Европа: Пренареждане

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: shutterstock Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

"Дълго време европейската интеграция беше като кола, движеща се по нанагорнище - французите обикновено осигуряваха шофьора, Европейската комисия - картата, германците плащаха за бензина, а британците се грижеха за спирачките. Но в последните години прилича на кола без шофьор, картата е заменена с GPS, който се включва и изключва, поляците настояват за сключване на застрахователна полица с Бог, никой не иска да плаща за горивото (някои дори откровено мамят), а пътниците в колата спорят още колко човека могат да поберат в нея. Сега се движим по нанадолнище с бясна скорост. За да избегнем сблъсъка, спешно се нуждаем от шофьор (доста хора мислят, че той трябва да говори немски). Също и от GPS, който работи, усещане за посока, минимален ред в колата и споразумение как да се подели сметката." Тази метафора на Лукас Цукалис, председател на влиятелния гръцки тинк-танк ELIAMEP и доскорошен съветник на президента на Европейската комисия Жозе Барозу, можеше да бъде забавна, ако не беше плашещо вярна. Изпаднала в най-критичния си момент от Втората световна война насам (по признанието на германския канцлер Ангела Меркел), Европа се лута без идея къде да отиде, но се чуди дали да не включи на различни скорости, докато пътува натам.

Така дълговата драма, започнала като малка локална трудност в Гърция през 2010 г., се превърна в екзистенциална криза за ЕС. Съюзът такъв, какъвто го познаваме, вече го няма. Новият още не се е оформил. Ясно е само, че на Европа й предстои голямо пренареждане. Всяка държава, включително България, ще трябва да помисли внимателно какво място иска в новия европейски ред и как да си го осигури.

ЕС от вчера и ЕС от утре

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Кризата ще промени безвъзвратно Европа. Ако ЕС не успее да спаси еврото, ще имаме различен от днешния съюз. Ако успее да спаси еврото, пак ще се озовем с нов ЕС. По един или друг начин еврото унищожава този ЕС, с който сме свикнали" обобщава пред "Капитал" Хюго Брейди, анализатор от лондонския Centre for European Reform (CER). Лошото е, че тази сложна трансформация се налага в момент, когато политиката в ЕС е в по-критично състояние и от икономиката му. Ангела Меркел, Никола Саркози и компания не само не могат да се разберат накъде да продължат, но и как изобщо стигнаха дотук.

В продължение на близо две години лидерите на ЕС отказваха да признаят очевидното - че еврозоната страда от първороден грях и конструкцията й е изначално дефектна, тъй като валутният съюз не може да оцелее без политически такъв. И въвеждането на еврото само засили икономическите дисбаланси между страните, които го приеха. "Моделите на Гърция, Португалия, Ирландия, Италия и Испания се провалиха. Еврото беше фитилът, който ги взриви, и сега им налага да се променят," казва Хюго Брейди.

Още от избухването на дълговата криза интерпретациите за нея в северната и южната част на континента се разминават. Според по-малко популярната южна теория виновна е несъвършената конструкция на валутния съюз. Доминиращата северна версия вижда кризата като морална приказка, в която има сблъсък между грешниците и онези, които не са се отклонили от пътя на фискалната добродетелност. Ето защо решението е прахосниците да понесат изкупление под формата на жестоки лишения и икономии, а еврозоната да стане по-малко средиземноморски и повече германски блок.



Само че има няколко проблема. Първо, подлагането на германска бюджетна диета хвърли Гърция в депресия и няма никакви изгледи скоро икономиката й да се върне към растеж и да се самоизвади от дълговата дупка. Ако тази политика продължи да се прилага и към останалите "спасени" и кандидати за спасяване, резултатите ще са пагубни. Второ, лечението не успя да спре заразата и тя вече стигна до самото сърце на евроклуба. Кризата в южната периферия вече е стара новина, след като тази седмица пазарите атакуваха държавните облигации на Белгия, Австрия и Франция. Дори доходността по холандските ДЦК традиционно считани за вторите най-сигурни в еврозоната след германските скочи във вторник до рекордно високо ниво от създаването на валутния съюз. И третият проблем е, че няма никаква гаранция дали исканите от Берлин по-строги правила (като например автоматични санкции срещу фискалните отклонения) изобщо ще имат ефект. В еврозоната и досега имаше лимити за дълга и бюджетния дефицит, но те не проработиха не защото бяха нарушавани, а защото бяха неадекватни, констатират икономистите от CER Саймън Тилфорд и Филип Уайт в последното си изследване, озаглавено "Защо по-стриктните правила застрашават еврозоната".

В този момент пред ЕС има две възможности и нито едната от тях не е лесна и приятна. Европейските лидери ще трябва да приемат, че еврозоната има нужда от ремонт, и да я превърнат в по-стабилен и дълбок съюз, рискувайки да прекрачат дадения им от техните избиратели мандат. Или вместо това да продължат да слагат малки и закъснели кръпки и да се готвят за верижни фалити на банки и държави и разпад на еврозоната с всички вероятни апокалиптични последствия от това.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Разделени заедно"