Докато Рим гори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Докато Рим гори

Шоуто на Силвио свърши. Драмата в еврозоната продължава

Докато Рим гори

И без Силвио Берлускони Италия остава най-сериозната заплаха за оцеляването на еврото

Светломира Гюрова
8633 прочитания

Шоуто на Силвио свърши. Драмата в еврозоната продължава

© reuters


Дори в падението си Силвио Берлускони отбеляза своеобразен триумф над своите врагове. За последните 17 години, в които е доминиращата фигура в италианската политика, той успя да си създаде дълъг списък от противници и в страната, и навън. Сега успя да ги лиши от радостта най-после да му видят гърба.

Берлускони си отива, но никой няма време и сили да ликува. Точно обратното - пазарите са в паника, Брюксел се тресе от сценарии за разцепление в ЕС и дори разпад на еврозоната (виж допълнителния текст). А наследникът му на премиерския пост ще трябва спешно да се заеме с една държава със склерозирала политика и стагнираща икономика, застанала на ръба на пропастта и заплашваща да повлече със себе си и еврото.

Фонът на тази драматична италианска опера са очакванията на Европейската комисия през следващата година БВП на еврозоната да мръдне нагоре с едва 0.5% (при 1.8% в предишната прогноза) и предупрежденията на МВФ, че дълговата криза в Европа може да потопи глобалната икономика в "изгубено десетилетие" на анемичен ръст и дефлация. Картината е колкото мрачна, толкова и стряскащо реална. Защото още от началото на финансовия пожар всички се молеха за едно - той да си остане в периферията и да не плъзне към неспасяемо голяма държава в сърцето на валутния съюз като Италия. Сега този кошмарен сценарий е факт. И от съдбата на Италия зависи дали еврото ще оцелее, или ще се провали.

Дългото сбогуване на Силвио

Накрая не жените, а пазарите провалиха Берлускони. Човекът, който оцеля при половин дузина секс скандали, един куп съдебни дела и 51 вота на недоверие само през последния му мандат, най-после изгуби магията си. "Точката на пречупване беше международният натиск от пазарите и Брюксел. Когато той започна, дори и най-близките му го изоставиха", казва пред "Капитал" Емилиано Алесандри от German Marshall Fund.

Колко откъснат беше вече медийният магнат от действителността показват изявите му на срещата на Г-20 в Кан в началото на ноември. Докато лидерите на водещите световни икономики угрижено обсъждаха как да не позволят на Европа да потъне и да удави глобалния растеж, Берлускони весело обясняваше, че в Италия всичко е прекрасно, ресторантите са пълни и няма свободни места в самолетите и курортите. Това накара дори иначе сдържаният в. Financial Times да възкликне емоционално в редакционен коментар: "В името на Бога, Италия и Европа, върви си!" И макар да блъфираше до последно, след като пазарната паника изстреля доходността на десетгодишните италиански облигации до непоносимото ниво от 7.5%, вечният оцеляващ все пак обеща да си отиде.

Ние не сме Гърция

"Италия не е в толкова лошо състояние, колкото някои други проблемни страни. Но ако сегашните лихвени нива се запазят, тя ще бъде тласната към несъстоятелност", коментира пред "Капитал" Филип Уайт, икономист от лондонския Centre for European Reform. Според него има още малко време, тъй като повечето италиански държавни облигации са с дълъг падеж и следващото правителство в Рим може да се опита да възстанови доверието. "Въпросът е дали не сме стигнали повратната точка, от която няма връщане назад. Притеснявам се, че може и да сме", казва Уайт.

Наистина, ако сравним Италия с Гърция, от която започна всичко, между тях има някои смущаващи прилики, но и важни разлики. Първият паралел е политическата култура в двете страни, която ги прави алергични към структурни реформи. Това си има неприятен резултат - загуба на конкурентност, заради която например някога прочутата италианска текстилна индустрия вече залязва, а най-големият производител на Апенините Fiat обмисля дали да не каже "аривидерчи" на родината и да премести централата си от Торино в Детройт. Второто сходство е ненавистта на гърци и италианци към плащането на данъци. Тези две неща са причина в последните 15 години Италия да крета с муден растеж от средно 0.75% (за догодина се очаква почти невидимо движение от 0.1%).

Същевременно най-важната разлика с Гърция е, че въпреки гигантския си дълг от близо 2 трлн. евро (120% от БВП) Италия няма проблем с платежоспособността. Публичните й финанси съвсем не се управляват зле и в последните години бюджетът винаги е бил на плюс. Това, което разяжда страната, не е хроничната задлъжнялост, а хронично слабият растеж. Както и оперетната политика, която пресуши и последните капки доверие към Рим.

Със или без Берлускони

"Проблемът не е италианската икономика. Проблемът си ти." С тази реплика според италианските медии финансовият министър Джулио Тремонти е приключил една от последните си кризисни срещи с Берлускони. Факт е, че премиерът милиардер, дошъл за първи път на власт през 1994 г. с обещанието за "либерална революция", така и не успя (или не пожела) да направи нито една голяма и смислена реформа. Дългият му престой във властта се описва с една дума - парализа.

Но и след като той си тръгне, няма гаранция, че това ще се промени. Дори и неговият наследник да се казва Марио Монти - уважаван икономист, президент на престижния милански университет Bocconi, изкарал два запомнящи се мандата като еврокомисар в Брюксел, донесли му прякора Супер Марио. Причината, обяснява Емилиано Алесандри, е, че Италия има лоша политическа култура, исторически слаби институции, структурни икономически слабости, висока толерантност към злоупотреби и корупция по високите етажи на властта. "Берлускони беше израз на тези проблеми, но не ги създаде. Той не е вирус, който проникна в нашата иначе здрава система, не е нещо, което сме прихванали отвън. Той е продукт на собствената ни слабост. Да вярваме, че всички тези проблеми ще бъдат решени само защото ще имаме ново правителство на националното единство, би било доста наивно", казва анализаторът от German Marshall Fund.

Според Алесандри вероятността Монти да оглави новото правителство е най-добрата новина, но и създава леко плашеща ситуация, в която няма план Б. "Той е последният ни останал коз. Ако Монти се провали, това ще е краят, защото не знам кой друг може да успее."

Непосредствената задача сега е да се спре пазарната паника, която може да погълне третата икономика в еврозоната. Защото, както обяснява Филип Уайт, "дори новото правителство да направи всички структурни реформи на света, ако трябва да се финансира при лихви от 7.5%, Италия е обречена". Нервността на инвеститорите може да бъде успокоена само от решителна интервенция на Европейската централна банка (ЕЦБ). "В момента ЕЦБ изпраща много противоречиви послания и ясно показва, че когато се намесва, го прави неохотно. И пазарите не вярват, че тя наистина стои зад Италия. ЕЦБ трябва да покаже, че е готова да извади неограничено количество пари, за да свали доходността по италианските облигации", казва икономистът от Centre for European Reform. Ако това бъде съчетано с убедителни действия в Рим за промени в закостенелия пазар на труда, пенсионната система и други затлачени сектори, за да се върне растежът, Италия все още има шанс.

Залогът не би могъл да бъде по-голям - оцеляването на еврото, на банковата система и здравето на световната икономика. Дори и без Берлускони все още много неща могат да се объркат фатално.

Европа, която се задава

ЕС такъв, какъвто го познаваме, си отива. Сега се решава как ще изглежда новият 

Опроверженията дойдоха светкавично. Няколко часа след като агенция Reuters съобщи как Германия и Франция водят "интензивни консултации" на "всички нива" за прекрояване на ЕС и една от обсъжданите възможности е по-малка еврозона, Берлин започна да отрича. Първо говорителят на канцлера Ангела Меркел обяви, че германското правителство "със сигурност няма такива планове". Малко по-късно и самата Меркел реши да коментира: "Имаме една-единствена цел и тя е да стабилизираме еврозоната такава, каквато е днес. Вярваме, че това общо европространство е способно напълно да си върне доверието, и това се отнася за всяка отделна държава."

Информацията на Reuters, предизвикала това вълнение, цитира неназован източник от ЕС, който казва: "Трябва да се движим много внимателно, но истината е, че е нужно да съставим точен списък на тези, които не искат да са част от клуба, и онези, които просто не могат да са част от него." И въпреки всички опровержения е лесно да се повярва, че подобен тип разговори наистина се водят. Както и че най-сигурното нещо в дълговата криза е, че след нея ЕС няма да е същият.

Тази седмица френският президент Никола Саркози заяви в прав текст, че предпочита съюз на различни нива. "Ясно е, че ще има Европа на две скорости - една, която се движи към повече интеграция в еврозоната, и друга за конфедерация в ЕС." След изказването от Париж дойде светкавична реплика от президента на Европейската комисия Жозе Барозу, който контрира, че целият ЕС трябва да приеме еврото.

В какофонията от разнопосочни изказвания и хвърлени идеи все пак има водеща нишка. И тя е, че Европа - такава, каквато я познаваме, си отива. Задава се новият ЕС. И в момента се решава как точно ще изглежда той.

Дори в падението си Силвио Берлускони отбеляза своеобразен триумф над своите врагове. За последните 17 години, в които е доминиращата фигура в италианската политика, той успя да си създаде дълъг списък от противници и в страната, и навън. Сега успя да ги лиши от радостта най-после да му видят гърба.

Берлускони си отива, но никой няма време и сили да ликува. Точно обратното - пазарите са в паника, Брюксел се тресе от сценарии за разцепление в ЕС и дори разпад на еврозоната (виж допълнителния текст). А наследникът му на премиерския пост ще трябва спешно да се заеме с една държава със склерозирала политика и стагнираща икономика, застанала на ръба на пропастта и заплашваща да повлече със себе си и еврото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    vaskojord avatar :-?
    Васко

    Италия - топ 100 -художници , архитекти ,откриватели.............. леле ,леле .

  • 2
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    Най-накрая Силвио ще се оттегли от политиката! Това истински празник за милиони италианци... и не само! Щом Берлускони няма да бъде вече на власт аз съм значително по-голям оптимист за бъдещето на Италия, макар че трудностите и предизвикателствата остават....!

  • 3
    vaskojord avatar :-|
    Васко

    До коментар [#2] от "Иво":

    Към ,,Изток,, малко бежанци. Флага на България е : ???

  • 4
    balcanmaster avatar :-P
    Майстор Балкански (00:00–24:00)

    Берлускони със своето битие в политиката като че ли материализира понятието "политически цирк", което често се използва, но сега има и своята съвременна илюстрация в негово лице като главния клоун. Казвам го без злоба, по-скоро като констатация, тъй като циркът е предназначен за забавление на аудиторията, и Берлускони със своите изказвания, жестове и поведение наистина тези 17 години се изяви на европейския манеж като един чудесен комедиен актьор, който се превъплъщава в политик, или може би пък политик, който се превъплъщава в комедиант. Може да бъде обвиняван във всякакви други грехове, но не и в липса на чувство за хумор, крайно дефицитно в съвременния политически "елит". Италианския премиер управлява, забавлявайки се, или по-точно забавлявайки се, намери време и да управлява. Поне такъв е неговия "публичен образ", и той е доста измамен. Под маската на бонвиван, майтапчия, латински любовник и похотлив застаряващ мъж, Берлускони има и още едно друго лице - това на ловък политически въжеиграч, прагматик, и политически циник, който може да си позволи да се подиграе с тъмния "тен" на американския президент и съпругата му. Завършвам с виц, разказан от Берлускони: "Болен от СПИН пита лекаря дали лечението с пясък, което му е предписал, ще помогне. Докторът отговаря: "Не, но ще свикнеш да живееш под земята." Сега италианците и Европа ще "свикнат" да живеят без Берлускони, и със сигурност Стария Континент ще бъде едно доста по-скучно място без него...

  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    The bunga-bunga party is over. Now comes the time for banging. Lights off!

  • 6
    hitrata_svraka avatar :-(
    Хит®ата Св®ака ;)

    "А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

    И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

    И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

    И в дните на онези царе.............................................................."

  • 7
    rado.r3 avatar :-P
    rado.r3

    Берлускони=Батето :)

  • 8
    alkash18 avatar :-|
    alkash18

    Е - дай Боже, най-накрая Европейският съюз да се промени!

    С УДОВОЛСТВИЕ ще прочета една НОРМАЛНА СТАТИСТИКА, в която се казва честно и откровено:
    В ГЕРМАНИЯ
    15% от ВСИЧКИ СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ са изплатени на ХАНС и МАРГЕРИТЕ
    85% от всички социални помощи са изплатени на МУСТАФА и АЙШЕ !!!

    Във ФРАНЦИЯ
    10% от всички социални помощи са изплатени на Франсоа и Никол
    90% от всички социални помощи са изплатени на Мехмед и Айша

    В Испания...
    В Холандия ...

    Да, Да !!!
    Ама ЕДВА ЛИ!!!

    ЛЕВАЩИНАТА В ЕС е още от СЪЗДАВАНЕТО МУ, като КОНТРАПУНКТ НА АМЕРИКА!!!
    "СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА", в която европеецът БЛЪСКА ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР, а добрите араПчета получават социални помощи ПОЖИЗНЕНО е ВЕЧЕ ИЗГРАДЕНА!!!

    И всяко СЧУПВАНЕ НА КОШЕРА С ОСИ ще бъде посрещнато с НОЖОВЕ И ПУШКАЛА от хомогенната смес на КОМУНОИДИ С ЧАЛМИ!!!

  • 10
    ijj avatar :-|
    ijj

    Има една шеговита сентенция, че е важно не само как даден човек влиза в политиката, но и как ще излезе от нея.

    В случая Берлускони успя да свърже с нещо полезно и необходимо дори и излизането си от политиката - защото постави като условие първо мерките за икономии да бъдат гласувани в Парламента.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK