С компромис направихме крачка напред за Шенген
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С компромис направихме крачка напред за Шенген

Таря Лайтиайнен, посланик на Финландия в България

С компромис направихме крачка напред за Шенген

Таря Лайтиайнен, посланик на Финландия в България

Жени Колева
2560 прочитания

Таря Лайтиайнен, посланик на Финландия в България

© Юлия Лазарова


Финландия заедно с Холандия през септември наложиха вето за членството на България в Шенген. Причината - недоверие относно напредъка на София в борбата срещу корупцията и реформите в правосъдната система. Два месеца по-късно правителството в Хелзинки реши все пак да приеме по-компромисния вариант и подкрепи двуетапното разширяване на пространството без граничен контрол - с отпадане първо на въздушните и морските и едва след това на сухопътните граници. Финландският посланик в София Таря Лайтиайнен обясни позицията на страната си по въпроса и разказа защо сънародниците й са по-критични към ЕС и не са склонни да дават пари за спасяването на Гърция. Лайтиайнен сподели мнението си относно нуждата от засилване на ролята на Европейската комисия и необходимостта от повече координация и дисциплина по отношение на бюджетите на националните правителства.

През последните дни стана ясно, че Финландия е смекчила позицията си за членството на България в Шенген. Как правителството в София успя да убеди Хелзинки?

- Отговорът е малко по-нюансиран, отколкото въпросът ви предполага. Миналия септември, когато министрите обсъждаха в Брюксел присъединяването на България и Румъния към Шенген по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на Европейския съюз, Финландия заяви, че е по-добре да се изчака по-късен етап за премахване наведнъж на всички граници – въздушни, морски и сухопътни. И ние заявихме, че според нас времето за това все още не е дошло.

През октомври председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой призова всички държави членки да приемат компромисно предложение, което включва двуетапен подход – граничният контрол да бъде вдигнат първо за въздушните и морските граници, а за сухопътните граници да се реши по-късно.

Финландия искаше да действа в дух на компромис по отношение на това предложение и взе решение, че може да приеме този двуетапен подход. Въпреки това заявихме, че смятаме за важно изпълнението от страна на България и Румъния на ангажиментите, които са поели по време на присъединителните преговори с ЕС, да преборят корупцията и да реформират правосъдните си системи.

Сега очакваме Европейската комисия да публикува следващия си доклад по механизма за сътрудничество и проверка през февруари. Ако докладът покаже, че България е направила конкретен и забележителен напредък в изпълняването на ангажиментите за борба срещу корупцията и да реформира правосъдието, можем да продължим напред.

Финландският министър по европейските въпроси Александър Стуб заяви, че в момента текат преговори "зад сцената" между Финландия, Румъния, България и председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Можете ли да дадете малко повече информация за тях?

- Имаше и вероятно и занапред ще има дискусии в Брюксел къде да се търси решение, приемливо за всички. Сега направихме стъпка напред към като цяло приемливо решение и се надяваме, че такова може да бъде намерено.

Премиерът Юрки Катайнен заяви, че е "впечатлен от финансовата дисциплина" на България. Каква е позицията на Финландия за решаването на дълговата криза в Европа?

- Да, премиерът Катайнен поздрави българското правителство за финансовата дисциплина. Икономическите въпроси сега са в центъра на дневния ред на европейските лидери.

Това е най-важната обща цел – да намерим решение за кризата, през която някои държави членки преминават – това е и за тяхно, и за наше добро, защото тази криза засяга всички ни. Наистина е много важно за нас, че работим заедно по тази цел. Финландия неведнъж е подчертавала важността на координацията и дисциплината, като уважава правилата, които всички сме приели.

Сега трябва бързо да приложим т.нар. пакет на шестте (бел. ред. - шест закона, които трябва да допринесат за повече прозрачност и дисциплина при публичните финанси в държавите членки). Трябва да има повече прозрачност. Отвъд това държавите членки трябва да се стремят към балансирани бюджети.

Страните от еврозоната, които имат повишен дефицит, трябва да бъдат задължени да подготвят план за действие, който да дава детайли за техните конкретни политики за балансиране на бюджета и за изпълнение на изискванията за стабилност.

Във Финландия няма ограничения към български работници. Забелязва ли се сериозно увеличение на техния брой?

- Финландия беше една от първите държави, които отвориха трудовия си пазар за българи. Тъй като свободното движение е гарантирано, нямаме данни за броя на българите, които работят във Финландия. Статистките на службите по заетост показват колко българи са кандидатствали за работа в страната.

Броят на молбите нараства постепенно от под сто преди присъединяването на България в ЕС до триста миналата година. През 2011 г. растежът е бил малко по-бърз, като през първата половина на годината вече е имало близо триста кандидати за работа от България. Така че броят е сравнително малък, но се увеличава постепенно всяка година.

Преди няколко месеца правителството в Хелзинки предизвика известни критики от страна на други държави членки, след като подписа споразумение за гаранции с Атина. Защо Финландия предприе този ход?

- Въпросът за гаранциите според мен беше най-вече въпрос на доверие. Много обикновени финландци, но и много политици приемаха, че Гърция е предала доверието, като не е казала истината за състоянието на публичните си финанси. Правилата не са били спазвани, те са били нарушавани, и то нарушавани съзнателно.

Имаше много обществен гняв, финландските данъкоплатци питаха защо техните пари се дават на тези, които са измамили. Гаранциите бяха приемани като единствения залог, за да се уверят данъкоплатците, че един ден парите ще бъдат върнати. Това беше много трудно решение – тези спасителни пакети са сложни и не е лесно за правителството да обясни, че като отговорна държава членка Финландия трябва да понесе своята част от бремето.

Сега очакваме гръцкото правителство да продължи политиките по приспособяване и да направи необходимите структурни промени. Гърция трябва да възстанови доверието, което изгуби. Никой друг не може да направи това вместо нея, тя сама трябва да увери пазарите, че може да й се вярва.

Преди няколко седмици "Асошиейтед прес" публикува статия за това, че Финландия охладнява към ЕС. Съгласни ли сте с това мнение?

- Не съм сигурна, че думата "охладнява" е правилната. По-скоро бих казала, че броят на финландците, които са по-критични към ЕС, е нараснал. Причината най-вероятно е свързана с предишния въпрос. Хората питат защо европейците не следват правилата, които всички ние сме приели заедно и доброволно.

Финландците по правило са много изпълнителни граждани – заобикалянето на правилата е рядкост и никак не се толерира. Хората също така питат в каква степен и докога ще помагаме на държавите членки, които имат финансови затруднения в момента.

Смятаме, че трябва да увеличим координацията по икономическите политики. Европейската комисия трябва да има по-силна роля. Трябва да засилим икономическия съюз. Трябва да предвидим повече санкции за несъобразяване с пакта за стабилност и растеж, които да се прилагат по автоматичен начин например. Повече координация и повече дисциплина също са необходими.

Какво мислите за продължаването на евроинтеграцията и бъдещото разширяване на ЕС?

- Засилването на икономическия съюз е същественото в момента. Подкрепяме задълбочаването на интеграцията на ЕС и в други области, като не смятаме, че това е алтернатива на разширяването. Влизането на България в ЕС получи тласък по време на двете финландски председателства на ЕС - през 1999 и 2006 г., както може би си спомняте.

Ние подкрепяме разширяването на съюза и сме съгласни с България, че Западните Балкани трябва да имат европейска перспектива. Бихме искали присъединителните преговори с Турция и Исландия да продължат бързо. И приветстваме топло Хърватия в европейското семейство!

Финландия заедно с Холандия през септември наложиха вето за членството на България в Шенген. Причината - недоверие относно напредъка на София в борбата срещу корупцията и реформите в правосъдната система. Два месеца по-късно правителството в Хелзинки реши все пак да приеме по-компромисния вариант и подкрепи двуетапното разширяване на пространството без граничен контрол - с отпадане първо на въздушните и морските и едва след това на сухопътните граници. Финландският посланик в София Таря Лайтиайнен обясни позицията на страната си по въпроса и разказа защо сънародниците й са по-критични към ЕС и не са склонни да дават пари за спасяването на Гърция. Лайтиайнен сподели мнението си относно нуждата от засилване на ролята на Европейската комисия и необходимостта от повече координация и дисциплина по отношение на бюджетите на националните правителства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK