Все по-изолиран, все по-непредвидим
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Все по-изолиран, все по-непредвидим

Той няма намерение да се отказва

Все по-изолиран, все по-непредвидим

Иран отново е на прицел заради ядрената си програма. Една война обаче би била прекалено рискована

Марина Станева
5653 прочитания

Той няма намерение да се отказва

© Reuters


Макар и без покана, Иран изглежда по-решен от всякога да нахлуе в клуба на ядрените сили. И то през парадния вход. Ислямската република никога не е крила тези си намерения, но събитията от последните седмици отново напомниха за експлозивния потенциал на този тих конфликт.

Основните играчи в поредния епизод на иранската ядрена драма са познати – Техеран, Вашингтон и Тел Авив. Поводът продължава да бъде същият – притеснителните амбиции на режима на аятоласите да обогатява уран. Искрата този път даде ноемврийският доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), в който се допуска, че Иран може да е подновил военната част от ядрената си програма.

Техеран винаги е твърдял, че целите му са мирни и са свързани единствено с производството на електричество. Западът обаче гледа с огромно недоверие. "Винаги съм се съмнявал, че ядрената им програма е 100% мирна. А скорошните доказателства напълно разбиват тези твърдения", обяснява пред "Капитал" иранският експерт от Chatham House сър Ричард Далтън.

Бойно поле Иран

Напрежението между Запада и Иран започна да се покачва, след като заради доклада на МААЕ САЩ, Канада и Великобритания затегнаха финансовите санкции срещу Техеран. Тогава иранският парламент гласува да бъде експулсиран новоназначеният британски посланик. Нещата започнаха да излизат извън контрол, когато радикални ирански младежи щурмуваха дипломатическото представителство на Великобритания с камъни и коктейли "Молотов". В отговор иранската мисия в Лондон бе принудително затворена.

В същото време САЩ обвини Иран в конспиративен план за убийството на саудитския посланик във Вашингтон. Ислямската република пък се подигра с американското разузнаване, като излъчи кадри с пленен щатски безпилотен самолет, свален в Източен Иран. Режимът на аятоласите обяви и намеренията си да заведе дело срещу 15 души, заловени по подозрение в шпионаж за САЩ и Израел. Американците пък заявиха, че обмислят дали да не дислоцират част от войските си, напускащи Ирак, в съседния на Иран Кувейт. Поредно бойно поле се разкри в Сирия, където от началото на бунтовете американски висши представители не спират да твърдят, че режимът на Башар ал Асад получава подкрепа от Техеран.

ЕС също реши да разшири наказателните мерки срещу Техеран, като добави 180 физически и юридически лица към списъка със санкциите, според които вече бяха замразени активите на хиляди ирански фирми. Брюксел дори посочи, че обмисля да последва САЩ и да наложи ембарго върху иранския петрол – нещо, за което е трудно да се постигне консенсус сред европейските държави, тъй като Иран е вторият по големина производител в ОПЕК. Ако това стане, ще секне продажбата на около 450 000 барела иранско гориво за ЕС на ден. В отговор Русия и Китай разкритикуваха новите санкции, тъй като според тях те възпрепятстват възобновяването на диалога между Запада и Иран.

Всичко това бе изтълкувано като поредния знак, че и без това ограниченият диалог напълно се разпада. Конфронтацията вече не е скрита, а става все по-явна. А това е изключително опасно.

Цената си струва

Вероятността по-строгите санкции да откажат ислямската държава от ядрените й амбиции не е голяма. За режима в Техеран атомната програма е източник на престиж и сила, както и начин да си гарантира сигурност в регион, пълен с неприятели и доминиран от присъствието на американските сили. Според някои анализи сдобиването с ядрено оръжие не означава непременно, че Техеран смята да напада някой, а е израз на дълбокото недоверие на иранците към Запада и Израел и на убеждението им, че с атомна бомба думата им ще се чува повече.

В ислямската държава местната ядрена индустрия се радва на широка популярност. И то не само сред поддръжниците на президента Махмуд Ахмадинеджад, а и сред онези, които съзират лицемерието на Запада да позволява ядрено оръжие на Израел и Пакистан, но не и на Иран. В известен смисъл иранската ядрена програма се възприема като белег за модерност на една страна с 3000-годишна история, която трябва да бъде вземана на сериозно.

"Иранската ядрена програма е движена от мотива за оцеляването на режима. Очевидно Техеран си е направил сметката, че потенциалното придобиване на бомба си заслужава цената на санкциите", коментира пред Reuters Алиреза Надер от базираната в САЩ RAND Corporation. Според колегата му от Federation of American Scientists Али Ваес иранската ядрена програма "се е превърнала в израз на съпротивата на страната срещу доминирането на Запада и срещу смятана от нея за несправедлива международна система".

"Всички опции са на масата"

И все пак дали е възможен въздушен удар по ирански ядрени цели през идващите месеци? Експертите са раздвоени. Цената би била твърде висока и никой не знае какви ще са краткосрочните последици. Може да се окаже, че твърдите действия само ще окуражат иранския режим да развива ядрената си програма още по-енергично.

Спекулациите за възможен израелски удар по Техеран са тема номер едно в медиите в еврейската държава. Тел Авив многократно е подчертавал, че ядрен Иран е огромна заплаха, която няма да толерира. Евентуалната атака има поддръжници в лицето на израелския премиер Бенямин Нетаняху, както и противници като бившия шеф на "Мосад" Меир Даган, който нарича подобна кампания неразумна.

Барак Обама вече заяви, че САЩ ще направят всичко възможно, за да предотвратят атомното въоръжаване на ислямската държава. Но докато той не изглежда толкова склонен за военна интервенция, републиканските му опоненти продължават да настояват, че "всички опции са на масата".

Големият въпрос е би ли действал Израел сам. Запитан дали Тел Авив би предупредил американците преди евентуален удар по Иран, ген. Мартин Демпси - най-високопоставеният военен в САЩ, отговаря "не знам" и така не изключва възможността еврейската страна да направи първата крачка, разчитайки, че Вашингтон ще ги последва. Мнозина обаче са на мнение, че израелците няма да направят нищо без одобрението на Америка.

"Не мисля, че над Иран е надвиснала предстояща атака, тъй като залозите са високи", коментира пред "Капитал" Адам Маузнър, специалист по Иран от Center for Strategic and International Studies (CSIS). "Иран може да застраши сигурността на петролните танкери в Залива, да настройва шиитски бунтовнически групи да извършват атаки в Ирак, да накара "Хизбула" и "Хамас" да ударят Израел, той самият да изстреля ракети срещу Израел, Ирак и други страни в Залива или директно да нападне американските сили в региона."

Колко безполезна би била една бъдеща война призна и министърът на отбраната на САЩ Леон Панета, който наскоро заяви: "Военен удар по Иран няма да унищожи неговите ядрени амбиции, а само ще ги забави – може би с година-две в най-добрия случай. Целите, които трябва да се атакуват, са много трудни за достигане." В подкрепа на твърденията му през седмицата излезе информация, че Иран смята да премести центрофугите за обогатяване на уран от град Натанз в подземни бункери дълбоко в планината.

Кой е по-по-най в Близкия изток

Всъщност по-вероятната причина САЩ да не искат ядрен Иран не е, защото се страхуват за застрашената израелска държава, а защото не искат Техеран да се превърне в по-мощна регионална сила. А и след това такова оръжие вероятно ще поискат и страни като Египет и Бахрейн. Всъщност Тел Авив в момента си има по-големи проблеми от иранските ядрени амбиции, с които е наложително да се справи – като нерешения с десетилетия палестински въпрос и страничните ефекти от арабската пролет.

Същевременно е спорно доколко докладът на МААЕ трябва да се разглежда извън своя геополитически контекст. Специалисти посочват, че всъщност документът не съобщава нищо, което не се е знаело отдавна. Иран от своя страна директно твърди, че МААЕ е писала по нареждане на американците. Той припомня за публикувани от Wikileaks грами миналата година, които намекват за топли отношения между САЩ и директора на МААЕ Юкиа Амано.

Адам Маузнър обаче е категоричен: "Не съм чул за никакви спекулации за топла връзка между САЩ и Амано. Иран е един от най-репресивните режими в Близкия изток и е изключително безотговорен играч на международната сцена. Последният доклад на МААЕ е много по-детайлен от предишните в доказателствата си. Очевидно е, че ядрената му програма не е с мирни цели. И извън любителите на конспиративни теории и платените агенти на режима е трудно да се намери сериозен анализатор, който да не подкрепя заключенията на доклада."

Дори и така рискът от военна интервенция срещу Иран не си струва. Ислямската република нарочно е разпръснала ядрените си обекти и въпреки че САЩ настояват, че военните им операции от въздуха са с "хирургическа прецизност", специалистите предупреждават за стотици хиляди цивилни жертви вследствие на т.нар. мръсна бомба. В резултат целият регион може да пламне в един общ сблъсък между поддръжниците на Иран и на Израел.

Петрол за милиони

Това не е единственият проблем – при евентуална военна операция цените на петрола ще скочат до небесата и това ще бъде последният пирон в ковчега на световната икономика, и без това пострадала от кризата. Ако бъде нападнат, Техеран може да използва петрола като политически инструмент и да отговори с опустошителни атаки върху танкерите в Залива. Той вече заплаши, че ще проведе учения за блокиране на стратегически важния Ормузки проток. Това е най-важният транзитен канал, през който преминават около 40% от целия петрол, транспортиран по вода в света. По-голямата част от суровия петрол на Саудитска Арабия, Иран, ОАЕ, Кувейт и Ирак заедно с почти целия течен газ от Катар преминава през тесния канал между Оман и Иран.

Държавите по света, хедж фондовете и големите рафинерии са сериозно обезпокоени от евентуален удар по Иран, който произвежда около 3.5 млн. барела петрол на ден. Две трети от иранския износ заминава за Китай, Индия, Япония и Южна Корея, а в ЕС отиват около 20%. Ако се стигне до затваряне на Ормузкия проток, има прогнози, че цените на петрола могат да стигнат над 175 долара за барел.

От друга страна, атака по ислямската република само ще консолидира иранците около сегашния режим. Това ще попари дори слабите наченки на вътрешна опозиция.

Едно от възможните решения дава анализаторът Хенри Соколски от Nonproliferation Policy Education Center. Той предлага западните сили да се примирят с това, че Иран ще продължава да обогатява уран в малки количества. Но в замяна ще се засилят инспекциите на МААЕ, за да се гарантира, че целите на програмата са изцяло мирни.

Пред Al Jazeera Марк Гопин, директор на Centre for World Religions, Diplomacy and Conflict Resolution, предлага изцяло нов подход - на Техеран да се предложи нещо, което никога не му е било предлагано. А именно установяване на дипломатически връзки и сключване на пакт за въздържане от агресия между САЩ и Иран, както и постигане на тайно съглашение за ненападение между Израел и Иран и между Саудитска Арабия и Иран. Така вместо конфронтация се отваря път за постигането на стабилност в региона и се отваря нова глава в отношенията между Техеран и Запада.

Подобно е и предложението на сър Ричард Далтън: "Основните играчи в конфликта трябва да се вслушат в съветите на Китай и Русия и да открият нови начини за преговори, базирани на по-гъвкави позиции." Според него главните преговарящи по иранската ядрена програма трябва да са единни, защото сега са на различно мнение – едни подкрепят санкциите, други – не, едни искат подновяване на преговорите, други – не. По думите на Далтън в момента възможностите за договаряне на решение не са използвани докрай: "В никакъв случай не подценявам трудностите. Винаги е било сложно да се водят разговори с Иран, но диалогът трябва да бъде възстановен и на масата да се сложат нови идеи." Дори и да е трудно, си заслужава опита, ако алтернативата е война.

Започна ли войната


Спекулациите за тайни операции срещу Иран все повече се засилват, подхранвани от въпроса използват ли САЩ и Израел неконвенционални оръжия срещу ислямската държава. Миналата година компютърният червей Stuxnet бе припознат от любители на конспирациите като американско-израелска атака, чиято цел е да порази иранските ядрени центрофуги и да върне атомната програма с години назад. Техеран пък обвинява Вашингтон и Тел Авив за убийството и изчезването на няколко ирански ядрени учени. Две експлозии миналия месец в Иран, едната от които уби няколко военни, предизвикаха съмнения, че са работа на израелските разузнавателни служби. Тел Авив отказа да потвърди или да отрече тези твърдения. Анализатори обаче предупредиха, че подобни действия могат да предизвикат ответна реакция, визирайки такива нападения като изстреляните миналата седмица ракети от "Хизбула" към Израел.
 

Макар и без покана, Иран изглежда по-решен от всякога да нахлуе в клуба на ядрените сили. И то през парадния вход. Ислямската република никога не е крила тези си намерения, но събитията от последните седмици отново напомниха за експлозивния потенциал на този тих конфликт.

Основните играчи в поредния епизод на иранската ядрена драма са познати – Техеран, Вашингтон и Тел Авив. Поводът продължава да бъде същият – притеснителните амбиции на режима на аятоласите да обогатява уран. Искрата този път даде ноемврийският доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), в който се допуска, че Иран може да е подновил военната част от ядрената си програма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    donio avatar :-|
    donio

    Нека ми обяснят авторите какво ще стане ако Иран се сдобие сядрено оръжие.Ще нападне Европа?Вярвате ли в това?Русия и САЩ ще имат толкова проблеми с ядрен Иран колкото с ядрен Пакистан дори по-малко защото Иран не харесва талибаните.Слушах интервюто на португалска та журналистка Марсия Родригес с Амеденижад.Никоя западна медия не го излъчи.На въпроса й към Ахмеденижад защо Иран има балистични ракети и работи по ядрнена програма той отговори така"Ако сто пъти на ден те заплашват,че ще бъде нападнат Иран Вие на мое място какво бихте предприели като президент".Последва мълчание.Един американски сенатор заяви много ясно"Единствената вина на Иран е ,че се намира върху нашия петрол"

  • 2
    omniam avatar :-|
    omniam

    Аз също не виждам проблем Иран да има ядрени оръжия, щом други страни имат. Още повече, че тези оръжия са, както някои обичат да казват, с мирна цел, тоест да предотвратят атака срещу Иран. Доколкото знам, и Северна Корея са бъкани с ядрени и биологични оръжия, за да не ги нападат. И таралежите имат бодли не за да бодат другите животни, а за да се пазят, когато са в опасност.
    Изключително жалко е някои да си мислят, че е добре едни да имат оръжие, други да нямат. Щом едните могат да атакуват, защо другите да нямат право на защита? Тия истории за опасността на Иран приличат много на оправданията за войните в Ирак и Афганистан.
    А икономическите санкции са смешни - американците ако бяха толкова алтруистични, трябваше да почнат с мерки срещу Саудитска Арабия, но не могат да си го позволят. Яд ме е и че европейците следват Щатите във всяка им глупост и така си навличат неприятности.

  • 3
    s.pavlov avatar :-|
    Tor

    Проблемът не е Европа като евентуална цел ,
    Атомни ракети много по лесно биха достигнали цели в Израел . Който си има ПВО , но тя е напълно безсмислена срещу атомно оръжие . Има си и атомни балистични ракети , с позволението на големите си братя .Та там е и проблема . Засега Израел има доминация в района . Само засега . Догодина ...не се знае ..

  • 4
    ktulhu avatar :-|
    228

    До коментар [#1] от "donio":

    Марина Станева не може да ти обясни нищо. Тя знае за Иран толкова, колкото пишат в големите западни списания. В този смисъл, как очакваш да мисли самостоятелно и без клишета?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK