Няма време за фиеста
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няма време за фиеста

Мариано Рахой спечели не заради нещо впечатляващо в програмата си, а защото испанците наказаха управляваща левица

Няма време за фиеста

Пазарите очакват бързи реформи от новото правителство в Испания. То ще има нужда от външна помощ, за да успее

Марина Станева
3217 прочитания

Мариано Рахой спечели не заради нещо впечатляващо в програмата си, а защото испанците наказаха управляваща левица

© Reuters


Сега не е време за фиеста. Макар да постигна най-категоричната си победа от две десетилетия насам, дясноцентристката Народна партия на Мариано Рахой в Испания не изпадна в следизборна еуфория. Нямаше и защо - пазарите останаха неспокойни и инвеститорите не повярваха в способността на бъдещия премиер да се справи бързо и решително с отровното наследство, което получи. Доходността по държавните облигации отново тръгна нагоре, удряйки 14-годишен рекорд – тази по тримесечните ДЦК достигна 5.11%, а по шестмесечните – 5.23%. На вторичния пазар доходността по 10-годишните испански облигации бе на крачка от смятаната за критична граница от 7%.

Така след два неуспешни опита през 2004 и 2008 г., когато бе победен от социалистите, сега Рахой най-после стигна до премиерския пост в много критичен за страната му и за цялата еврозона момент. Триумфът му е по-скоро наказателен вот за лявото правителство на неговия предшественик Хосе Луис Сапатеро, което стана поредната жертва на дълговата криза в ЕС. Изборите бяха неочаквано тихи и вяли, без агитация и запомнящи се политически платформи. Липсваше и интрига, тъй като социологическите проучвания отдавна сочеха Рахой за победител. Седемгодишното управление на социалистите приключи с гръм и трясък не заради нещо впечатляващо в предизборния манифест на Народната партия, а защото бе пометено от недоволството на испанците от рекордната безработица и болезнените, но неуспешни реформи.

"Десните спечелиха изборите, но нямат ясна икономическа програма. Не проведоха никаква политическа кампания. Единственото послание, което стигна до хората, беше - няма да правим като социалистите. Повечето хора гласуваха не защото са фенове на Рахой, а просто защото поискаха алтернатива на Сапатеро", разказва пред "Капитал" 30-годишната Соледад Майра, която живее и работи в Барселона. Парламентарните избори за нея са били безкрайно скучни не само заради лесно предвидимите резултати, но и заради липсата на дебат между партиите. Според Майра испанците са поискали промяна, но никой не е сметнал за необходимо да им обясни какво точно ще се промени.

След като спечели абсолютно мнозинство в парламента (186 места от 350), самият Рахой побърза по-скоро да снижи очакванията в победната реч: "Няма да има чудеса. Моля ви да продължавате да ми помагате и да ме подкрепяте. Чакат ни трудни времена, но ние ще имаме волята, куража и решимостта." Всъщност едва ли някой в страната е имал илюзии, че нещата ще се оправят изведнъж. Макар и да разполага с абсолютна власт, новото правителство няма много варианти за действие. Пред заплашената да бъде погълната от европейската дългова криза страна няма лесен път и болезнените икономии може да изкарат хиляди хора по улиците. А и дори в Мадрид да бъдат направени фантастични реформи, съдбата на Испания зависи и от това, което (не) се случва в Брюксел, Берлин и Франкфурт (където е базирана Европейската централна банка). Не случайно първият разговор на Рахой в сутринта след изборите беше с германския канцлер Ангела Меркел. "Новият премиер не може да направи нищо, което да направи ситуацията в Испания по-добра, отколкото е била преди изборите", твърди пред "Капитал" анализаторът от London School of Economics Джонатан Хопкин. Според него единственият начин смъртоносният тренд на доходността по испанските облигации да бъде обърнат е масирана интервенция от Европейската централна банка и решителна подкрепа от ЕС.

Ахой, Рахой!

В политическите среди новият премиер е известен като умерен, съвестен и конформист. Сам се обявява за "г-н Нормалност". Предпазливият му подход обаче може и да не е най-подходящ във време на криза, когато са необходими гъвкави действия и дръзки решения.

Критиците му го обвиняват, че е прекалено скучен и нехаризматичен. Освен това заради строгото си католическо възпитание не успява да намери общ език с многобройните испански младежи от движението на "недоволните", които излязоха за първи път по улиците през май в протест срещу социалната несигурност и високата безработица (23%, а сред младите - 46%). Неговата вдървеност го отличава от свръхемоционалните испанци. Не случайно в началото на кампанията с месеци се наблюдаваше странен парадокс – Рахой получаваше нисък рейтинг от сънародниците си, а в същото време неговата Народна партия бе сочена като фаворит на изборите.

Сред съпартийците си новият премиер е известен като внимателен слушател, който по-скоро се допитва до съветници, отколкото да поема инициативата. Положителна негова черта е, че е отвоювал политическата си независимост и вече като министър-председател няма да дължи услуги на никого – нито на бизнесмени, нито на политици. Рахой би трябвало да се сработи с настоящите европейски лидери, които преобладаващо са консерватори. Някои обаче го критикуват, че не отделя нужното внимание на германския канцлер Ангела Меркел, която е най-важният приятел за всяка (закъсала) членка на еврозоната.

С голямата ножица

Рахой вече предупреди за предстоящи строги съкращения, за да може Мадрид да изпълни обещанието си пред ЕС и през 2012 г. да намали бюджетния дефицит до 4.4% от БВП при 9% през тази година. Сред ключовите приоритети на новите управляващи е и укрепването на банковата система. А най-важната задача е отпушването на трудовия пазар и реформиране на закостенялата система, която защитава вече назначени служители, но не допуска младите до работните места.

Очаква се Рахой да встъпи в длъжност след средата на декември, но досега не е обявил как точно възнамерява да извади страната от рецесията и надвисналата дългова криза въпреки натиска на международните пазари за бързи действия. Казва само, че няма магическа рецепта: "Наследяваме една много тежка ситуация и хората трябва да знаят това", заяви той по време на предизборната кампания. Това бе изтълкувано като предупреждение за дълбоки съкращения на публичните разходи във всички сфери, дори и в доскоро смятаните за недосегаеми здравеопазване и образование. В интервю преди изборите за испанския в. El Pais Рахой говори за масово орязване на разходите, с изключение на тези за пенсиите, защото иска да запази покупателната способност на възрастните хора.

"Икономическата посока е тотално неизвестна", споделя тревогите на испанците Майра. Тя е запомнила кампанията на десните само с две неща – изключителния им консерватизъм по отношение на абортите и предизборното обещание да не пипат пенсиите. Нищо друго. Никакви идеи за реформи, никаква ясна политика за справяне с финансовите трудности, за намаляване на безработицата, за избягване на задълбочаването на дълговата криза: "Тези теми просто не са обсъждани активно публично."

Manana* ще е твърде късно

"За да победи безработицата и да се върне към растеж, Испания трябва да направи и вътрешни промени освен структурни", обяснява пред "Капитал" Хосе Игнасио Торебланка, старши анализатор и директор на мадридския клон на Европейския съвет за външна политика. Според него е нужно Испания да намери рецепта за по-висока производителност и по-ефективен публичен сектор. "Но има и важен европейски компонент – страните, които нямат такива проблеми, като например Германия, не стимулират търсенето в еврозоната. Само вътрешното потребление не е достатъчно, за да съживи испанската икономика. Трябва да има и външна намеса. А в момента това не се случва", казва Торебланка.

Испания има няколко предимства пред проблемните си другарчета от затъващата южна периферия на ЕС. Например за разлика от Гърция и Италия тя си има демократично избрано с огромна подкрепа правителство, а не пожарен технократски кабинет. Освен това през тази година дългът й се очаква да стигне до около 68% от БВП, което е под средното равнище за ЕС и е несравнимо със 120-те процента на Италия. Пазарите обаче очакват бързи структурни реформи и допълнително фискално затягане. И това обаче едва ли ще е достатъчно за спиране на атаките срещу Испания и стабилизиране на лихвите по дълга й.

Колкото и смело и решително обаче да действат новите управляващи в Мадрид, няма как да успеят без външна подкрепа. Според Джонатан Хопкин сама страната не може да направи нищо, за да си върне доверието на инвеститорите и ще трябва да бъде спасявана подобно на Гърция, Португалия и Ирландия. "Испания е изправена пред същата рецесия както останалите държави. Освен това има и друг голям проблем, а именно високото равнище на персонален дълг, което притеснява пазарите. Просто испанските семейства са много задлъжнели и се наблюдава спад във вътрешното и външното търсене, така че няма откъде да дойде растеж", казва анализаторът от London School of Economics. По думите му Германия в момента е единствената страна, която може да помогне на Испания. Ако Меркел не позволи на ЕЦБ да застане изцяло зад страната, всички реформи в Мадрид ще са като донкихотовска битка с пазарните мелници. А за разлика от Гърция, Португалия и Ирландия, Испания е твърде голяма, за да бъде спасена. Испанските избиратели направиха своя избор. Време е и Меркел да направи същото.

По темата работи и Силвия Радославова, Барселона

* Manana - утре на испански.

Сега не е време за фиеста. Макар да постигна най-категоричната си победа от две десетилетия насам, дясноцентристката Народна партия на Мариано Рахой в Испания не изпадна в следизборна еуфория. Нямаше и защо - пазарите останаха неспокойни и инвеститорите не повярваха в способността на бъдещия премиер да се справи бързо и решително с отровното наследство, което получи. Доходността по държавните облигации отново тръгна нагоре, удряйки 14-годишен рекорд – тази по тримесечните ДЦК достигна 5.11%, а по шестмесечните – 5.23%. На вторичния пазар доходността по 10-годишните испански облигации бе на крачка от смятаната за критична граница от 7%.

Така след два неуспешни опита през 2004 и 2008 г., когато бе победен от социалистите, сега Рахой най-после стигна до премиерския пост в много критичен за страната му и за цялата еврозона момент. Триумфът му е по-скоро наказателен вот за лявото правителство на неговия предшественик Хосе Луис Сапатеро, което стана поредната жертва на дълговата криза в ЕС. Изборите бяха неочаквано тихи и вяли, без агитация и запомнящи се политически платформи. Липсваше и интрига, тъй като социологическите проучвания отдавна сочеха Рахой за победител. Седемгодишното управление на социалистите приключи с гръм и трясък не заради нещо впечатляващо в предизборния манифест на Народната партия, а защото бе пометено от недоволството на испанците от рекордната безработица и болезнените, но неуспешни реформи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK