Еврозоната договори по-малко пари за помощ през МВФ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Еврозоната договори по-малко пари за помощ през МВФ

Директорът на МВФ Кристин Лагард

Еврозоната договори по-малко пари за помощ през МВФ

Великобритания отказа да внася повече пари във фонда, които да бъдат използвани за спасяване на затруднени държави

Маргарита Насева
3485 прочитания

Директорът на МВФ Кристин Лагард

© Reuters


Финландия вече се вижда в рецесия

Финландия вероятно ще изпадне в рецесия в началото на новата година - ако не е и вече навлязла в нея, а прогнозата за ръст на икономиката през 2012г. се понижава драстично от 1.8% на 0.4%, съобщи вчера финансовото министерство в Хелзинки. Същата корекция направи преди седмица централната банка.

В страната бързо изстива ентусиазмът към еврото и правителството непрекъснато поставя условия за участието си в спасяването на много по-големи закъсали икономики от еврозоната.

Забавянето догодина ще е още по-болезнено след тазгодишния растеж от 2.6% и дори през 2013 г. той няма да надхвърли 1.7%. Много зависи от търсенето в основните търговски партньори - Русия, Швеция и Германия. Министерството обаче заявява, че "ръстът  през 2012 г. ще се движи почти изцяло от вътрешното търсене, защото износът ще остане потиснат, а частните инвестиции - да намалеят с 1.5%". Нагоре тръгва и безработицата - от ноемврийските 6.2% към 8% догодина.

Финландия е една от шестте в еврозоната с елитен държавен рейтинг ААА и рискува да го изгуби в следващите седмици. Бързо се влошават публичните финанси, а набираща сила от лятото насам несигурност плъзна в реалната икономика.

 
"В момента световната икономика се намира в много опасно състояние... Задаващите се на хоризонта рискове сериозно заплашват процеса на възстановяване, който започна след финансовата криза през 2008-2009 г."

Кристин Лагард, директор на МВФ

Разцеплението в ЕС относно борбата с дълговата криза взе първата си конкретна жертва. В понеделник вечерта финансовите министри на еврозоната се споразумяха да увеличат ресурсите на Международния валутен фонд (МВФ) със 150 млрд. евро вместо с планираните по време на Европейския съвет в началото на месеца 200 млрд. евро. Понеже е незаконно или много сложно да се кредитират закъсали държави с евро чрез двустранни договори, парите ще бъдат внесени във фонда и той ще да помага през свои програми.

Великобритания, която не използва единна валута, официално отказа да участва в механизма. България, чиято валута е вързана за еврото, стори същото, макар и без много шум.

След тричасов конферентен разговор стана ясно, че няколко страни извън еврозоната – Чехия, Дания, Полша и Швеция, възнамеряват чрез двустранни споразумения да осигурят недостигащите 50 млрд. евро. Няколко часа по-късно обаче и тяхната решимост бе поставена под съмнение.

Финансовите министри се разбраха размерът на вноските да зависи от квотите за 2010 г., което означава, че най-много средства - 41.5 млрд. евро, ще внесе германската централна банка. Втората по големина икономика в еврозоната – Франция, ще предостави 31.4 млрд. евро, Италия - 23.5 млрд., а Испания – 14.9 млрд. От Гърция, Португалия и Ирландия, които прибегнаха до помощ от ЕС и МВФ, не е искано да помагат. За някои страни обаче отпускането на заемите ще става след одобрение от националните парламенти, така че сумата съвсем не е сигурна.

Отказът на Лондон

от участие повече от всякога прави еврозоната зависима от големи икономики като Китай и Русия, проявяващи желание да отпускат заеми на МВФ, коментира Reuters. Освен това действията на консерваторите на Дейвид Камерън може да вдъхновят и други страни - членки на ЕС, да се противопоставят.

В понеделник, още преди приключването на конферентния разговор на министрите на финансите, България даде сигнал, че няма да участва в механизма. Това стана чрез официално съобщение от Министерството на финансите в понеделник.

Вчера управителят на Централната банка на Чехия обяви, че отпускането на допълнителни средства на МВФ ще изложи на опасност валутните резерви на страната. Прага би трябвало да внесе в МВФ 3.5 млрд. евро, но в мнение, публикувано във всекидневника Hospodarske Noviny, гуверньорът на банката Мирослав Сингер предупреди, че вноската в МВФ ще ангажира близо една четвърт от валутните й резерви. Това няма да донесе сигурност в тези трудни времена за глобалната икономика, допълни той.

Bundesbank също остана с особено мнение относно вноските и настоява парите да не се използват за подпомагане на европейски държави, тъй като това би нарушило отстояваните от нея принципи централните банки да не финансират държавни дефицити.

Европейските финансови министри заявиха в съвместното си изявление, че се надяват Лондон да вземе решение за участието си в началото на следващата година в рамките на срещата на Г-20, но източници от британското финансово министерство, цитирани oт Reuters, ясно заявиха, че вече е взето решение страната да не участва.

Увеличаването на ресурсите на МВФ е един от стълбовете в стратегията за подсилване на "огневата мощ" на еврозоната в борбата й с дълговата криза. Другият основен стълб са мерките, чрез които съществуващият спасителен фонд на еврозоната EFSF и неговият наследник – Механизмът за европейска стабилност (ESM), ще станат по-гъвкави и ефективни.

Съпротива и срещу Механизма за европейска стабилност

На тези мерки се противопостави Финландия, която обяви, че не е съгласна решенията в механизма да бъдат вземани с различен вот от пълното единодушие.

Ако не бъде преодоляна опозицията на Хелзинки, тя може да попречи на усилията Механизмът за европейска стабилност да бъде въведен предсрочно – през юли 2012 г. - година по-рано от първоначално планираното. Това допълнително ще спъне усилията за овладяване на дълговата криза на Стария континент.

Вчера управляващият директор на МВФ Кристин Лагард предупреди, че европейската криза носи риск за всички икономики по света. "В момента световната икономика се намира в много опасно състояние... Задаващите се на хоризонта рискове сериозно заплашват процеса на възстановяване, който започна след финансовата криза през 2008-2009 г.", каза Лагард по време на посещението си в нигерийския град Лагос.

Тя предупреди, че през януари фондът ще публикува коригираната си прогноза за глобалния растеж и тя ще бъде понижена спрямо септемврийската прогноза, която бе с 4 процентни пункта под юнската.

Париж вярва, че Лондон все пак ще подкрепи фонда за еврото 

Въпреки позицията на Великобритания, тълкувана като опърничавост, Франция продължава да вярва, че Лондон в крайна сметка ще подкрепи плана за отпускане на допълнителни средства на МВФ. Министърът на бюджета Валери Пекрес заяви по телевизия LCI във вторник, че съпротивата на Великобритания има символично значение и в крайна сметка правителството на Дейвид Камерън ще отстъпи и ще внесе своите 30 млрд. евро. "Не се съмнявам, че ще се притекат на помощ на МВФ, след като група държави от Г-20 се съгласят да го направят", каза Пекрес.

По-малко заеми през 2012 г.

Междувременно Франция намали планираните продажби на дългови инструменти за 2012 г. в опитите си да съкрати бюджетния дефицит и да убеди рейтинговите агенции да запазят първокласните оценки за държавния дълг на страната.

Дълговата агенция Agence France Tresor (AFT) обяви, че догодина планира да емитира средно- и дългосрочни облигации на стойност 177.9 млрд. евро в сравнение с емитираните през 2011 г. 207.8 млрд. евро. От планираните средства 78.7 млрд. евро ще бъдат използвани за намаляване на дефицита, 55.5 млрд. евро за погасяване на дългосрочни облигации, 42.4 млрд. евро за погасяване на средносрочни облигации, а 1.3 млрд. евро - за други финансови задължения на правителството.

 

Финландия вече се вижда в рецесия

Финландия вероятно ще изпадне в рецесия в началото на новата година - ако не е и вече навлязла в нея, а прогнозата за ръст на икономиката през 2012г. се понижава драстично от 1.8% на 0.4%, съобщи вчера финансовото министерство в Хелзинки. Същата корекция направи преди седмица централната банка.

В страната бързо изстива ентусиазмът към еврото и правителството непрекъснато поставя условия за участието си в спасяването на много по-големи закъсали икономики от еврозоната.

Забавянето догодина ще е още по-болезнено след тазгодишния растеж от 2.6% и дори през 2013 г. той няма да надхвърли 1.7%. Много зависи от търсенето в основните търговски партньори - Русия, Швеция и Германия. Министерството обаче заявява, че "ръстът  през 2012 г. ще се движи почти изцяло от вътрешното търсене, защото износът ще остане потиснат, а частните инвестиции - да намалеят с 1.5%". Нагоре тръгва и безработицата - от ноемврийските 6.2% към 8% догодина.

Финландия е една от шестте в еврозоната с елитен държавен рейтинг ААА и рискува да го изгуби в следващите седмици. Бързо се влошават публичните финанси, а набираща сила от лятото насам несигурност плъзна в реалната икономика.

 

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    diablo avatar :-|
    diablo

    Много е лесно да се цоца от еврофондовете, но явно думата "солидарност" не е популярна в правителството. Не ставаше въпрос да подарим тези пари, а само да ги дадем назаем. Интересно с какви очи сега ще искаме европейско съфинансиране!

  • 2
    drake avatar :-|
    drake

    Не съм съгласен с идеята за солидарност към закъсалите държави. Солидарността си е солидарност, но България не е Катар. България е бедна държава ,която е платила цената за макроикономическата си стабилност с повсеместна мизерия и упадък на здравеопазването и образованието. През 1990те години, никой не е бил солидарен с България. Нито пък някой е дал сериозни компенсации по време на югоембаргото: което пък даде летящ старт на организираната престъпност. Съчетано с политическата корупция и лошият избор на избирателите докарващи всякакви недоразумения на власт резултатът е ясен: имаме стабилност, но тя е крехка.

    Даването на пари назаем е израз на доверие. Защото винаги има вероятността тези пари да не бъдат върнати. Даването на пари назаем ( говори се че сумата искана от България е 5 млрд. евро) означава ,че България ще се лиши от буфери , които да и помогнат да се справи с кризата в случай на неочаквани събития. Да се дават пари назаем на лоши длъжници може да е добра и благородна политика, но е финансова глупост. А България не е печелила от добра и благородна политика: българската история го показва ясно. България е част от ЕС. ЕС не е дружество на благородни девици, а клуб ,където всеки си преследва националния интерес. Това че Гърция, Испания и Италия са намерили някой ,който да "помага" и да поема риска не означава, че и България трябва да се набутва в трета класа на Титаник подобно на Леонардо Ди Каприо и после да се удави с останалите.

  • 3
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Който има дава, а който няма само харчи. На това се казва комунизъм!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.