордан Янков

    "Никак не съм убеден, че ГМО са изследвани достатъчно. Не знам дали са безопасни както за консумация от хората, така и за природата. Аз не знам, не съм учен, но това е моето усещане", посочва и Дрю Норман
    Норман е част от онази малка, но все пак активна група сред американците, които искат да правят информиран избор и да се хранят био.

    Информиран избор с усещания????

  • 8
    hitrata_svraka avatar :-|
    Хит®ата Св®ака ;)

    [quote#1:"dragozow"]трябва сериозно да се замислим защо всичко вече не е "като едно време"[/quote]

    Защото сума ти народ по света измира от глад. Наводнения унищожават реколтите. Тон ориз струваше 400 $ миналата година, тази година е 600 $.

    А може би предпочиташ да ядеш пестициди и хербициди??
    Кое е по-малкото зло?

  • 9
    hitrata_svraka avatar :-|
    Хит®ата Св®ака ;)

    [quote#4:"jamaisvu"]Също си припомнете случая с талидомида[/quote]

    Припомнете си и модата в САЩ през 60-те бременните жени да се преглеждат на рентген, че ако ще са близнаци, да купуват двойна количка, и всичко по 2.

    Изобщо, американският предприемачески дух е печелил много от рентгенови изобретения. Например - машина за снимки на ходилата на крака, за да може обущарят да ви скрои обувки точно по мярка, анатомични.

  • 10
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Най-добрата лаборатория за изпитание на ГМО са самите американци, а това, което се вижда не е много лицеприятно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK