Рафинерии и инвеститори се замислят за война срещу Иран
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рафинерии и инвеститори се замислят за война срещу Иран

Reuters

Рафинерии и инвеститори се замислят за война срещу Иран

Страните потребителки на петрол, хедж фондовете и големите рафинерии по света тихомълком се подготвят за т.нар. Сценарий на Страшния съд

Петър Карабоев
6048 прочитания

Reuters

© Reuters


Фактите

Иран дава около 3.5 млн. барела петрол на ден или дял от 2.5% от световното производство

Две трети от иранския износ отиват в Китай, Индия, Япония и Южна Корея.

За страните от ЕС заминават около
20%

Страните потребителки на петрол, хедж фондовете и големите рафинерии по света тихомълком се подготвят за т.нар. Сценарий на Страшния съд - военен удар по Иран и спиране на доставките от втория по големина производител в ОПЕК, информира агенция "Ройтерс"

Повечето политически анализатори и търговци на петрол казват, че вероятността от военна операция е малка, но и допълват, че рисковете тя все пак да бъде предприета са се увeличили с растящите притеснения на Запада и Израел от признаците, че Иран разработва ядрени оръжия.

Това накара китайските рафинерии да започнат подготовка на нови резервни планове (65% от потреблението на петрол в страната се покрива от внос), хедж фондовете оглеждат опции за глобална цена от 170 долара за барел, а енергийните експерти се опитват да определят как спирането на иранските доставки - колкото и да е невероятно в момента, би засегнало световните пазари.

Иран дава около 3.5 млн. барела петрол на ден или дял от 2.5% от световното производство.

"Мисля, че пазарът отделя твърде малко внимание на вероятността от удар по Иран. Това все още е невероятно събитие, но става по-вероятно, отколкото петролните брокери очакват", казва Боб Макнали, бивш енергиен съветник на Белия дом и настоящ ръководител на консултантската група Rapidan.

Илюстрация за покачващото се напрежение е щурмуването на британското посолство в Техеран във вторник. То беше остро осъдено от Лондон, Вашингтон и ООН. Иран предупреди, че се създава "нестабилност за глобалната сигурност". После Великобритания затвори посолството си, изгони всички ирански дипломати от Лондон, а Франция, Германия и Италия изтеглиха посланиците си за консултации.

По-лошо от бойкот

Търговците в Европа се подготвят за евентуален бойкот от ЕС на петролния внос от Иран, но на други места има все повече признаци, че е в ход подготовка за още по-тежък сценарий. В Пекин външното министерство е поискало от поне един от големите вносители на ирански петрол да преразгледа кризисните си планове за случай, в който спре износът от Иран. В Индия рафинериите преглеждат доклад от март (който не е публичен), препоръчващ анализ на ситуация на голям срив в световните доставки.

Международната агенция за енергията (IEA) разпространи миналата седмица кратък бюлетин, описващ иранската петролна индустрия и търговия. Организацията е създадена от развитите държави след арабското петролно ембарго от 70-те години с цел да координира пускането на петролни резерви в случаи като войната в Либия.

Документът на IEA не е за свободно разпространение, но "Ройтерс" разполага с него и там е описано, че две трети от иранския износ отива в Китай, Индия, Япония и Южна Корея. За страните от ЕС заминават около 20%.

Хедж фондовете, особено тези с глобално присъствие и макроикономическо влияние, започнаха да купуват кол опции за наглед невероятни цени на петрола, които обаче могат да им донесат внушителни печалби, ако наистина има поскъпване на суровината, твърдят високопоставени източници от две банки.

Миналата седмица интересът към кол опции за цени от 130 и 150 долара през декември 2012 г. на Нюйоркската стокова борса (NYMEX) се увеличи с 20%. До 11 млн. барела се е удвоил интересът към кол опция за цена от 170 долара за барел. Още по-голямо количество се търгува извън борсата, посочват източниците.

Макнали твърди, че цените на петрола наистина могат да хвръкнат над 175 долара за барел, ако се стигне до затваряне на Ормузкия проток, през който преминават една пета от световните петролни доставки, включително иранският износ.

"Достоверната информация" на МААЕ

Ноемврийските спекулации за атака срещу Иран са най-силните от 2007 г. насам. Тогава доклади, показващи, че Иран не е прекратил обогатяването на уран, засилиха очакванията президентът Джордж Буш да предприеме някакви действия в последната година от мандата си в Белия дом. Това допринесе за поскъпване с 36% на петрола във втората половина на годината.

Последното напрежение е предизвикано от доклада от 8 ноември на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). В него се цитира "достоверна информация", че Иран работи по създаване на атомна бомба. Последва нова вълна санкции срещу Техеран, включително възможност Европа да последва САЩ и също да забрани вноса на ирански петрол.

Дори само това събитие е способно да разтърси петролните пазари, но няма да ги съсипе - просто петролът ще се пренасочи към други потребители като Китай, които дори ще го купуват с отстъпка.

Израелски удар?

По-тревожна, но и доста по-отдалечена, е вероятността за самостоятелен военен удар от Израел, който е все по-притеснен от евентуалната поява на Иран с бомба. На 19 ноември министърът на отбраната Ехуд Барак каза, че е въпрос на месеци, а не на години, преди да стане твърде късно за спирането на Техеран.

На 1 декември той заяви, че "в момента нямаме намерение да предприемаме действия, но Израел е далеч от това да се парализира от страх. Трябва да действаме спокойно и тихо - нямаме нужда от големи войни".

Някои експерти смятат, че мощната експлозия в иранска ракетна база по-рано този месец е дело на Мосад. Търговци се изненадаха от необичайно голяма поръчка за гориво от основния доставчик на електричество Израел (официалното обяснение е, че имало дефицит на вносен природен газ).

В интервю за израелското радио Барак каза още: "Израел много би се радвал, ако санкциите и дипломацията накарат ръководството на Иран да вземе ясно решение за изоставяне на ядрената си оръжейна програма. Но, за съжаление, смятам, че това няма да се случи. Със сигурност недипломатична опция е последното средство и мисля всички са съгласни, че нито една опция не е изключена."

Ден преди това командващият американската армия ген. Мартин Демпси заяви, че "не знае" дали Израел би уведомил САЩ преди да нанесе удар по ирански обекти. По думите му САЩ и Израел имат различен поглед относно това кой е най-добрият начин да се справят с иранската ядрена програма.

"Не съм сигурен, че израелците споделят нашите оценки. Поради това и поради факта ,че заплахата е срещу самото им съществуване, предполагам, че е коректно да се каже, че имаме и различни очаквания", обясни Демпси пред "Ройтерс".

В интервюто си в четвъртък Ехуд Барак каза: "Не забравяйте, че в крайна сметка Израел е суверенна държава и не някой друг, а израелските правителство, отбранителни сили и органите на сигурността, отговарят за сигурността, бъдещето е съществуването на Израел".

Миналата седмица министърът на отбраната на САЩ Лиън Панета предупреди на разговори с Барак, че израелски удар ще застраши световната икономика и само ще забави, но няма да унищожи, иранската ядрена програма, разпръсната из цялата страна в силно укрепени и защитавани обекти.

Натискът над рафинериите

Китай е страната, която има най-голямо основание да се притеснява, защото получава от Иран 10% от вноса на петрол. Тази година доставките са се увеличили с около 33% до 547 000 барела на ден. (В същото време държави като Япония намаляват зависимостта си от иранската суровина.) Китайският гигант Sinopec - водещата азиатска компания за преработка на петрол, е и най-големият купувач на ирански петрол.

Външното министерство в Пекин и Държавната комисия за развитие и реформи, които практически надзирават петролния сектор, поискаха от компаниите вносителки да подготвят аварийни планове за мащабно прекъсване на доставките, твърди пред "Ройтерс" източник от държавна компания.

Предпазната мярка е предизвикана от растящото геополитическо напрежение и отразява притесненията в Пекин за увеличаващата се зависимост на страната от вносни енергийни източници. По-рано тази година властите разпространиха инструкция към фирмите да се подготвят за проблеми заради Йемен.

Но напоследък задачите са станали много по-конкретни и изглежда правителството е насочило значително повече внимание към плановете за действие в случай на напрежение.

В Индия, която получава 12% от вносния си петрол от Иран, рафинериите вече добиха представа как може да изглежда една криза. Миналия декември централната банка ликвидира използваната от тях система за клиринг и ги принуди спешно да търсят други схеми за разплащане с цел да не прекъсват доставките.

Този инцидент - в комбинация с Арабската пролет и земетресението в Япония, принудиха правителството да състави кратка, но всеобхватна, стратегия за справяне с голям срив на вноса.

Няма подробности за този документ, но в него се казва, че Индия би могла да издържи на голямо прекъсване на доставките до 30 дни, благодарение на вътрешни запаси, след което ще трябва да се обърне към неконвенционални източници и различен сорт петрол, пише агенцията.

В текста се настоява още държавните рафинерии да разработят депа за големи доставки от ОПЕК, да обмислят наемането на супертанкери за складиране на петрол и да подпишат рамкови договори с цена на суровината при реализирана доставка.

Други инструкции не са им давани от правителството, а и то едва ли може да стори нещо повече.

"Ако прекъснат доставките, няма да имаме друга алтернатива, освен да трябва да купуваме от спотовия пазар или от други близкоизточни доставчици", обяснява високопоставен служител от държавната компания MRPL, която е водещият индийски клиент на Иран.

И наистина, като че ли само това може да стори която и да е рафинерия. Дупката, която ще зейне при спиране на иранските доставки, ще предизвика трескаво пазаруване на спотовия пазар. Това вероятно ще принуди IEA да отвори петролните резерви, както направи по време на войната в Либия, или пък ще помогнат държави като Саудитска Арабия.

"Вероятно трябва да се подготвим, колкото може по-бързо, но засега сме си заровили главите в пясъка", казва петролен търговец от Европа.

За рафинериите на италианската Eni или гръцката Hellenic Petroleum най-тревожният въпрос не е неочаквано спиране на доставките, а евентуално решение на правителствата им за петролно ембарго. Засега френската инициатива за такова ембарго среща хладен прием и дори съпротива в Европа, а еврокомисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер каза в четвъртък, че подобен акт трябва да е колективно решение на всички от ЕС. Той допълни, че не е водил разговори с Русия или други страни от ОПЕК за евентуално запълване на дефицит от ирански петрол.

Засега няма "иранска рискова премия"

За разлика от 2007г., засега не се забелязват много признаци в цените на петрола да е включена значителна геополитическа рискова премия. Анализатори обясняват, че е трудно да откроят специфичен ирански фактор сред такива ценообразуващи процеси като надеждите и разочарованията от търсенето на решение за европейската дългова криза, силното глобално търсене на преработени продукти и данните за потреблението в САЩ.

Което не пречи на някои от тях да погледнат в по-далечното бъдеще. Според най-оптимистичния от четирите сценария, представени тази седмица от Грег Шареноу (портфолио мениджър в PIMCO и бивш петролен брокер в Goldman Sachs), при израелска атака срещу Иран петролът ще скочи най-малко до 140 долара за барел. Той отказва да се ангажира с конкретен таван на цените в най-катастрофичния сценарий - спиране на доставките не само от Иран и затваряне на Ормузкия проток.

Фактите

Иран дава около 3.5 млн. барела петрол на ден или дял от 2.5% от световното производство

Две трети от иранския износ отиват в Китай, Индия, Япония и Южна Корея.

За страните от ЕС заминават около
20%

Страните потребителки на петрол, хедж фондовете и големите рафинерии по света тихомълком се подготвят за т.нар. Сценарий на Страшния съд - военен удар по Иран и спиране на доставките от втория по големина производител в ОПЕК, информира агенция "Ройтерс"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    Евентуална война срещу Иран ще има катастрофален ефект върху нефтодобива в Персийския залив... не само защото добива на нефт от Иран ще спре, още по-голям проблем ще бъде затварянето на Ормузкия пролив от Иран.... през този пролив с кораби минава по-голямата част от нефта и природния газ добиван в Ирак, ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар! Това ще навреди на всички държави купуващи нефт от Близкия изток - от ЕС и САЩ, до Китай, Индия, Япония, Южна Корея и други!

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Съгласен, и това се разбира много добре и в САЩ, и в НАТО, да не говорим за Китай и Индия. При дискусията в САЩ на проекто-решението за налагане на забрана на плащания през Централната Иранска Банка от националната банка на САЩ, включващо наказателни мерки и срещу страните/фирмите извършващи подобни операции един силен контрааргумент беше вдигането на цените на нефта - крайно непродуктивно в сегашната икономическа обстановка. Опитите за диверсии с/у атомната индустрия в Иран продължават като алтернатива на открити военни действия - вижте Деили телеграф от средата на ноември за взрива на складовете в Шахриар, при който загина генерал Хасан Мукаддам, отговарящ за ракетната програма на Иран.

  • 3
    yunosha_bleden avatar :-|
    юноша бледен

    До коментар [#1] от "Иво":

    Може би. Но все пак, като се замисля, кое е за предпочитане - спрени доставки на петрол и газ от Иран за няколко месеца, докато се намери начин да се доставя необходимото от Русия, Венецуела, Бразилия и други петролни държави или живот в постоянен страх, ако Иран се сдобие с ядрени оръжия? Лудите аятоласи като нищо могат да използват атомни оръжия срещу западния свят, а резултата - сам се сещаш, предполагам?

  • 4
    nik666 avatar :-|
    Strygalldwir

    Поредната война за петрол, а?

  • 5
    director_general avatar :-P
    Генерален Директор

    До коментар [#1] от "Иво":

    Не, няма да навреди, защото победителите не само ще отворят протока, но ако трябва ще направят и още един.

  • 6
    nyo avatar :-|
    N.Yo.

    Много интересна статия! Струва ми се обаче, че с днешното икономическо и финансово положение, няма да се стигне до война, но по-скоро ще има психически натиск от страна, най-вече на Израел.

    Само ще си позволя една забележка:
    "командващият американската армия ген. Мартин Демпси" - струва ми се, че той е началник на обединения щаб или нещо подобно (Joint Chiefs of Staff) и неговата функция всъщност е да съветва президента, който е главнокомандващ вече армията.

  • 7
    xrp43572691 avatar :-|
    xrp43572691

    Ден преди това командващият американската армия ген. Мартин Демпси заяви, че "не знае" дали Израел би уведомил САЩ преди да нанесе удар по ирански обекти.

    ======

    Ето това е ключовото изречение в целия текст. Тоест - Израел, без да му мигне окото би действал сам, защото е убеден, че еврейското лоби във Вашингтон ще съумее да вкара впоследствие САЩ във войната.

    Иначе поздравления за Петър Карабоев за текста - един от редките международни анализи, предлагани от Еконмедиа.

  • 8
    milamoqmamo avatar :-|
    Diva

    доклада от 8 ноември на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). В него се цитира "достоверна информация", че Иран работи по създаване на атомна бомба.
    =======================

    http://3.bp.blogspot.com/_hVs-58FuMPs/SSeTU8d6ccI/AAAAAAAAAP0/7CmWj8aAiKw/s400/Iran+atom+bomb.jpg

  • 9
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    До коментар [#3] от "юноша бледен":

    Първо - далеч не съм сигурен, че Иран разработва ядренно оръжие, второ дори иранците да се сдобият с товава оръжие в бъдеще, то едва ли ще го използват срещу Запада... по скоро са застрашени Израел и арабските сателити и васали на САЩ в Персийския залив, трето - ако има война с Иран тя няма да продължи месеци, а години.... Иран НЕ е Ирак! Иран е много по-костелив орех от Ирак... така, че дано не се стига до война, защото последиците наистина ще бъдат катастрофални!

  • 10
    oserv avatar :-|
    Patilan

    До коментар [#4] от "Николай Цолев":

    не бе, пак не си разбрал !!!

    Ще ги освобождават ... принудително :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Краят на черния Златен век

Краят на черния Златен век

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK