Избори в плаващи пясъци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Избори в плаващи пясъци

Много от тях гласуваха за първи път в живота си, само защото гласът им има значение

Избори в плаващи пясъци

Борбата в Египет е между ислямисти и секуларисти, а военните печелят от хаоса

Красимир Янков
3586 прочитания

Много от тях гласуваха за първи път в живота си, само защото гласът им има значение

© reuters


"Революция, революция до победата", припява си 30-годишната египтянка Рания, докато подрежда разхвърляните навсякъде лекарства и медицински принадлежности в малка стаичка на адрес площад "Тахрир" 13. Тя е пристигнала специално от Лос Анджелис преди няколко дни, за да се включи в новите протести на знаковия площад в навечерието на първите свободни избори в страната от 1952 г. насам.

Рания и още няколко души обитават елегантен апартамент на втория етаж на достолепна сграда на самия площад. Собственикът Амер е отворил вратите на жилището си и го е предоставил за ползване на младежите на революцията. В ъгъла на малка масичка салафитът Ахмед придържа дългата си брада, докато яде дюнер, а зад него поддръжникът на "Мюсюлмански братя" Ибрахим изпълнява вечерната молитва. До тях друг младеж - Емад, пише на лист хартия исканията си към управляващия военен съвет, а самият Амер ни показва голямата си библиотека по политология, в която има книги като "Демокрация в ислямския свят". Всички те се запознават по време на протестите на площад "Тахрир". И са странна компания на странно място. Но и времената в Египет далеч не са обичайни.

След като свалиха Хосни Мубарак, уличните протести и организираните движения оставиха ежедневното управление на страната в ръцете на военните с надеждата да дойдат бързи избори, нова конституция и така желаната пълна демокрация. Макар и да дадоха вид, че няма да изменят на първоначалните си обещания, старите лица във временното управление затлачиха всички реформи. В Египет дори се шегуват, че единствената промяна от времето на Мубарак е използваният вид сълзотворен газ. В крайна сметка след дълго забавяне управляващите генерали представиха изборния кодекс на страната, но той e труден за разбиране дори и от експерти, казва пред "Капитал" доцент Саид Садек, преподавател по политология в Американския университет в Кайро. Наистина - гласуването за двете камари на египетския парламент е разделено на общо шест етапа, всеки продължаващ по два дни, и целият изборен процес ще приключи чак през март. Местата в парламента ще бъдат разпределени на пропорционален и мажоритарен принцип, а на всичко отгоре след всеки етап ще има междинни резултати, които дават възможност на партиите да променят стратегиите си в движение.

Продължителните избори неизбежно ще са белязани от безкрайно много нарушения. На "Тахрир", под прозорците на апартамента, вероятно периодично ще избухват нови сблъсъци. Но за Рания и нейните нови познати, за протестиращите долу на площада, за Египет и за целия арабски свят е важно какво ще произлезе от това първо упражнение по демокрация.

Молитви по време на дъжд

В края на ноември картината на "Тахрир" е по-различна от онази през първите месеци на тази вдъхновена година. Площадът - символ на арабската пролет, е почти напълно заринат в боклуци, навсякъде има търговци на най-различни сувенири и храна, а огромна част от тълпата са обикновени зяпачи, които искат да видят какво става. Но духът на революцията още не е изгубен и младите, пълни с идеи и енергия хора продължават да са там. Просто не са на самия площад - той е твърде тесен за внезапно открилото се бъдеще.

В предизборната нощ внезапно завалява дъжд и търсим подслон в сграда номер 13. На партера е пазачът Мохамед. Той работи тук от 1960 г. и пред очите му от другата страна на входната врата, са се развивали най-знаковите случки в новата история на Египет. Беззъбият, много възрастен мъж, сега отново е в центъра на събитията. Той е много доволен, че около него има млади хора. Докато разговаряме, отвън влизат десетки прогизнали младежи, търсещи подслон от необичайния за Кайро проливен дъжд. Мохамед им раздава предвидливо струпаните наоколо одеала и пали цигара, а Ибрахим вижда символика  в този порой. "Пророкът е казал, че на молитвите се отговаря, когато са казани по време на дъжд", заявява на глас той и всички наоколо гледат отворената врата и бързо повтарят заучени пасажи. Дъждът наистина е символичен – в деня, в който Мубарак пада от власт, на "Тахрир" пак вали.

Ибрахим, Емад, Рания и Ахмад много си приличат, макар и да споделят различни политически възгледи. Ибрахим и Ахмад клонят към ислямистите, макар и Ахмад да е по-краен и да иска забрана на алкохола и бикините. Емад и Рания са с либерални възгледи, като Рания споделя романтичните си увлечения по Че Гевара, придобити по време на следването й в Будапеща. Общото между всички тях е, че 9 месеца по-късно отново са на "Тахрир" и дават доброволно труда си в името на промяната - каквато и да е тя. В момента всички те имат един и същ враг - Върховният военен съвет.

"Армията е първата линия на отбрана на тоталитарните режими", казва доцент Саид Садек. "Фелдмаршал Тантауи, лидерът на управляващите военни, дори един път не посмя да излезе на площад "Тахрир" и да застане лице в лице с протестиращите. Сега той иска да направи премиер стария си приятел от времето на Мубарак Камал Ганзури. Той дори се хвали, как навремето заедно са ходили по ресторантите", разказва Садек. Според него основен недостатък на военните е, че са свикнали да дават и получават заповеди, но диалогът им е тотално непознат. Египтяните им дадоха срок от шест месеца, за да проведат избори и когато това не се случи, те ги разкритикуваха, припомня университетския преподавател. В отговор последваха арести, гранати със сълзотворен газ и нови загинали.

Стари играчи, нови правила

Удобен лост за военните, според редица експерти и политици, с които "Капитал" разговаря в Кайро, но които пожелаха да запазят анонимността си, са "Мюсюлмански братя" и други ислямистки организации. Подозрението е, че ислямистите играят в един отбор с военните, като и едните, и другите печелят от колкото се може по-голямата поляризация на египтяните. 

"Това са лъжи и провокации, те не искат да признаят силата ни", казва Ибрахим ал Ямани от "Мюсюлмански братя". Родителите му са сред лидерите на организацията в Източната провинция и съдейки по външния вид на сина им, са доста заможни. Ямани изтъква неоспоримите факти от историята на братството – те са официално забранени малко след революцията от 1952 г., когато помагат на Свободните офицери да свалят египетския крал Фарук, но след това Насър екзекутира лидерите им и хвърля членовете им в затвора. Организацията не умира, а развива тайна подземна мрежа от контакти и комитети, които запазват съществуването си и до ден днешен. А след сегашните избори, вече никой не може да оспори силата на "Братята".

Ибрахим ни отвежда в лъскава триетажна вила в едно от предградията на Кайро, където се намира новата, официална и публична централа на "Мюсюлмански братя". Там е доктор Махмуд Газлан – член на висшия ръководен съвет и официален говорител на групата. Той говори на мек, внимателно подбран арабски, като от време на време потрива добре подстриганата си брада. Газлан има богат опит с журналисти – предполага какво искаме да го питаме и отговаря почти заучено на всички въпроси.  "Сравненията с Иран са смешни. Египет е сунитска страна, а в Иран са шиити, казва Газлан и се усеща лека неприязън. Те вярват, без да се замислят в това, което каже великия аятолах, просто вижте ритуалите им... В Афганистан всичко пък се опира на някакви племенни традиции, тези хора живеят в Средновековието. Обвиненията са безпочвени, либералите просто го казват, защото се страхуват." А забраните за алкохол? Говорителят на "Мюсюлмански братя" има отговор и на това: "Вижте, при нас има такъв принцип – ние си имаме религия и вие си имате религия. Ако един мюсюлманин види друг да пие и му вземе бутилката, той ще направи нещо много хубаво. Ако види християнин обаче, той не трябва да му пречи. Може да го посъветва, че пиенето на алкохол е лошо, но само толкова. В крайна сметка Аллах ще съди всички ни, ние нямаме право."

Хаос, но без кръв

Първият ден на първите свободни избори от 1952 г. насам бе белязан от огромни опашки и фрапиращи нарушения. Хора на видима възраст от по 40-50 години, с които "Капитал" разговаря пред изборните секции, разказваха, че това ще е първото гласуване в живота им. Вътре цареше пълен хаос - ролята на "тъмни стаички" се изпълнява от пердета по ъглите на много малките класни помещения в египетските училища. Никой обаче не ги ползва - в желанието си да минат по-бързо, в малките изборни секции влизат наведнъж по 10-15 души, като всеки се бута и се опитва да намери името на избрания от него кандидат в огромната квадратна бюлетина. Помислено бе и за неграмотните - до имената на политическите партии има и нарисувани символчета - портокали, мотоциклети или прахосмукачки - които също служат за идентификация. Най-търсен знак обаче е везната - с нея са отбелязани кандидатите на "Мюсюлмански братя". След като гласува и топва пръста си в флуоресцентното мастило, 60-годишния Абдула гордо позира с личната си карта пред обектива ни - за първи път той е упражнил правото си на глас.

Битката за Кайро – десетмилионен град, без да се броят предградията, в предизборния ден бе олицетворение на схватката между религия и секуларизъм. Пред изборните секции още от ранни зори бяха разпънати плакати на водещите политически сили, а услужливи младежи раздаваха пред училищата листовки на най-различни партии. За агитация в последния момент се използваха всички средства. В бедния християнски квартал Шубра коптски свещеник обикаляше тълпата, а едва ли не пред самите урни за гласуване усмихнат пълничък мъж раздаваше пари, придружени със снимка на кандидат от мажоритарните листи за гласуване.

Пред сградата на малкото начално училище навярно имаше по 2000 души и младичък войник с мегафон отчаяно се опитваше да всее ред и да подреди хората по някакъв начин. В крайна сметка той и колегите му се справиха успешно - въпреки очакванията и притесненията, до мащабни сцени на насилие в изборния ден така и не се стигна. Молитвите в дъжда предната вечер явно бяха свършили работа.

Разделителни линии

Първият кръг на вота доказа, че политическото пространство на Египет няма да се дели на ляво и дясно, а на светско и религиозно. Предизборната битка не се превърна в сблъсък на политически платформи между десетките нови партии, а в схватка между ислямисти и секуларисти с превес на първите, но със значителна светска опозиция. В средата пък ще бъдат военните, които ще правят онова, което могат най-добре - ще разделят, за да владеят, смята доцент Садек. А разделителни линии в Египет има предостатъчно. Например между бедни и богати.

Горчивият контраст между египетските класи се вижда чудесно на остров Замалек в средата на Нил. Там се намират едни от най-луксозните заведения и ресторанти, боклукът от останалата част на Кайро е почти незабележим, а около острова плават няколко параходи-казина, където спокойно може да се пие алкохол или да се разговаря с жени. Само на няколко десетки метра през реката е площад "Тахрир". Там може да видите продавач на печени картофи, който печели по 3 лири на ден (около 75 стотинки – бел. ред.). Близо до него стои възрастен, дрипав мъж със замислен поглед и държи табела, призоваваща фелдмаршал Тантауи да подаде оставка.

Това е Египет на Мубарак, където широката бедност се блъска очи в очи със заможните. Революцията беше отчасти експлозия заради тези крайности, а на изборите те личат по силния вот за салафистите, които са убежище за най-бедните. Но новият Египет може да ги преодолява - апартаментът на Тахрир 13 е пример за това.

С всеки следващ етап от изборите битката ще става още по-жестока. Ислямистите ще правят все повече обещания в районите, където не са били достатъчно силни. Светските либерални групи, водени от Партия на свободните египтяни на християнина милиардер Нагиб Сауирис, ще активизират огромните си финансови ресурси, за да популяризират идеите си. А военните ще правят всичко възможно да скарат останалите, за да останат на власт.

Изборните дни бяха изпълнени с най-различни нарушения, но по-важно бе отсъствието на насилие
Фотограф: reuters

"Революция, революция до победата", припява си 30-годишната египтянка Рания, докато подрежда разхвърляните навсякъде лекарства и медицински принадлежности в малка стаичка на адрес площад "Тахрир" 13. Тя е пристигнала специално от Лос Анджелис преди няколко дни, за да се включи в новите протести на знаковия площад в навечерието на първите свободни избори в страната от 1952 г. насам.

Рания и още няколко души обитават елегантен апартамент на втория етаж на достолепна сграда на самия площад. Собственикът Амер е отворил вратите на жилището си и го е предоставил за ползване на младежите на революцията. В ъгъла на малка масичка салафитът Ахмед придържа дългата си брада, докато яде дюнер, а зад него поддръжникът на "Мюсюлмански братя" Ибрахим изпълнява вечерната молитва. До тях друг младеж - Емад, пише на лист хартия исканията си към управляващия военен съвет, а самият Амер ни показва голямата си библиотека по политология, в която има книги като "Демокрация в ислямския свят". Всички те се запознават по време на протестите на площад "Тахрир". И са странна компания на странно място. Но и времената в Египет далеч не са обичайни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK