Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 20 яну 2012, 13:36, 8142 прочитания

Новите правила на Брюксел: Само дисциплинираните държави ще получават помощ от ЕС

Страните ще плащат глоби за прекомерни бюджетни дефицити

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Държавите, които не спазват бюджетна дисциплина, занапред няма да получават помощ от Европейския стабилизационен механизъм. Това е записано в последния вариант на договора за засилено икономическо сътрудничество, който всички държави на Европейския съюз (без Англия) се договориха да съставят и подпишат. Първи вариант на този договор у нас оповести през декември финансовият министър Симеон Дянков. Новата редакция, с която разполага сайтът EUobserver.com, съдържа още по-строги правила за финансова дисциплина.

Ако една страна изпадне във финансови затруднения с обслужване на държавния дълг като Гърция или Ирландия, заради спукване на балони в частния сектор, ще получава помощ, само ако подпише и спазва договора, който се подготвя в момента. Той задължава страните не само да провеждат дисциплинирани бюджети, но и да следят система от показатели, предупреждаващи за раздуването на балони в частния сектор.


В договора е предвидено предпазните ограничения да се впишат в законодателството на държавите, които подпишат договора. Има препоръка да влязат дори в конституциите им, като върховни закони, които се променят по-трудно от обикновените.

Проектодоговорът изисква държавите да поддържат балансирани бюджети, като дефицити се допускат само в условия на икономически кризи или други извънредни обстоятелства, каквито може да са природни бедствия и породените от тях допълнителни разходи.

Новите лимити

Договорът изкарва на преден план бюджетно ограничение за дефицит от 0.5%, но в структурно отношение. Структурният дефицит се мери спрямо потенциалния Брутен вътрешен продукт, а той в почти всички случаи е по-висок от номиналния. Следователно и дефицитите в структурно отношение са по-малки от номиналните, за които договорът от Маастрихт поставя лимит от 3% спрямо БВП. Новото правило обаче задължава правителствата да приемат бюджети на излишъци в годините на икономически растеж. Целта е в силните години да се трупат резерви, които да изплащат дълговете, финансирали кризисните дефицити.



Съд за нарушителите


Всяка държава, нарушила договора, ще може да бъде изправяна пред Съда на европейската общност от поне две държави членки. Съдът ще може да глобява страните нарушители със санкция в размер 0.1% от БВП. Тази санкция липсваше в черновата на договора, която Симеон Дянков разпространи.

По-строгите разпоредби обаче не са новост. В пакта "Евро плюс" от миналия март се предвиждаше Европейската комисия да задейства автоматично санкция от 0.1% от БВП за всяко нарушение на новите правила и 0.5% през следващата година, ако страната продължи да не спазва дисциплиниращите регулации. Новост в договора е и, че санкцията ще става след процедура в Европейския съд, а не с решение на Европейската комисия.

Глобите трябва да постъпват в европейския стабилизационен механизъм, който в момента отпуска помощи за Гърция и другите страни от южната периферия на ЕС. В договора се дава срок на страните членки да въведат правилата в срок до пролетта на 2013 година.

Пакта "Евро плюс"

Самият договор напомня, че трябва да се спазват и правилата на Пакта "Евро плюс", които изискват държавите не само да се пазят от бюджетни дефицити, но и да внимават за раздуването на балони в частния сектор. За това е подготвена и скала с показатели, като задлъжнялост на компаниите и домакинствата, ръст на цени в отделни сектори и други, които периодично трябва да се следят. При значителни отклонения европейската комисия може да задейства процедури по извънредни дисбаланси, която предупреждава правителствата да провеждат коригираща политика или налага същите глоби като за прекомерен бюджетен дефицит.

Според новата чернова държавите извън еврозоната трябва да бъдат информирани за редовните срещи на държавите от валутния съюз. Тази седмица обаче полският премиер Доналд Туск предупреди, че няма да подпише пакта, ако държавата му не може да участва в срещите. Шведският парламент пък отбеляза, че парламентарната подкрепа за пакта е намаляла по същата причина.

Според последния вариант председателят на срещите на еврозоната може да покани страните, извън нея, които са подписали пакта, "за да обсъдят специфични въпроси за прилагането на договора".

Председателят на Европарламента "може да бъде поканен за изслушване", а европейските депутати ще получават доклад за всяка среща на лидерите. Спазено е и друго искане на Европарламента. Фискалният пакт, който ще бъде подготвен от 26-те държави членки на ЕС на междуправителствено ниво, да бъде включен в договора на ЕС до пет години.

В текста се отбелязва също, че ветото, което Великобритания наложи през декември на промените в договора на ЕС, може да бъде преодоляно чрез т. нар. процедура по засилено сътрудничество. Тя позволява да се предприемат стъпки в определена област като крайна мярка, ако не може да се постигне споразумение в ЕС.

Как договорът засяга България


Финансовият министър Симеон Дянков заяви, че фискалните правила на ЕС, които ще бъдат разписани в новия договор, не налагат специални действия от страна на българското правителство и парламент. Причината е, че самият Дянков предложи промени в Закона за устройството на държавния бюджет и в конституцията (т. нар. фискален борд), които налагат дори по-строги ограничения от исканите в пакта.

Според премиера Бойко Борисов България трябва да си наложи по-строга дисциплина по отношение на държавния дълг и той не трябва да надхвърля 40% от БВП, докато Брюксел позволява това отношение да стигне 60%.

Ограничението на Симеон Дянков за бюджетния дефицит пък е за 2% от БВП, но в номинално изражение. Договорът обаче позволява при кризи дори структурният дефицит да е по-голям от 0.5% спрямо БВП, ако държавният дълг на съответната страна е много под маастрихтският критерий от 60%. България отговаря напълно на тази разпоредба, тъй като по последни данни държавният дълг е 14% или четирикратно по-нисък от максимално допустимото отношение. Така лимит за дефицита от 2% в номинално отношение може да ограничи страната да провежда антикризисна политика през бюджета си.

От Министерство на финансите отдават това на ограниченията, които налага Валутният борд и необходимостта правителството да спазва бюджетна дисциплина дори с цената на отказ от фискални мерки за противопоставяне на кризата.

В същото време експерти твърдят, че дори в условията на валутен борд правителството може да си позволи политика на дефицити, стига да знае какви проблеми адресира с извънредните разходи. Застъпници на тази идея са бившият заместник - министър на финансите Любомир Дацов и представители на закритата от Дянков правителствена Агенция за икономически анализи и прогнози. Според тях припознаването на дефицит не трябва да се отрича като антикризисен инструмент и вече не отразява само кейнсиански възгледи, а е въпрос на прагматична политика и за това се позволява от европейските чиновници в случай на рецесия.

"Не са проблем самите разходи, а начинът, по който се харчат средствата. Качеството на публичните разходи ни държи под нивото на богатите държави", коментира Дацов пред Capital.bg.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тръмп настоява за по-строг контрол на социалните медии 1 Тръмп настоява за по-строг контрол на социалните медии

Очаква се да бъде преразгледан законът, защитаващ Facebook и Twitter от отговорност за постовете на потребителите

28 май 2020, 555 прочитания

Китай ограничава автономията на Хонконг Китай ограничава автономията на Хонконг

Приемането на плана за закон за сигурност идва, след като САЩ дадоха знак, че статутът на града за облекчение при търговията може да бъде отменен

28 май 2020, 710 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Избрано от седмицата

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10