С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 11 дек 2011, 21:30, 3433 прочитания

Най-новите членове в ЕС може да се окажат най-губещи при разпадане на еврозоната

Експортно ориентираните страни от Централна Европа ще трябва да намерят алтернатива на основния двигател на растежа си – пазарът на Евросъюза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Въпреки че са периферни играчи в Европейския съюз, държавите от централноевропейския регион може би имат най-много да губят от евентуално разпадане на интеграцията в Европейския съюз. Това посочва Центърът за европейски политически анализи (ЦЕПА) в своя доклад "Превръщане на възможностите във влияние: Централна Европа в ЕС, 2010-2020". Затова правителствата на тези държави трябва да търсят стратегии, които да помогнат на ЕС да стане по-интегриран. Ако "Европа на две скорости" се окаже неизбежен вариант, държавите от Централна Европа трябва да не допускат това да стане с цената на техните интереси, посочват от ЦЕПА.
Дезинтеграция или укрепване и създаване на още по-единен Евросъюз са двата основни сценария за изход от настоящата икономическа криза, които организацията разглежда в доклада си. Компромисите в ЕС стават все по-трудно постижими. Ако европейските лидери не успеят да намерят взаимоизгодно решение за справяне с разрастващата се криза в еврозоната, по-конкретно, ако има сериозен натиск на местно ниво в отделните държави това да не се случи, изходите за ЕС ще бъдат негативни.

За ЦЕПА
Центърът за европейски политически анализи е институт с нестопанска цел, който се занимава с проучвания за Централна Европа. Създаден е през 2005 г. и основните теми, върху които е фокусиран, са научни изследвания и разработки по ключови въпроси, засягащи страните от централноевропейския регион, членството им в ЕС и връзката им със САЩ. В консултативния съвет на организацията са американският икономист Стив Ханке, известен още като бащата на българския валутен борд, американският политолог и бивш държавен съветник по сигурност на американския президент Джими Картър – Збигнев Бжежински, бившият финансов министър и гуверньор на централната банка на Полша Лешек Балцерович и др.



Еврозона без Гърция и Германия
Първият и най-често допускан досега сценарий е излизането на Гърция, а може би и други страни, от еврозоната. Доста вероятно е това да се случи, особено ако предприетите мерки за съкращения на разходите бъдат последвани от нисък растеж и висока безработица и направят невъзможно членството на страната. Цената на този сценарий според ЦЕПА ще бъде много висока. За Гърция това ще доведе до колапс на валутата, фалит и разпадане на международните й търговски връзки поне за около десетилетие. Във финансово изражение излизането на Гърция от еврозоната, ще струва близо 13000 - 17000 долара на глава от населението само през първата година. Вариантът еврозоната да остане без Атина обаче няма само икономически последици. Алтернативата на този сценарий включва разделяне на еврозоната на две групи страни с отделни валути – едната за по-кредитоспособни държави като Германия и друга за тези в затруднение. В краен случай самата Германия може да напусне еврозоната, ако откаже да играе ролята на обединител на суверенитета и не може да поеме цялата цена за раздробяване на съюза, предупреждава ЦЕПА.

Последици от негативния сценарий
Без властта на силните икономики и спазване и уважаване на правилата Европа ще загуби своето влияние. В резултат на това страните, които в момента са основно ориентирани към ЕС, ще потърсят алтернативни пътища. Това вече се наблюдава в много от балканските и източноевропейските държави, които са отправили поглед към Русия и Китай. За по-малко от десетилетие ЕС може да остане само една институционална обвивка.

Още по-единен ЕС
Вторият основен сценарий според ЦЕПА е укрепване на Евросъюза и превръщането му в още по-единен. Сбъдването му обаче предполага, че европейските лидери трябва да сложат финансов ред в Европа, да въведат строго икономическо управление и да създадат фискална хармонизация. Едно от противоречивите предложения за реализирането на това и излизане от ситуацията е емитирането на еврооблигации, които да обединят европейския дълг. Идеята получи подкрепата на президента на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, бившия финансов министър на Италия министър Джулио Тремонти и германския опозиционен лидер Франк-Валтер Стайнмайер.



Еврооблигации в синьо и червено
Базираният в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel предлага емитирането на "сини" облигации, ограничени до 60% от БВП, и "червени" облигации за останалите 40% от БВП, поставени под национална отговорност. Това обаче би увеличило платежоспособността на страните в еврозоната с големи дългове, но цената за него ще платят най-кредитоспособните държави.

Силен отпор от Германия
Идеята за еврооблигации беше отхвърлена от германския канцлер Ангела Меркел. Франция и Германия излязоха с общо предложение за създаване на съвет на еврозоната, съставен от 17-те членове на валутния съюз, който да бъде оглавен от президента на ЕС Херман ван Ромпой. Съветът може да се събира два пъти годишно преди срещите на върха, за да координира фискалните политики в еврозоната. Предложението на Париж и Берлин може да бъде първата стъпка към по-голяма финансова координация.

Кредитор от последна инстанция
Анализатори от Deutsche Bank също отхвърлят идеята за еврооблигации. Вместо това те предлагат Европейският фонд за финансова стабилност да стане банка, която може да бъде рефинансирана от Европейската централна банка (т.е. да се превърне в кредитор от последна инстанция). Това ще позволи вливането на ликвидност в еврозоната, но ще избегне политическите и правните усложнения на общия дългов пазар.
Нуждата от бързо решение за изход от кризата в ЕС е повече от належаща. Ако не бъде намерено, разпадането на еврозоната може да се окаже най-възможният сценарий от всички. А централноевропейските икономики ще бъдат едни от най-силно засегнатите от подобен развой на ситуацията, тъй като ще загубят основния двигател на силно експортно ориентираните си икономики – пазарът на ЕС, благодарение на който досега поддържат растежа си.

Българите са най-големите еврооптимисти
Българските граждани са най-големите оптимисти за ЕС и членството в него, показва докладът на ЦЕПА. Според данните на "Евробарометър" от август 2011 г. едва 9% от населението смятат, че ЕС се движи в грешна посока, а 55% имат положително отношение към Евросъюза. Разделението оптимисти и песимисти ясно личи по оста нови и стари членове на ЕС. Почти същата позитивна нагласа като българите имат гражданите на Естония, Литва и Румъния. За разлика от тях германците, французите и британците са крайни песимисти. Близо половината от населението в тези държави определя посоката, в която върви ЕС, като грешна. Най-недоверчиви към Евросъюза са гърците, следвани от британците. Изненадващо след тях се нареждат гражданите на най-силната икономика и основен двигател в ЕС Германия. Повече от половината германци не вярват на Евросъюза.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕС обмисля да даде отсрочка за Brexit до 31 януари 1 ЕС обмисля да даде отсрочка за Brexit до 31 януари

Това ще стане, ако Борис Джонсън не успее да прокара ревизираната си сделка през парламента тази седмица

21 окт 2019, 480 прочитания

Медиите в Австралия масово протестират срещу прекалената секретност на властите Медиите в Австралия масово протестират срещу прекалената секретност на властите

Журналисти и медии са атакувани, след като за последните 2 години са приети 22 закона за националната сигурност

21 окт 2019, 389 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
В далечно бъдеще: САЩ, Китай и Индия склониха да намалят емисиите

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10