Европа: Пренареждане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европа: Пренареждане

Европа: Пренареждане

Старият ЕС вече го няма. Новият още не знае къде иска да отиде, но се чуди дали да не включи на различни скорости, докато пътува натам

Светломира Гюрова
21418 прочитания

© Стефан Десподов


"Дълго време европейската интеграция беше като кола, движеща се по нанагорнище - французите обикновено осигуряваха шофьора, Европейската комисия - картата, германците плащаха за бензина, а британците се грижеха за спирачките. Но в последните години прилича на кола без шофьор, картата е заменена с GPS, който се включва и изключва, поляците настояват за сключване на застрахователна полица с Бог, никой не иска да плаща за горивото (някои дори откровено мамят), а пътниците в колата спорят още колко човека могат да поберат в нея. Сега се движим по нанадолнище с бясна скорост. За да избегнем сблъсъка, спешно се нуждаем от шофьор (доста хора мислят, че той трябва да говори немски). Също и от GPS, който работи, усещане за посока, минимален ред в колата и споразумение как да се подели сметката." Тази метафора на Лукас Цукалис, председател на влиятелния гръцки тинк-танк ELIAMEP и доскорошен съветник на президента на Европейската комисия Жозе Барозу, можеше да бъде забавна, ако не беше плашещо вярна. Изпаднала в най-критичния си момент от Втората световна война насам (по признанието на германския канцлер Ангела Меркел), Европа се лута без идея къде да отиде, но се чуди дали да не включи на различни скорости, докато пътува натам.

Така дълговата драма, започнала като малка локална трудност в Гърция през 2010 г., се превърна в екзистенциална криза за ЕС. Съюзът такъв, какъвто го познаваме, вече го няма. Новият още не се е оформил. Ясно е само, че на Европа й предстои голямо пренареждане. Всяка държава, включително България, ще трябва да помисли внимателно какво място иска в новия европейски ред и как да си го осигури.

ЕС от вчера и ЕС от утре

"Кризата ще промени безвъзвратно Европа. Ако ЕС не успее да спаси еврото, ще имаме различен от днешния съюз. Ако успее да спаси еврото, пак ще се озовем с нов ЕС. По един или друг начин еврото унищожава този ЕС, с който сме свикнали" обобщава пред "Капитал" Хюго Брейди, анализатор от лондонския Centre for European Reform (CER). Лошото е, че тази сложна трансформация се налага в момент, когато политиката в ЕС е в по-критично състояние и от икономиката му. Ангела Меркел, Никола Саркози и компания не само не могат да се разберат накъде да продължат, но и как изобщо стигнаха дотук.

В продължение на близо две години лидерите на ЕС отказваха да признаят очевидното - че еврозоната страда от първороден грях и конструкцията й е изначално дефектна, тъй като валутният съюз не може да оцелее без политически такъв. И въвеждането на еврото само засили икономическите дисбаланси между страните, които го приеха. "Моделите на Гърция, Португалия, Ирландия, Италия и Испания се провалиха. Еврото беше фитилът, който ги взриви, и сега им налага да се променят," казва Хюго Брейди.

Още от избухването на дълговата криза интерпретациите за нея в северната и южната част на континента се разминават. Според по-малко популярната южна теория виновна е несъвършената конструкция на валутния съюз. Доминиращата северна версия вижда кризата като морална приказка, в която има сблъсък между грешниците и онези, които не са се отклонили от пътя на фискалната добродетелност. Ето защо решението е прахосниците да понесат изкупление под формата на жестоки лишения и икономии, а еврозоната да стане по-малко средиземноморски и повече германски блок.

Само че има няколко проблема. Първо, подлагането на германска бюджетна диета хвърли Гърция в депресия и няма никакви изгледи скоро икономиката й да се върне към растеж и да се самоизвади от дълговата дупка. Ако тази политика продължи да се прилага и към останалите "спасени" и кандидати за спасяване, резултатите ще са пагубни. Второ, лечението не успя да спре заразата и тя вече стигна до самото сърце на евроклуба. Кризата в южната периферия вече е стара новина, след като тази седмица пазарите атакуваха държавните облигации на Белгия, Австрия и Франция. Дори доходността по холандските ДЦК традиционно считани за вторите най-сигурни в еврозоната след германските скочи във вторник до рекордно високо ниво от създаването на валутния съюз. И третият проблем е, че няма никаква гаранция дали исканите от Берлин по-строги правила (като например автоматични санкции срещу фискалните отклонения) изобщо ще имат ефект. В еврозоната и досега имаше лимити за дълга и бюджетния дефицит, но те не проработиха не защото бяха нарушавани, а защото бяха неадекватни, констатират икономистите от CER Саймън Тилфорд и Филип Уайт в последното си изследване, озаглавено "Защо по-стриктните правила застрашават еврозоната".

В този момент пред ЕС има две възможности и нито едната от тях не е лесна и приятна. Европейските лидери ще трябва да приемат, че еврозоната има нужда от ремонт, и да я превърнат в по-стабилен и дълбок съюз, рискувайки да прекрачат дадения им от техните избиратели мандат. Или вместо това да продължат да слагат малки и закъснели кръпки и да се готвят за верижни фалити на банки и държави и разпад на еврозоната с всички вероятни апокалиптични последствия от това.

Разделени заедно

Колкото и да е трудно да си представим, че е възможно целият вложен в еврото политически капитал да бъде прахосан, това става все по-реално. "Почти сигурно е, че освен ако не стане чудо, еврозоната няма да продължи да съществува в сегашния си вид. Тя ще се промени и като форма, и като членове - някои страни ще напуснат, други може би ще влязат. Тогава няма да има разговори за Европа на две скорости, а за Европа след еврото, каквото е сега," казва Хюго Брейди от CER.

Всъщност визията за ЕС, разделен на твърдо ядро и периферия, която тези дни беше вкарана в обращение от френския президент Никола Саркози, съвсем не е нова. Тя се появява още през 1994 г. и нейни автори са Карл Ламерс и Волфганг Шойбле, който днес по стечение на съдбата е финансов министър на Германия. На практика в ЕС отдавна има различни скорости и нива - еврозоната, Шенген и др. (виж инфографиката). Но идеите това движение в отделни ленти да бъде формално въведено, сякаш бяха погребани с голямото източно разширяване на ЕС и отхвърлянето на злополучната европейска конституция в държави "от ядрото" като Франция и Холандия. Сега дълговата трагедия отново върна на дневен ред плановете за създаване на една по-малка и политически сближена еврозона и пояс от блуждаещи около нея страни.

Не липсват и по-радикални идеи като тези на известния икономист и бивш президент на Германската индустриална федерация (BDI) Ханс-Олаф Хенкел, който предлага да има "северно евро" и "южно евро". "Аз лично преди 15 години се обявих "за" еврото с цялата си страст и сега откровено признавам, че съм допуснал грешка. Има достатъчно доказателства, че то сериозно накърни Европа," казва Хенкел пред "Капитал" (вижте цялото интервю с него тук). За германския икономист разединението в еврозоната е очевидно и той дава два примера. "Оформя се пропаст между държавите кредитори и страните, получаващи помощи. Преди кризата германците бяха най-обичаната нация в Гърция, сега са най-омразната. Младежите в Атина, Мадрид и Лисабон не протестират само срещу собствените си правителства, а и срещу германското. Освен това дистанцията между 17-те страни в еврозоната и останалите десет се увеличава непрекъснато. В държавите, които са извън валутния съюз, расте недоволството, че 17-те взимат решения, без дори да се допитват до останалите", отбелязва Хенкел.

Според политолога Иван Кръстев изборът сега е "Европа на две скорости" или "Европа на няколко парчета". "Това ще има много и различни последствия, но три са видими с невъоръжено око - Великобритания тотално ще изгуби влиянието си и ще се превърне в далечен роднина, ЕК ще отстъпи позиции и ще играе второстепенна роля,  а страни като България ще останат в състояние на перманентна периферност", смята Кръстев (вижте цялото интервю с него тук).

Професорът по европейска политика от University of Oxford Ян Зельонка посочва и още един ефект. "В ЕС интеграцията в една област прелива обикновено и в други области. Боя се, че сега наблюдаваме обратното. Засиленото сближаване в еврозоната ще се отрази негативно в други сфери като общия пазар или Шенген, защото нивото на конфликтите и взаимните обвинения ще е толкова високо, че ще направи сътрудничеството в тези политики много трудно или направо невъзможно. Това е най-големият ми страх сега", казва Зельонка пред "Капитал".

Същевременно не е много ясно какво точно ще включва общото икономическо управление в еврозоната и изпълнимо ли е то. "Дори да забравим възможното и да се концентрираме само върху нужното, пак предстоят много трудни разговори. Например за даването на право на ЕК да преглежда бюджетите на отделните държави, преди те да влязат в националните им парламенти. Лесно е да се поиска това от гърците. Но можете ли да си представите Бундестага да се съгласи Брюксел да се намесва в германския бюджет?", пита риторично професорът от University of Oxford.

Напред или надолу

От една страна, както посочи наскоро Жозе Барозу, ЕС не може да продължава повече да се движи със скоростта на най-бавния си член. От друга обаче, има риск отделянето на еврозоната да обрече ЕС на разпокъсване и упадък.

И още една подробност – скокът в дълбоката интеграция на валутния съюз няма как да стане без съгласието на европейците. А те за момента не изглеждат готови да поверят още власт в ръцете на неизбираеми и безотчетни европейски елити. Тези дни дуетът Меркел и Саркози на практика извърши своебразен преврат в Гърция и Италия, замествайки демократично избраните им, макар и не особено обичани премиери с популярни в Брюксел технократи. За момента смяната на режима в Атина и Рим върви гладко, но пренебрегването на волята на избирателите и дистанционното управление неизбежно ще имат странични ефекти, като например подхранване на почвата за популистките партии.

Европа има малко време и много сложни въпроси пред себе си. Една грешна стъпка и новият ЕС може да се препъне фатално още преди да е проходил истински. Ако се допусне разпад на еврозоната, бъдещето ще е мрачно – банкова и финансова криза, рецесия, висока безработица, възход на политическия екстремизъм. Дори апокалипсисът да се размине, пак няма да е леко. Както прогнозира Хюго Брейди от CER, "в най-добрия случай ни чака много трудно десетилетие с тежки политически решения."

Автор: shutterstock

"Дълго време европейската интеграция беше като кола, движеща се по нанагорнище - французите обикновено осигуряваха шофьора, Европейската комисия - картата, германците плащаха за бензина, а британците се грижеха за спирачките. Но в последните години прилича на кола без шофьор, картата е заменена с GPS, който се включва и изключва, поляците настояват за сключване на застрахователна полица с Бог, никой не иска да плаща за горивото (някои дори откровено мамят), а пътниците в колата спорят още колко човека могат да поберат в нея. Сега се движим по нанадолнище с бясна скорост. За да избегнем сблъсъка, спешно се нуждаем от шофьор (доста хора мислят, че той трябва да говори немски). Също и от GPS, който работи, усещане за посока, минимален ред в колата и споразумение как да се подели сметката." Тази метафора на Лукас Цукалис, председател на влиятелния гръцки тинк-танк ELIAMEP и доскорошен съветник на президента на Европейската комисия Жозе Барозу, можеше да бъде забавна, ако не беше плашещо вярна. Изпаднала в най-критичния си момент от Втората световна война насам (по признанието на германския канцлер Ангела Меркел), Европа се лута без идея къде да отиде, но се чуди дали да не включи на различни скорости, докато пътува натам.

Така дълговата драма, започнала като малка локална трудност в Гърция през 2010 г., се превърна в екзистенциална криза за ЕС. Съюзът такъв, какъвто го познаваме, вече го няма. Новият още не се е оформил. Ясно е само, че на Европа й предстои голямо пренареждане. Всяка държава, включително България, ще трябва да помисли внимателно какво място иска в новия европейски ред и как да си го осигури.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

62 коментара
  • 1
    strangelove avatar :-P
    strangelove

    Относно изображението в Инфографика:

    Люксембург нямат ли си собствено знаме, че използват руското?! ;-)

  • 2
    jordangv avatar :-|
    Jordan

    Доста време трябваше на политиците да осъзнаят че Европа не се дели на източна и западна а на северна и южна.
    По манталитет.

    Икономистите им го показаха нагледно.

  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#2] от "Jordan":

    Точно по манталитет се дели на северна и южна. Фактите го показват. Северняците работят, южняците харчат и задлъжняват.

  • 4
    vassilun avatar :-P
    vassilun

    До коментар [#1] от "strangelove":

    Е, не ги съди толкова строго. Цветовете са същите, ама "малко" са им объркали местата!

  • 5
    ilin avatar :-|
    ilin

    До коментар [#1] от "strangelove":

    да, разместени са цветовете. ще го оправим при първа възможност

  • 6
    jj avatar :-(
    J.J.

    До коментар [#3] от "КЛЮЧАРЬ":

    А кой даваше лесни кредити на южняците с цел по-голяма печалба: северняците... Всички са виновни, точно затова и всички трябва да понесат последствията. Дано най-накрая изключително слабите лидери на основните държави в ЕС осъзнаят, че без по-силен политически съюз няма да се получат нещата. Популизмът не е добро нещо, ей...

  • 7
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    " В държавите, които са извън валутния съюз, расте недоволството, че 17-те взимат решения, без дори да се допитват до останалите", отбелязва Хенкел." Тогава е най-добре да си помислим каква част намесата на новия ЕС да приемем във България/ най- простичко казано/ и за кои негови правила да кажем "НЕ", за кои правила- "ДА". Не виждам смисъл да си ограничаваме още държавния суверенитет/ който е пряко свързан и със фискалния суверенитет/ и да пестим пари, за да "подпомагаме " закъсалите в ЕЗ, а ние само да затягаме коланите..Самите ние имаме нужда от подкрепа- България е най- бедната държава в ЕС. Когато средната заплата във България се изравни със средната заплата с другите държави от ЕС, които не са в ЕЗ- напр.. Ю.К. - тогава можем да си позволим да помагаме."Но можете ли да си представите Бундестага да се съгласи Брюксел да се намесва в германския бюджет?", пита риторично професорът от University of Oxford." А Дянков искаше да се промени Конституцията ни! и да се запише в нея ограничаването на фискалният ни суверенитет! Е, щом това е недопустимо за Бундестага, защо да е допустимо за българското Народно събрание, особено след като не сме в Еврозоната?!?!

  • 8
    gnevnik avatar :-P
    Гневник

    До коментар [#1] от "strangelove":Не, нямат. Ползват временно този -
    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/da/Flag_of_Luxembourg.svg/800px-Flag_of_Luxembourg.svg.png

  • 9
    k_ avatar :-|
    k_

    Хващам се на бас, че тоз Лукас не знае че ЖиПиеС-а е американска технология и би го използвал по-внимателно в метафората си.
    Ама то щом и гръцки тинк-танкове се появиха, значи положението е хаптен изпущено.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#2:"Jordan"]Доста време трябваше на политиците да осъзнаят че Европа не се дели на източна и западна а на северна и южна.
    По манталитет. [/quote] по манталитет Европа е единна, обича двойните стандарти и демагогията и не от днес, а от както съществува... реформация, контра реформация, война за испанското наследство, 30 годишна война, всякаква война по всякъкво време, масово гонене на евреите през средните векове, и в 20 век Нов ред в Европа, колаборацинизъм с Хитлер и сядане на масата на победителите над хитлер..... познато... много познато.....
    Само Чумата в 14 век им по изби мерака за война.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK