Няма време за фиеста

Сега не е време за фиеста. Макар да постигна най-категоричната си победа от две десетилетия насам, дясноцентристката Народна партия на Мариано Рахой в Испания не изпадна в следизборна еуфория. Нямаше и защо - пазарите останаха неспокойни и инвеститорите не повярваха в способността на бъдещия премиер да се справи бързо и решително с отровното наследство, което получи. Доходността по държавните облигации отново тръгна нагоре, удряйки 14-годишен рекорд – тази по тримесечните ДЦК достигна 5.11%, а по шестмесечните – 5.23%. На вторичния пазар доходността по 10-годишните испански облигации бе на крачка от смятаната за критична граница от 7%.

Така след два неуспешни опита през 2004 и 2008 г., когато бе победен от социалистите, сега Рахой най-после стигна до премиерския пост в много критичен за страната му и за цялата еврозона момент. Триумфът му е по-скоро наказателен вот за лявото правителство на неговия предшественик Хосе Луис Сапатеро, което стана поредната жертва на дълговата криза в ЕС. Изборите бяха неочаквано тихи и вяли, без агитация и запомнящи се политически платформи. Липсваше и интрига, тъй като социологическите проучвания отдавна сочеха Рахой за победител. Седемгодишното управление на социалистите приключи с гръм и трясък не заради нещо впечатляващо в предизборния манифест на Народната партия, а защото бе пометено от недоволството на испанците от рекордната безработица и болезнените, но неуспешни реформи.