Живите факли на революциите

От Тунис до Тибет самозапалването е протестът на отчаяните. Понякога дава резултат, друг път - не

Той сяда в поза "лотос" на оживена пресечка в центъра на Сайгон (сегашен Хошимин) и неговите събратя от манастира го поливат с бензин. Годината е 1963 и кадрите с горящия монах Тич Куанг Дук обикалят света. Това е неговият начин да протестира срещу антибудистката политика на тогавашния президент на Южен Виетнам. "Докато пламъците го поглъщаха, той не издаде звук. Неговото спокойствие бе в рязък контраст с риданията на хората около него", пише по-късно журналистът от в. New York Times Дейвид Халберстам.

Този акт на саможертва в името на каузата излиза извън своя контекст и се превръща в емблема на движението против виетнамската война. Други виетнамски будистки монаси и поне трима американци ще последват примера на Тич Куанг Дук.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се