Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Капитал Daily

С малка кошница към Дърбан

Удължаването на Протокола от Киото за борба с климатичните промени изглежда трудно постижимо

1842 прочитания

Капитал Daily

© Капитал Daily


С големи надежди, но слаби очаквания се отправят участниците в 17-ата конференция на ООН по измененията на климата към Дърбан, ЮАР, където следващата седмица ще се опитат да съгласуват удължаване на Протокола от Киото от 1997 г. Първият документ, който определя конкретни обвързващи ангажименти за намаляване на парниковите газове в световен мащаб, изтича в края на 2012 г.

Въпреки многобройните срещи през последните 14 години страните по споразумението не успяха да присъединят САЩ към инициативата. Практически нулеви са шансовете това да стане и сега, а без участието на големите замърсители - към които вече се числят и бързо развиващите се азиатски икономики, усилията на другите страни изглеждат безсмислени. Междувременно все повече учени смятат, че дори и заложените в Япония цели няма да са достатъчни, за да се избегне климатична катастрофа.

Дългият път към Дърбан

Пътят към Дърбан започва преди повече от 20 години - през 1988 г., когато се провежда световната конференция по промените в атмосферата в Торонто. На нея учени и политици от цял свят се съгласяват, че "човечеството провежда неумишлен и неконтролиран световен експеримент, чиито последици може да се окажат по-добри само от ядрена война".

Ръководителите на индустриализираните страни се ангажират доброволно да намалят въглеродните си емисии с 20% до 2005 г. На срещата на високо ниво в Рио де Жанейро през 1992 г. представителите на 150 държави подписват Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, с която приемат, отново доброволно, до 2000 г. да ограничат парниковите си емисии до нивата им от 1990 г.

Пет години по-късно обаче става ясно, че, първо, тези цели са непостижими и, второ, е необходимо да се приемат обвързващи ангажименти. Така през 1997 г. 37 индустриализирани страни и европейската общност подписват Протокола от Киото, с който се задължават да намалят парниковите си емисии със средно 5.2% спрямо нивата от 1990 г. между 2008 и 2012 г.

Основният проблем на документа обаче е, че той така и не бива подписан от един от най-големите замърсители - САЩ. Опитът да се удължи Протоколът от Киото на срещата в Копенхаген през 2009 г. завършва с провал и въпросът какво следва, след като срокът му изтече в края на 2012 г., остава отворен.

Проблемът е политически

Нов опит за подновяването на ангажиментите на страните ще бъде направен в Дърбан другата седмица. Очакванията обаче не са големи. Не защото няма съгласие, че повишаването на температурата трябва да бъде ограничено до 2 градуса спрямо прединдустриалните нива, за да се избегнат катастрофални промени на климата.

Това означава парниковите емисии да достигнат връх през 2015 г., след което рязко да намалеят до 2020 г. - нещо, което все повече учени смятат, че няма да е достатъчно. Проблемът всъщност е политически. САЩ вече заявиха, че няма да приемат обвързващ договор, докато Китай и другите големи развиващи се страни не се ангажират със същите цели за намаляване на емисиите.

Япония, Канада и Русия пък отказват да се включат в удължаването на протокола, ако САЩ и Китай, които произвеждат около 40% от всички емисии, не подпишат. В същото време ЕС обвързва участието си в общ документ с приемането на пътна карта с крайни дати за присъединяването на останалите страни с високи нива на емисии към споразумението.

Междувременно Китай, който в момента произвежда най-много парникови газове, публикува доклад, в който подчертава успехите си в ограничаване на емисиите. Според документа страната е намалила парниковите си газове с 20% между 2005 и 2010 г. и смята да ги ограничи с още 17% до 2015 г. Тези данни обаче са изчислени на единица брутен вътрешен продукт. И въпреки че показват усилия за подобряване на енергийната ефективност, като цяло емисиите се увеличават заради бурното развитие на китайската икономика.

Очевидно недостатъчно

Колко е важно големите производители на парникови газове да се присъединят към ангажиментите на страните от Киото става ясно и от факта, че въпреки кризата и забавянето на икономиката през миналата година човечеството е произвело 5.9% повече въглероден диоксид, отколкото през 2009 г., което е най-голямото увеличение в историята досега.

В същото време най-ангажирани с каузата за предотвратяване на глобалното затопляне като че ли са именно страните, които генерират все по-малък дял от общите въглеродни емисии. "Съгласуването на втори период на Протокола от Киото само между ЕС и другите амбициозни развити икономики ще покрие едва 15% от световните емисии", посочи наскоро еврокомисарят по въпросите на климата Кони Хедегаард. "Това очевидно не е достатъчно. Трябва да има ангажименти и от другите големи замърсители", добави тя.

В най-добрия случай

Каквото и да стане в Дърбан обаче, в най-добрия случай ще бъде временно решение. Според изпълнителния секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата Кристиана Фигерес дори да бъде съгласуван някакъв юридически текст, заради дългата процедура по ратификация той няма да може да влезе в сила преди края на 2012 г.

Преминаването от обвързващите ангажименти на Протокола от Киото към някакви неясни доброволни обещания на отделните страни пък категорично се отхвърля като вариант от неправителствените организации. Което е по-важно обаче, този механизъм вече е пробван и се е доказал като неработещ. Затова евентуално такова решение би било стъпка назад.

Мнение

- Покрай подобни ключови събития се появява значително повишаване на волатилността

Димо Спасов, директор "Управление на активи", Първа инвестиционна банка: Усилията само на част от държавите са обречени на провал

Бъдещето на Протокола от Киото се дискутира активно на предишните срещи в Копенхаген и Канкун. Там ясно очертаните различаващи се позиции по отношение на евентуалното продължение или оформяне на нова схема и споразумение за борбата с парниковите газове започнаха постепенно да се сближават. Процесът обаче върви твърде бавно. Мисля, че е настъпил моментът, когато ще са необходими по-решителни стъпки в посока към обединяване на позициите и вземане на решение дори за сметка на по-големи компромиси от страна на някои държави.

Очакванията ми са за смекчаване на позицията на големите индустриални страни и постигане на някакъв вид споразумение и поемане на конкретни ангажименти в най-близко бъдеще. Без единна позиция и някакъв тип споразумение на глобално ниво, подкрепено от всички, усилията само на част от държавите биха били не напразни, а обречени на провал в по-дългосрочен план.

Схемата за търговия с емисии в момента функционира нормално. Исторически погледнато, покрай подобни ключови събития се появява значително повишаване на волатилността на дневна база, след което пазарът се успокоява. В момента се наблюдава намаляване на обемите и засилващи се спекулации в една или друга посока за евентуалния изход от срещата в Дърбан. Резултатът е достигането на исторически най-ниските нива от под 8 евро за тон за емисиите от тип EUA.

Таван

2 градуса по Целзий е таванът, с който може да се повиши температурата, за да се избегне климатична катастрофа

Рекорд

5.9% повече въглероден диоксид е произвело човечеството миналата година в сравнение с 2009 г.

Замърсители

40% от всички парникови емисии в света се генерират от САЩ и Китай

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK