Година преди президентските избори много републикански стратези се будят нощем от един кошмар. В него те губят Белия дом въпреки рекордната непопулярност на сегашния му обитател просто защото не са номинирали правилния кандидат. На пръв поглед след триумфа им на междинния вот миналата година нищо не ги спира да имат консервативен президент. Нищо освен самите републиканци.
Бившият губернатор на Масачузетс Мит Ромни уж води от известно време листата на кандидатите, но твърдото ядро на партията или не му вярва, или не го харесва. Затова в последните месеци серия от претенденти за кратко му оспорваха номинацията само за да се препънат после в собствените си проблеми. Най-новият възход и падение – на пица магната Хърман Кейн, обвинен вече от четири жени в сексуален тормоз, само задълбочи съмненията дали Републиканската партия може да излъчи истински силен претендент за вота през 2012 г. Въртележката от колоритни кандидатури е признак и на дълбокия вътрешнопартиен дебат, в който, ако залитнат твърде надясно, републиканците може и да загубят решаващия изборите независим вот.
Номинирането на кандидат-президент в Америка винаги е напомняло на
Безпощадна гладиаторска битка
в която претендентите вместо с мечове и копия се пробождат с компромати и рекламни клипове. За разлика от повечето страни в Европа, където строгата партийна йерархия излъчва лидера, в САЩ кандидатите трябва да се елиминират един друг в изтощителни маратони от предварителни избори. Така няма да е неочаквано, ако битката кой ще предизвика Барак Обама отдясно през 2012 г. се превърне в истинско политическо меле. Най-големият проблем е колко жлъчна и страдаща от дребнотемие е тя сега.
Това пролича силно през изминалата седмица, в която новините за обвиненията в сексуален тормоз срещу новия любимец на твърдия електорат Хърман Кейн заляха медиите. Първо, в политическия сайт Politico.com изтече историята, че по времето, когато кандидат-президентът е бил начело на Американската ресторантьорска асоциация, срещу него са били подадени оплаквания от три жени, негови подчинени, и организацията е трябвало да им плати обезщетения. После четвърта дама застана пред камерите и обяви, че Кейн й е отправил неприлично предложение, когато е търсила работа.
Бившият пица магнат блесна на политическата сцена преди месец, след като кампанията на губернатора на Тексас Рик Пери започна да губи инерция. Въпреки късното му влизане в надпреварата много републиканци очакваха Пери да превземе с каубойски устрем Белия дом. Оказа се обаче, че кампанията му страда от набързо формираната си структура, а неясните идеи и лапсуси на губернатора неприятно напомниха на американците за Джордж У. Буш. На последния дебат Пери се прояви особено трагикомично, като тръгна да изброява кои три министерства смята да закрие и стигна само до две. Така афроамериканецът Хърман Кейн неочаквано понесе надеждите на твърдото ядро републиканци за по-консервативен кандидат от Мит Ромни. С атаките срещу социалните програми за подпомагане на малцинствата и бедните, острата критика на здравната реформа на Обама и миналото си на евангелистки проповедник Кейн изглежда в очите на поддръжниците си като радикалния борец, който ще свие веднъж завинаги държавния апарат.
Прямотата и лежерният манталитет на успешния бизнесмен (смятан за баща на идеята за продажба на пица на парче) също са очевиден коз срещу Ромни, отдавна усвоил навика на професионален политик да не казва нищо. Досега, когато стилът на Кейн на човек от народа заплашваше да създаде проблеми ("Като ме питат кой е президентът на Узбеки-беки-беки-стан-стан, аз отговарям ми не знам. Ти знаеш ли?"), от щаба му казваха, че колоритът е в основата на неговия успех.
"Хърман си е Хърман"
бе тяхното мото. Оказа се, че липсата на политически опит му изигра лоша шега, когато в медиите едно след друго започнаха да валят обвиненията в сексуален тормоз.
Кейн първо каза, че не си спомня подобно нещо, после се опита да се пошегува, а когато историята грейна на първите страници на американските медии, заподозря, че хората на Рик Пери са пуснали компромата. Оплетен в полуобяснения и параноя, бизнесменът загуби битката за ограничаване на скандала. Действително от щаба му твърдят, че получават невиждана морална и финансова подкрепа от хора, вярващи, че политическата система е излязла от контрол. Но всеки ден, който Кейн прекарва, потопен в скандала, е загубен за републиканския лагер и за дебата за бъдещето на Америка.
Странната съдба на пица магната щеше да си остане просто интересен детайл, ако не бе част от цяла поредица издигания и сривове в републиканския лагер в последните месеци. Конгресменът Мишел Бахмън, губернаторът Пери, а сега и Кейн се оказаха внезапно на гребена на вълната, когато твърдото консервативно ядро повярва, че те могат да бъдат силна алтернатива на сегашния водач за номинацията Мит Ромни. На пръв поглед бившият губернатор на Масачузетс с образа си на успешен бизнесмен би трябвало да бъде добър десен кандидат. Но фактът, че Ромни въвежда задължително здравно осигуряване в щата си - предвестник на недолюбваната от десните здравна реформа на администрацията на Обама - му създаде имиджа на политик, по-близък до центъра. Нещо, което е очевиден недостатък във време, когато много републиканци начело с популисткото движение "Чаено парти" мечтаят за
Радикална дясна революция
която да ограничи силно ролята на държавата и да свие до минимум социалното и здравното осигуряване. Последното, което твърдият електорат иска да види в Белия дом, е още един консервативен президент, готов да вдигне данъците (като Джордж Буш-баща) или да разшири правомощията на държавата (като Буш-син). Тази крайна визия ограничава възможностите силен дясноцентристки кандидат да излезе начело в консервативния лагер. Както коментира сп. Economist, с подобни изисквания дори Роналд Рейгън щеше за загуби републиканската номинация.
От друга страна обаче, по-близките до центъра кандидати са онези, които печелят националните избори. Особено във време на криза, когато гласоподавателите държат повече на прагматизма, отколкото на идеологията. С жлъчните боричкания кой е по-по-най-консервативен политик републиканците рискуват да спечелят идеологическата битка само за да загубят Белия дом.
15 коментара
Истината всъщност е, че републиканците нямат силен кандидат, а само група въздухари с ограничена маса верни избиратели.
- Мишел Бакман не е нищо повече от Сара Пейлин 2.0 с шепа чаени маргинали зад себе си.
- Кейн затъна в скандали и се чуди кого да обвини за компроматите (към момента това е "демократичната машина");
- Пери показа, че в дебат е просто загубен;
- Мит Ромни е десен центрист, но твърде много прилича на Обама;
- Гингрич се спотайва и не блести с нищо;
- Рон Пол е единствения здравомислещ, но опонентите му го изкарват чалнат, защото твърди, че е време за смяна на системата и лайфстайла изобщо.
Когато републиканците все пак излъчат кандидат и дойде време за дебати, Обама ще го размаже, не защото е изключителен президент, а защото е добър оратор и умее да мисли.
Все повече американци са на мнение, че всъщност няма значение коя партия ще е на власт. Разликата между богатите и останалите ще се увеличава, а политиците ще продължават да работят за корпоративните и личните си интереси. Излиза, че политиката е като дипломацията: целта е корпорациите и техните кукли на конци хем да онождат масите, хем да ги убедят, че им харесва.
Банда републикански неудачници се борят за президентския стол в Белия дом! Надявам се от това ще се възползва Обама и да остане президент за още 4 години! :)
Забавно е как в статията няма и дума за един от водещите кандидати на Републиканската партия за президент - Рон Пол! Пълна игнориране на неговата кандидатура.... същото е в американските медии! Вижте това видео:
http://www.thedailyshow.com/watch/mon-august-15-20
До коментар [#3] от "Иво":
Рон Пол заслужава отделна статия. Но ще му бъде ужасно трудно да спечели номинацията на републиканците, защото казва истината в очите – че американците НЕ са изключителна и богоизбрана нация и че трябва да си гледат вътрешните дела, а не да поддържат военни бази в 130 страни по света.
Въпреки че е много последователен в етическата си философия и в икономическото си мислене, от социалистическа Европа изглежда едва ли не като луд, защото иска да закрие пет от седемте държавни департамента, включително тези по образование и земеделие и да остави тези сфери ИЗЦЯЛО на механизмите на пазара.
Винаги обаче е удоволствие да го слуша човек, независимо дали споделя вижданията му или не.
До коментар [#3] от "Иво":
Пълно медийно затъмнение над Рон Пол ,не отскоро друже ,никога няма да го допуснат ....Така изглежда...Сори.
Лично на мен ми е много симпатичен.
[quote#4:"BürgerBürokrat"]Винаги обаче е удоволствие да го слуша човек, независимо дали споделя вижданията му или не. [/quote]
Така е наистина.... въпреки, че аз не съм особен фен на републиканците!
[quote#5:"s.pavlov"]Лично на мен ми е много симпатичен. [/quote]
На мен също.... от всички кандидати на Републиканската партия той ми е най-симпатичен, жалко, че шанса му за победа е много малко....
П.П.
Наскоро разбрах, че "идеологът" на Чаено парти всъщност е Рон.... вижте как един човек измисля нещо и после други яхват вълната...
"Оправихме" нашенските си буламачи , сега люпим семки в чуждия двор...
Иначе , президент ще е този когото посочат банкерите . И той ще прави това което му кажат ! Банките все по-богати , народа все по-беден. Това е пътят ! ....докато всичко падне в канала ...после....историята се върти и повтаря до безкрай . Дано и този път не се самоунищожим като биологичен вид. Така или иначе чака ни апокалипсис .....предсказано е отдавна.... На някой да не му е ясно това ?....
Мит Рамни е мормон. Защо статията не споменава този малък детайл? Твърдото ядро на републиканската партия са вярващи евангелисти.
И номинираният накрая ще е той, защото е единственият с реален шанс да победи Обама, останалите са твърде крайни, твърде глупави или твърде побъркани.
Европейците не бива да дават оценки на тези "кампании", "кандидатпрезидентски дебати", речи и тържества, които устройват в САЩ.
Европейските стомаси не са приспособени към тези политически чийзбургери, приготвени по холивудска рецепта, които се харесват на масовия американец, седнал с бира в ръка пред TV-то редом до дебелата си съпруга с развлачена тениска.
Мнителният европеец само ще изпита досада от клишираното слово и заучените жестове.
До коментар [#9] от "trifon74":
Прав си . Европеецът с могъщото си чувство за точна преценка превърнато в неразрушимо самочувствие ...
С кеф гледа новините как едни лихвари съсипват национални суверенитети ,нахлузват борчове на фалирали икономики ,и си казва -Така и трябва !
Европеецът , културният ,неконсумиращия гемео и чизбургери , такава я свърши, че по добре да си трае вместо да наглежда чужди континенти .