Новият брой: Магистрален грабеж

Многоезичният интернет е най-големият ни проект

"Единственото американоцентрично нещо при ICANN е, че централата ни е в САЩ."

Многоезичният интернет е най-големият ни проект

Род Бекстрoм, президент на ICANN - организацията, която управлява онлайн адресите, пред "Капитал"

Момчил Милев
16870 прочитания

"Единственото американоцентрично нещо при ICANN е, че централата ни е в САЩ."

© Надежда Чипева


Кой е Род Бекстром

Освен настоящ президент и председател на борда на директорите на ICANN Род Бекстром е технологичен предприемач, специалист в сферата на киберсигурността, активист в неправителствения сектор и писател. Съавтор е на бестселъра "Морската звезда и паяка", която лансира нова теория за йерархичните и децентрализираните организации.

Преди да оглави организацията, разпределяща интернет адресите, Бекстром е работил като директор на National Cyber Security Center. По неофициална информация го напуска заради разногласия с друга спецслужба - NSA, която се опитва да дублира дейността на центъра.

По-рано директорът на ICANN е оглавявал технологичните компании TWIKI.NET и CATS Software Inc.

Как работи ICANN

Как работи ICANN

ICANN в първата по рода си организация, която работи по т.нар. "Multistakeholder Model". В нея на равни начала участват бизнес, гражданско обшество и правителства. Управляващият орган на ICANN е борд на директорите, чиито решения по отношение на политиките на организацията и управлението на домейните и IP-адресите се взимат след широко обсъждане. То се инициира не от самата организация, а от представителите на групите, които участват в нея. На практика бордът на директорите не може да промени политиките на ICANN, ако предложенията за това не идват "отдолу".

Интернет се променя с невероятна скорост в момента. Как според вас ще изглежда глобалната мрежа след 5 години?

Ако говорим за 5 години, може да направим някакви най-общи прогнози. Ако обаче говорим за 10 или 15 години, едва ли може да гадаем какво ще се случи.

Преди 5 години не използвах Twitter. Дори не съм сигурен, че са минали 5 години, откакто тази платформа е създадена. Така че ще продължаваме да виждаме все повече и повече иновации, ще продължим да ставаме свидетели на увеличаващо се проникване на интернет.

След 5 години има голяма вероятност половината от населението на планетата да е свързано с глобалната мрежа. Независимо дали това ще се случва през компютри, смартфони или таблети. Независимо дали това ще се случва директно или благодарение на някой член на семейството. Интернет пенетрацията ще се увеличава, устройствата ще стават все по-добри, по-евтини, по-компактни и по-леки.

Смятате ли, че природата на интернет ще се промени? Виждаме как социалните мрежи привличат все по-голяма част от вниманието на потребителите. Дали интернет ще оцелее в своя www вариант?

Ясно е, че в момента има голям ръст на интернет извън world wide web. Говорим за ориентацията към мобилните приложения и социалните мрежи. Смятам, че това ще продължи, но не мисля, че уебът ще изчезне. Според мен той ще продължи да съществува още няколко десетилетия. Уебът съществува от 1993 г., което е почти 20 години.

Мнението ми е, че www мрежата ще продължи да я има, но достъпът ще се става все по-малко от традиционните PC-та. Преди 5 години целият интернет достъп минаваше през компютри. Сега процентът постепенно спада.

Има ли шанс мобилния интернет, както и социалните мрежи да се превърнат в заплаха за отвореността на глобалната мрежа? Защото много подобни платформи са затворени...

Да, някои от тези мобилни платформи са със затворен код. Но вземете например Android, който завладява все по-голям пазарен дял. Той е отворен. Мисля, че ще станем свидетели на същия микс като при другите операционни системи. Вижте какво е положението при сървърите – мисля, че половината от тях са базирани на платформи с отворен код.

Не съм сигурен какво точно ще се случи при мобилните операционни системи. Ако обаче се вгледате в двете водещи – хората обожават функционалностите на "много затворения" Apple. И въпреки че е затворен, той е отворен за приложения. От другата страна имаме абсолютно отворения Android.

Динамиката на мобилния пазар едва ли ще бъде "отворен" срещу "затворен" формат. Смятам, че ние, потребителите, се ориентираме в зависимост от предлаганите възможности. И компанията, която ни предложи нужните ни функционалности, ще е тази, на която ще сме склонни да си плащаме.

А какво според вас ще стане с "мрежовата неутралност" при мобилния интернет? Голяма част от телекомите се опитват да заобиколят правилото, че потребителите трябва да имат равен достъп до онлайн съдържание...

В ICANN като организация нямаме категорична позиция по въпроса за "мрежовата неутралност". Нашата работа е да има "DNS неутралност" (свободен достъп до DNS сървърите, които управляват интернет адресите – бел. авт.).

Не взимаме отношение по проблема "таксуване за приоритетизиран достъп до определено интернет съдържание". Това е просто друг "слой" на глобалната мрежа. Ние оперираме на много по-ниско ниво – осигуряване на свързаност, имена на домейни, адресиране. Мобилните приложения са на по-горен слой в сравнение с това, което правим.

Можем ли да очакваме някакви промени в политиките на ICANN в следващите няколко месеца, преди да се оттеглите през лятото на 2012 г.?

Работим по налагането на мултиезичните интернет адреси, както и по програмата за нови общи домейни от най-високо ниво. Последното е много тежка задача. Това е най-мащабният проект в нашата история – и по отношение на финансирането, и като вложени човешки ресурси, и като отваряне на интернет.

Работим по DNS сигурността, както и по регистъра WHOIS, където се съдържа информация за това кой притежава даден интернет адрес. Лично съм ангажиран и с политиките в сферата на конфликта на интереси на организацията.

Нека да опростим нещата: какво ще се промени за обикновения интернет потребител?

Ще има интернет адреси от високо ниво, които използват букви от все повече различни азбуки и езици. На второ място ще има много повече възможности за избор. Когато стартираме публично новата програма, за която ви говорих, интернет адресите от най-високо ниво ще се увеличат от около 300 на над 2000. Ако например искате да регистрирате milev.bg или milev.com и те вече са заети, с новите домейни вече ще имате още много възможности.

Какъв според вас ще бъде ефектът от въвеждането на мултиезичните интернет адреси от най-високо ниво ?

Ще бъде още една стъпка към интернационализирането на интернет. Ще помогне всеки по света да осъзнае, че ICANN е изцяло международна организация в своите политики и действия. Имаме заявки от държави от цял свят, включително и развиващи се страни, за нови мултиезични домейни.

Ще видим също така кои компании искат да се позиционират "вдясно от точката" - например .capital, защо не и .milev.

Много хора са любопитни защо ICANN отказва да предостави на България домейна .бг на кирилица – каква е причината?

Молбата на България бе подадена по т.нар. Fast Track Process. Това е процедура, създадена за бърз преглед на заявленията за нови домейни от най-високо ниво за държави на кирилица или други езици, различни от английския. Тя беше създадена за придвижване на молби, в които всичко е перфектно и няма спорни моменти.

Едно от изискванията, на което новите разширения трябва да отговарят, е да няма визуално объркване. Ако едно един набор от символи наподобява друг и заблуждава потребителите, той не е допустим. Това правило беше пределно ясно от самото начало. Експерти по визуално съвпадение, членуващи в независим панел, прегледаха молбата и не я одобриха.

Става дума за външни експерти, не за служители на ICANN, така ли?

Да, точно така. Това са експерти от международната технологична общност. ICANN изобщо няма как да влияе върху заключението на този панел.

Ние прилагаме правилата, както те са одобрени от международната общност. България и всяка друга държава в ICANN са дали своя принос в създаването им. Ако България или някоя друга смята, че тези правила трябва да бъдат променени, те трябва да се обърнат към ICANN и да направят предложение за промяна в политиката на организацията.

Планирате ли някакви промени в начина, по който се управлява ICANN? Много правителства по света смятат, че това е много "американоцентрична" организация.

Ние наистина сме много интернационализирани в момента. В нашия борд на директорите, който е органът, взимащ окончателните решения, членуват хора от всички 5 континента. Нито един отделен регион няма мнозинство гласове и никога не е имал. Така че бордът е абсолютно международен от създаването на организацията през 1998 г. досега. Единственото американоцентрично нещо е, че централата ни е в САЩ.

Направихме голяма крачка към интернационализирането на организация като подписахме меморандум с щатското правителство през ноември 2009 г., на базата на който надзорът над мрежата бе прехвърлен от една отделна държава на целия свят чрез различните review teams (т.нар. Multistakeholder Model).

Какво е отношението на ICANN по отношение на интернет цензурата и опита на различни правителства и организации да ограничат достъпа до определено онлайн съдържание?

Пак ще кажа: ние работим на ниво имена на домейни и интернет адреси, занимаваме се с политики, които развиват отворен и единен интернет на глобално ниво. Има дискусии в интернет общността дали ICANN трябва да има отношение към блокирането на съдържание. За момента обаче не сме взимали решение по този въпрос.

Тоест, ако някое правителство например поиска да блокирате thepiratebay.org, вие няма да го направите?

Ние нямаме контрол над индивидуалните интернет имена. Решаваме само какво се случва в "коренната директория" на интернет. Занимаваме се само с домейните от най-високо ниво. Нямаме оперативен контрол над адресите по-надолу. Работата ни е да определяме регистраторите на тези адреси, които от своя страна понякога са склонни да приемат подобни политики. Налагаме интернет политики чрез договори по отношение на общите домейни от най-високо ниво (.com, .net, .org), но нямаме оперативната възможност да спрем определен домейн.

Смятате ли, че многоезичните интернет адреси могат да бъдат заплаха за сигурността на интернет? И по-специално смесването на различни азбуки в тях като потенциален начин за онлайн измами?

Не поощряваме смесването на азбуки в имената на интернет адресите. При отварянето на домейните от най-високо ниво се случва същото нещо, както при отварянето на която и да било технология – някои хора ще я използват за добро, други – за лошо. Това, което знаем, е, че стандартите, които изискваме по отношение на технологиите и сигурността за мултиезичните национални интернет адреси и новите домейни от най-високо ниво, са много по-високи от преди. Но това, което ще направят хората, зависи от самите хора. Зависи и от отделните интернет доставчици.

По света има много добри хора и такива, които искат да се възползват от системата. Това е част от човешката природа. Ако например разгледаме случая с кредитните карти – те са изобретени през 50-те години на миналия век, тогава започнаха и измамите с тях. Измамите продължават и до днес. Банките и картовите оператори развиват своите технологии и практики, за да предотвратят подобни действия. Така ще стане и с киберсигурността. Работим върху проблема от десетилетия, но няма как той да изчезне.

Смятате ли, че Китай е заплаха за киберсигурността? И всъщност кой е най-вероятният източник на киберзаплахите? Отделни държави, хакери, контролирани от престъпни синдикати, или анархистки организации от типа на Anonimous?

Не коментираме действия на отделни държави. Иначе ставаме свидетели на всякакви видове хакерство – действия на отделни хора, на криминални мрежи, на национални държави, които използват платформата за свои информационни активности. Това е интересна тема – точно се връщам от Лондон, където експерти в сферата на информационната сигурност от целия свят обсъждаха как да създадат норми и практики, за да се справят с подобни проблеми.

Какво може да предприеме ICANN, за да превърне интернет в по-сигурно място?

Има много конкретни неща, които можем да направим. На първо място помагаме за подсигуряването на системата с имената на домейните и адресирането. Това са фундаментални части от структурата на интернет, които първоначално не са проектирани с оглед на сигурността. Те са направени, за да бъдат отворени и гъвкави.

Затова сега имаме програма, която се нарича DNSSEC, която е разширена система за интернет адресиране с подобрена сигурност. Между другото страниците в зоната .bg я използват. Въведохме тази система през юли миналата година. Досега над 70 домейна от най-високо ниво са я въвели. В момента я промотираме пред интернет доставчиците и отделните компании.

Тази технология ви гарантира, че между вас и сайта, с който си общувате, няма да се настани друг човек. Така ще знаете, че когато искате да отидете на capital.bg, няма да се озовете някъде другаде, без да разберете.

Как върви въвеждането на новия протокол IPv6, с който трябва да се реши проблемът с изчерпването на интернет адресите? Готови ли са държавите и компаниите за подобна промяна? И каква ще е цената, за да може тя да се случи?

Промяната се случва по естествен път. Организациите ще я направят, когато им се наложи. Преходът ще струва пари най-малкото защото дори цялото оборудване в мрежата ви да поддържа IPv6, то трябва да се реконфигурира. Има софтуерна и административна работа... Така че ще станем свидетели на известно "триене" по време на адаптацията.

От друга страна, старите IPv4 адреси вече са изчерпани. Най-бързоразрастващите се интернет доставчици в света, особено в Азия, вече работят с IPv6, защото им се налага. Така че виждаме, че промяната се случва добре и нейният основен двигател е необходимостта.

Имайте предвид, че Ipv4 адресите свършиха още през февруари тази година. Дори имахме церемония в Маями, където връчих последните сертификати. Така че ICANN не разполага с повече IPv4 адреси. От време на време намираме някой забравен блок с адреси, които не са използвани в различни региони на света, или пък прибягваме до преразпределение. Но нови адреси няма.

Предстои ви среща с български политици – какви съвети ще им дадете, за да изградят работещо е-управление?

По-скоро ще чуем какво те имат да ни кажат. Това, което е впечатляващо в България, е, че като средни стойности имате петия по бързина интернет в света. За сметка на това цените ви са много ниски. Иска ми се да разбера как България е успяла да постигне това.

Кой е Род Бекстром

Освен настоящ президент и председател на борда на директорите на ICANN Род Бекстром е технологичен предприемач, специалист в сферата на киберсигурността, активист в неправителствения сектор и писател. Съавтор е на бестселъра "Морската звезда и паяка", която лансира нова теория за йерархичните и децентрализираните организации.

Преди да оглави организацията, разпределяща интернет адресите, Бекстром е работил като директор на National Cyber Security Center. По неофициална информация го напуска заради разногласия с друга спецслужба - NSA, която се опитва да дублира дейността на центъра.

По-рано директорът на ICANN е оглавявал технологичните компании TWIKI.NET и CATS Software Inc.

Как работи ICANN

Как работи ICANN

ICANN в първата по рода си организация, която работи по т.нар. "Multistakeholder Model". В нея на равни начала участват бизнес, гражданско обшество и правителства. Управляващият орган на ICANN е борд на директорите, чиито решения по отношение на политиките на организацията и управлението на домейните и IP-адресите се взимат след широко обсъждане. То се инициира не от самата организация, а от представителите на групите, които участват в нея. На практика бордът на директорите не може да промени политиките на ICANN, ако предложенията за това не идват "отдолу".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


20 коментара
  • 1
    bonzoo avatar :-|
    Vladimir Todorakov

    "Това, което е впечатляващо в България, е, че като средни стойности имате петия по бързина интернет в света. За сметка на това цените ви са много ниски. Иска ми се да разбера как България е успяла да постигне това."

    С мноооого LAN кабели по жилищните фасади...

  • 2
    dggm avatar :-|
    dggm

    До коментар [#1] от "bonzoo":

    С конкуренция. Те имат олигопол.

    Не нашият интернет е бърз и евтин, техният е бавен и скъп. Особено в С. Америка, а Канада и Австралия са в каменната ера по отношение на интернет достъпа. Корея е на светлинни години пред "западния" свят.

    Коментарът ти е много едностранчив и ограничен.

  • 3
    bgvlado avatar :-|
    БГ Владо

    До коментар [#2] от "dggm":


    съгласен съм на 100%

    това едно от малките неща при който пазара определя цените :) :)

  • 4
    hitrata_svraka avatar :-?
    Хит®ата Св®ака ;)

    Просто през годините българската маниящина по интернета наля мноооого пари в операторите. В същото време разходите за персонал не са толкова високи както в Щатите.

    Да не забравяме и това чудесно нещо - UTP кабела. Преди години представител на Belden (ако помня добре) изрече по адрес на WiFi култовата фраза "I believe in cable." Човекът още тогава каза, че по меден чифт могат да текат и 10 Gb/s - с повечко екранировка естествено (FTP/SFTP).

  • 5
    rewind avatar :-|
    Todor Tanev

    До коментар [#1] от "bonzoo":

    Може би и с най-добре заредените торент тракери в света...

  • 6
    gfurnadzhiev avatar :-|
    Георги Фурнаджиев

    Тъпия техничар си е тъп техничар, независимо от поста, който заема. Само „код“ му е в главата.

    Спрях да чета след
    „Има ли шанс мобилния интернет, както и социалните мрежи да се превърнат в заплаха за отвореността на глобалната мрежа? Защото много подобни платформи са затворени...

    Да, някои от тези мобилни платформи са със затворен код.“

  • 7
    santa_claus avatar :-|
    Santa_Claus

    Бърз интернет благодарение на БТК...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    chernobyl avatar :-|
    Петко

    До коментар [#1] от "bonzoo":
    До коментар [#2] от "dggm":

    Две причини.

    Първо, пълната липса на регулация - ако искам, и аз утре мога да почна да доставям интернет на комшиите от входа, без да ми трябват лицензи и подобни глупости. Това показа чудото на пазарната икономика в действие.

    Второ, парадоксално, техническата ни изостаналост през 90-те, заради която на практика прескочихме бавния DSL и директно внедрихме по-бързи технологии.

  • 9
    chernobyl avatar :-|
    Петко

    До коментар [#6] от "Георги Фурнаджиев":

    Можеше и без обиди, но по принцип съм съгласен, че "отворен код" далеч не означава "отворена платформа" (Android е добър пример).

  • 10
    chaosfire avatar :-|
    chaosfire

    "По-скоро ще чуем какво те имат да ни кажат. Това, което е впечатляващо в България, е, че като средни стойности имате петия по бързина интернет в света. За сметка на това цените ви са много ниски. Иска ми се да разбера как България е успяла да постигне това."

    Истинската причина се казва БТК. Или по-скоро, човешката алчност. Имаше време, когато едни хора толкова яростно се бориха за монопола на БТК и забраняваха достъп до преносната и мрежа. Това принуди провайдърите да опъват собствени кабели. В резултат в София има няколко паралелни backbones. Стана чудо и имаше истински пазар - така както го пише по книгите. И ето го и добрия резултат.
    Но в основата си беше БТК. Никой не очакваше, че това може да доведе до нещо хубаво...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход