Нови изпитания и по-тежки моменти за европейската икономика през 2012 г. Това бяха най-честите предупреждения и прогнози, направени от няколко европейски лидери - германския канцлер Ангела Меркел, президентите на Франция и Италия Никола Саркози и Джорджо Наполитано и премиера на Гърция Лукас Пападимос, в новогодишните им обръщения.
Въпреки мрачните прогнози обаче всички те защитиха еврото и твърдо застанаха зад него. Всъщност това са и държавите, към които са насочени най-много погледи - към първите две заради значението им за европейската икономика и позициите им за справяне с дълговата криза, а вторите две - заради незавидното им финансово положение, което може да разклати още повече валутния съюз.
Германският мотор забавя оборотите
Канцлерът Меркел заяви, че независимо от добрата икономическа ситуация в Германия тази година без съмнение ще е по-тежка от 2011. Според нея Европа е изправена пред едно от най-тежките предизвикателства от десетилетия. "Европа израства в тази криза. Пътят за справяне с дълговата криза е дълъг, но в края му Европа ще излезе по-силна, отколкото при влизането в нея", успокои Ангела Меркел, цитирана от Би Би Си.
Канцлерът на Германия не пропусна да отбележи, че приемането на еврото преди десет години е направило живота на европейците по-лесен, икономиките по-силни и е защитило ЕС от "нещо много по-лошо" при финансовата криза от 2008 г. Меркел заяви, че ще направи всичко по силите й, за да укрепи еврото, но отбеляза, че за успеха му е нужно европейските страни да си сътрудничат по-тясно, а ЕС да се поучи от грешките си.
"Еврото направи живота ни по-лесен, а икономиката ни - по-силна. Във финансовата и икономическа криза от 2008 г. то ни защити да не ни се случат още по-лоши неща. Днес можете да вярвате, че ще направя всичко, за да укрепя еврото. Това обаче ще проработи само ако Европа научи уроците от миналото. Един от тях е, че общата валута няма да е истински успешна докато ние в Европа не си сътрудничим повече, отколкото преди", каза Меркел.
Нужда от френски реформи
Неизбежна нужда от реформи. Така френския президент Никола Саркози определи формулата за завръщането към растежа. По думите му обаче няма да има повече бюджетни съкращения след предприетите от страната през 2011 г. с цел да се запази първокласният й кредитен рейтинг ААА. През тази година Саркози ще се бори за втори президентски мандат. "Каквото трябваше да се направи, беше направено от правителството", посочи той. "Знам, че животът на мнозина от вас се промени след две тежки години, предстои обаче още един тест", каза той на сънародниците си.
Повече жертви от италианците
Италианският президент Джорджо Наполитано призова народа да направи допълнителни жертви, за да се предотврати "финансовият колапс на Италия". По думите му обаче лишенията няма да са напразни, "особено ако икономиката започне отново да расте". "Жертвите са необходими, за да се гарантира бъдещето на младите хора, това е наша цел и ангажимент, който не можем да избегнем", подчерта той.
През 2011 г. опасенията, че подобно на Гърция и Италия може да бъде принудена да поиска спасителна помощ от ЕС, оскъпиха цената на финансиране за правителството на страната и доведоха до оставката на премиера Силвио Берлускони и замяната му с Марио Монти и кабинет от технократи. Гръцкият премиер Лукас Пападимос, който оглави временно коалиционно правителство в Гърция, след като Георгиос Папандреу беше принуден да се оттегли от поста в резултат от дълговата криза, също предупреди, че предстои тежка година.
Кабинетът на премиера технократ прие сурови мерки за бюджетни съкращения, за да гарантира продължаването на международната помощ за страната. "Трябва да продължим усилията си с решимост, така че жертвите, които направихме досега, да не се окажат напразни", обяви Пападимос.
Бюджетният дефицит на Испания за 2011 г. може да се окаже по-висок от 8% от БВП, обявени в последния работен ден на 2011 г. от новото консервативно правителство. Това обяви в понеделник министърът на икономиката Луис де Гуиндос и това засили опасенията, че четвъртата по големина икономика в еврозоната е изправена пред продължителен период на силно ограничени разходи и рецесия. Очакванията в Испания за 2011 г. бяха за дефицит от 6% от БВП, но в петък бе обявено, че той ще се окаже с една трета по-висок и страната ще започне 2012 г. със завръщане към рецесия в комбинация с орязани разходи и увеличени данъци.
"Трябва да проверим, но е възможно и да сме надхвърлили 8-те процента, макар лично аз да не очаквам това да е с много", заяви Луис де Гуиндос в интервю за радио Cadena Ser. Това бе първото му интервю, откакто пое поста. Той потвърди, че в първото тримесечие на новата година испанската икономика може да мине в рецесия, след като през последното на отминалата се свиваше. Според анализаторите Испания вече е в рецесия. Данни от понеделник за нагласите на търговските директори на компаниите показаха, че сривът в производството не е спрял и че те очакват икономиката да продължи да потъва още няколко тримесечия. Ударът по пазара на труда е особено сериозен, като сривът в строителството и услугите остави без работа 5 милиона испанци - почти една трета от всички безработни в 17-членната еврозона.
Нови изпитания и по-тежки моменти за европейската икономика през 2012 г. Това бяха най-честите предупреждения и прогнози, направени от няколко европейски лидери - германския канцлер Ангела Меркел, президентите на Франция и Италия Никола Саркози и Джорджо Наполитано и премиера на Гърция Лукас Пападимос, в новогодишните им обръщения.
Въпреки мрачните прогнози обаче всички те защитиха еврото и твърдо застанаха зад него. Всъщност това са и държавите, към които са насочени най-много погледи - към първите две заради значението им за европейската икономика и позициите им за справяне с дълговата криза, а вторите две - заради незавидното им финансово положение, което може да разклати още повече валутния съюз.
0 коментара