Сбогом, дано сте щастливи

"Островното положение на англичаните и отказът им да приемат на сериозно чужденците са лудост, за която от време на време трябва да се плаща доста скъпо." Случилото се в ранните часове на 9 декември в Брюксел напълно потвърждава това наблюдение на Джордж Оруел. В дългата безсънна нощ на една от най-драматичните срещи на върха на ЕС британският премиер Дейвид Камерън направи нещо, което никой от неговите предшественици не си беше позволявал - натисна ядрения бутон с надпис "вето".

От лошата преценка и последвалата експлозия ще пострадат всички - както самата Великобритания, така и ЕС. "Не"-то на Камерън имаше само един положителен ефект - шумотевицата около него поне за малко отвлече вниманието от факта, че ЕС за пореден път не успя да спаси еврото. Комбинацията "26 срещу 1" за момент накара всички останали около масата за преговори да изглеждат обединени. Тази илюзия не продължи дълго и докато в правните служби на ЕС кипи усилен труд за сглобяване на юридическата рамка, в която да бъдат напъхани и пакетирани мъглявите решения на последния Европейски съвет, пукнатините в сделката стават все по-явни.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Страната, която стана остров

"Европа на 27-те: краят" и "Сбогом, Великобритания" бяха двете заглавия - съответно във френския в. Le Monde и в немското сп. Spiegel - които обобщиха настроението след среднощния трилър в Брюксел. Дейвид Камерън си позволи нещо, което не бяха посмели да направят дори желязната лейди Тачър (останала в европейските анали с размахването на чантичката си и репликите "Искам си парите обратно" и "Не, не, не") и Джон Мейджър (извоювал в Маастрихт правото на Лондон да остане извън еврото и обявил след това "Гейм, сет и мач за Великобритания"). Това накара много политици и анализатори да обявят окончателния развод между Острова и континента след един бурен и не особено щастлив брак. Случката вкара високо напрежение и в другата връзка на Дейвид Камерън - с проевропейски настроения му коалиционен партньор, либералдемократа Ник Клег.

На фона на традиционно особените и лишени от топлота отношения между Великобритания и Европа разривът не би трябвало да е голяма изненада. Но все пак остана впечатлението, че дори самият Камерън не го е очаквал. А различният прочит на събитията на Албиона и на континента е прекрасна илюстрация колко гъста мъгла се е спуснала над Ламанша.



В Европа отказът на Камерън да се присъедини към предлаганите поправки в Лисабонския договор на ЕС, тъй като останалите 26 държави начело с Германия и Франция пренебрегнаха желанието му за отстъпки за британската финансова индустрия, беше разтълкуван еднозначно. "Никой не разбра какво иска Камерън, никой. Ние обсъждахме големи неща, спасяването на еврото, а той говореше за дреболии", казва пред в. Financial Times неназован дипломат от държава, считана за естествен съюзник на Лондон. Френският президент Никола Саркози обвини британския премиер, че се държи като "инатливо хлапе", а германският канцлер Ангела Меркел беше хладно лаконична: "Наистина не вярвам, че Дейвид Камерън дори беше с нас на масата." Една от най-унищожителните забележки дойде от бившия белгийски премиер и настоящ лидер на групата на либералите в Европейския парламент Ги Верховстад. "Камерън ще стигне до заключението, че направи гафа на живота си. В политиката има едно златно правило - тръгваш си само ако си сигурен, че другите ще те последват. И когато си поканен на една маса, то е или като гост или като част от менюто."

От другата страна на Ламанша преобладаващата реакция беше силни аплодисменти, а  евроскептичното лоби в редиците на Консервативната партия на премиера изпадна в екстаз. След нервното недоволство на коалиционните си партньори самият нарочен за булдог Камерън се въздържа от ликуване и дори заяви в парламента, че мястото на Великобритания е в Европа. Само че не е ясно какво точно ще бъде това място предвид опасенията, че с един рязък жест премиерът е пуснал в канала близо четири десетилетия на сближаване на двата противоположни бряга на Ламанша. И дори да го е направил неволно, това не променя много нещата.

"Не мисля, че Камерън искаше умишлено да предизвика ненужен разрив с Европа. Просто беше ужасно грешна преценка на британската дипломация", казва пред "Капитал" Ник Уитни, анализатор от лондонския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). И както отбелязва сп. Economist, това, което направи Дейвид Камерън, не се нарича упражняване на вето, а просто губене. Той не успя да блокира каквото и да било - Меркел, Саркози и останалите от еврозоната под една или друга форма ще продължат към по-дълбокия фискален съюз, който искат. Към тях вероятно ще се присъединят и голяма част от останалите страни, които са извън еврото (включително България). Нещо повече, несръчният дипломатически гамбит на Камерън може да застраши точно това, което се опитваше да предпази - британската финансова индустрия, която формира 10% от БВП на страната и дава работа на 1.6 млн. души. На практика премиерът прахоса огромен политически капитал и не получи нищо в замяна. "Това е катастрофа на всички фронтове... Правителството отиде в Брюксел да защити лондонското сити, което е фантастично. Но не успя да го направи", казва Джон Кридлънд, генерален директор на работодателската организация CBI. Точно обратното - шансът ЕС да приеме данък върху финансовите транзакции и други потенциално неприятни за Лондон финансови регулации е далеч по-голям, ако Великобритания е в коридора, докато останалите 26 взимат решения.

"Вероятно Камерън ще се опита да стопи ледовете, да направи помирителни жестове и да изгради отново мостове към ЕС. Той разбира, че не е добре за британските интереси да превърне във врагове всички в Европа и да изложи на риск от разпад собствената си управляваща коалиция", казва Ник Уитни от ЕСВП.

Според анализатора от ЕСВП сегашното фиаско е показало много ясно едно нещо - че за огромното мнозинство от британците ЕС е просто бизнес и търговия и нищо повече. "А с тази нагласа е много трудно да градиш приятелства. За съжаление във Великобритания доминира този едностранчив поглед към Европа - за нас тя започва и свършва с общия пазар. Това е пътят към изолацията и може би в крайна сметка към излизането от ЕС", смята Уитни. Натам води и засилващият се евроскептицизъм на Острова. Него британският експерт от ЕСВП обяснява основно с два фактора. "Първо, ние управлявахме света и тъй като сме много носталгични хора, още искаме да го управляваме. Европа е всекидневното доказателство за разпада на империята и загубата на нашата мощ. И второ, имаме тази ужасна преса, която година след година след година влива отрова в главите на британците. Не разбирам защо вестниците толкова много мразят Европа, но най-критичните към нея са и най-четените."

Дори и дните на Великобритания в ЕС да не са преброени, страната ще открие, че ще й е много трудно в една все по-враждебна среда да намира съюзници, за да защитава ситито, да пази бюджетната си отстъпка и да се брани от европейската свръхбюрокрация и прекомерните регулации. А вариантът да стане нещо като Швейцария с ядрени оръжия или Норвегия без петрол - тоест страна, която не е в ЕС, но е част от европейското икономическо пространство и си избира политики, към които да се присъедини, може да се окаже невъзможен. Не само заради останалия неприятен вкус от напускането на съюза, но и защото такава рамка ще се окаже тясна за британската тежест и амбиции.

Това би било тъжно и за Европа и особено за лагера на по-либералните и пропазарно настроени страни в него, чийто естествен лидер е Великобритания. Ако тя си тръгне, ЕС ще изгуби и един защитник на Европейската комисия и останалите общи институции, които помагат на малките страни да прокарват интересите си. Без Лондон ще отслабне и поривът на ЕС да се разширява и да гледа на глобализацията като на игра, от която всички печелят. 

• 1
• 2
• Следваща страница » "Дано, но надали"