Привидната политическа свобода предизвиква огромно разделение – докато преди египтяните се разграничаваха най-вече по линията богати и много бедни, сега те са социалисти, демократи, секуларисти, ислямисти. А именно сега Египет трябва да бъде единен, за да проведе избори и да реши кой ще създава новата конституция на държавата. Кипящият "Тахрир" обаче показва, че страната е още много далече от това и вотът виси на косъм. 

Как се стигна дотук

По същество това, което се случи в Египет в началото на годината, бе дворцов преврат, коментира в блога си кореспондентът на в. Times в Кайро Ашраф Халил. Армията отказа да се подчини на върховния главнокомандващ Мубарак и взе властта на 11 февруари. Още тогава блогърът Уаел Абас, който е известен с левите си виждания и ненавистта към Израел, написа: "Нямам доверие на тези генерали."

И наистина с всеки свой ход от февруари насам военните показват единствено огромна некомпетентност и вземат възможно най-противоречивите решения. Докторантът по международни отношения Шашанк Джоши от Harvard University дава примери за "Капитал": "Първата грешка беше да вкарат арестуваните по време на протестите във военните затвори и да изправят цивилните пред военни съдилища. След това много време нямаше яснота какво ще се случи с изборите. Избирателният кодекс бе направен само месец преди 28 ноември и е пълен с неясноти и неразбории. Съденето на хората от бившия режим също беше смешно, а накрая военните забраниха присъствието на медиите в процеса срещу Мубарак. Това, което преля чашата обаче, бе поисканият текст в конституцията, според който армията получава независимост от парламент и президент и бюджетът за отбрана остава скрит."

Така се стига до 18 ноември, петък, когато ислямисти и либерали организират демонстрация на "Тахрир, искаща по-бързо преминаване от военна към цивилна власт и протест срещу предложения имунитет на армията в бъдещата конституция. Протестът преминава мирно, но малка група хора, роднини на жертви и ранени на "Тахрир" през януари, решават да организират седяща стачка. Рами Рауф, поддържащ египетския блог за човешки права, казва, че тези хора просто са искали държавата да плати за лечението на ранените. Отговорът на полицията обаче е брутален – отново сълзотворен газ, палки и гумени куршуми. Според Джоши това показва, че за изминалите месеци във вътрешното министерство на Египет не е имало никаква промяна. А единствената реформа, както се шегуват египтяните, е видът сълзотворен газ, изстрелван срещу протестиращите. Заради стотиците ранени и десетките загинали управляващият в момента Египет фелдмаршал Тантауи бе принуден да направи телевизионно обръщение, в което се извини за действията на полицията, но и каза, че няма да се оттегли, докато в страната няма стабилност. Така тълпите остават на "Тахрир".

Прецизна игра

Ислямистите, които водят хората на "Тахрир" на 18 ноември, не участват официално в сблъсъците и протестите. Те са много пресметливи, казва Джоши. От една страна, "Мюсюлмански братя" имат най-голям интерес изборите да се проведат възможно най-рано, защото са единствената организирана политическа група.

По времето на Мубарак братството участва в изборите и въпреки фрапиращите фалшификации на вота и пребиването на хора от цели квартали само и само да не стигнат до урните, отбелязват добри резултати. Сега при по-свободния политически климат те създават партията "Свобода и справедливост", която води много прецизна предизборна кампания, познава добре общественото мнение и знае кой кандидат е най-подходящ за даден район. Затова провеждането на избори преди останали нови в политиката египетски партии да се мобилизират, е най-важно за ислямистите.

С неучастието си на "Тахрир" те обаче рискуват да бъдат обвинени в подкрепа на управляващия Върховен военен съвет, предупреждава британският анализатор Джоши. Някои от генералите наистина може да споделят чувствата на протестиращите, но общият провал в ръководенето на държавата през ключовите месеци след революцията предизвиква омразата на всички египтяни към военните.

Така, след като в момента на "Тахрир" няма ислямисти, тяхното място е заето от либералите и обикновените зяпачи. Проблемът е, че те не могат да водят тълпата, смята професорът по политология в Американския университет в Кайро Саид Садек, с когото "Капитал" разговаря по телефона. Либералите, макар и най-многобройни на площада, са дезорганизирани и исканията им за смяна на военната власт остават заглушени от изстрелите и взривовете на коктейли "Молотов".

Избори трябва да има

Провеждането на вот, при положение че главният площад на страната гори в пламъци, всеки ден загиват хора в сблъсъци с полицията и хаосът предизборната кампания е пълен, изглежда фантастично. Алтернативата обаче е още по-лоша, посочва доцентът по политология и международни отношения от Georgetown University Марк Линч в статия за сп. Foreign Policy. Цензурата, арестите на критиците на властта, военните съдилища за цивилни и насилието доказаха, че сегашните египетски власти не могат да осигурят дори стабилност, какво остава за икономически подем. А Мубарак бе свален най-вече заради непоносимата бедност в страната.

Ако военните отложат изборите, това ще затвърди убеждението, че не искат да пуснат властта. Гласуването ще направи две ключови неща - ще извади наяве картите на ислямистите и ще идентифицират останалите политически играчи в страната. Години наред "Мюсюлмански братя" твърдят, че залагат на умереността, равноправието на всички религии и полове и диалог с опонентите си. Това е шансът им да докажат това. За светските либерални партии изборите са нужни, за да се изяснят идеите, личностите и коалициите. Но най-важното за всички египтяни остава връщането на стабилността и премахване на ужасното усещане, че някой е откраднал тяхната революция.