Иран и студената война в Близкия изток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иран и студената война в Близкия изток

Може ли нещо да накара Махмуд Ахмадинеджад да се откаже от ядрените си амбиции?

Иран и студената война в Близкия изток

Напрежението между Техеран и неговите противници се покачва

Марина Станева
6322 прочитания

Може ли нещо да накара Махмуд Ахмадинеджад да се откаже от ядрените си амбиции?

© Reuters


Иранският режим изглежда по-решен от всякога да седне на масата на ядрените сили, макар и непоканен. Но дали Израел ще стигне до там, че да удари Техеран? Този въпрос днес е доста актуален. И дори изгледите за военна операция да са неясни, едно е факт – "студената война" между Техеран и неговите врагове бързо се разраства и увеличава многократно риска от избухването на нов конфликт в региона.

Спекулациите, че Тел Авив може да нападне Иран, заради ядрената му програма, е тема номер едно в израелските медии през последните седмици, разказва "Ройтерс". Това е ловко използвано от петролните пазари, тъй като съществуват опасения, че Техеран може да отговори с опустошителни атаки срещу танкерите в Персийския залив.

Този дебат обаче пропуска важна част от общата картина, смятат експертите. Един все по-изолиран Иран е предупредителен сигнал не само за Израел и за Запада, но и за съседите му в Залива, особено за дългогодишния му враг Саудитска Арабия. Така конфликтът може да надскочи простото затягане на санкциите. От прокси войните в Ирак и Сирия (proxy war – когато две противопоставящи се сили използват трети страни, вместо да се сражават директно) през компютърните атаки и необяснените експлозии в Иран до обвиненията в заговор за убийството на саудитския посланик във Вашингтон – конфронтацията вече не е скрита, а става все по-явна.

Щурмът на британското посолство в Техеран миналата седмица и последвалото затваряне на иранското посолство в Лондон са просто поредните знаци, че и без това ограниченият диалог вече напълно се разпада. А това е изключително опасно.

Все по-изолиран, все по-непредвидим

"Иранското правителство е все по-изолирано и действа все по-непредвидимо", казва пред "Ройтерс" Джон Алтърман, директор на близкоизточната програма в Centre for Strategic and National Studies във Вашингтон. "Със сигурност съществува рискът някоя страна да атакува Иран. Но също така има и риск нещо да се случи, което да провокира война, която никой не е планирал и никой не иска".

Освен всичко останало резултатите от една такава военна интервенция ще доведат до рязко покачване на цените на петрола, а това може да бъде истинско бедствие за глобалната икономика, вече пострадала от кризата в еврозоната.

Конфронтацията, разбира се, не е от вчера. Техеран от години използва милиции като ливанската "Хизбула" и палестинската "Хамас", за да влияе на регионалната политика и да се разправя с враговете си, особено с Израел. От своя страна САЩ и Великобритания отдавна обвиняват Иран, че използва шиитски бунтовнически групировки в Ирак, за да напада западните сили. Управляваните от сунити страни – особено Саудитска Арабия и Бахрейн, твърдят, че Иран подклажда размирици в шиитските им общности, въпреки че според анализатори обвиняването на Техеран за протестите в тези страни по-рано тази година е преувеличено или поне е доста опростен начин за представяне на нещата. Тези конфронтации в региона обаче се развиват неимоверно бързо и за Запада става все по-трудно да ги контролира.

"САЩ и западните сили в региона отслабват и оставят един вакуум, особено в Ирак. И може да се види как основните играчи реагират на готовността на Иран да запълни този вакуум", обяснява пред "Ройтерс" Рева Бхала от Stratfor.

Ново бойно поле

Тази година се появи ново бойно поле в Сирия, която е един от малкото арабски приятели на Иран. От самото начало на бунтовете там американски висши представители не спират да твърдят, че режимът на Башар ал Асад получава подкрепа от Техеран. Арабската лига, водена от Саудитска Арабия и други сунитски страни от Залива, заклейми действията на Асад. Според анализатори обаче това по-скоро е свързано с желанието за натиск върху Иран, отколкото с противопоставянето на избиването на цивилни в Сирия. Междувременно подкрепата на Рияд за сирийската опозиция може още повече да влоши нещата и да предизвика гражданска война, която да трае с години и да се разпространи в съседните страни.

В същото време изтеглянето на американските сили от Ирак до края на годината открива нова възможност пред Иран и сунитските му съседи да водят прокси война. А това само може да задълбочи конфликта между сунити и шиити в Ирак. "Една такава прокси война между Саудитска Арабия и Иран на иракска територия представлява сериозна заплаха за доставките на петрол", казва пред "Ройтерс" Алистър Нютън, главен политически анализатор в японската банка Nomura.

Задълбочаващите се конфликти със съседите може да са симптом за борба на власт в самия Иран, смята Нютън. Според него една от причините да виждаме покачване на напрежението между Техеран и противниците му е, защото температурите се вдигат и в Иран. Щурмът на британското посолство например може да е знак за надигащите се твърдолинейни духовници и командирите от Революционната гвардия. Атаката доведе до затягане на международните санкции, а това също може да укрепи хардлайнерите. Същевременно обвиненията на САЩ за ирански план за убийството на саудитския посланик още повече влоши отношенията между Вашингтон и Техеран.

Тайни операции срещу Иран?

Противниците на Иран - и най-вече САЩ, изглежда предпочитат неконвенционалните методи на действие, отколкото откритата война. Например миналата година "компютърният червей" Stuxnet бе разкодиран от любители на конспирациите като американо-израелска атака, чиято цел са иранските ядрени центрофуги. Техеран пък обвинява Вашингтон и Тел Авив за убийството и изчезването на няколко ирански ядрени учени.

Две експлозии миналия месец в Иран, едната от които уби няколко военни, предизвикаха спекулации сред израелците, че това е работа на техните разузнавателни служби. Според официалната информация, разпространена от Техеран, първият взрив е бил инцидент, а за втория не бе дадено обяснение. Израелски представители отказаха да потвърдят или да отрекат твърденията, че те стоят зад експлозиите. Някои анализатори обаче предупредиха, че подобни действия могат да предизвикат ответна реакция, визирайки такива нападения като изстреляните миналата седмица ракети от "Хизбула" към Израел.

"Изправен пред подобни операции, Техеран може да предприеме свои действия", предупреди израелският вестник Maariv.

И все пак дали е възможен въздушен удар по иранската ядрена програма през идващите месеци? Експертите са раздвоени. Изтеглянето на американските войски от Ирак улеснява Израел да изпрати свои самолети през иракското въздушно пространство, без да иска разрешение от Вашингтон. Цената от подобни действия обаче би била твърде висока.

Проблемът е, че никой не знае какви ще са краткосрочните последици. Може да се окаже, че твърдите действия само ще окуражат иранския режим да следва целите си и да развива ядрената си програма дори още по-енергично от преди.

Иранският режим изглежда по-решен от всякога да седне на масата на ядрените сили, макар и непоканен. Но дали Израел ще стигне до там, че да удари Техеран? Този въпрос днес е доста актуален. И дори изгледите за военна операция да са неясни, едно е факт – "студената война" между Техеран и неговите врагове бързо се разраства и увеличава многократно риска от избухването на нов конфликт в региона.

Спекулациите, че Тел Авив може да нападне Иран, заради ядрената му програма, е тема номер едно в израелските медии през последните седмици, разказва "Ройтерс". Това е ловко използвано от петролните пазари, тъй като съществуват опасения, че Техеран може да отговори с опустошителни атаки срещу танкерите в Персийския залив.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    alterego avatar :-|
    alterego

    И докато светът спасява еврото тази седмица в лъча на прожектора, единственото което липсва на сцената е арабска изненада и $250/барел петрол.

    "Alarmed by the possibility of new Western penalties that could abruptly reduce or even halt its oil exports, Iran issued a warning on Monday that crude oil prices could more than double to $250 a barrel if such sanctions were given serious consideration."

    http://www.nytimes.com/2011/12/06/world/middleeast/threatened-by-new-sanctions-iran-warns-of-250-oil.html?sq=iran&st=cse&adxnnl=1&scp=3&adxnnlx=1323169240-TkR7jIxeZUD9wrYKkah4KQ



  • 2
    kihano avatar :-|
    kihano

    Всичко е ясно. Западът пак се готви за война. Дали ше нападне Израел или САЩ няма толкова значение. Западът е в дъното на този конфликт. Статията е почти черно-бяла. Иран са виновни за всичко. Повтаря се историята с Ирак. Иран има ядрени оръжия толкова колкото Саддам имаше химически. Същевременно се правят провокации, вероятно с надеждата, че Иран ще нападне пръв. А иначе Израел има незаконно ядрено оръжие, но никой не го санкционира, камо ли да му организира провокации. Защо ли? Двуличието на Запада е отвратително!

  • 3
    peho avatar :-|
    peho

    Повечето новинарски агенции правят грешката да фокусират вниманието си върху Ахмадинеджад, като всъщност реалната власт е в ръцете на Али Кхаменей. Президента на Иран не може да обяви война, няма пълен контрол над войската и не взема еднолични решения отностно например ядрената програма. Затова и текста от снимката не е много правилен.

  • 4
    director_general avatar :-|
    Генерален Директор

    Няма значение. Подобни ръхуйводители като Ахмак Дамаджан нямат място в този свят, а в отвъдния, за да си гугукат със Садамчо, БинЛаденчо и още хиляди знайни и незнайни муслими, отдали дух и тяло на девиците на Аллах и чат-пат, неговия пророх Мохамед.

    Войната в случая е неизбежна, а дали Ахмак Дамаджана ще реши дали да има война или да няма, всичко е оставено в наши ръце и ние ще решим кога ще ги ударим.

    На всички приятели на подобни Ахмак Дамаджани ще се наложи да квичат в БГ: "Въх, пак ли нъ удариха", а ако се намират на запад и зад океана, ще казват: "Ха така! Пак ли ги ударихме!"
    Такъв е животът на дамаджаните - завършва със счупване, когато са препили и не знаят какво вършат.

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Генерал-директоре, не разбрах. България ли ще решава кога да нападне Иран?

  • 6
    pirocorp avatar :-P
    Piroman

    До коментар [#5] от "daskal1":

    Бате бойко решава кога и кой ще бъде бит

  • 7
    alterego avatar :-?
  • 8
    kumalisa avatar :-|
    kumalisa

    До коментар [#2] от "kihano":

    Това, че Буш и Блеър си измислиха война от бели конци не означава, че всичко, което казват Щатите е лъжа. Войната в Ирак беше ясна веднага след като избраха по-новия Буш.

    Също така трябва да се направи разлика м/д-у Иран и Ирак (територия, население, влияние в региона, военна мощ и т.н.), както и да се вземе предвид, че колкото по-rogue е една държава, толкова по-малко leverage можеш да използваш срещу нея. Едно спиране на програмите на Северна Корея и Иран ще бъде от полза най-малкото в такъв аспект, че Щатите ще спрат тия опити с малки, тактически ядрени бойни глави или поне ще има много повече възможост да им се окаже натиск (чудно що ли меинстрий медиите си мълчат по тия въпроси).
    Да не говорим за успокояването на международната обстановка в потенциално взривоопасни региони като Тихоокеанския (Япония, Индия и Китай на едно място плюс въпросите с Тайван и двете Кореи) и Близкия изток (без коментар).

    За Израел си прав, но те имат Щатите изцяло на своя страна, което, от една страна, ги предпазва от международната общност и, от друга, означава, че Израел няма да тръгнат да правят глупости без изричното позволение на САЩ. Не, че ги защитавам, просто изказвам ситуацията черно на бяло.

  • 9
    kumalisa avatar :-|
    kumalisa

    Според мен идеалното решение е да се направи една военна кампания срещу ядрените реактори на Иран преди иранците да са ги вкарали още по-надълбоко в планините и преди да имат техническата възможност да слагат ядрени глави на ракети с голям обхват. Това ще начеше кайсийката на Израел, която от своя страна най-после да спре да заселва абсолютно скандално земи, които са безспорно палестински плюс някакви сериозни разговори за договор, който да е благосклонен към палестинците (но не чак толкова, че да им връща земите отпреди 1967, което мисля, че в обзоримото бъдеще няма как да стане).

    Естествено, в един още по-идеален от идеалния свят щеше да е възможно без военна намеса - да се използва вътрешното разделение в Иран, но мисля, че времето изтича и го минахме периода, когато това беше възможно.

    Като цяло една военна намеса срещу Иран ще е нещо абсолютно ужасно, но за жалост алтернативата е още по-лоша.

    Не, че горните неща ще се случат...

  • 10
    nshopov avatar :-|
    Kobra

    "Според анализатори обаче това по-скоро е свързано с желанието за натиск върху Иран, отколкото с противопоставянето на избиването на цивилни в Сирия. " - Уви, за малко човек да си помисли че някой се е загрижил за обикновените хора (цивилни) в Сирия!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.