Нелегална Америка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нелегална Америка

Имигрантите са тук, защото Америка се нуждае от тях.

Нелегална Америка

Рестриктивното законодателство срещу нелегалните имигранти в САЩ не работи и подчертава още повече нуждата от цялостна реформа

Ваня Ефтимова
6045 прочитания

Имигрантите са тук, защото Америка се нуждае от тях.

© Reuters


На теория сметката изглеждаше проста – когато нелегалните имигранти си заминат, безработните в щата Джорджия ще заемат местата им. Един селскостопански сезон и 74.9 млн. долара загуби от неприбрана реколта по-късно, уравнението се оказа грешно. Заплашени от още по-големи проблеми в основния отрасъл на местната икономика, сега щатските власти излязоха с нестандартно решение - затворници, осъдени за по-леки престъпления, да заемат по полята местата на нелегалните работници, прогонени от действащото от пролетта рестриктивно законодателство в Джорджия.   Америка може и да е създадена от имигранти, но днес не може да намери сили да реформира отдавна буксуващата си имиграционна система. Въпреки че непрекъснато се повтаря колко нетърпимо е сегашното състояние и се стигна дотам няколко щата да прокарат собствени рестриктивни закони, на национално ниво демократи и републиканци дори не могат да се споразумеят да започнат преговори за реформа. Слабото възстановяване на американската икономика и приближаващите президентски избори засилиха люшкането между радикални мерки и пълно бездействие.

В републиканските дебати за бъдещата президентска номинация съперниците се надпреварваха с обещания кой ще построи по-висока стена на границата с Мексико. Единственият претендент с истински опит по темата – губернаторът на Тексас Рик Пери, бе освиркан от публиката, когато се опита да обясни защо е по-добре децата на нелегалните имигранти да се образоват, вместо да бъдат маргинализирани и криминализирани.

Федерален провал и местен популизъм

От години както републикански, така и демократически администрации обещаваха да прокарат законодателство, което най-после да уреди статута на около десетте милиона нелегални пришълци в Америка и да отвори възможността за по-лесно издаване на работни визи за хиляди висококвалифицирани работници от цял свят. Реформата обаче предизвиква силни емоции у много американци, вярващи, че така де факто ще бъде възнаградено престъпването на закона. Вместо да обясни на избирателите защо сегашната ситуация е още по-нетърпима, Вашингтон няколко пъти изостави набързо намеренията си след първия публичен скандал.

Федералният провал засили още повече гнева, открития популизъм и призивите за строги мерки. В Аризона, Юта, Джорджия, Индиана и Южна Каролина консервативните местни конгреси прокараха в последната година и половина законодателство, което цели да засили проверките на документите за пребиваване и с това да ограничи броя на нелегалните имигранти. Алабама стигна най-далече, като поиска дори училищата да проверяват легалния статут на децата и родителите им.

"Тези закони повече създават проблеми, отколкото да уреждат нещата", обяснява пред "Капитал" Уенди Сервантес, експерт към неправителствената организация First Focus. "Най-лошото е, че те имат особено негативен ефект върху най-слабите – жените и деца", допълва тя. Макар да се различават в отделните щати, ограничаващите закони най-общо дават разширени права на властите да проверяват статута на гражданите. Така например, когато някой бъде спрян на пътя от полицията по друга причина и има съмнения, че става дума за нелегален имигрант, служителят може да поиска да види и визата му. В САЩ, където няма задължителна единна лична карта, хората масово използват за идентификация шофьорските си книжки. В много щати обаче те се издават, без някой да проверява подадените данни и така нелегалните имигранти можеха да минават между капките.

Параноя и проблеми

Засиленият контрол сега създаде страх и паника. "Жени не смеят да се обадят на полицията, когато са жертви на домашно насилие, за да не бъдат екстрадирани. Други не отиват дори до болницата, за да родят. В Алабама, където училищата трябва да проверяват статута на деца и родители, ситуацията е най-тежка. Според статистиките в първата седмица от влизането в сила на закона 2300 деца не са се появявали в класните стаи", обяснява Сервантес. Американските медии пък показаха стряскащи кадри на латино имигранти, напускащи домовете си набързо, оставяйки покъщнина. Други критици посочиха, че рестриктивните мерки ще натоварят допълнително и без това пренаселените американски затвори. Законът в Алабама, влязъл в сила през септември, е най-краен не само заради изискването за училищата, но и защото криминализира подпомагането, предоставянето на жилище и подписването на договор с нелегален имигрант.

"Ние имаме почти десет процента безработица и трябва върнем хората на пазара на труда", отвръща на критиките вносителят на закона и член на Сената на Алабама Скот Бийсън. Защитниците на твърдите закони в другите щати също настояват, че нелегалните имигранти подбиват заплатите, натоварват инфраструктурата, болниците и училищата и водят след себе си по-висока престъпност. Много от местните сенати твърдят, че прокарването на законодателството е отчаян акт да принудят Вашингтон най-после да започне работа по широкомащабна имиграционна реформа.

От своя страна федералното Министерство на правосъдието се опита да блокира прилагането на закона в Алабама с аргумента, че имиграцията не е в правомощията на отделните щати. Тъй като загуби на първа инстанция и сега обжалва, части от закона все пак влязоха в сила. Що се отнася до имиграционните проблеми, самата администрация на Барак Обама е по-скоро в конфликтна позиция. За да заглуши критиките отдясно, че прави малко за спиране на потока от нелегални пришълци, тя всъщност увеличи депортациите до рекордно ниво.

За фискалната 2011 г. са върнати обратно 396 906 души без документи, най-високото число в историята на САЩ. Наистина около 55% от тях са с присъди, но както показа журналистическо разследване на популярното предаване Frontline, за да изпълнят квотата, често имиграционните агенти прибират и хора, случайно оказали се на местопрестъпление, и дори такива, обърнали се за помощ към полицията. За експерти като Уенди Сервантес най-тревожно е, че много от депортираните оставят след себе си разделени семейства. Според данни на Applied Research Center над 5100 малолетни американски граждани в момента са в приюти или в приемни семейства на издръжка на държавата, защото родителите им са били депортирани. Наистина федералната администрация обяви през август, че вече ще връща само криминално проявени имигранти. Но липсата на закон, който да регламентира пребиваването им, оставя достатъчно възможности порочната практика да продължи.

Неизбежната действителност

За повечето хора, свързващи щата Ню Йорк само с Манхатън, кратка разходка извън тази част обикновено е истинска изненада, защото в значителна част той се състои от спретнати кравеферми, тучни пасища и стотици мандри. Шансът да откриете поне един нелегален имигрант, работещ сезонно или постоянно в тях, е същият като вероятността собственикът да знае по име всяка крава, т.е. голям. Организациите на нюйоркските фермери всъщност са едни от най-гласовитите поддръжници на идеята да бъде разширена и олекотена програмата за внасяне на временна работна ръка. Въпреки хроничния недостиг сега заради куп бюрократични спънки само около 30 хил. сезонни селскостопански работници пристигат в Америка годишно. Чрез евентуалната програма за временни визи фермите ще могат да узаконят имигрантите, които сега наемат нелегално.

"Те са моето спасение, най-добрите работници, които съм имала", казва Джулия, управляваща семейна ферма в северната част на щата, за двамата гватемалци, трудещи се в обора. Преди те да се появят пред вратата й, тя е търсила цяла година американци, готови да поемат тежката работа за не особено високо заплащане. Джулия казва, че местните безработни са все хора, които имат малко общо с фермите, а дори и да се съгласят, рядко издържат на условията. Докато гватемалците спят при кравите, когато някоя от тях е на път да ражда. Също както при експеримента със събирането на реколтата в Джорджия, имигрантите са тук, защото Америка се нуждае от тях. Селскостопанските загуби в южния щат са нагледен пример за възможно най-лошото развитие, когато властите целят краткосрочен ефект, вместо да приемат дългосрочни решения на истинските проблеми.  

Рестриктивните мерки на парче, приети в отделните щати, само подчертават колко е нужна цялостна реформа. В идеалния случай тя трябва да затвори сегашните дупки в законодателството и да отвори вратата към хората, които са нужни на американската икономика. Силен сигнал в тази посока дойде тези дни от Аризона - щатът, който първи прие строг закон. Преди десетина дни избирателите там гласуваха срещу неговия автор Ръсел Пиърс. Както се оказа, антиимигрантската реторика не направи щата нито по-проспериращ, нито по-сигурен.

На теория сметката изглеждаше проста – когато нелегалните имигранти си заминат, безработните в щата Джорджия ще заемат местата им. Един селскостопански сезон и 74.9 млн. долара загуби от неприбрана реколта по-късно, уравнението се оказа грешно. Заплашени от още по-големи проблеми в основния отрасъл на местната икономика, сега щатските власти излязоха с нестандартно решение - затворници, осъдени за по-леки престъпления, да заемат по полята местата на нелегалните работници, прогонени от действащото от пролетта рестриктивно законодателство в Джорджия.   Америка може и да е създадена от имигранти, но днес не може да намери сили да реформира отдавна буксуващата си имиграционна система. Въпреки че непрекъснато се повтаря колко нетърпимо е сегашното състояние и се стигна дотам няколко щата да прокарат собствени рестриктивни закони, на национално ниво демократи и републиканци дори не могат да се споразумеят да започнат преговори за реформа. Слабото възстановяване на американската икономика и приближаващите президентски избори засилиха люшкането между радикални мерки и пълно бездействие.

В републиканските дебати за бъдещата президентска номинация съперниците се надпреварваха с обещания кой ще построи по-висока стена на границата с Мексико. Единственият претендент с истински опит по темата – губернаторът на Тексас Рик Пери, бе освиркан от публиката, когато се опита да обясни защо е по-добре децата на нелегалните имигранти да се образоват, вместо да бъдат маргинализирани и криминализирани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    pesheff avatar :-|
    Пешката

    Ванчееее не ги разбираш тия неща душО. Нелегалните имигранти подбиват заплатите на местните работници и правят един вид дъмпинг на пазара на труда в щатите. Това е добре дошло за големите компаний но средностатистическия Джо разбира че го работят и вече почна да натиска щатските правителства да действат по въпроса.

    Значи дай да ни подбият заплатите, а разходите за техните деца и здравеопазване на нашите плещи. Далавера за компаниите и за глобалистите но кофти за хората. Вече минаха няколко такива закона и през съдилищата. Значи Джо взе да се събужда.

  • 2
    bohrmottelson avatar :-|
    BohrMottelson

    До коментар [#1] от "Пешката":

    Откъде ги измисли тези глупости? Бил ли си някога в Щатите?

  • 3
    jiggy avatar :-|
    jiggy

    Като имигрант не виждам смисълът да вкарваме милиони неграмотни мексикански селяни. Образователната ни система произвежда вече достатъчно неграмотни магистъри по Gender studies, Latino studies, Afroamerican studies, един кретен даже стана президент с подобно образование.

  • 4
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    Стотици хиляди нелегални имигранти изкарват в пъти повече при от месно родени американци .
    Карат си колите с шифьорски книжки и си плащат данъците и не дават 5 пари за имиграционните им реформи .
    В САЩ узаконяването е с женитба и доста го правят .
    Отделно нелегалните имат по добра кредит история и пари от всички взети американци накуп защото не познавам нелегален имигрант без пари но пък имам познати много американци избиращи и избиращи и избиращи работни места и своевременно на българският хал -живеещи с родителите си .Депортация е проблем единственно ако те хванат но 500 $ и си пак на улицата и тях трябва поне да ги имаш и насън да те бътнат ако си нелегален Подбиването на труда е глупост Този труд който се върши от нелегални е в много случаи не толкова лош но въпреки всичко разни глезльовци не искат да го работят защото ходят на маникюр и педикюр и кожите им били нежни (всичко щеше да е наред ако говорех за жени но не за мъже говоря господа)Време е сащ да отворят тотално грнаниците си за квалифицирана ръка е тогава Боко тиквата ще има Проблем и ще трябва да гради берлинска Стена

  • 5
    dragozow avatar :-?
    dragozow

    Стената е само временна мярка, рано или късно я заобикалят или бутат. Цяла Южна Америка мечтае за САЩ, но там няма работа за всички. Гостите в държавата вероятно работят повече и са по-упорити и борбени от местните. Отделно въпросните "местни" едва ли искат да работят всякаква работа. Едва ли са толкова зле щом не бягат в България да търсят убежище. Познавам много хора, които са се реализирали в САЩ и такива които не са успели. Ако работиш сериозно и си плащаш сметките си добре и обратно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK