Ами ако дойдат ислямистите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ами ако дойдат ислямистите

Египетските копти от години живеят под силно напрежение, но големият въпрос сега е дали ситуацията ще се промени и колко точно

Ами ако дойдат ислямистите

Или какъв е рискът арабската пролет да се превърне в християнска зима

Марина Станева
6850 прочитания

Египетските копти от години живеят под силно напрежение, но големият въпрос сега е дали ситуацията ще се промени и колко точно

© Reuters


Синтезиран, най-големият страх след избухването на арабските революции звучи така: Ами, ако дойдат ислямистите?! На пръв поглед победата на ислямската партия "Ан Нахда" в Тунис, въвеждането на шериата в Либия и популярността на "Мюсюлманското братство" в Египет могат да бъдат интерпретирани точно в тази насока. Но дали наистина е така и ако да, толкова ли е страшно?

След арабската пролет идва логичният въпрос къде е мястото на християните в новия Близък изток. Досега поне на пръв поглед се създаваше впечатлението, че дългогодишните диктатори в страни като Египет и Сирия поддържат светския характер на държавата и крепят мира между мюсюлманите и християнското малцинство. Сега в репортаж на Al Jazeera от Дамаск уплашени християни твърдят, че застават в подкрепа на президента Башар ал Асад, под чийто режим са се чувствали в безопасност.

"Свидетели сме на погромите срещу църквите на коптите в Египет. Християните бяха неприятно изненадани от арабската пролет и като малцинство се страхуват, че техният глас може да бъде пренебрегнат", обяснява пред "Капитал" Клеър Спенсър, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в британския институт по международни отношения Chatham House. Според нея най-добрият изход са свободните и честни избори като тези в Тунис, които са показали, че всяка прослойка на обществото може да бъде представлявана.

А ако стане по-лошо

Скорошните събития в Кайро допълнително разпалват страха на християните – миналия месец там се състоя протест на коптите, който бе удавен в кръв от военните, поели властта след революцията. Това бе най-жестокият сблъсък със силите на реда след свалянето на президента Хосни Мубарак. Двадесет и четири души загинаха, а 320 бяха ранени. Повод за размириците бе разрушаването на църква в град Асуан. Излезлите да протестират християни поискаха държавата да се намеси и да защити правата им. Коптите, които са около 10 - 12% от населението на Египет, се оплакват от постоянна дискриминация. За да построят свой религиозен храм например, трябва позволение чак от президента, а смяната на религията според закона може да става само ако християнин поиска да приеме мюсюлманската вяра, но обратното е изключено.

Версиите за събитията в египетската столица бяха различни. Според някои източници преди сблъсъците с военните коптите били нападнати от хора в цивилни дрехи, вероятно ислямисти. А след последвалата конфронтация между християните и армията, хиляди мюсюлмани също излезли на улицата, като част от тях се включили в защита на коптите, а други се присъединили към силите на реда, следвайки призива да се възстановят "спокойствието и редът" в Кайро. Тази подкана дошла от държавната телевизия, която агитирала "почтените египтяни" да защитят войниците от "християнската тълпа", като така протестът бе представен като религиозна атака срещу държавата и бе затвърден стереотипът за християните като аутсайдери.

Пред британската ВВС очевидци описаха страшни гледки, съобщавайки за брутално прегазени от танкове тела. Властите не коментираха тези твърдения, но обещаха, че ще има пълно разследване на случилото се и всички отговорни за сблъсъците на верска основа ще бъдат наказани.

"Мюсюлманското братство", което се очаква да спечели голяма част от местата в бъдещия парламент, излъчи изявление, в което прехвърли вината за станалото върху християните: "Всички египтяни имат поводи за оплакване и легитимни искания, не само християнските ни братя. Но в момента не е подходящото време за протести." Едновременно с това обаче "Братството" рядко прибягва до религиозния шовинизъм и въпреки ислямистките си корени се представят за "говорители на всички египтяни". Дори салафитите не смеят открито да изиграят коза с междуетническата омраза.

"Най-голямата заплаха за страната ни е нарушаването на единството на нацията и раздорът между мюсюлманските и християнските синове на Египет", коментира временният египетски премиер Есам Шараф. Но дали крехкият междуетнически мир вече е невъзможен, след като революциите отвориха пътя на ислямистите към властта? Или страховете на Запад са преувеличени и се дължат основно на неизвестността и непознатото?

Всъщност коптите отдавна са жертва на засилени религиозни атаки. Те обаче са далеч от насилието срещу християните в Ирак, които живееха относително спокойно по времето на Саддам Хюсеин, но след американската инвазия са постоянна жертва на гонения и убийства, а църквите им са взривявани. В резултат поне 400 000 християни са напуснали Ирак след 2003 г.

Коптите от своя страна живеят под постоянно напрежение от години, но големият въпрос сега е дали положението ще стане по-лошо и колко точно. След падането на Мубарак инцидентите, свързани с подпалване на църкви и дори убийства на християни, зачестиха. Всичко това рязко контрастира на кадрите от протестите на площад "Тахрир", излъчвани от медиите, на които се виждаха мюсюлмани и християни да се молят заедно за падането на режима.

Вечният американски републикански кандидат за президент Нют Гингрич е сред най-яростните поддръжници на тезата, че арабската пролет е началото на християнската зима. Според него симптомите за разрастване на религиозната нетърпимост в Близкия изток са все повече. Той критикува администрацията на Барак Обама за намесата й в арабските революции, които според него ще доведат до атмосфера на омраза към всички с различна вяра от мюсюлманската. "Хората казват: О, не е ли чудесно, имаме си арабска пролет! Но в действителност това не е трезва преценка", твърди Гингрич.

Неговата гледна точка поддържа и архиепископът на Кентърбъри Роуан Уилямс, който е духовен водач на Англиканската църква. Според него екстремистите ще се възползват от политическия вакуум, останал след свалянето на диктатурите. "Това вече се вижда в Египет. В Сирия отношенията между християни и мюсюлмани са на ръба, а в Ирак сме свидетели на истинско етническо прочистване", казва архиепископът пред Reuters.

Ние подкрепяме диктатора

С разрастването на бунтовете християните в Сирия също все повече се тревожат, че животът им може да се промени при евентуалния нов режим. Пред Al Jazeera неназован бръснар християнин разказва, че положението на хората от неговата вяра в момента е чудесно, и се надява християните и в съседните страни да се радват на същите права и привилегии. Антиохийският патриарх Игнатий IV също обяснява пред катарската телевизия, че в Дамаск има 12 църкви и с тях никога не е имало проблем. "Ние сме свободни да изповядваме религията си", казва той.

Сега обаче сирийските християни са притеснени от засилващата се роля на ислямистите в революцията срещу президента Башар ал Асад и се опасяват от надигане на фундаментализма. Мнозинството от тях не подкрепят репресивния апарат на режима, но признават, че в момента спокойно могат да посещават неделните меси и да празнуват Коледа. В никоя друга близкоизточна страна освен в Ливан няма такова разнообразие от религиозни и етнически групи, които съжителстват заедно, както в Сирия. Християните там са около 10% от населението и имат нужда от гаранции, че задаващият се нов ред в страната ще защитава религиозните малцинства.

"Наистина някои християни в Сирия и Ливан подкрепят Асад, защото се страхуват от политическия ислямизъм", обяснява пред "Капитал" специалистът по Близкия изток от London School of Economics Джон Чалкрафт. "И все пак истинската заплаха към християните в региона идва преди всичко от диктаторски режими като този на Асад. Те привидно играят ролята на всеобщи защитници от войнствения ислям, но всъщност създават условия, при които той процъфтява." По думите на Чалкрафт тези диктатури се заиграват със страховете на светските поддръжници и така консолидират авторитарното си управление. "Но ние видяхме християни и мюсюлмани да се мобилизират заедно по време на арабската пролет в името на свободата, прехраната и достойнството", посочва анализаторът. И допълва, че усилията трябва да бъдат насочени към разпространяване на демокрацията, която ще бъде истинският защитник на християните в региона.

По-сложно, отколкото изглежда

Отношенията между християни и мюсюлмани в Близкия изток са твърде деликатна тема и е трудно да се правят генерализации. Според изданието на сп. Economist "Светът през 2012 г." ислямистите в целия регион ще заявят все по-уверено своето присъствие, но няма да се стремят да получат неограничена власт, а ще играят предпазливо и прагматично, опитвайки се да не изплашат светското мнозинство. Новите конституции на Египет, Тунис и Либия без съмнение ще бъдат вдъхновени от исляма, но никоя ислямистка партия няма да спечели пълно мнозинство и ще трябва да се сработи със светските формации.

Това мнение споделя и Мохеб Зеки, главен експерт на неправителствения Център за демокрация и човешки права "Ибн Калдун". Според него заплахата от "Мюсюлманското братството" в Египет е преекспонирана от чуждите медии: "Те не са толкова радикални, не са Осама бин Ладен", обяснява той пред "Капитал". Освен това не са такава доминираща сила, за каквато ги смятат. Дори да управляват, те няма да имат абсолютна власт и ще трябва да си сътрудничат с други партии. "Ще трябва да работят с Европа, САЩ, Световната банка и да вземат заеми от МВФ. Много е лесно да казваш, че ислямът е решението на всички проблеми, когато си извън властта, но после нещата се променят. Ако заемат министерски постове, те трябва да покажат как ще се справят, ако не – на следващите избори няма да вземат гласове, както например стана в Йордания преди десет години", казва Зеки.

Анализаторът показва една далеч по-сложна и многостранна картина на междуетническите взаимоотношения в Египет: "Там винаги е имало дискриминация срещу коптите, но не и гонения. На християните не е дадено или е изключително ограничено правото да заемат високи постове в армията, в разузнаването и в президентските кръгове. В кабинета винаги има двама министри християни, но с маловажно портфолио. За поправката на тоалетната в църквата например е нужен президентски декрет." По думите му на комунално ниво понякога избухва насилие. Причините са две – строежът на църкви и конфликтите, когато мюсюлманка се влюби в християнин или някой приеме чуждата вяра.

Според Зеки по времето на Мубарак е насаждано фалшивото вярване, че положението ще е много по-лошо без протекциите на режима. "Тогава избухналите конфликти бяха обяснявани като резултат от индивидуални спречквания, а не на междуетническо ниво. Така се създаваше един образ в чужбина, че в Египет няма религиозен проблем. А в същото време той си беше там през цялото време и е ограничено да се твърди, че за християните преди е имало лято, само защото правителството отричаше очевидното", твърди Зеки. И допълва, че след падането на режима ситуацията е много по-добра въпреки избухването на насилие, защото проблемът е вече на масата и никой не може да отрече, че става въпрос именно за междуетнически конфликт.

"В краткосрочен план може и да има негативи за коптите, но дългосрочно горещият картоф е изваден наяве и се дискутира. По времето на Мубарак нито един журналист например не питаше какво е положението на християните. Сега дори държавните телевизии го обсъждат, а чрез САЩ и ЕС проблемът се интернационализира", прогнозира Зеки. Според него много мюсюлмани подкрепят коптите и дори официалната позиция на ислямистите в Египет също е против насилието. Но разбира се, не може да бъдем сигурни какво ще стане, ако дойдат на власт: "Може да въведат рестрикции. Но засега прокламират пълното равенство." Освен това по думите на анализатора повечето млади хора, които поведоха революцията, използват интернет и социалните мрежи, докато някога хората са нямали тази свобода и източници за познание на света. "В резултат силата на умерените мюсюлмани нараства. Дори някои младежи се отцепиха от "Мюсюлманските братя" и създадоха четири други партии, защото не вярват в разбиранията на по-възрастните." Зеки обобщава, че онези, които създават хаос, са малцинство, но извършват неща, които шокират света.

Макар и вероятно пресилени, опасенията, че религиозните малцинства ще се превърнат в жертви на арабската пролет, са напълно разбираеми. От новите правителства в тази част на света и донякъде от западните лидери зависи да гарантират, че това няма да се случи.

Християни тук, християни там

Египет - 6-11 млн.

Сирия - 2.25 млн.

Ливан - 1.7 млн.

Ирак - 400 000

Йордания - 380 000

Иран - 300 000

Палестинската автономия - 170 000

Синтезиран, най-големият страх след избухването на арабските революции звучи така: Ами, ако дойдат ислямистите?! На пръв поглед победата на ислямската партия "Ан Нахда" в Тунис, въвеждането на шериата в Либия и популярността на "Мюсюлманското братство" в Египет могат да бъдат интерпретирани точно в тази насока. Но дали наистина е така и ако да, толкова ли е страшно?

След арабската пролет идва логичният въпрос къде е мястото на християните в новия Близък изток. Досега поне на пръв поглед се създаваше впечатлението, че дългогодишните диктатори в страни като Египет и Сирия поддържат светския характер на държавата и крепят мира между мюсюлманите и християнското малцинство. Сега в репортаж на Al Jazeera от Дамаск уплашени християни твърдят, че застават в подкрепа на президента Башар ал Асад, под чийто режим са се чувствали в безопасност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    xon2003 avatar :-?
    Starsky

    Като дойдат ислямистите, а те вече дойдоха, вие в економедия много ще празнувате победата на любимата ви религия и култура и най-вече трепетно ще очаквате парче от баницата, защото и вие много помагахте!

  • 2
    xrp43572691 avatar :-|
    xrp43572691

    До Марина Станева:

    "Център за демокрация и човешки права "Ибн Калдун"
    ========

    Правилното име е "Ибн Халдун".

    За сведение - където в англоезичната литература имаме kh, четем "х"

  • 3
    mechanosaurus avatar :-|
    Mechanosaurus

    Браво за тая статия!
    И наистина е прав № 2 - Ибн Халдун е на български.
    Египет е страната с най-тежко положение на християните в Близкия Изток, дори в Иран и Саудитска Арабия техните права са по-добре защитени. Просто в Египет паплачта се опива от джихадистки идеи и първите които виждат са коптите - наследници на древните египтяни. Да припомня например, че Александрийската библиотека е запалена от ислямските орди след завладяването на Египет, с думите "ако тука пише нещо различно от Корана, трябва да се изгори, а ако пише същото в Корана, няма нужда да го има"

  • 4
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    До коментар [#3] от "Mechanosaurus":

    Всъщност кой и кога е изгорил Александрийската библиотека не се знае със сигурност. Има предположения за Клеопатра, първият християнски император или арабите.
    Аз лично най-силно подозирам ранната църква 3-4в. в това деяние. Никой не знае какво се крие в катакомбите на Ватикана! И е интересно как през Ренесанса изведнъж се появяват отдавна загубени ръкописи древногръцки и римски учени?!

  • 5
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    "...да изиграе коза с междуетническата омраза."

    Омразата между египтяни копти и египтяни мюсюлмани не е междуетническа, а междуконфесионална (тоест религиозна).

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Ислямистите безпорно идват на власт в Египет, процесът е в действие колкото и военните да се мъчат да го овладеят. Въпросът е как да се модерира този процес за да се постигне вариант по близък до Турския отколкото до Иранския. Египет е изключително важен като фактор с силно идеологическо ( теологическо) влияние в мюсюлманския свят

  • 7
    omniam avatar :-|
    omniam

    Етническият мир очевидно е бил, за да "не се излагаме пред чужденците". На човек не можеш да забраниш да мрази, но можеш да му попречиш да изрази омразата си. Явно това се случва там, и не само в Близкия изток - тук също го имаме. А може би човекът може да живее добре само при ограничения, а в свободата дава воля предимно на негативните си качества и желания.
    Добър анализ.

  • 8
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    До коментар [#5] от "Вени Г.":
    коптите не са араби! Както не е арабско и автохонното население на Афганистан! Те са матови хора, но със светли очи, не твърде различни от някои хора по нашите земи.

  • 9
    Phaeton. avatar :-|
    Phaeton.

    До коментар [#3] от "Mechanosaurus":

    Все си мислех,че Александрийската библиотека е запалена от християнски орди и че самата Хипатия е съблечена гола ,малтретирана и разкъсана на парчета от същите фанатици.

  • 10
    mechanosaurus avatar :-|
    Mechanosaurus

    До коментар [#9] от "faeton":

    Последните остатъци според легендата са изгорени от мюсюлманите. това сме го учили в училище през 80те години, но сега гледам в Уикипедията, че преди това християните запалили езическия храм Серапеум и Музея.
    Християните също така разкъсват математичката Ипатия (Хипатия, зависи от транскпирцията) по нареждане на александрийския патриарх. Дали заради тая жестокост (прекалена религиозна ревност) египетските християни са под ислямско робство от 1400 години? Тяхното положение е най-тежкото в цял свят може би, само в Северна Корея е по-страшно да си християнин. Щото по разните ислямски фанатични държави ако не агитираш мюсюлмани да станат християни не те закачат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK