СТО пъти мери, един път режи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

СТО пъти мери, един път режи

Русия е един от основните търговски партньори на България, но българските стоки срещат редица нетарифни ограничения там. СТО надали ще промени това, но поне ще направи процедурите по-прозрачни.

СТО пъти мери, един път режи

След 18 години на преговори, Русия най-накрая ще влезе в Световната търговска организация. Това е добра новина и за българските търговци.

Огнян Георгиев
5815 прочитания

Русия е един от основните търговски партньори на България, но българските стоки срещат редица нетарифни ограничения там. СТО надали ще промени това, но поне ще направи процедурите по-прозрачни.

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Коледен подарък за Русия. Така главният икономист на руския клон на DeutcheBank Ярослав Лисоволик нарече приключването на преговорите между Москва и Световната търговска организация (СТО), които продължиха цели 18 години и завършиха неофициално на 11 ноември. Подаръкът е едновременно неочакван и ценен - както за Русия, така и за нейните търговски партньори.

Само допреди година-две беше немислимо Грузия, която е член на СТО, да се съгласи на членството на Русия, с която води война през 2008 г. Тъй като за членство в организацията е препоръчително да има съгласието на всички страни, това беше сериозна (макар и не непреодолима) пречка пред Москва. На 27 октомври обаче, след активното посредничество на Швейцария, Тбилиси и Москва постигнаха компромис: независима компания да наблюдава търговията помежду им по три коридора през отцепените по време на войната грузински провинции Южна Осетия и Абхазия.

За Грузия, която имаше проблеми в търговията с Русия още преди войната, това е достоен изход от ситуацията. За Русия е неочаквано отваряне на една врата, през която има колебания дали да мине вече почти две десетилетия. А за България, която търгува активно с Руската федерация, новината е еднозначно добра. (Повече за ефекта за България)

Какво ще се промени за Русия

Грузинското "да" сложи точката върху пакета от документи, които министрите от СТО трябва да одобрят на 15-17 декември в Женева. В тези документи са както общите условия на руското членство, така и двустранните споразумения с 57 страни по отношение на товарите и с 30 по отношение на услугите. Русия е последната голяма икономика в света извън системата за либерализиране на търговията и е страната с най-дълъг преговорен процес - дори китайският бе по-кратък. Веселин Илиев от Българската стопанска камара, който наблюдава процеса, твърди че отстъпките за руската страна също са най-големите, които е виждал. "В противоречие на правилата, Русия например запазва над 700 експортни мита, включително на нефта, който ни е важен", казва той.

Това е донякъде разбираемо, предвид че става дума за най-голямата като площ страна в света и за един от най-големите износители на суровини. Членството в СТО няма да промени изведнъж Русия и начина, по който тя търгува. Но позитивни ефекти ще има. Като начало, митата ще започнат да падат - някои веднага, други след преходен период. Средната митническа тежест се очаква да падне от 10.2% на 7%, като най-дългите преходни периоди са за свинското (8 години), автомобилите (7 години) и авиационната техника (виж таблицата). Продуктите с алкохол, месо, фармацевтика и някои технологични продукти няма да имат нужда от лицензи за внос от момента на влизане на Русия в СТО. Те ще трябва само да бъдат декларирани в митницата и не би трябвало да бъдат подлагани на различно третиране в зависимост от страната производител. От 1 юли 2013 г. жп транзитът през територията на Русия - сухопътният търговски коридор между Азия и Европа - вече няма да може да бъде таксуван различно от вътрешните жп услуги. До 2020 г. Русия дори ще намали наполовина земеделските си субсидии, които в момента възлизат почти на 9 млрд. долара годишно.

Това противоречи на изказването на руския премиер Владимир Путин, че страната ще запази правото да раздава колкото поиска субсидии на земеделците. Силният играч на руската сцена обаче явно е размислил по отношение на СТО, за която беше така предубеден преди няколко години, когато на практика блокира процеса по влизане.

По стъпките на Китай

Кризата изглежда като една от причините за това различно отношение - тя показа ясно нивото на свързаност на руската икономика със света и невъзможността да се влияе на търговските потоци, ако не си член на СТО. "Има над 100 ограничения върху руския внос в ЕС и влизането в СТО е един от начините Русия да получи реципрочност и равнопоставеност", каза Ярослав Лисоволик пред Russia Today.

Икономистът смята, че сред печелившите сектори ще бъдат големите износители като металодобива, стоманата и химическата промишленост. Неконкурентни сектори като автомобилостроенето, текстила, донякъде земеделието и машиностроенето ще пострадат обаче, казва Лисоволик. Мнението на повечето експерти е, че влизането в СТО ще ускори реформата в тези сектори, като Кремъл може да ги подпомогне в преходния период със субсидии, за да вървят към повече конкурентоспособност. "В първите години ефектът от влизането няма да е виден, въпреки че то е полезно за Русия", казва пред "Комерсант" проф. Алексей Портанский от Высшая школа экономики. Световната банка прогнозира между 1-3% ръст на руското БВП заради влизането в СТО в дългосрочен план, но най-песимистичната прогноза в краткосрочен план е за спад до 0.5%.

Икономическият редактор на "Комерсант" Дмитрий Бутрин коментира, че този тип изменение на търговския режим няма съюзници в руския бизнес, защото те практически нищо не знаят за това, а онези, които са знаели, са забравили. "Преговорите започнаха през 1994 г., активната им фаза беше 2004-2005 г. Шест години, особено като последните шест, са цяла епоха за бизнеса", написа Бутрин.

Редакторът на Business New Europe Бен Арис пък смята, че влизането в СТО няма алтернатива, ако Русия наистина иска да бъде посредникът между Азия и Европа, където се развива най-бурната търговия. Главният руски преговарящ Максим Медвекдов призна, че основна мотивация е бил ръстът на Китай, след като е влязъл в организацията през 2001 г.

Всъщност сравнението с Китай е полезно, защото китайската икономика е другата най-голяма нова членка на СТО и нейното влизане също бе съпроводено с много преговори и дълги преходни процеси. И двете страни имат големи индустрии, които настояват за протекционизъм, огромен сектор за сигурност, който се слива на много места с останалата икономика и мъгляво функционираща съдебна система. Притесненията тогава, че дори Пекин да подпише договора, на местно ниво много местни лобита, администратори и политици ще бъдат против новите правила и ще се опитват да ги заобикалят, важат и за Русия. Същото може да се каже по отношение на спазването на всички договорки. Годишните доклади на икономическото министерство на САЩ, които проследяват напредъка в спазването на правилата, показват че дори десетилетие по-късно Пекин има много неща, които не е изпълнил - спазването на интелектуалните права е само един от фрапиращите проблеми. Въпреки че прокара 2000 нови закона и отмени 800, за да спази изискванията на СТО, Китай все още изпълнява само формално някои от точките, което може да се окаже проблем и в Русия.

Така след около 220 дни, колкото е дълъг процесът по ратифициране от страна на членките на СТО и на самата Русия, тя най-вероятно ще стане член, дори въпреки опасенията за новия митнически съюз, в който се намира с Казахстан и Беларус. Това ще е друг интересен момент. В този съюз митата трябва да са еднакви за трите държави. Ще бъде интересно да се види как свалянето на руските тарифи ще се отрази в не особено известните с либерализма си Беларус и Казахстан. 

Ефектът за българския износ

Най-положително безспорно ще бъде спадането на митата. България изнася най-много медикаменти за Русия, а тяхното мито ще падне наполовина - от 10% на 5%. "Това ще повиши атрактивността на българската козметика и българските лекарства, тъй като цените им ще намалеят и ще насърчи вноса в Русия, която е традиционен пазар и българските продукти са много добре познати и търсени", смята Константин Шаламанов, мажоритарен собственик на "Лавена-Шумен". Той смята, че догодина износът за Русия ще се увеличи. Лукан Луканов от "Арома" обаче не е напълно съгласен. "Ако това се беше случило преди 10-15 години, можеше да изконсумираме ефекта, но сега Русия е различна, дистрибуцията се държи от големите търговски вериги, където влизането е доста трудно", казва председателят на надзорния съвет на козметичната компания. Той обаче е съгласен, че улесняването на процедурите ще облекчи много ситуацията. "Имаме продукти, които съдържат спирт - например водата за уста. Дори да има 1 мл спирт, от нас се иска специално разрешение, за да ги внесем - това се надявам да отпадне." 

Всички вносители са категорични, че най-голямата пречка не са митата, а тежките нетарифни ограничения, които руските митници толкова умело налагат. "Всяко ново вино иска сертифициране в Русия, а дори не мога да изпратя кашон вино, тъй като не е позволено. Затова изпращаме максимално позволеното - две бутилки на човек, до 20 души в контролната агенция", разказва Радослав Радев, търговски директор на "Ловико-Сухиндол". Луканов добавя, че е имало случаи камиони на компанията да чакат 40 дни на митницата. "Аз съм чел заповед на генерала, командващ митниците, в която се отварят само 16 пункта на територията на цяла Русия за внос на продукти с алкохол", оцветява картината Веселин Илиев. "Така например за кратко българските камиони пътуваха с 1000 км повече."

Подобна мярка са и разрешителните за превоз, които наскоро предизвикаха поредния скандал сред българските превозвачи, защото годишната квота за България се изчерпва. Печално известна е и руската агенция за контрол на селскостопанската продукция, която забрани вноса на месо от Полша, България и Румъния преди време.

Правилата на СТО принципно правят много по-трудни подобни своеволия, но повечето търговци не очакват тези ограничения да бъдат повлияни от членството на Русия. Те не са сред задължителните условия в договора, а са препоръчителни, казва Радев. Всяка голяма държава, включително САЩ, налагат подобни ограничения пред чуждите производители, така че Русия далеч не е уникален случай. Положителното е, че неизвестните ще стават все по-малко.

Дори Китай започна да спазва процедурите по обявяване на новите правила, като ги публикува предварително на едно и също място и дава възможност за обсъждането им. Това безспорно ще се случи и с Русия. "СТО ще накара Москва да уведомява останалите членки най-малко 6 месеца предварително за промените и всяка страна ще има право да реагира", казва Веселин Илиев. "Процедурите не само по вноса, но и по пускането на пазара на стоки, ще станат много по-унифицирани."

Коледен подарък за Русия. Така главният икономист на руския клон на DeutcheBank Ярослав Лисоволик нарече приключването на преговорите между Москва и Световната търговска организация (СТО), които продължиха цели 18 години и завършиха неофициално на 11 ноември. Подаръкът е едновременно неочакван и ценен - както за Русия, така и за нейните търговски партньори.

Само допреди година-две беше немислимо Грузия, която е член на СТО, да се съгласи на членството на Русия, с която води война през 2008 г. Тъй като за членство в организацията е препоръчително да има съгласието на всички страни, това беше сериозна (макар и не непреодолима) пречка пред Москва. На 27 октомври обаче, след активното посредничество на Швейцария, Тбилиси и Москва постигнаха компромис: независима компания да наблюдава търговията помежду им по три коридора през отцепените по време на войната грузински провинции Южна Осетия и Абхазия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    типично!
    направили са най-големите отстъпки на твърдоглавите азиатски тикви, но путинякът отново се заканва да не изпълнява договорките със 100. щял да дава колкото си иска субсидии на земеделските производители!

    Израел има повече напоявана земя от СССР, а той тръгнал да дава субсидии за земеделието... смешник!

  • 2
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Много добра новина за БГ. По-глобално, студената война свърши. Този път наистина. Резултати:
    * Източна Европа стана просто Европа;
    * Китай стана "трудовата" провинция;
    * Русия става суровинната провинция;
    * Югославия беше разкъсана на повече части, от колкото беше изградена (за късмет на БГ);
    * Арабите са оставени на доизживяване (68-ма - $100/барел, 2011 - $100, и не е вярно че $100 са си $100!), марионетките - заклани, с един сценарии - капсулация "а-ла" Иран;
    Някой интересува ли се от съдбата на останалите тарамбуки? Капитализмът бил в криза? Сериозно? Не само че не е в криза, ами е по-световен и по-либерален отвсякога. На пук на "окупирай ми клозета".

  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Щях да забравя един нашенски (ЕС) си въпрос - на мързелите от юга вече официално им назначават губернатори, верни на севера. Нашият си го избрахме сами, което е по-добрия вариант :-)

  • 4
    shwarzspeht avatar :-P
    Клюводървец

    Крайно време е нашите бизнесмени да забравят СИВ.Тогава всичко беше за рубли-можеше да продадеш куцо магаре за арабски кон и никой нямаше да забележи.Сега се търгува за пари различни от рублата и куцото магаре си е куцо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK