Когато няма немислими неща
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато няма немислими неща

Когато няма немислими неща

ЕС има броени дни да се опита да спаси еврото. Или ще му се наложи да открие дали има живот след него

Светломира Гюрова
20446 прочитания

Автор: Велина Мавродинова

Краят на света едва ли ще дойде през 2012 г. Но краят на еврото може и да наближава. Така вече мислят не само циничните евроскептици с черно чувство за хумор, а сериозни мениджъри от най-големите световни компании. Признават го дори в Брюксел, където от началото на дълговата драма се бяха специализирали в дружно самозалъгване и отричане на реалността. Сега обаче еврокомисарят по валутните въпроси Оли Рен беше мрачен и лаконичен: "Навлизаме в критичен период от 10 дни, в който да завършим кризисния отговор на ЕС." Така Европа има съвсем малко време да се опита да спаси единната валута. Или ще й се наложи да открие дали има живот след еврото.

Еврокалипсис сега

Всички се надяваха, че този момент няма да дойде. Но той вече е тук. Европа е в точката, в която няма немислими неща. Справка - треската в директорските бордове на банки и фирми, които са в еврозоната или търгуват с нея. Те вече мислят какво да правят, ако най-кошмарният сценарий - разпад на еврото - се сбъдне.

Все още има надежда, че както винаги досега, когато стигне до ръба на пропастта, ЕС ще направи чудо и ще се спаси. Просто защото е трудно човек да повярва, че Ангела Меркел, Никола Саркози и компания няма да направят всичко възможно да запазят еврото. Алтернативата е прахосване на огромния политически капитал, вложен във валутния съюз, и епичен икономически армагедон, който ще се развихри след разпада му. В този дух беше и най-вдъхновяващото и смислено изказване тези дни, което дойде от Полша (която дори не е в еврозоната). "Вероятно съм първият полски външен министър в историята, който ще каже това, но ето го: страхувам се от германската сила по-малко, отколкото започвам да се страхувам от германското бездействие", заяви Радослав Сикорски в реч пред Бранденбургската врата. И предупреди, че ако Берлин не направи всичко възможно да запази еврото живо, ни очаква "криза с апокалиптични мащаби".

Има ли живот след еврото

Шансовете 13-ата година от съществуването му да се окаже фатална за еврото никога не са били по-големи. Съвсем доскоро никой уважаван икономист не се занимаваше с въпроса какво ще стане, ако валутният съюз се срине. Сега управителят на Bank of England Мървин Кинг признава, че в Лондон се готвят за всякакви варианти, включително крах на еврозоната. А немски икономисти съвсем свободно чертаят схеми не само за изгонване на Гърция, но и за излизане на Германия. Президентът на влиятелния IFO Institute Ханс-Вернер Зин отдавна повтаря, че за всички - включително за самата Гърция - ще бъде по-добре тя да се върне към драхмата. Пред сп. Spiegel икономистът Ханс-Йоахим Вот твърди, че Германия трябва да се оттегли, защото "не трябва всяка глупава икономическа идея да се защитава до горчивия й край." Той прави конкретни разчети защо за Берлин ще е по-изгодно да си тръгне, отколкото да плаща до безкрай, и твърди, че наближаващите коледни празници са перфектният момент за "Деня Х", в който Меркел да каже Auf Wiedersehen.

Че при основаването на еврото не бе направено достатъчно за неговата стабилност, вече разбраха всички. Но продължава да има хора, които си мислят, че Европа и особено Германия може да е по-добре без него. За тях би било полезно да прочетат анализа на Себастиан Малъби от Council on Foreign Relations във в. Financial Times, в който той обяснява защо федералната република е страната, която е спечелила най-много от еврото и трябва да е готова да плати още доста, за да го спаси. Еврозоната и сега е трансферен съюз, но това не означава само немци, плащащи заплатите и пенсиите на пиещи узо години гърци. Това е двупосочна улица и докато Берлин пише чекове за спасителни програми и европейски фондове, той извлича ползи по търговски и монетарни канали. Малаби например изчислява, че ако на Германия не й бяха спестени валутните вариации, износът й в бурния период между август 2009 г. и май 2011 г. нямаше да скочи с 18%, а с не повече от 10%, защото марката щеше да поскъпне подобно на считания за инвестиционен оазис швейцарски франк. "Ако Германия успее да приеме тази истина, тя все още може да спаси еврото и да не позволи да бъдат унищожени усилията на цяло поколение за изграждане на интегрирана Европа", посочва Малъби.

"Трудно е да се мисли немислимото, но краят на еврото ще е огромна, огромна, огромна криза. Тя ще порази не само Европа, но и глобалната финансова система. Много хора си спомнят за фалита на Lehman Brothers. Той ще изглежда като дреболия на фона на това, което ще се случи, ако еврозоната се разпадне", казва пред "Капитал" д-р Гунтрам Волф, зам.-директор на брюкселския аналитичен център Bruegel. И описва какви ще са вероятните ефекти - невъобразим безпорядък във финансовата система, верижни фалити на банки в еврозоната и периферията й (включително България), пресъхване на капиталовите потоци, замиране на инвестициите и потреблението, двуцифрен срив на БВП, безработица и накратко - колосален икономически шок за всички граждани.

В същата посока са и очакванията на ОИСР, която през седмицата предупреди, че колапсът на еврото ще зарази глобалната икономика. Резултатът ще бъде дълбока депресия в развитите страни (особено САЩ и Япония), която ще повлече и развиващите се държави. Нищо чудно, че американският президент Барак Обама гледа с повече тревога към Европа, отколкото към лагера на републиканските му противници преди изборите догодина.

"Никой не знае какво ще стане след смъртта на еврото. Няма сценарий за това. Има един милион правни и икономически последици, които още не могат да се предвидят", коментира пред "Капитал" Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Дали например всички страни ще се върнат към националните си валути или само някои? Дали ще има обезценяване и с колко точно? Какво ще се случи с договорите, сключени в евро? А с изтеглените кредити? Как ще се "разнищят" преплетените финансови активи и потоци, за да се установи кой какво точно притежава? Как ще бъде въведен отново контрол върху трансфера на капитали, така че да се попречи на всички гърци и италианци примерно (ако страните им бъдат изгонени от валутния клуб), да си направят германски банкови сметки в евро? Единственото сигурно е, че хаосът ще е с библейски пропорции. "Виждате колко е сложно и затова мисля, че ще бъде направено всичко необходимо, за да се запази еврото", смята Геро.

Спасението (не)възможно?

Проблемът е, че това, което е необходимо икономически, е трудно политически. Но е много вероятно този път, опрени с гръб до стената, лидерите на ЕС най-после да успеят да излязат с нещо като всеобхватно решение, което да премахне заплахите за оцеляването на еврото.

"Вече има сигнали, че на тази среща ще бъде приета поне френско-германска декларация, която ще призовава за промяна на договорите на ЕС и ще иска от останалите страни да ги последват. Повечето вероятно ще направят именно това, може би без Великобритания, защото имат интерес да останат в европейското ядро", смята Улрике Геро.

Контурите на големия план, който се очаква да бъде договорен на 8 и 9 декември в Брюксел, вече започват да се очертават. Германия иска промени в европейските договори и строг фискален съюз, в който националните бюджети се надзирават от останалите в еврозоната и всеки опит за разточителство и отклоняване от правилата се наказва автоматично. Точно тук остава основното разминаване със Франция, която продължава да се плаши от перспективата за категорични и неподлежащи на преговори санкции. Берлин от своя страна все още се противопоставя стриктната дисциплина да бъде съчетана с някаква форма на солидарност - общи еврооблигации, по-решителна намеса на Европейската централна банка (ЕЦБ) или доливане на пари в спасителния инструмент на ЕС, Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). За момента неясната идея е той да бъде подсилен със средства от Международния валутен фонд. Но няма никакви детайли при какви условия да стане това и дали самият МВФ има достатъчно финанси и желание да участва.

Въпросът е, че промените в договорите не стават от днес за утре. И не решават краткосрочния проблем - инвеститорската стачка срещу европейските банки и държавни облигации. Тя може да бъде прекратена само ако ЕЦБ получи свобода да се намесва неограничено и да застане с цялата си финансова мощ зад всяка застрашена държава от евроклуба. Интервенцията от тази седмица на базираната във Франкфурт институция говори, че точно това е посоката, в която се върви, макар че вероятно няма да бъде заявено публично. Цената за омекването на германската съпротива по въпроса за ЕЦБ ще бъдат допълнителни планове за фискални ограничения в уязвимите държави и най-вече в Италия. Там се очаква на 5 декември премиерът Марио Монти да обяви програмата си за реформи и ако тя се приеме добре, пътят за активизиране на ЕЦБ ще бъде открит.

Каквато и сделка да бъде постигната в следващите дни, тя няма да е нито пълна, нито идеална. И няма да гарантира, че нещо няма да се обърка - Италия да не успее с реформите, Гърция пак да залитне към хаос или промените в договорите да дерайлират. Но поне ще покаже, че Меркел, Саркози и сие си дават сметка, че ако пак се провалят, играта свършва. 

По темата работиха и Илин Станев и Марина Станева

Когато се променяха договорите

Какво ще се случи на 8 и 9 декември? На срещата на върха на ЕС ще бъде приета декларация, която ще описва нужните промени в договорите на ЕС, за да се подобри функционирането на еврозоната. Засега не е ясно колко категорични ще са заключенията на съвета, но от тях се очаква да изпратят ясен сигнал, че промени ще има и няма връщане назад.

Как се променя Лисабонският договор? Ако има фундаментални промени, изискването е за свикване на конвент с представители на националните правителства и парламенти и европейските институции, които да обсъдят предложенията. Има и по-опростена процедура, когато не се променят компетенциите на съюза, при която решенията се взимат от страните членки. И в двата случая промените трябва да бъдат ратифицирани, като това изисква най-малко една година. Има и трети вариант - ако се правят само модификации на съществуващи норми, това ще стане с анекс към договора, за който не се изисква ратификация. Този процедура може да бъде приведена в действие изключително бързо.

Какво ще се пипа в договорите? Европейската комисия смята, че трябва да се допълнят текстовете, които описват процедурите за координация на икономическите политики между страните членки. Ще бъде добавена клауза за автоматични санкции при неспазване на маастрихстките критерии. Вероятно ще бъде променен и статутът  на ЕЦБ, за да и се дадат повече правомощия на банката за интервенции при кризи. Едва ли ще бъде въведена клауза за напускане на еврозоната, за която настояваха германски депутати, тъй като срещу това ще има голяма съпротива.

А ако планът не успее? Ако планът с промяна на договорите и засилване на фискалния съюз не успее, ще се прибегне до стабилизиране на проблемните страни през EFSF и МВФ. Засега те не са активни, тъй като първо нямат достатъчно средства и второ, Германия не желае да се наливат пари в страни, които не проявяват достатъчно реформаторски хъс. Обсъжда се правителствата на страните членки да отпуснат заеми на МВФ, както и да увеличат квотите си във фонда. Така МВФ ще придобие достатъчно голяма огнева мощ, за да потуши евентуалното разрастване на пожарите в евроклуба. Следващата стъпка вероятно ще е създаването на фискален съюз сред част от страните в еврозоната, което обаче ще засили натиска някои държави да я напуснат.
Автор: Велина Мавродинова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

66 коментара
  • 1
    cheta avatar :-|
    cheta

    За това пък, когато се тиражират немислими неща мисълта заспива!

  • 2
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Е, добре де. Какво толкова ще стане ако няколко държави и банки фалират и техният дълг бъде отписан ? Може ли някой икономист да ми го обясни цветно и с картинки ?

  • 3
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Точно това и аз не разбирам. Постоянно по света фалират общини, без да повличат цели държави или да си измислят собствени валути.
    Ако Гърция или Италия фалират, това несъмнено е проблем за банките (и ще доведе до невиждана от нашето поколение криза), но защо да довежда автоматично до разпадане на ервозоната не го разбирам.

  • 4
    strangelove avatar :-|
    strangelove

    Status Quo на световната икономика в 3 минути:

    http://youtu.be/NOzR3UAyXao

  • 5
    jivkodimitrov avatar :-|
    Димитров

    И другото - нямали време! Само една седмица до върха и то какво ще стане на този връх? Ще се съберат на една маса, ще говорят, ще говорят и ще излязат с декларация. Голямата работа! Какво точно ще се промени с тази декларация, аз да попитам? А ако няма декларация на 9 декември, с какво 10 декември ще бъде по-различен?

  • 6
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    До коментар [#2] от "Симо":
    Ще загубят такива играчи които не обичат да губят и най-много да се види че царят е гол.

  • 7
    evstati avatar :-|
    evstati

    Ако поназнайвате чужди езици , има доста образователна информация в нета....
    ако чакате на медии от рода на БНТ и Ройтерс , ще останете с въпросителните.......

  • 8
    raimo avatar :-|
    Трифон Тотов

    Следващата седмица прискига Дядо Коледа!

  • 9
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#3] от "enterfornone":

    Фалитът на об6тини е в ни6тожен ма6таб в сравнение с цели държави. За пример: Гърция с проблемите си докара достатъ4но проблеми на своите банки кредитори - понижение на рейтинги, необходимост от пови6аване на резервите спад на капитализацията. Може6 да си представи6 какво биха при4инили Италия или Испания. Цялата игра в момента е не как да спасяваме слабаците, а как да ги отбием от евро-вимето по-безболезнено и за тях и за едрите банкери. Цялото привидно суетене е всъ6тност пе4елене на време.

  • 10
    alterego avatar :-|
    alterego

    Ето какво мислят UBS по темата:

    http://bruxelles.blogs.liberation.fr/UBS%20fin%20de%20l%27euro.pdf

    Документът е около 20 страници, струва си да се прочете. Последното изречение ме разсмя:

    "The only way to hedge against a Euro break-up scenario is to own no Euro assets at all."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK