След сделката за газа: Беларус като показно за Украйна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След сделката за газа: Беларус като показно за Украйна

Александър Лукашенко може да си отдъхне след газовата сделка с Русия

След сделката за газа: Беларус като показно за Украйна

Договорът с Русия спира пазарните реформи в бившата съветска република

Марина Станева
4191 прочитания

Александър Лукашенко може да си отдъхне след газовата сделка с Русия

© Reuters


В края на миналия месец Русия и Беларус заздравиха отношенията си с поредната сделка помежду си – Москва пое пълния контрол над беларуската компания "Белтрансгаз", която осигурява транзита на руски газ за Европа. Гигантът "Газпром" вече притежаваше 50% от дружеството и сега придоби и другата половина за 2.5 милиарда долара. Тази финансова инжекция даде глътка въздух на беларуския президент Александър Лукашенко в условията на криза, но положението на бившата съветска република е далеч от розово, тъй като е необходима пазарна реформа, която Минск не желае да извърши.

Лукашенко, който е на власт от 1994 г., увърташе от години относно сделката с Москва за "Белтрансгаз". Но отрязаният достъп до западна финансова помощ или до кредит от МВФ заради репресивния режим в страната накараха беларуския държавен глава най-накрая да отстъпи пред руския натиск и договорът бе подписан на 25 ноември.

На правилния път, но за кратко време

Сделката с "Газпром" е част от по-голям руски спасителен пакет за Беларус на стойност около 15 млрд. долара, включително 10 млрд. долара кредит за изграждането на атомна електроцентрала. С това свършва един деликатен период за Лукашенко, чийто имидж у дома пострада силно заради високата инфлация и две поредни обезценявания на рублата. Кризата принуди правителството да затегне бюджетната и монетарната политика, обединявайки няколко различни обменни валутни курса, които само подхранваха черния пазар и свиваха вноса. Тези мерки бяха посрещнати със задоволство от МВФ, въпреки че фондът продължи да не отпуска заем на Беларус. Но това даде надежда на инвеститорите, че страната в крайна сметка ще премине от доминирана от държавата икономика по съветски модел към пазарна икономика.

Лукашенко обаче предпочете да продължи по старому. Две седмици преди подписването на газовата сделка той направи пореден популистки ход, като смъмри правителството за това, че е отишло прекалено далеч в затягането на коланите и нареди на министрите да "защитят добруването на хората".

"Поставете се на мястото на бедните хора. Опитайте се да живеете в тези условия. И тогава вероятно ще разберете какво представлява пазарната икономика в чистия си вид и какво трябва да направим", заяви Лукашенко пред свои съпартийци на 10 ноември. Това бе разчетено като ясен знак, че той не е готов да изостави "беларуския икономически модел", който яростно защитава от години като алтернатива на капитализма.

За 17-те си години на власт президентът остави по-голямата част от икономиката под контрола на държавата, позволявайки само ограничена приватизация. Заплатите са относително ниски, но това се отнася и за цените на стоките, които са регулирани от правителството.

Беларус все още действа на базата на съветските петгодишни икономически планове, а повечето държавни компании са на загуба, тъй като основната им цел е да осигуряват допълнителни работни места. Социалните услуги като здравеопазването са напълно безплатни.

Реформата се отлага

МВФ, от който Минск иска заем в размер на 7 млрд. долара, реагира незабавно на анти-пазарното изявление на Лукашенко, заявявайки, че няма да предприеме никакви стъпки, преди да види сериозно желание за реформи на най-високо равнище.

"Руската финансова помощ е само временно решение и по мое мнение Беларус ще се нуждае от подкрепата на МВФ", казва пред "Ройтерс" анализаторът от Renaissance Capital Иван Чакъров.

Предупрежденията на МВФ обаче остават нечути, тъй като сделката за "Белтрансгаз" вля достатъчно средства в Минск, за да посрещне най-належащите си нужди.

"Властите сега се чувстват добре, защото ситуацията се стабилизира", обяснява пред "Ройтерс" беларуски бизнесмен, пожелал анонимност. И наистина сделката от 25 ноември, която включва още 40-процентово намаление на цените на газа за Беларус, значително намали напрежението.

Въпреки че придобиването на "Белтрансгаз" се смята за дипломатически триумф на Русия, някои анализатори смятат, че Москва е платила прекалено висок цена. Те обаче забравят, че Русия има и голяма полза от сделката, а именно подсигуряването на достъпа на своя газ към Европа.

"Това е добър геополитически ход на Русия да осигури свободното преминаване на руски газ през Беларус", коментира пред "Ройтерс" Чакъров.

Геополитически мотиви

Някои анализатори обаче виждат по-дълбоки геополитически мотиви и смятат, че с щедрата си газова сделка Москва всъщност се цели в друга бивша съветска република – Украйна. "Основната цел на Кремъл е да покаже на Украйна колко е добре да бъдеш на нейна страна", обяснява пред "Ройтерс" икономистът Ярослав Романчук, визирайки общия митнически съюз между Русия, Казахстан и Беларус.

Украйна, която е другият ключов транзитен играч за руския газ към Европа, отдавна отказва настоятелните призиви на Москва да се включи в съюза, а вместо това търси по-близки връзки с Европейския съюз. Сметките обаче са повече от ясни – средната цена от 165 долара за 1000 куб. метра, която от 2012 г. Беларус ще плаща за руския газ, е почти една трета от това, което плаща Украйна въз основата на сключено 10-годишно споразумение. Засега опитите на Киев да предоговори тези условия удрят на камък.

В същото време сделката с Беларус има и други икономически ползи за Русия, макар и не толкова видими. Ангажиментът на Москва да даде заем от 10 млрд. долара на Минск за построяването на атомна електроцентрала ще налее пари основно в джобовете на руските предприемачи, макар че малка част все пак може да отиде при беларуския бизнес. Относително леките условия по заема също така предизвикват спекулации, че Русия е хвърлила око и на други беларуски активи, като например мината за поташ "Беларускали", оценявана на 30 млрд. долара.

Същевременно по силата на сделка с Русия заради закъсняла вноска по отпуснат заем Беларус трябва да продава държавни активи на стойност 2.5 млрд. на година. А това отваря възможности пред Москва за нови беларуски придобивки. Минск в момента се опитва да продаде своя дял в джойнт венчър с руския мобилен оператор MTS, както и две държавни рафинерии и "Белтелеком".

Според анализаторите само руски фирми биха се чувствали достатъчно добре в Беларус, за да правят такива инвестиции, обобщава "Ройтерс". А това само ще заздрави връзката Минск-Москва.

В края на миналия месец Русия и Беларус заздравиха отношенията си с поредната сделка помежду си – Москва пое пълния контрол над беларуската компания "Белтрансгаз", която осигурява транзита на руски газ за Европа. Гигантът "Газпром" вече притежаваше 50% от дружеството и сега придоби и другата половина за 2.5 милиарда долара. Тази финансова инжекция даде глътка въздух на беларуския президент Александър Лукашенко в условията на криза, но положението на бившата съветска република е далеч от розово, тъй като е необходима пазарна реформа, която Минск не желае да извърши.

Лукашенко, който е на власт от 1994 г., увърташе от години относно сделката с Москва за "Белтрансгаз". Но отрязаният достъп до западна финансова помощ или до кредит от МВФ заради репресивния режим в страната накараха беларуския държавен глава най-накрая да отстъпи пред руския натиск и договорът бе подписан на 25 ноември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK