България трябва да е готова за една Европа на две скорости
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България трябва да е готова за една Европа на две скорости

България трябва да е готова за една Европа на две скорости

Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"

Светломира Гюрова
17519 прочитания

© Капитал


Казвате, че ЕС такъв, какъвто го познаваме, вече не съществува. Защо се случи така, как се стигна до тази екзистенциална криза?

Това, което руши ЕС днес, е това, което го направи възможен преди повече от половин век, а именно неговата амбивалентност - способността му да бъде незавършена федерация за федералистите, нищо повече от общ пазар за англичаните, и обетована земя за източноевропейците. ЕС винаги е приличал на някой, който жонглира с много топки. Но кризата прави жонглирането невъзможно. И пазарите и избирателите искат европейските елити до направят избор. Пазарите наказаха опита да се въведе обща валута при отсъствието на обща финансова политика. Избирателите наказват претенцията за демократична легитимност при отсъствия на европейски демос.

Европа днес не може да гарантира на новото поколение просперитета, който имаше поколението на родителите им. Протестиращите по улиците на Мадрид и Рим са млади хора, които навярно никога няма да имат постоянна работа, и възрастни хора, които никога няма да излязат в пенсия. Европа губи позиции в глобалната икономика и политика, а социалният й модел е под обсада. Прибавете към това растящата пропаст между европейския юг и европейския север, между страните кредитори и страните длъжници и ще си дадете сметка, защо пазарите са "охладнели" към еврото, а Барозу говори за "системна криза". Драмата на Европа е, че страховете на пазарите и страховете на избирателите теглят ЕС в различни посоки. Пазарите настояват за политическа интеграция на еврозоната, докато избирателите не са склонни да дават повече власт на Брюксел, когото те не могат да контролират.

В момента на преден план пак излиза една стара идея - за Европа на две или дори повече скорости. Всъщност в ЕС винаги е имало различни скорости - Шенген, еврозоната и т.н. Какво би могло да бъде различното сега и ако разделението бъде формално въведено, какви ще са последствията?

Няма съмнение, че ако ЕС не иска да се разпадне, е необходима политическа интеграция в рамките на еврозоната. Това, което избираме днес, е "Европа на две скорости" или "Европа на няколко парчета". Германия вярва, че това, което може да спаси европейския проект, е политическа консолидация в рамките на еврозоната, осъществена от правителствата на страните членки - железни правила и протестантска дисциплина.

На практика това означава, че страните от еврозоната ще имат обща финансова политика и техните дългове ще са колективно гарантирани, а техните бюджети ще се утвърждават колективно. За да се съгласи да гарантира дълговете на грешниците, Германия настоява избирателите в страните длъжници да се лишат от власт, когато става дума за финансова политика. Или с други думи, избирателят има право да гласува, но няма право да гласува за правителства, които правят дългове. Германия и другите страни кредитори приемат да бъдат настойници на провалилите се във финансово отношение членки на еврозоната. И за да бъде натискът ефективен, Германия предлага страните, които не могат да спазват фискалната дисциплина, да могат да напускат - или да бъдат принудени да напускат - еврозоната.

Ако досега ЕС приличаше на български университет от 80-те години - трудно се влиза, но всеки, който е влязъл, завършва, то идеята на Берлин е да промени тази ситуация - трудно да се влиза и лесно да се излиза. И Германия има морално право да настоява за това, защото през последното десетилетие проведе болезнени реформи и заплатите в страната са на практика замразени вече цяло десетилетие.

Така Германия иска от другите да направят това, което самата тя направи, а именно да изстрадат икономическото си развитие. Но това, което е различно, е, че тя преструктурира икономиката си, защото избиратели и работодатели приеха да изтърпят лишения в името на конкурентността. Германските реформи са големият успех на германската демокрация. Това, което Берлин иска от другите, е да не се интересуват от мнението на своите избиратели.

Ще бъде ли това разделение бъзвъзвратно, или вратите на тези различни нива в ЕС ще останат отворени и ще може да се минава от едно в друго?

Теоретично еврозоната остава отворена, но това, което притеснява Берлин в момента, е, че е прекалено голяма и включва прекалено различни икономики, а не, че не е достатъчно голяма. Появата на Европа на две или няколко скорости ще има много и различни последствия, но три са видими с невъоръжено око - Великобритания тотално ще загуби влиянието си и ще се превърне в далечен роднина, ЕК ще загуби позиции и ще играе второстепенна роля дори ако президентът й се избира пряко. А страни като България ще останат в състояния на перманентна периферност. Интересът на България в момента е да не позволи ЕК да се превърне в орган със затихващи функции, когато става дума за икономическа политика.

Колкото и да се оплакват всички от германо-френската доминация, факт е, че тези две страни винаги са дърпали ЕС напред. Сега обаче този мотор скърца вътрешно и германският цилиндър започва да взема превес. Да очакваме ли новият ЕС да прилича повече на Германия?

Ако Германия и Франция са локомотивите на Европа, то Франция е парен локомотив, а Германия е електрически локомотив. В момента Германия е едноличен лидер в еврозоната и това е реалност, която Франция е принудена да приеме.

Кризата захранва възхода на популизма в Европа. Как може да се противодейства на това?

Заплахите са две - eдната е популизмът, а другата - опитът всяко желание за промяна да се представя за популизъм. Както не всичко, което правителствата предлагат, е корупция, така и не всяка промяна, която хората искат, е популизъм. Когато преди години някои настояваха за регулация на банковия сектор, тогава това беше популизъм, днес е отговорна политика. Когато днес икономистите настояват за финансова дисциплина и драстични съкращения, те трябва да помнят, че реформите са средство, а не самоцел. Проблемът е, че тоталното недоверие в елитите, родено от кризата, създава предпоставки за надигане и на крайната левица, и на крайната десница, а вярата на Брюксел в експертни правителства заплашва демокрацията. Ако хората нямат реален избор пред урните, накрая те избират улицата.

Демокрация или популизъм беше решението на бившия гръцки премиер Папандреу да иска референдум? Притеснително ли е това, че на практика миналата седмица ЕС уволни двама демократично избрани премиери и настани на тяхно място харесвани в Брюксел технократи?

Гърция и Италия в момента са демо-протекторати - избирателите запазват правото си да сменят правителства, но не и икономическата политика, която те провеждат. На практика това силно напомня политиката в България в годините на присъединяване към ЕС. Опозицията атакува икономическата политика на правителството, но когато спечели изборите, следва същата политика.

Но вълната от протести в Гърция и Испания ни карат да се замислим дали това, което сработи в Източна Европа в края на XX век ще сработи в Южна Европа в началото на 21 век. В началото на прехода в Източна Европа хората в нашата част на света имаха позитивни очаквания за това, което предстои. Те бяха приели, че участват в преход от една система, която не работи към една система, която работи. Това не е случаят с Южна Европа. Днес вече не е ясно какво работи и какво не работи. Хората по улиците на Атина не искат промяна на системата, а запазването на това, което тя им е дала. Ако през 90-те години и елитите, и обществата искаха да издържат прехода, за да започнат нормален живот, това, което се предлага на Гърция и Португалия, е несвършващ преход; не е да влязат в Европа, а да не ги изгонят от нея. Това, което дава легитимност на технократските правителства, е усещането за катастрофа и недоверието към националните елити. Но не е ясно, колко дълго това ще е достатъчен източник на легитимност.

Референдумът, който Папандреу поиска и от който се отказа, показва политическият проблем на нова Европа. Аргументът на гръцкия премиер беше, че правителството му има одобрението само на 12% от населението, опозицията не поддържа пакета реформи и той няма друг избор освен да поиска подкрепа от избирателите. Няма нищо по-нормално за премиера на една демократична страна от такова решение. Но позицията на Берлин и Париж, че референдумът прави еврото заложник на капризите на гръцкия избирател, беше също легитимен. Много е трудно да имаш и дългове, и демокрация. Или с други думи, в момента в Европа има два типа демокрация - тази като Германия, в която избирателите имат значение, и тази, като Гърция, в която избирателите нямат значение.

Евроскептиците обичат да сравняват ЕС със СССР. Ако тръгнем по тази аналогия, да се притесняваме ли, че ЕС ще се разпадне като СССР?

ЕС не е СССР не просто защото са различни проекти, но и защото ЕС не е държава. Но европейските лидери могат да научат нещо от разпадането на СССР - че това, което изглежда немислимо, не е непременно невъзможно, и че фрагментацията на Европа е реална опасност. Вторият важен урок е, че проекти като ЕС се възпаляват откъм периферията, но се разпадат в центъра и както съдбата на СССР се реши от Русия, така съдбата на ЕС е в ръцете на Германия. И трето, всяка криза е и психологическа реалност и лидерите поставят проекта пред риск, като се правят, че нищо не се случва, но има и друга опасност - да се самоубиеш от страх пред смъртта. Днес европейските лидери са изправени пред дяволски трудна задача - те трябва да убедят пазарите, че кризата на еврото не е така драматична, както изглежда, а в същото време и дори в същата реч да убедят хората, че кризата е дори по-драматична, отколкото изглежда, и всички трябва да сме готови за жертви.

Какво ще означават промените в ЕС за България, как трябва тя да се настрои към този нов съюз и да избегне риска да бъде оставена в периферията?

България не е тази, която ще разруши ЕС, нито тази, която ще го спаси. Но ако ЕС на две скорости се превърне в реалност, то ние трябва да направим всичко възможно да останем в Европа.

Профил

Иван Кръстев е политолог и председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии. Член е на борда на Европейския съвет за външна политика и на консултативния съвет на International Institute for Security Studies IISS - London. Последните му книги са The Anti-American Century (под редакцията на Иван Кръстев и Алан Макферсон), CEU Press, 2007 и Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004. През 2008 г. Кръстев е класиран на 85-то място в класацията на сп. Foreign Policy на стоте най-влиятелни интелектуалци в света.

Казвате, че ЕС такъв, какъвто го познаваме, вече не съществува. Защо се случи така, как се стигна до тази екзистенциална криза?

Това, което руши ЕС днес, е това, което го направи възможен преди повече от половин век, а именно неговата амбивалентност - способността му да бъде незавършена федерация за федералистите, нищо повече от общ пазар за англичаните, и обетована земя за източноевропейците. ЕС винаги е приличал на някой, който жонглира с много топки. Но кризата прави жонглирането невъзможно. И пазарите и избирателите искат европейските елити до направят избор. Пазарите наказаха опита да се въведе обща валута при отсъствието на обща финансова политика. Избирателите наказват претенцията за демократична легитимност при отсъствия на европейски демос.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

54 коментара
  • 1
    s.pavlov avatar :-|
    Tor

    От орбитата на космоса се виждат две неща - едното е бюрократичното движение " комплектовай Европа с нови политически и финансови инструменти за контрол " , другото е видно по някой новини -и се нарича
    "Oкупирай Глобални финансови центрове ".
    Така и не разбрах какво не му харесват глобалистите на движението окупай Уолстрйт ,окупай това , окупай онова ....Та нали точно това движение се превръща във глобално - таман по техен аршин .
    Май в крайна сметка ще се окаже че това са двете скорости на които ще върви Европа ,,,,
    поздрави от глобалния 4джи нет!

  • 2
    raimond avatar :-?
    Meister Eckhart


    Еми много ясно че са не 2 , а 200 и кусур скорости.То в България сигурно има поне 20 скорости както и във всяка страна-Холандия богат юг беден север, Италия обратно на Холандия, България супер беден северозапад, средно беден север,малко по-богат юг, сравинително ОК черноморие, най-богата е столицата.Германия беден Изток, богат запад и още по-богат югозапад,бедна столица и т. н. аз не мога да разбера чак сега ли го прозряха това някои хора???

  • 3
    raimond avatar :-P
    Meister Eckhart


    Синият Банан си е син банан от няколко века насам:)))

  • 4
    ace avatar :-?
    ace

    Някой знае ли какво означава Европа "на две скорости" всъщност? Напоследък си давам сметка, че не разбирам "евробюрократски". Свикнал съм да ми е леко неясно.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Може би България трябва да включи на трета скорост и да си търси късмета там където и е мястото в Ориента на Изток....

    От Запад не сме получили нищо полезно, като се почне от 4 кръстоносен поход, на който ние българите счупихме главата 1205, през катилическите номера на Чипровци иБетър Богдановци през 16 век, номерата на католиците около Драган Цанков, "западняшите" номера на дебелака Фердо, крадливи Стамболов, Д.Петков, Боби 3, и камарилата около него дето ни доведоха да 4 загубени войни и три национални катастрофи.... просто играта Запад е загуба на време...
    Като Калоян в 1205 просто трябва да им набием капите и да си търсим мястото в Света на Изтока, където демагогията и двойните стандарти не са чак толкова водещи....

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#4:"ace"]Някой знае ли какво означава Европа "на две скорости" всъщност? Напоследък си давам сметка, [/quote]
    Европа на две скорости значи, Европа на двойните стандарти и масовата демагогия... толкова е просто....

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#7:"s.pavlov"]А да питам нещо елементарно - защо не изгониха с камъни българите нещастника Сакс Кобург Гота [/quote]
    От простотия и алчност бе брат, кой беше Стамболов преди да се ояде за 7 години слугуване на Фердо, бедняк с протрито сетре, който си мечтаеше да "прекара" австрийският поручик, но въпреки това, като умря, жена му стана "златна вдовица".....
    Същата работа и Гецата 1946, "практикувал" бел при Сталин и кво научил, ами нищо, 1946 даже не знае как да оформи изгонването на Кобургите, причинили три национални катастрофи има няма за 31 години, от България ...
    В резултат идва Деди и гепцва от мафиянчетата собственост за 250 млн. ЕВРА... Кво да праим, който е прост то е за дълго, моят приятел Дени Дидро така казваше преди време....

  • 9
    s.pavlov avatar :-|
    Tor

    Знам че ше се руча жабето ...

  • 10
    the8 avatar :-|
    The 8



    Поредна блестяща изява на Иван Кръстев!
    Нямам удоволствието да го познавам, но за мен е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПОЛИТОЛОГ в България, другото е плява!

    Ех, в какви времена живеем обаче - късмет, к'во да пра'иш...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK