След отчаянието, преди пролетта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След отчаянието, преди пролетта

След отчаянието, преди пролетта

Протестите в Румъния едва ли ще доведат до революция. Но показват, че търпението към болезнените икономии и политическата класа се изчерпва

2846 прочитания

© reuters


Десетки превантивни арести, ранени хора, потрошени витрини, подпалени автомобили, замеряне с камъни, сълзотворен газ, жандармерийски барикади... Звучи като епизод от най-лошите дни на протестите в Атина. Но всъщност е сцена, която се разигра миналия уикенд в центъра на Букурещ, столицата на една все по-отчаяна държава. И се разпространи и в други големи и малки градове в Румъния, създавайки усещането за най-масовите и насилствени демонстрации в страната от две десетилетия насам.

След уикенда нещата поутихнаха и поне видимо се върнаха към нормалното. Което за Румъния означава вяли и рехави протести, които отшумяват и обикновено не водят до кой знае какви резултати. Този път обаче имаше две необикновени неща.

Първото беше искрата, която подпали недоволството. Изненадващият катализатор на протестите стана оставката на уважавания палестински лекар Раед Арафат, заместник-министър на здравеопазването и основател на Службата за спешна помощ (SMURD). Това се случи на живо в тв предаване след включването на държавния глава Траян Бъсеску пряко по телефона. В него президентът атакува Арафат и позицията му срещу новия закон за здравеопазването, като нарече лекаря "левичар, който не харесва приватизацията и конкуренцията".

Второто необикновено нещо е характерът и продължителността на демонстрациите, които не спряха дни наред въпреки минусовите температури. Според политическия коментатор и журналист Кристиан Тудор Попеску, макар и сравнително малобройни, това са първите протести в демократична Румъния, които не са организирани от опозицията, а са напълно спонтанни и неподправени. Което ги прави достойни за уважение и подкрепа. "Дори протестите от 1989 г. бяха политически мотивирани", казва Попеску пред "Капитал". Сегашните демонстрации може и да не доведат до предсрочни избори, но показват, че търпението към жестоките икономии и обвития в съмнения за корупция политически елит се изчерпва. И е добре президентът Бъсеску и коалиционното дясноцентристко правителство на премиера Емил Бок да не игнорират посланието на улиците.

Битката за Букурещ

Навлизайки в третата година на втория си, последен мандат, Траян Бъсеску е вероятно най-неодобряваният румънски политик от последните две десетилетия, като рейтингът му е под 10%. Стратегията, която успешно прилагаше години наред - на "президент на народа" и борец срещу политическата класа, в крайна сметка се пропука. Прекалената му и груба намеса в изпълнителната власт и правосъдието, съчетана с факта, че спря да размахва пръст срещу правителството малко след като в него се настаниха близки до него хора, доведе до рязък спад в доверието. Фактът, че от началото на 2010 г. насам президентът е основният проповедник и движеща сила на нужните, но болезнени бюджетни съкращения, намали още повече популярността му. Оттогава насам, по плакатите и лозунгите на всички протести, независимо по какъв повод, той е основна мишена. Така е и на митингите от тези дни, където най-честите призиви са "Долу режима на Бъсеску!", "Долу тирана!", "Болни сме от Бъсеску".

В опит да заглушат общественото недоволство управляващите поканиха Раед Арафат да заеме отново поста си в министерството и той се съгласи, а здравният проектозакон беше светкавично изтеглен от дневния ред на парламента. Бъсеску и компания обаче не си дадоха сметка, че случаят с Арафат и спорния нормативен акт всъщност бяха само последната капка в една голяма чаша на търпението, която чакаше да прелее още от момента, когато Румъния осъмна с 24% ДДС и орязани с една трета заплати в бюджетната сфера. Така и следващите дни на превърналия се в легенда от времето на революцията от 1989 г. Университетски площад продължиха да се събират стотици студенти, безработни и пенсионери. В сряда вечерта там скандираха и устояваха на безумния студ малко повече от хиляда души.

Една от тях беше 26-годишната Кристина, която сподели пред "Капитал", че се съмнява тази вълна от протести да има значителни последици. Но се надява, че "те са едно окуражаващо начало". "Би било толкова хубаво, ако най-накрая се отървем от тази психология на примирението, на адаптирането към всяка ситуация, независимо колко е тежка тя, и да предприемем действия. Да оставим невежеството и шушукането зад ъгъла от страх пред тези, които ни управляват, и да им покажем, че ние сме от значение." "Гладът ни изкара на улицата", споделя безработната 47-годишна Адина. "Искаме работа, искаме да живеем по-добре, искаме свобода!", добавя тя. Хората наоколо се оплакват и от ниските пенсии, често под 400 леи (180 лв.), което при определен праг на бедността от 786 леи на месец очевидно е безкрайно малко.

Докога все така

"Брутални и немислими в западноевропейска държава", така определя драконовските икономии Андреас Трайхл, президент на австрийската Erste Group, която е най-големият чуждестранен инвеститор в банковия сектор в Румъния. И добавя: "Но източноевропейците са свикнали с бруталността." Както показа вълната от протести, в Румъния това вече не е вярно, написа в текст за британската ВВС Сорин Йоница, анализатор от базирания в Букурещ тинк-танк Expert Forum.

В последните две години румънците бяха принудени да изтърпят увеличаване на безработицата, вдигане на ДДС, намаляване на бюджетните заплати, замразяване на пенсиите и орязване на социалните плащания. Сухата статистика, показваща, че миналата година инфлацията е паднала до 3.1% (при 8% през 2010 г.), а икономиката е нараснала с 2.7% през първите девет месеца на 2011 г. (при свиване от 1.3% през 2010), очевидно не помага на хората да се чувстват по-добре.

Това едва ли ще се промени през 2012 г. Икономистът Илие Шербанеску прогнозира в интервю за агенция "Аджерпрес", че тази година ще бъде особено тежка за румънците, а икономиката ще стагнира, тъй като няма реални ресурси за значителен растеж. "Теоретично съществува вариант, в който няма да можем да си позволим изплащането на заплати и пенсии и тогава ще трябва да се обърнем към МВФ", добавя той. Пред "Капитал" Шербанеску коментира, че румънската икономика на практика "не съществува", ако се има предвид, че потреблението далеч надвишава "всякаква производителност". "Производителността идва, когато се правят инвестиции. А такива отсъстват", посочи още икономистът.

Въпреки недоволството значими политически трусове и изтегляне на насрочените за есента парламентарни избори едва ли ще има. Премиерът Емил Бок вече категорично заяви, че няма да подава оставка и няма да увеличава заплати. Което не изключва предизборни компромиси и жестове към избирателите, чието доверие в цялата политическа класа е сринато. Това се видя и от факта, че видни представители на опозицията не бяха допуснати в редиците на протестиращите. Точно обратното - бяха освиркани и изпъдени, в това число и Людовик Орбан, един от лидерите на Националлибералната партия, под чието управление до 2007 г. страната видимо просперираше.

Според Илие Шербанеску има шанс те да доведат до "известни политически рокади", но само ако се разраснат. "Правителството обаче, няма да падне", смята икономистът. Журналистът Кристиан Тудор Попеску също не очаква митингите от последната седмица да причинят сериозни сътресения до редовните избори. Но може да повлияят на резултата им. "Демократично-либералната партия (на Бъсеску и Бок, една от трите в управляващата коалиция – бел. ред.) вече няма никакви шансове честно да спечели вота наесен. Манталитетът на президента Бъсеску е такъв, че той никога няма да признае грешките си, никога няма да поднесе извинение. Бок е своеобразен аватар на Бъсеску, така че той не е от кой знае какво значение", казва Попеску. Той съветва сегашната опозиция да не опитва да се възползва от недоволството, защото ще бъде отблъсната и ще загуби точки.

Припламналите протести трудно ще запалят политическа революция. Но са сигнал за натрупаните гняв и отчаяние. Които политиците могат да игнорират само на свой риск.

Десетки превантивни арести, ранени хора, потрошени витрини, подпалени автомобили, замеряне с камъни, сълзотворен газ, жандармерийски барикади... Звучи като епизод от най-лошите дни на протестите в Атина. Но всъщност е сцена, която се разигра миналия уикенд в центъра на Букурещ, столицата на една все по-отчаяна държава. И се разпространи и в други големи и малки градове в Румъния, създавайки усещането за най-масовите и насилствени демонстрации в страната от две десетилетия насам.

След уикенда нещата поутихнаха и поне видимо се върнаха към нормалното. Което за Румъния означава вяли и рехави протести, които отшумяват и обикновено не водят до кой знае какви резултати. Този път обаче имаше две необикновени неща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    И как точно тези хора цитирахте? "Няма икономика!" Това сериозно ли?

  • 2
    photographer avatar :-|
    Сульо Пулев

    много сериозно даже. що?

  • 3
    diablo avatar :-|
    diablo

    Помня как преди 2 години дигнаха заплатите с 20% и всички комуняги много ни ги хвалеха. Сега пък е много посно от към коментари...

  • 4
    dobrich avatar :-P
    dobrich

    Всички държави около нас искат да живеят нашироко с цената на заеми. Струва ми се, че от това можем да се възползваме ние? Като лека полека им вземаме от паричките.....

  • 5
    id_1 avatar :-|
    !D !калпав е новия вид Дневник!

    До коментар [#4] от "dobrich":

    Как точно като инвеститорите с 50% по малко от миналата година.И както казва техния икономист.След като харчи повече отколкото произвежда или придобива като инвестиции една държава -значи икономика няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.