С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
54 18 ное 2011, 15:35, 17257 прочитания

България трябва да е готова за една Европа на две скорости

Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Казвате, че ЕС такъв, какъвто го познаваме, вече не съществува. Защо се случи така, как се стигна до тази екзистенциална криза?

Това, което руши ЕС днес, е това, което го направи възможен преди повече от половин век, а именно неговата амбивалентност - способността му да бъде незавършена федерация за федералистите, нищо повече от общ пазар за англичаните, и обетована земя за източноевропейците. ЕС винаги е приличал на някой, който жонглира с много топки. Но кризата прави жонглирането невъзможно. И пазарите и избирателите искат европейските елити до направят избор. Пазарите наказаха опита да се въведе обща валута при отсъствието на обща финансова политика. Избирателите наказват претенцията за демократична легитимност при отсъствия на европейски демос.


Европа днес не може да гарантира на новото поколение просперитета, който имаше поколението на родителите им. Протестиращите по улиците на Мадрид и Рим са млади хора, които навярно никога няма да имат постоянна работа, и възрастни хора, които никога няма да излязат в пенсия. Европа губи позиции в глобалната икономика и политика, а социалният й модел е под обсада. Прибавете към това растящата пропаст между европейския юг и европейския север, между страните кредитори и страните длъжници и ще си дадете сметка, защо пазарите са "охладнели" към еврото, а Барозу говори за "системна криза". Драмата на Европа е, че страховете на пазарите и страховете на избирателите теглят ЕС в различни посоки. Пазарите настояват за политическа интеграция на еврозоната, докато избирателите не са склонни да дават повече власт на Брюксел, когото те не могат да контролират.

В момента на преден план пак излиза една стара идея - за Европа на две или дори повече скорости. Всъщност в ЕС винаги е имало различни скорости - Шенген, еврозоната и т.н. Какво би могло да бъде различното сега и ако разделението бъде формално въведено, какви ще са последствията?

Няма съмнение, че ако ЕС не иска да се разпадне, е необходима политическа интеграция в рамките на еврозоната. Това, което избираме днес, е "Европа на две скорости" или "Европа на няколко парчета". Германия вярва, че това, което може да спаси европейския проект, е политическа консолидация в рамките на еврозоната, осъществена от правителствата на страните членки - железни правила и протестантска дисциплина.



На практика това означава, че страните от еврозоната ще имат обща финансова политика и техните дългове ще са колективно гарантирани, а техните бюджети ще се утвърждават колективно. За да се съгласи да гарантира дълговете на грешниците, Германия настоява избирателите в страните длъжници да се лишат от власт, когато става дума за финансова политика. Или с други думи, избирателят има право да гласува, но няма право да гласува за правителства, които правят дългове. Германия и другите страни кредитори приемат да бъдат настойници на провалилите се във финансово отношение членки на еврозоната. И за да бъде натискът ефективен, Германия предлага страните, които не могат да спазват фискалната дисциплина, да могат да напускат - или да бъдат принудени да напускат - еврозоната.

Ако досега ЕС приличаше на български университет от 80-те години - трудно се влиза, но всеки, който е влязъл, завършва, то идеята на Берлин е да промени тази ситуация - трудно да се влиза и лесно да се излиза. И Германия има морално право да настоява за това, защото през последното десетилетие проведе болезнени реформи и заплатите в страната са на практика замразени вече цяло десетилетие.

Така Германия иска от другите да направят това, което самата тя направи, а именно да изстрадат икономическото си развитие. Но това, което е различно, е, че тя преструктурира икономиката си, защото избиратели и работодатели приеха да изтърпят лишения в името на конкурентността. Германските реформи са големият успех на германската демокрация. Това, което Берлин иска от другите, е да не се интересуват от мнението на своите избиратели.

Ще бъде ли това разделение бъзвъзвратно, или вратите на тези различни нива в ЕС ще останат отворени и ще може да се минава от едно в друго?

Теоретично еврозоната остава отворена, но това, което притеснява Берлин в момента, е, че е прекалено голяма и включва прекалено различни икономики, а не, че не е достатъчно голяма. Появата на Европа на две или няколко скорости ще има много и различни последствия, но три са видими с невъоръжено око - Великобритания тотално ще загуби влиянието си и ще се превърне в далечен роднина, ЕК ще загуби позиции и ще играе второстепенна роля дори ако президентът й се избира пряко. А страни като България ще останат в състояния на перманентна периферност. Интересът на България в момента е да не позволи ЕК да се превърне в орган със затихващи функции, когато става дума за икономическа политика.

Колкото и да се оплакват всички от германо-френската доминация, факт е, че тези две страни винаги са дърпали ЕС напред. Сега обаче този мотор скърца вътрешно и германският цилиндър започва да взема превес. Да очакваме ли новият ЕС да прилича повече на Германия?

Ако Германия и Франция са локомотивите на Европа, то Франция е парен локомотив, а Германия е електрически локомотив. В момента Германия е едноличен лидер в еврозоната и това е реалност, която Франция е принудена да приеме.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Железопътните амбиции на Европа 4 Железопътните амбиции на Европа

Пътуването с влак на континента става все по-популярно, но цената и качеството на услугата варират в различните страни

18 яну 2020, 1803 прочитания

Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена) 1 Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена)

Първите частни астронавти проведоха "суха тренировка" преди финалния авариен тест на капсулата Crew Dragon днес

18 яну 2020, 3341 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
До последна инстанция

ЕЦБ се превръща в единствения инструмент на Европа срещу дълговата зараза

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10