До последна инстанция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

До последна инстанция

До последна инстанция

ЕЦБ се превръща в единствения инструмент на Европа срещу дълговата зараза

Николай Стоянов
4129 прочитания

© reuters


Преди Европа да се тунингова и да превключи на независимо колко скорости, има една малка подробност - съюзът и единната му валута трябва да оцелеят достатъчно дълго, за да имат шанс да се променят. А след като вече далеч не само периферни икономики са на ръба, опасността от скоропостижни верижни държавни фалити, придружени от банков хаос, е съвсем реална.

Проблемът е, че след две години протакане, инструментите за действие са изключително ограничени. Времето, когато дори и не толкова стабилните правителства и банки спокойно можеха да се финансират от пазарите, отмина. Бюджетите на отделните държави трудно могат да понесат рекапитализирането на банкови системи, чиито активи в страни като Франция и Австрия са над три пъти по-големи от БВП. Европейският спасителен фонд (досега с лимит 440 млрд. и наскоро вдигнат на 1 трлн. евро) също не е достатъчен, а увеличаването му (ако се намери кой да го финансира) допълнително ще натежи над публичните финанси и/или над рейтингите на някои от европейските страни, които го гарантират.

Така Европа постепенно се приближава към единственото възможно решение - неограничената възможност на Европейската централна банка да печата евра и да финансира с тях каквото си поиска. То също има своите опасни странични ефекти, не дава окончателно решение на проблемите, а и е тема табу в Германия.

ЕЦБ вече от над година е на пазара и купува гръцки, португалски, ирландски, а в последните три месеца и италиански и испански ДЦК. Според последните данни чрез т.нар. Securities Market Programme банката вече е вложила 187 млрд. евро, от които 110 млрд., откакто кризата изскочи от периферията и обхвана и ключовите за еврозоната икономики. По различни оценки близо половината от покупките са били на италиански дълг. За какво тогава е целият шум?

Поне на теория тези покупки на ЕЦБ не са печатане пари, тъй като банката ги стерилизира, т.е. всяка седмица изтегля същото количество ликвидност от пазара чрез обратна операция. Така централната банка насочва пари, където иначе пазарът не би ги вложил (или би го направил срещу по-висока доходност), но не увеличава парите в обращение, което поражда опасност от инфлация. Призивите сега са ЕЦБ да остави настрана тази си политика и да развърже ръцете си за по-масови покупки. Според главния икономист на Citigroup Уилъм Буитър тази криза е резултат от липсата на минимална институционална подкрепа за паричния съюз, както и на факта, че ЕЦБ като наследник на Бундесбанк напълно отхвърля ролята на централната банка като кредитор от последна инстанция за държавите. "Те очевидно са централна банка. Само че са централна банка, която предпочита да се бие с двете ръце зад гърба си. Ако пуснат едната си ръка, ще е достатъчно", казва той в интервю за Bloomberg TV.

Защитниците на намесата на ЕЦБ изтъкват, че ако банката заяви твърдо намерението си да подкрепи Италия, Испания или който още се наложи, тя може и да няма нужда реално да изкупува големи количества дълг, тъй като гаранцията на ЕЦБ би привлякла частни инвеститори. А и самият факт, че тя застава с неограничената си ликвидност, би отхлабил спекулативния натиск, тъй като никой не би искал да играе срещу печатница за пари. ЕЦБ не може да купува директно облигации от правителствата, но може спокойно да се намесва на вторичния пазари и така да смъква цената, на която могат да се финансират държавите. А и това ограничение също може да се заобиколи, като според източници на Reuters дори е обсъждана идеята ЕЦБ да финансира МВФ, който на свой ред да спасява правителства.

Дори и ЕЦБ да склони да се откаже от принципите и да се намеси обаче остават много въпроси. Първият е кого да спасява - държавите или банките? Първосигналната логика е да се прекрати заразата, като ЕЦБ застане зад задлъжнелите държави - ако те не фалират, няма да се наложи банките да отписват държаните от тях държавни облигации и също няма да фалират. На втори прочит обаче това решение може и да не е толкова добро. Класическата критика е, че това разваля дисциплината и правителствата може да спрат да полагат усилия за реформи. Освен това има и друг проблем - като налее пари, ЕЦБ решава ликвидните проблеми, но остава въпросът за платежоспособността. Има сериозни съмнения дали държави с над 100% дълг към БВП някога ще успеят да се разплатят и тогава тези своеобразни лоши заеми трябва да се отпишат рано или късно. Дори да са в баланса на ЕЦБ, това няма да е много по-безболезнено.

Ако държавите се оставят да фалират, този проблем отпада и системата ще се изчисти от планините от дълг. Но тогава ЕЦБ и националните правителства ще трябва да оказват неограничена подкрепа на банките. Съществува обаче риск обаче шоковата вълна да се окаже неудържима и чрез глобалните пазари да се пренесе на очаквани и неочаквани места. Може би решението ще е и дипломатически сложно, след като доста европейски политици вложиха усилия да убедят инвеститори от цял свят (и особено Китай) да се включат в досегашните спасителни схеми.

Вероятно накрая на Германия ще й се наложи да се откаже от принципната си съпротива. Канцлерът Ангела Меркел може и да е права, че ЕЦБ няма как да разреши дълговите проблеми на Европа и единственият път е по-тясно сътрудничество. За да стигнем до по-голяма интеграция (независимо дали в сегашната еврозона или в някакъв по-тесен формат), трябва да избегнем пълната дезинтеграция. А вероятно съвсем скоро само ЕЦБ ще може да купи необходимото време с цената на голяма част от репутацията си, че е политически независима. Алтернативата е централна банка без валута, чиято стабилност да пази, и Европа като планински бегач с 27 скорости.

Преди Европа да се тунингова и да превключи на независимо колко скорости, има една малка подробност - съюзът и единната му валута трябва да оцелеят достатъчно дълго, за да имат шанс да се променят. А след като вече далеч не само периферни икономики са на ръба, опасността от скоропостижни верижни държавни фалити, придружени от банков хаос, е съвсем реална.

Проблемът е, че след две години протакане, инструментите за действие са изключително ограничени. Времето, когато дори и не толкова стабилните правителства и банки спокойно можеха да се финансират от пазарите, отмина. Бюджетите на отделните държави трудно могат да понесат рекапитализирането на банкови системи, чиито активи в страни като Франция и Австрия са над три пъти по-големи от БВП. Европейският спасителен фонд (досега с лимит 440 млрд. и наскоро вдигнат на 1 трлн. евро) също не е достатъчен, а увеличаването му (ако се намери кой да го финансира) допълнително ще натежи над публичните финанси и/или над рейтингите на някои от европейските страни, които го гарантират.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    "Вероятно накрая на Германия ще й се наложи да се откаже от принципната си съпротива." - За коя Германия говорим обаче? За германските политици, или за германските избиратели/данъкоплатци? Готова ли е Европа (отново) да наложи на германците непосилно (поне според самите германци) финансово бреме за неопределено време, без ясен край (фискален съюз) и гаранции за отплата за жертвите? Предишният път, от юни 1919, не завърши добре. Не говорим, разбира се, за германски дивизии в Судетите и в Полша, но... за германците да изберат първия, който им обещае да ги изкара извън еврото... определено говорим. Може би не 2013 - дотогава яростта може да не изкристализира - но 2017? ""Wir haben mehr zu bieten" не проработи първия път, но да се подценява Германия в европейската политика е грешка с тежки последствия.

  • 2
    veny_g avatar :-?
    Вени Г.

    Германия да излезе - дотук добре. А с пазарите на Германия после какво става? И по-после, след това, което става с тях - какво става с Германия?

  • 3
    s.pavlov avatar :-|
    Tor

    До коментар [#2] от "Вени Г.":

    Става следното - провинция Германия отчита печалби но не и растеж . Провинции които купуват гемански продукти отчитат загуби и свиване на икономиките си . Ново печатане на дълг и разпределяне на дългове . Викане на следващите момчета на Голдмън и Сакс за технократски управленски постове .
    И така ..

  • 4
    numen avatar :-|
    АБПФК

    [quote#3:"s.pavlov"]Викане на следващите момчета на Голдмън и Сакс за технократски управленски постове . [/quote]
    +++ Тъкмо постнах това в съседната статия:

    http://goo.gl/M9Q1O

  • 5
    s.pavlov avatar :-P
    Tor

    До коментар [#4] от "Omnis Omnibus":
    +++

    Yes We Can !!! =)))

  • 6
    kihano avatar :-|
    kihano

    Безболезнен изход няма. Така е понеже паричната система на капитализма е сбъркана в основите си. Всички институции овластени да издават пари го правят срещу лихва. Така за лихвите пари просто няма откъде да дойдат, а въпросните институции не се интересуват от стоки. При фиксирана обща маса на парите, печелившите печелят за сметка на губещите. Така губещите остават без пари за връщане на заеми. Парите които им липсват се добавят лъм липсващите пари за лихва. Дълговата криза е толкова по-голяма колкото по-глеми са печалбите на печелившите. С колко ше намалечт дълговете зависи от желанието на печелившите да изкупят имушество на губешите. Но няма кой да ги принуди да го правят. Така единственото решение на проблема с дълговете е рефинансирането. Това се прави в момента с Гърция, Италия и Испания като меду другото рефинансирането се изпозва за налагане на драконовски мерки, които нямат минимален шанс да решат проблема с липсвашите пари. Тъкмо обратното. Въпреки, че рефинансиране мже да се прави и без печатане на пари, но само частично. За истинското справяне с проблема е необходимо печатане на пари. От печатането на пари обаче се страхуват всички, тъй като може да предизвика хиперинфлация. Страховете обаче са преувеличени от грешните теории на доминиращата неолиберална догма. Така че онова което следва да се прави е точно печатане на пари. Е, малко е късно, трябваше да се направи тихом мълком преди да се раздуха истерия около Гърция. Но и сега печатането на пари е единственото решение.

  • 7
    ariman_info avatar :-?
    Ariman

    ЕЦБ неизбежно ще се превърне в кредитор от последна инстанция, въпросът е какво ще стане ако пуснат печатницата за пари - успокояване или инфрация или дори хиперинфлация.
    Къде в момента е островът на стабилност - швейцарския франк е вързан за еврото, долара има ядове, май остава юанът, но Китай се дърпа, защото за износа не е изгодно, а златото е спекулативен балон вече, както остава?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Краят на черния Златен век

Краят на черния Златен век

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK