До последния дъх
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

До последния дъх

Срещата на върха на ЕС оправда опасенията на мнозина и остави редица нерешени въпроси

До последния дъх

Една бърза смърт на еврозоната е за предпочитане пред мъчителната агония

1697 прочитания

Срещата на върха на ЕС оправда опасенията на мнозина и остави редица нерешени въпроси

© Yves Herman


Както се очакваше, срещата на върха на ЕС оправда опасенията на мнозина и остави редица нерешени въпроси. За пореден път националните лидери в ЕС показаха, че не желаят да разберат какво лежи в основата на икономическата, банковата и дълговата криза в еврозоната и затова не са в състояние да вземат адекватни решения.

Бюджетният съюз - копие на паричния

Ако аграрната индустрия навлезе в спад и тласне икономиката на щата Луизиана в рецесия, гражданите ще започнат да плащат по-малко данъци, но ще получават повече пари от бюджета. Тези финансови потоци представляват естествен антицикличен механизъм, който помага на местната и регионалната икономика да устоят в трудни времена. В един хипотетичен европейски фискален съюз със сигурност ще има трансфери през 2011 г. от Германия към периферията, но ако съюзът е бил добре конструиран, през 90-те години би трябвало да е имало трансфери към Германия, когато тя се бореше да се справи с разходите от обединението с Източна Германия.

Предложеният "съюз за бюджетна стабилност" обаче не е нищо подобно. Вместо да създаде междурегионален механизъм за застраховане, включващ антициклични плащания, ще се конституционализират проциклични мерки в засегнатите от рецесията държави без насрещни мерки за стимулиране на търсенето в други части на еврозоната. Определянето на подобно нещо като фискален съюз представлява почти оруелска злоупотреба с думите.

Мнозина ще кажат, че подобни споразумения са необходими, за да се спаси еврозоната. Но това, което наистина е необходимо за спасяването й, е една Европейска централна банка (ЕЦБ), която да действа като истинска монетарна власт. Германия настоява за "съюз за бюджетна стабилност" като условие да се разреши на ЕЦБ да направи минимума за спасяване на еврото. Но това е политически довод, а не икономически. В икономическо отношение предложението би направило още по-лош и без това вече ужасния институционален проект.

ЕЦБ се нуждае от по-широк мандат

За спасяване на еврозоната в средносрочен план е мандатът на централната банка да надвишава борбата с инфлацията и да включи мерки за заетост, за бюджетна стабилност, за оцеляване на европейската валута. Необходима е и обща рамка за регулиране на финансовата система, както и обща рамка на банковата система, която да е в интерес на данъкоплатците и притежателите на държавни облигации, а не само на банките и на техните кредитори. Това ще изисква създаването на минимален фискален съюз, но пълен съюз ще бъде още по-добър вариант. Нищо подобно обаче не попадна в дневния ред на Европейския съвет.

Мантра за технокрацията

В по-дългосрочен план подобна сделка, ако въобще се реализира, означава налагането на още по-строги икономически мерки в периферията на еврозоната без компенсиращия ефект на девалвацията или стимулите в сърцевината й. Безработицата ще продължи да нараства, оказвайки натиск върху домакинствата, правителствата и банките. Ще слушаме все повече за ползата от технокрацията и демокрацията. Антиевропейските настроения ще продължат да се засилват, а популистките партии ще просперират. Не е изключено да се стигне до насилие.

Срещата на върха трябваше да предложи институционални промени, за да се избегне подобен сценарий. Но ако те са невъзможни заради политически съображения и еврото е обречено, то една бърза смърт е за предпочитане пред мъчителната агония. Ако разпадането на еврозоната се възприема като катастрофа в близко бъдеще, то поне може да послужи за източник на надежди. Но ако рухването настъпи след няколко години на превратни макроикономически мерки, които ще бъдат изисквани от страните в рамките на договорните им задължения, смъртта може бъде възприета не като бедствие, а като освобождение. Това ще бъде по-лошият вариант.

Авторът е професор по икономическа история в Оксфордския университет. Текстът е от Project Syndicate и се публикува със съкращения.

Както се очакваше, срещата на върха на ЕС оправда опасенията на мнозина и остави редица нерешени въпроси. За пореден път националните лидери в ЕС показаха, че не желаят да разберат какво лежи в основата на икономическата, банковата и дълговата криза в еврозоната и затова не са в състояние да вземат адекватни решения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK