Джоузеф Стиглиц: Светът e на прага на новия хаос
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Джоузеф Стиглиц: Светът e на прага на новия хаос

Джоузeф Стиглиц

Джоузеф Стиглиц: Светът e на прага на новия хаос

Икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа вероятно ще продължат да се изострят и през 2012 г., смята нобелистът по икономика

21741 прочитания

Джоузeф Стиглиц

© Reuters


Най-положителното нещо, което може да се каже за 2011 г., е, че вероятно е била по-добра, отколкото ще бъде 2012 г. Според мен обаче в това има някои положителни неща – например, изглежда, че САЩ най-накрая започнаха да осъзнават зеещата пропаст между богатия елит на обществото и всички останали американци. Освен това, младежките протестни движения – от Арабската пролет и испанските Indignados ("Възмутените") до "Окупирай Уолстрийт", доказват, че далеч не всичко е наред в капиталистическата система, пише в анализ нобелистът по икономика Джоузеф Стиглиц.

По всяка вероятност, икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа, подходът за решаването на които беше абсолютно неправилен, ще продължат да се изострят и през 2012 г. Прогнозите за настъпващата година ще зависят в още по-голяма степен отколкото преди от това как ще се държат политиците. 

Спиралата на смъртта

Европейските лидери не се уморяват да повтарят, че виждат спасяването на еврото като свой дълг. Въпреки това, тези, които могат да го направят, просто не смятат, че е тяхна отговорност да предприемат наистина най-необходимото за това. Те признаха, че вероятността за рецесия расте, а проблемните страни от еврозоната няма да могат да удържат дълговете си под контрол без възстановяване на икономическия растеж. Същевременно, не са направили нищо в подкрепа на икономическия растеж. Оказаха се въвлечени в т.нар. спирала на смъртта. 

Единственото нещо, което задържа ниски цените за рефинансиране и по този начин временно спасява еврото, е изкупуването на правителствени облигации от страна на ЕЦБ. Независимо дали ви харесва или не, но в момента ЕЦБ финансира отделни държави. Това не се хареса на германските политици и ЕЦБ веднага се почувства неудобно, ограничи обема на изкупуването на облигации и обяви, че спасяването на еврото не е задължение на централната банка, а на политиците.

Политическите мерки обаче бяха нерешителни и твърде закъснели. Така че най-вероятният сценарий за развитието на събитията е, че ще бъдат взети икономически мерки, но икономиките ще продължат да отслабват, безработицата ще се увеличава, бюджетните дефицити ще се запазят каквито са били, а същевременно политиците ще полагат минимални усилия за по-бързото справяне с кризата. Накратко: увеличаване на хаоса.

Денят на разплатата, когато еврото ще рухне или Европа ще предприеме така необходимите мерки, все още може да настъпи през 2012 г. Политиците ще се колебаят, Европа ще страда. А също и целият останал свят.

В САЩ никой не си признава грешките

В САЩ през 2012 г. ще се проявят първите истински последствия от икономическите мерки. Последствията от същата тази ипотечна криза, която през 2008 г. почти подкопа самите основи на финансовите пазари и срещу която досега така и не сме се борили, както можем да усетим и в момента – цените на недвижимите имоти продължават да намаляват, увеличава се броят на случаите на принудителни продажби на домове заради задължения и, като резултат, се увеличава бремето на американските домакинства.

Изглежда никоя от политическите партии в САЩ не иска да забележи факта, че ремонтът на банковата система се оказа недостатъчен за излекуването на икономиката. Жизнеността на американската икономика допреди кризата се осигуряваше от надуването на балон на имотния пазар, което доведе до прекомерно ниво на потребление. Няма обратен път.

Но нито една от партиите не прояви готовност да признае в какво действително са се състояли грешките или да формулира програма, която да бъдат идентифицирани фундаменталните проблеми.

Годината на президентските избори в САЩ ще бъде ознаменувана с обичайните баналности и празнословия от типа на призиви за създаването на нови работни места, съкращаването на бюджетните разходи, орязването на социалните програми и други подобни. Нито една от страните няма да предложи план за преструктуриране на икономиката или за борба с неравенствата.

Винаги съм бил изключително критично настроен по отношение на пазарите, но сега дори и играчите в САЩ забелязват, че политиците не се справят със задачите си. Точно както през 90-те инвеститорите пострадаха от безпочвената еуфория, така и през следващата година по всяка вероятност ще трябва да страдат заради напълно основателния песимизъм. Американците ще трябва да направят избор между един лидер, който вече доказа, че не е способен да изведе страната от икономическата криза, и друг, който все още не е успял да докаже неспособността си.

Надявам се, че бъдещите събития ще опровергаят аргументите ми и песимизмът ми ще се окаже прекомерен. Но се опасявам, че нещата може да се окажат дори още по-зле. Всъщност, 2012 г. може да бъде именно годината, в която експериментът с еврото, който е върхът на 50-годишния процес на икономическа и политическа интеграция в Европа, да приключи. Вместо да сложи край на продължаващата от 2008 г. голяма рецесия с всички, причинени от нея проблеми, 2012 г. може да възвести нов, още по страшен етап на най-дълбоката световна икономическа криза за последните 75 години.

Най-положителното нещо, което може да се каже за 2011 г., е, че вероятно е била по-добра, отколкото ще бъде 2012 г. Според мен обаче в това има някои положителни неща – например, изглежда, че САЩ най-накрая започнаха да осъзнават зеещата пропаст между богатия елит на обществото и всички останали американци. Освен това, младежките протестни движения – от Арабската пролет и испанските Indignados ("Възмутените") до "Окупирай Уолстрийт", доказват, че далеч не всичко е наред в капиталистическата система, пише в анализ нобелистът по икономика Джоузеф Стиглиц.

По всяка вероятност, икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа, подходът за решаването на които беше абсолютно неправилен, ще продължат да се изострят и през 2012 г. Прогнозите за настъпващата година ще зависят в още по-голяма степен отколкото преди от това как ще се държат политиците. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

141 коментара
  • 1
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    От статията разбрах, че това, което е направено, не е това, което е трябвало да се направи. Но не разбрах какво трябва да се направи, за да се пооправят нещата?

  • 2
    Phaeton. avatar :-P
    Phaeton.

    До коментар [#1] от "led_zep.23":

    Е,ти пък!Че те ,ако знаеха,щяха ли да се наричат икономисти!

  • 3
    kihano avatar :-|
    kihano

    До коментар [#1] от "led_zep.23":

    Трябва да се приключи с капитализма :)

  • 4
    dimhristov avatar :-|
    dreamer
    • -39
    • +124

    Проблемът на капиталистическата система е, че спря да бъде капиталистическа и се превърна в социалистическа. Поне от гледна точка на икономиката. Замяната на пазара с държавно регулиране на икономиката неминуемо води до настоящето. Причините са елементарни. Властта в т.н. капиталистически държави осъзна каква полза може да извлече лично за себе си ако наложи контрол върху икономиката по примера на социалистическите държави от миналото. Като прикри това вмешателство с щедри социални бонуси за гражданите, чувствителността на обществото към подпомагането на приближените до властта икономически агенти се притъпи, обществото оставаше доволно от растящия жизнен стандарт и осигуряваше свобода за нарастване на подкрепата към подходящите корпорации. Това състояние постоянно се мултиплицираше.
    Постигнатият по този начин висок жизнен стандарт е неустойчив защото както се вижда лежи върху фалшивата схема за трупане на дълг върху дълг от икономическите агенти на властта за сметка на държавата т.е. за сметка на същото общество на което му притъпиха усещанията. По примера на социалистическите държави, които също трупаха дълг за собствените си безумни проекти.
    После всички знаем какво следва, знаят го и съответните власти. Като стигне критичната точка на натрупване на диспропорции поради вмешателството пазарът, който винаги ще съществува, докато съществува размяната се издънва, благодарение на регулациите, идва кризата, властта си взема шапката а обществото остава да се бори с хаоса.

  • 5
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Кризите и тяхната цикличност са закономерност на капитализма- ФАКТ.

  • 6
    birdman avatar :-|
    birdman

    До коментар [#5] от "dol":

    НЕ СА закономерност а резултата от правителствена намеса и строго регулиране !

  • 7
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#4] от "dreamer":Много си зле- та в КОЯ ДЪРЖАВА видя регулация на пазара??? И кой ти каза, че СВОБОДНИЯТ ПАЗАР изкл#чва от своята дефиниция регулиращата роля на държавата? ПРИ ПАЗАР ВЛАДЯН ОТ ОЛИГОПОЛИ за КВА свобода изобщо може да се говори? та в тази връзка СЛАБА БЕ РЕГУЛАЦИЯТА ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА В БОРБАТА И СРЕщУ ФИНАНСОВИТЕ И ИКОНОМИчЕСКИ МОНОПОЛИ. .....досежно СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА - мит или утопия и колко ТЯ ДОРПИНЕСЕ за дълговата криза (публ. дълг)- във Франция се провали, в швеция не! Дали социалната държава провали икономиките или икономиките провалиха социалния модел на държава, най-добре можем да разберем АКО ВЗЕМЕМ чЕ СРАВНИМ СЕГА ФРАНЦИЯ И шВЕЦИЯ.....

  • 8
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#6] от "ямболия":Не лошо преди д говориш да прочетеш малко история на тези кризи, както и някоя и друга теория за капиталистически растеж и свободен пазар....после ПАК щЕ СИ ГОВОРИМ...А КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ДЪРЖАВНА РЕГУЛАЦИЯ, ако обичате подкрепяйте твърденията си с примери, за да не си говорим на АНГРО!

  • 9
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    До коментар [#7] от "dol":

    Глупости.
    Държавата налага регулациите за да обслужват приближените и финансови олигополи. Регулациите са всякакви, като в страните от ЕС са по-големи отколкото в много други страни, например. Всеки един пазар е регулиран и на суровините и на продукцията и на труда от най-разнообразни изисквания които имат за цел да осигурят поле за действие само на избраните от властта корпорации. Най-важната регулация е, че въпреки думите за свобода на конкуренцията властите я ограничават в полза на своите приближени като налагат изисквания. Точно защото корпорации и власт се сляха. Точно както при социализма власт и бизнес са едно цяло.

  • 10
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    До коментар [#6] от "ямболия":

    Абсолютно вярно!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK