След отчаянието, преди пролетта

Протестите в Румъния едва ли ще доведат до революция. Но показват, че търпението към болезнените икономии и политическата класа се изчерпва

Десетки превантивни арести, ранени хора, потрошени витрини, подпалени автомобили, замеряне с камъни, сълзотворен газ, жандармерийски барикади... Звучи като епизод от най-лошите дни на протестите в Атина. Но всъщност е сцена, която се разигра миналия уикенд в центъра на Букурещ, столицата на една все по-отчаяна държава. И се разпространи и в други големи и малки градове в Румъния, създавайки усещането за най-масовите и насилствени демонстрации в страната от две десетилетия насам.

След уикенда нещата поутихнаха и поне видимо се върнаха към нормалното. Което за Румъния означава вяли и рехави протести, които отшумяват и обикновено не водят до кой знае какви резултати. Този път обаче имаше две необикновени неща.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове