Една безкрайна революция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Една безкрайна революция

Сбогуването на Асад с малкото му фанатизирани привърженици ще бъде дълго и мъчително

Една безкрайна революция

Сирийската криза в 8 въпроса и отговора

Красимир Янков
6735 прочитания

Сбогуването на Асад с малкото му фанатизирани привърженици ще бъде дълго и мъчително

© reuters


Над 10 месеца въстание, повече от 5000 загинали, загрижена международна общност и... нищо. Сирия продължава да е заложник на битката за оцеляване на един обречен, но озлобен до безумие авторитарен режим. И не спира да кърви. Натискът от САЩ, ЕС и Арабската лига не успя да доведе до решителна промяна в поведението на диктатора Башар ал Асад, от действията и думите на когото е трудно да се определи дали е истински безскрупулен злодей или просто кукла на конци в ръцете на психопати.  

Противоречивите му речи, изпълнени с неясни послания и обещания, обаче подсказват едно – той няма да си тръгне без бой. Трудно е да се предвиди какъв ще е краят на Асад – безмилостна гражданска война, международна намеса, вътрешен преврат или нещо друго. За да се изясни развръзката, трябва да се отговори на много въпроси. Защо няма решителни международни действия? Коя е опозицията срещу Башар ал Асад? До какво може да доведе ескалация на конфликта? "Капитал" потърси отговорите.

Кой все още подкрепя Башар ал Асад?

Малцинствата

Ключът към основната група, поддържаща режима на Асад, е особената му религиозна принадлежност. Той, както и баща му, завзел властта през 60-те години на миналия век, са последователи на алауизма, който изповядат едва 10% от 22-милионното население на Сирия. Алауитите, обвързани със сложни семейни окови около Асад и братовчедите му, контролират висшите ешелони на тайните служби и армията. "Те са обвързани с режима заради религията си", коментира за "Капитал" докторантът по международни отношения Шашанк Джоши от Harvard University. Нещо повече - обикновените хора сред алауитите разглеждат антиправителствените протести като заплаха за самото им съществуване. "Не може да им позволим да свалят режима, те ще ни преследват и ще ни избият", казва 45-годишният работник във фабрика Али от град Хомс, цитиран от Reuters. Той и такива като него, живеещи в райони със смесено население, получават оръжие от тайните служби заедно с картбланш да го използват срещу демонстрациите както сметнат за добре.

Информационната пропаганда на правителството, подкрепяна от лоялни на режима телевизионни канали и интернет медии, също е причина за подкрепата на Асад вътре в страната, смята сержантът от сирийската армия Алекс Омари, с когото "Капитал" разговаря. Според него двата самоубийствени атентата в Дамаск на 23 декември и 6 януари са извършени от режима с цел пропаганда, като вината за тях бе хвърлена срещу "Ал Каида". Това подкрепя официалната версия на Асад, че всичко в Сирия е провокирано от "въоръжени терористични групировки", работещи за изпълнение на "чужди конспиративни планове".

Какъв е ефектът от международните санкциите и арабските наблюдатели?

Незначителен, но нараства

Икономическите санкции на Турция, Арабската лига, ЕС и САЩ не успяват да сломят режима, но тежестта им започва да нараства. Причината за забавеното въздействие е неформалният отказ на Ливан и Ирак (непосредствени търговски партньори и съседи на Сирия) да ги прилагат. Никой обаче не знае какво е истинското финансово състояние на режима в Дамаск, защото той не публикува никаква информация. Ефектът обаче се усеща на улицата – сирийската лира поскъпва, а в страната има недостиг на мазута, използван за отопление. "Санкциите не наказват отговорните в режима, животът на президента няма да се промени. Накрая народът плаща цената. Ще се стигне дотам, че революцията ще се разрасне просто защото хората няма какво да ядат", казва Омари.

Мисията на Арабската лига, която изпрати наблюдатели, за да проверят как режимът на Башар ал Асад изпълнява подписаните условия за край на насилието, е провал. Още от самото й създаване тя предизвика недоумение – ръководителят й е суданският генерал Мохамед Даби, който е заемал висок пост по време на репресиите в Дарфур. След като ръководената от него група пристига в Хомс, където едва ли не пред очите им загиват хора, той прави коментар, че в града ситуацията не буди тревога. Мисията продължава работа, но все повече и повече се превръща в пълен фарс – наблюдателят от Алжир Ануар Малек напусна отвратен в сряда. "От време на време виждахме как снайперисти убиват някой човек. Видях го със собствените си очи. В такива ситуации не мога да притъпя човешката си същност, за да претендирам за независимост и обективност", заяви Малек пред "Ал Джазира".

Възможно ли е режимът да остане на власт?

Не

Във всичките си обръщения през изминалите 10 месеца Башар ал Асад обещава осъществяване на реформи, въвеждане на партиен плурализъм, освобождаване на политическите затворници, независими медии и т.н. В крайна сметка резултатът е пренебрежим – чужди журналисти не са допускани в страната, а всеки ден умират десетки хора. "Подкрепата му сред народа вече е прекалено малка и ако той се реши да сподели властта, това ще означава край", смята Джоши. В крайна сметка армията ще бъде изтощена и столицата Дамаск също ще бъде изцяло обхваната от протестите, но това ще отнеме време, прогнозира британският анализатор.  

Независимо от политическата ситуация в Сирия никой няма да прости на Асад хилядите загинали. Не случайно името му е съпроводено с думата екзекуция по време на протестите срещу режима по цял свят. "Аз подкрепям идеята Асад да бъде съден. Предвид хилядите загинали и още какви ли не гаври с хората смятам, че смъртта ще е милостиво наказание за него", казва сержант Омари.  

Каква е сирийската опозиция?

Разединена

Десетилетията на авторитарно управление в Сирия елиминират политическата съпротива в страната, поддържайки изкуствена плуралистична система и хвърляйки в затворите несъгласните. По-големите късметлии успява да избягат навън. След началото на протестите през март 2010 г. от тези хора се оформя т.нар. външна опозиция, действаща извън пределите на страната, и през есента получава името Сирийски национален съвет (СНС). Той е базиран в Турция и се стреми да изиграе ролята на Преходния национален съвет от Бенгази, Либия, с който международните сили да водят диалог. Проблемът е липсата на легитимност по улиците на самата Сирия – никой от интелектуалците и успешни бизнесмени, живели с десетилетия наред извън страната, не е пролял и капка кръв за разлика от протестиращите. Близостта на съвета с Турция буди подозрения и у кюрдите, казва Маджед Юсиф Дауи, един от членовете на СНС. "Нямаме никакви споразумения с арабската опозиция за правата на кюрдите... Изявленията на началниците им не ни дават никаква причина да им вярваме", коментира Дауи, цитиран от Reuters.

Вътре в самата Сирия действат т.нар. координационни комитети. Те са организирани в различните градове и квартали групи на млади хора, които протестират по едно и също време, както и произвеждат огромно количество видеоклипове и снимки. В повечето случаи това е единствената информация, която светът получава за антиправителствените демонстранти, тъй като режимът не допуска свободно чуждестранните медии да работят в страната. Координационните комитети обаче държат изходът от сирийската криза да бъде постигнат по изцяло мирен начин и отхвърлят външната международна намеса. Това е и причината, поради която лидерът им Хайсам Малех отказа да се обедини със СНС и двете организации продължават да работят паралелно, макар и с общата цел за сваляне на режима.

Третата голяма, но и най-потайна част от сирийската опозиция е Сирийската свободна армия (ССА). Тя представлява отцепили се от режима войници, които по различни данни наброяват между 15 000 и 25 000 души, както и посегнали към оръжието обикновени граждани. Основните й дейности са извършване на наказателни акции срещу правителствените сили. Формален главнокомандващ е полковник Рияд ал Асад, който се укрива някъде в Турция. Атаките срещу редовната армия се ползват с подкрепа сред протестиращите: "За нас те са преди СНС, макар и да го уважаваме. Надеждата ми е в тях да воюват с режима, след като Западът отказва", казва сержант Омари.

Какви ще са последиците от падането на режима в Дамаск?

Съществени и непредвидими

Башар ал Асад бе удобен лидер за Израел, защото бе предвидим. Неясното бъдеще буди страхове. "Съществува огромен страх от това, което ще дойде след Асад, особено в Израел", казва и анализаторът Джоши. Думите му се потвърждават и от обръщението на израелския главнокомандващ Бени Ганц към комисията по отбрана и външните работи на Кнесета, направено във вторник: "На него (Асад) и режима му ще им бъде трудно да се изправят срещу нас в краткосрочен план, но ние трябва да вземем предвид, че Сирия има модерни оръжия... Подготвяме се и за алауитски бежанци в Голан."

Другият голям съсед с амбиции за регионален лидер е Турция, но и тя има много поводи за притеснения. За Анкара това е кюрдският въпрос, коментира за "Капитал" Димитър Бечев, директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика. Основната част на сирийските кюрди живеят по границата с Турция, където в края на 90-те години свободно действа кюрдската работническа партия ПКК. Това почти довежда до война между Анкара и Дамаск, но режимът на Асад-баща успява да озапти кюрдите. Това обаче не означава, че той не е запазил лостове за влияние върху тях, които да бъдат употребени в подходящия момент. За Турция, доскоро един от най-близките приятели на Асад, проблемът има и лични измерения, след като турските лидери бяха излъгани в лицето от сирийския президент, който обеща, че ще проведе съществени реформи. "Турция иска да избегне нестабилността", обобщава Бечев.  

Падането на Асад ще е и сериозен удар и за Иран. Подложеният на безпрецедентни санкции Техеран ще загуби близък приятел на границата с Израел и ще се окаже откъснат от шиитската групировка "Хизбула", която управлява почти автономно Южен Ливан и служи за разпространяване на влиянието на аятоласите в региона. Връзките с ислямистите от "Хамас" в ивицата Газа, които се поддържат от Дамаск (там се намира и щабквартирата им) също ще бъдат поставени на сериозно изпитание. С края на Асад Иран не само може да се лиши от съюзник на дипломатическо ниво, но и да изпадне в още по-голяма изолация, ако на негово място дойдат ислямисти сунити или приближени до САЩ власти.

Защо Русия защитава режима в Сирия?

Прагматичност

"Москва има идеологически, меркантилни и стратегически причини", смята Шашанк Джоши. Идеологически Русия не иска да дава съгласие за международна интервенция в СС на ООН, за да не повтори прецедента от Либия, който може да бъде проектиран в места като Чечения, колкото и невероятно да изглежда това с оглед на действащите отношения между Кремъл и Рамзан Кадиров. Единствената военноморска база на Русия извън страните от бившия СССР се намира в Сирия – в град Тартус, намиращ се в сърцето на населените с алаути местности. През изминалата седмица там акостира бойната група на единствения руски самолетоносач "Адмирал Кузнецов", а сирийските медии нарекоха това "израз на солидарност". Търговските интереси на Москва също са много значителни – в края на ноември тя продаде на Дамаск 72 противокорабни ракети "Яхонт" на обща стойност 300 милиона долара. Сирия е и единственият близък съюзник на Русия в Близкия изток, чрез който тя да може да упражнява влиянието си.

Възможно ли е повторението на либийския сценарий?

Засега не

В Либия осъществяването на международната намеса бе възможно благодарение на два ключови фактора – наличието на големи части от страната, които открито се противопоставиха на режима, и благословия от СС на ООН. В Сирия нито едно от тези условия не е изпълнено. Либийската армия представляваше изкуствени части, съшити от крехка система на племенни лоялности, и в момента, в който Кадафи се разклати, недоволните побързаха да се отлюспят. В Сирия нещата са далеч по-сложни – висшите ръководители на армията са обвързани религиозно с режима. В страната няма и нито една голяма зона, която изцяло да е под контрола на революционерите.

Алекс Омари обяснява нещата с по-прагматични фактори – в Сирия няма петрол или други важни природни ресурси, които да компенсират една евентуална интервенция. За сметка на това намеса там може да доведе до огромни сътресения в целия регион и никоя западна държава не би искала да се натовари с това бреме. Практически погледнато, една интервенция няма да се случи и без благословията на СС на ООН, която няма да бъде получена без съгласието на Русия и Китай, припомня Джоши.

Ще дойдат ли ислямистите?

Може би

След Арабската пролет непременно идват ислямистите – такъв е примерът на Тунис, Либия, Египет. Това е използвано и от светския режим в Сирия за сплашване на малкото си останали привърженици, включително и християнското малцинство. В страната традиции има и организацията "Мюсюлмански братя", но за разлика от умерените й представители в Египет тук те са повод за въоръжено антиправителствено въстание през 80-те години на миналия век, което е превърнато в кървава баня с десетки хиляди жертви от бащата на сегашния президент. Оттогава организацията е забранена, но не спира да съществува, доказателство за което е изплуването й на повърхността в Турция след началото на антиправителствените протести.

"След падането на режима в страната ще има натиск от външни сили като Катар и Саудитска Арабия, които спонсорират различните проявления на исляма. Дали те ще вземат връх обаче е прекалено рано да се прогнозира, наистина", смята британецът Джоши. Каквато и да е промяната в Сирия, тя ще бъде промяна и в правилата на играта за целия регион.

Над 10 месеца въстание, повече от 5000 загинали, загрижена международна общност и... нищо. Сирия продължава да е заложник на битката за оцеляване на един обречен, но озлобен до безумие авторитарен режим. И не спира да кърви. Натискът от САЩ, ЕС и Арабската лига не успя да доведе до решителна промяна в поведението на диктатора Башар ал Асад, от действията и думите на когото е трудно да се определи дали е истински безскрупулен злодей или просто кукла на конци в ръцете на психопати.  

Противоречивите му речи, изпълнени с неясни послания и обещания, обаче подсказват едно – той няма да си тръгне без бой. Трудно е да се предвиди какъв ще е краят на Асад – безмилостна гражданска война, международна намеса, вътрешен преврат или нещо друго. За да се изясни развръзката, трябва да се отговори на много въпроси. Защо няма решителни международни действия? Коя е опозицията срещу Башар ал Асад? До какво може да доведе ескалация на конфликта? "Капитал" потърси отговорите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    chugunitz avatar :-|
    chugunitz

    Аз имам два въпроса:
    - КАК ТОЧНО СА ОПРЕДЕЛЕНИ ЖЕРТВИТЕ ОТ МЕЖДУОСОБИЦИТЕ НА 5000 ДУШИ?
    - КОЛКО ОТ ТЕЗИ ЖЕРТВИ СА ЛОЯЛИСТИ, загинали от ръцете на "мирни протестиращи"?

  • 2
    ivo21 avatar :-|
    Иво

    Това е най-пълната статия по темата за бунтовете в Сирия!

  • 3
    stenk avatar :-|
    Stanimir Kosev

    Добра и мисля обективна статия.

  • 4
    cheta avatar :-|
    cheta

    Икономическите санкции на Турция, Арабската лига, ЕС и САЩ не успяват да сломят режима. Арабската лига не предриема решителни действия...Остава Руската федерация и Китай да се намесят по някакъв начин - поне да се ограничат кръвопролитията.

  • 5
    ujd47587961 avatar :-?
    ujd47587961

    "Сбогуването на Асад с малкото му фанатизирани привърженици ще бъде дълго и мъчително."

    Можем да четем и зададни медии , за да се информираме за всеобщото мнение за Сирия. Но по-скоро положението граничи с гражданска война и разделено мнение , отколкото с едностранна тирания от страна на правителството. Още преди 8 месеца се говореше , че жертвите са 5000 , близо година по-късно те пак са 5000. Нещо някъде куца. Сирийската пропаганда или политическата пропаганда отвън?

    Първите думи на приятел , при завръщането му , след като прекара наскоро 3 месеца в Дамаск , бяха че живота там продължава , въпреки "военното положение". Асад е сирийския супермен , можете да видите лицето му по улиците , магазини , витрини ,билбордове , медии , етц ..., което наистина се дължи на пропаганда , но хората също така държат портрета му в къщите си.

    Както всеки друг нормален човек и аз съм против тиранията и жертвите и съм за , хората сами да избират кой да ги управлява , но явно на този етап , има хора които харесват президента си и те далеч не са малцинство. Нещата не са чисти , но ни се представят далеч по-мрачни , отколкото са.

    0:33
    http://youtu.be/_5gWTwt5duU

  • 6
    omniam avatar :-|
    omniam

    Със сигурност ще е продължителен процес и макар много от случващото се да не ни харесва (жертвите, репресиите, опозицията на Русия и Китай в ООН), за всичко си има причини и много добре сте ги обяснили. Поздравления.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK