Два пъти по-скъп от прогнозата и със срок за изплащане в рамките на десетилетия.

Това е газопроводът "Северен поток", по който за пръв път директно руски газ достига западноевропейска държава.

На 8 ноември той официално бе пуснат в експлоатация на тържествена церемония в северногерманския град Лубмин. Кранчето символично отвориха германският канцлер Ангела Меркел и руският президент Дмитрий Медведев с помощта на френския премиер Франсоа Фийон, холандският му колега Март Руте и еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Те демонстрираха завидно единство и политическа воля по болезнен проблем – нарастването на зависимостта на ЕС от руския газ. По новото съоръжение газ ще получава не само Германия, но и Дания, Холандия, Белгия , Франция и Великобритания, а руският газов монополист "Газпром" се надява да увеличи пазарния си дял в Европа от 25% на 30%.

Амбициозният газов проект на Европа

Проектът бе лансиран в края на 90-те години от тогавашния руски президент Владимир Путин и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, който в момента е председател на съвета на акционерите на компанията оператор Nord Stream.

Вероятно заради политическата подкрепа на най-голямата икономика в Европа, германската, а и защото участието в него бе сведено до две държави със силни икономически интереси от реализацията му – Германия и Русия. Те блокираха недоволството на Полша – той бе завършен в разгара на най-тежката икономическа криза в Европа от Втората световна война.

Газопроводът е с дължина 1224 километра. Състои се от два ръкава, всеки с капацитет 27.5 млрд. куб.м. След като и вторият бъде пуснат в експлоатация в края на 2012 г., по съоръжението ще се доставят общо 55 млрд. куб.м руски газ до европейската газопреносна мрежа.

Акционери в базираната в Германия компания Nord Stream са "Газпром" (51%), германските компании E.On Ruhrgas (15.5%) и Wintershall (15.5%), холандската N.V. Nederlandse Gasunie (9%) и френската GDF Suez (9%).

Най-новите равносметки показват, че първоначалните оценки за стойността значително са надминати. Досега в него са инвестирани 8.8 млрд. евро (7.4 млрд. евро за самия проект и лихви за 1.4 млрд. евро). Малко под една трета от финансирането е осигурено от петте акционера в компанията оператор. Останалите 70% са привлечени кредити от 26 международни банки.

Първоначално руският държавен монополист "Газпром" заедно с германските си партньори Wintershall (дъщерна компания на BASF) и Е.ОN оценяваха проекта на около 4 млрд. евро - по 2 млрд. за всеки ръкав.

"Заради покачващите се цени на металите закупуването на 200 хил. тръби от висококачествена стомана се оказа доста скъпо", обясни вчера Йенс Мюлер, говорител на компанията Nord Stream. Всяка тръба с тегло по 12 тона, както и останалият материал, необходим за строежа, са стрували общо около 3 млрд. евро.

Много скъпо се е оказало и самото полагане на тръбите, за които освен всичко са били необходими три специални кораба. За това са трябвали около 2 млрд. евро. Отделно са харчени пари за контрола по полагането, за сертификация и персонал.

Стратегическото значение на "Северен поток"

"Северен поток" е проект от стратегическо значение както за Русия, така и за ЕС.

Това е принципно нов маршрут за експорт на руски газ за Европа, който ще осигури директен достъп на руския газ от Северна Европа, заобикаляйки натоварените и невинаги сигурни от политическа гледна точка маршрути през Украйна и Беларус.

В момента само през украинската газопреносна система се пренасят близо 80% от руското гориво за Европа. Останалите 20% минават през Беларус. Това прави и Русия и ЕС заложници на проблемите на Русия с двете бивши съветски републики. В същото време проектът заобикаля транзитни страни като Полша, което отслабва позициите й в преговори за гориво с Москва.

Чрез новия газопровод "Газпром" се надява да увеличи значението си за европейския енергиен пазар и до 2030 г. да държи на него пазарен дял от 30% в сравнение с 25% в момента, заяви вчера в интервю за телевизионния канал RT официалният представител на "Газпром" Сергей Куприянов.

Вече са подписани договори за почти 22 млрд. куб.м газ на година с Германия, Дания, Холандия, Белгия, Франция и Великобритания. По думите му проектът ще връща инвестициите си "десетилетия наред", което е нормално, защото ще се експлоатира 30-50 години. Доскоро се твърдеше, че "Северен поток" ще се изплати за 10-15 години.

Въпреки това нарастващата зависимост от руския газ, изглежда, не тревожи европейските политици. Вчера в Лубмин те до един се надпреварваха да опровергават, че съоръжението може да застраши енергийната сигурност на ЕС, като увеличава зависимостта на страните членки от външен доставчик - Русия, при положение че в енергийната стратегия на ЕС е залегнал принципът за разнообразяване на енергийните доставчици.

През 2000 г. Европейската комисия даде на "Северен поток" статут на трансевропейска мрежа (TEN), най-важната последица от което бе изваждането на газопровода от компетенцията на европейските и националните регулатори и т.нар. Трети енергиен пакет, съгласно който собственикът на тръбите трябва да е различен от доставчика на суровината в тях. Това засяга и западноевропейските акционери в "Северен поток", защото засега огромният брой договори за доставка са сключени от тях.

Този статут обаче не бе даден на друг важен проект за Русия - "Южен поток", който се конкурира с подкрепяния от ЕС проект "Набуко" за задоволяване на търсенето в Югоизточна Европа и който е третият експортен коридор за Русия.

Сергей Куприянов каза още, че т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС изисква да са разделени притежателите на съоръжението от доставчиците на суровината по него, създава проблеми за "Южен поток" и донякъде все още за "Северен поток". Пакетът изисква да се осигури достъп до тръбите и на други доставчици. "Успяхме да извоюваме известни изключения за територията на партньорите ни в ЕС, но те не са 100-процентови и някои въпроси остават неуредени."