АААми сега
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

АААми сега

АААми сега

Масовото сваляне на кредитни рейтинги в еврозоната не е краят на света. Но показва, че разрешаването на кризата е далече

Светломира Гюрова
5824 прочитания

© shutterstock


Вече е официално - страните с първокласен ААА рейтинг в Европа са рядък и застрашен от изчезване вид. Което може да е леко унизително, но не е краят на света. По-лошото е друго - масовото сваляне на оценки на страните от евроклуба е осъдителна присъда за действията и бездействията на лидерите на ЕС две години след началото на дълговата криза. И показват, че разрешаването й още е много, много далече.

Всъщност в деня, когато агенция Standard & Poor's хвърли рейтинговата бомба, по-лошата новина беше друга - разпадането на преговорите между Атина и частните й кредитори как да постигнат "доброволно" намаляване на гръцкия дълг. Ако подновяването на опитите за постигане на сделка (виж допълнителния текст) не приключи с успех, надвисналата перспектива за хаотичен и неконтролиран фалит на Гърция има потенциала да отприщи финансов катаклизъм с пропорциите на краха на Lehman Brothers през 2008 г. И да хвърли еврозоната и несигурните й планове за спасение в такъв безпорядък, на фона на който загубата на няколко А-та е като детска игра.

Така следващите дни и седмици са критични за съдбата на еврото. В тях освен разплитането на гръцкия дългов възел се очакват големи емисии облигации на страни от еврозоната, които ще покажат докъде е стигнала заразата. Освен това в края на месеца е поредната решаваща среща на върха на ЕС, на която трябва да бъде окончателно договорен фискалният пакт, за който настоява германският канцлер Ангела Меркел. Дали бюджетната диета, която тя предписва ще е достатъчна за слагане на край на кризата, е съвсем друг въпрос. И може би най-важното от всички тези предстоящи неща - какво ще успее да направи новият премиер Марио Монти в Италия. Защото, ако третата най-голяма икономика в еврозоната залитне, всички планове за спасение ще отидат в кошчето. А с тях - вероятно и еврото.

Проклятието на петък 13

Дори по стандартите на еврозоната петък, 13 януари, беше неприятно фатален ден за девет държави. Техният кредитен рейтинг беше намален от Standard & Poor's и така във валутния съюз вече има три държави с оценка junk (боклук или високорисков дълг) - Португалия, Кипър и Гърция (която си е така от доста време). А членовете на елитния ААА клуб намаляха до четири, след като Франция и Австрия бяха изритани от него.

"Това се случи в много неподходящ момент", констатира пред "Капитал" Янис Емануилидис, старши анализатор от брюкселския European Policy Centre. Наистина в последните седмици кризата сякаш си беше взела почивка. ЕЦБ стана много по-активна и раздаде на банките над 400 млрд. евро, за да им помогне да подсилят резервите си и да предотврати замръзване на кредитирането в стил 2008 г. Испания и Италия пласираха успешно дългови емисии. А в Рим правителството изглежда решено да прави реформи. Точно сега еврозоната имаше нужда от рейтинговата драма колкото от куршум в главата.

Колкото и да е неприятна обаче, присъдата на Standard & Poor's не беше изненадваща. И реакцията на пазарите беше като при лишаването миналата година на САЩ от тяхното тройно "А" - тоест почти никаква. "Ревизиите на рейтингите обикновено следват събитията. В този смисъл те са потвърждение за икономическите щети, които вече са нанесени на еврозоната, а не причина за нови. Също така е и признание на факта, че нищо от това, което европейските политици казват и правят, не дава надежда, че нещата ще се променят към по-добро", казва пред "Капитал" Сони Капур, управляващ директор на икономическия тинк-танк Re-Define. И продължава: "Смятам, че икономическите последствия от сбърканите политики на лидерите на еврозоната ще са много по-сериозни от тези от свалянето на рейтингите."

Всъщност по-интересна от ревизията на оценките беше аргументацията, с която я направи Standard & Poor's. Според рейтинговата агенция европейските политици са сгрешили диагнозата на кризата и са се фокусирали твърде много върху раздуването на бюджетните дефицити, което е само част от проблема. Резултатът - недостатъчно внимание към разширяващата се пропаст в конкурентността между силните икономики от ядрото на еврозоната и слабата периферия. Прогнозата на рейтинговата агенция е, че "реформите, базирани само на стълба на икономиите, рискуват да постигнат обратен ефект".

Очаквано действията на Standard & Poor's бяха посрещнати в Европа с канонада от обвинения в некомпетентност, неразбиране и зловеща английско-американска конспирация срещу еврото. Колкото и да е приятно обаче да се търсят изкупителни жертви и удобни конспиративни теории, това не променя факта, че оценката на рейтинговата агенция повтаря това, което много хора мислят. Според Янис Емануилидис събитията от петък 13 са оценка за политическото управление на кризата. И за "неспособността вече две години нейното разрастване да бъде спряно заради взетите и невзетите решения на лидерите на ЕС."

"Проблемът е, че според доста политици в Германия коренът на кризата е безотговорната фискална политика периферните страни", обяснява пред "Капитал" Себастиан Дулиен, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Ето защо Меркел се опитва да се бори с кризата със строги икономии. "Но Испания и Ирландия всъщност нямаха фискални проблеми преди финансовата криза от 2008-2009 г. Напротив, имаха бюджетни излишъци. Точно финансовата криза уби растежа в тези държави и доведе до фискални проблеми. Докато Меркел и останалите европейски лидери не представят решение, което може да се справи с тези проблеми, няма да успеят да убедят никого, че имат решение", казва Дулиен.

Една Германия ще ги владее и крепи

Едно от конкретните последствия от рейтинговата драма е, че отваря пробойна в и без това крехката защитна стена, предназначена да спре разпространението на дълговата зараза - Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF). Неговата оценка също беше свалена и след понижението на Франция сега той се крепи само на една голяма икономика, считана за безрискова - Германия. "Това ще намали ликвидността, от която фондът може да черпи и ще увеличи цената на финансирането му," казва Янис Емануилидис. С други думи, край на мечтите фондът да достигне 1 трлн. евро, или както образно описа ситуацията в. Daily Telegraph - "голямата базука на еврозоната беше разбита на пух и прах".

Същевременно свалянето на рейтинга на Франция не само нанася удар върху гордостта на президента Никола Саркози, но и променя баланса в отношенията между Париж и Берлин. Всякаква илюзия, че Франция е в същата икономическа лига като Германия, вече изчезна. "Сега разположението на силите е още повече в полза на Берлин и срещу Париж. Но нарастващият престиж на италианския премиер Марио Монти и разумните му идеи може да се окажат буфер срещу засилващото се влияние на Германия", смята Сони Капур от Re-Define.

Точно Монти беше човекът, който при посещението си в Берлин тези дни се осмели да поиска от Меркел да преосмисли подхода си към кризисния мениджмънт, защото досегашната й линия може да влоши нещата още повече. Причината е, че съвсем скоро италианците ще поискат да видят осезаеми ползи от жертвите, които правят. Същото биха могли да кажат и лидерите на Гърция, Португалия, Испания и всички останали европейски държави, принудени да се подчинят на култа към икономиите. Но с авторитета си на някогашен уважаван еврокомисар и настоящ премиер, от чийто успех зависи съдбата на еврото, Монти има шанс да бъде чут от Меркел.

За спасяването на Италия и останалите уязвими страни е нужно бюджетните ограничения на юг да бъдат балансирани със стимули за икономическия растеж и потреблението на север. В противен случай няма как да се излезе от спиралата на стагнацията. Другият ключов елемент е подкрепа за сваляне на непосилните лихви по държавните облигации на Италия, Испания и останалите - било то с намеса на ЕЦБ и/или с някаква форма на колективно гарантиране на дълг  (дори и да не е точно с общи еврооблигации, които продължават да са табу в Берлин). Ако това не се случи, Монти описа алтернативата - избухване на социално напрежение в Италия (може да замените името й с Гърция, Португалия и т.н.), нарастване на негодуванието срещу Германия, която изглежда в очите на все повече хора като "подстрекател на европейската нетолерантност", и в крайна сметка тласкане на избирателите "в ръцете на популистите". 

Пропукването на виенската стена

Лишаването на Австрия от нейния ААА рейтинг е "политически мотивирано", отсече категорично гуверньорът на централната банка на страната Евалд Новотни. Той изглежда има навик да прави гръмки изказвания. Преди два месеца направи друго такова - обяви много шумно и публично ограничения пред експанзията на австрийските банки към Централна и Източна Европа. Тогава очевидно посланието не беше насочено към банкерите, а към рейтинговите агенции и най-общо към финансовите пазари. Причината е, че на фона на европейската дългова криза публичните финанси на Австрия останаха относително стабилни, но започнаха да се прокрадват притеснения, че страната може да бъде обхваната от заразата по линия на банките си. Австрийските Raiffeisen Bank International и Erste Bank са сред водещите играчи в Централна и Източна Европа, а италианската UniCredit контролира владенията си в региона чрез виенското си поделение Bank Austria. Ето защо опасенията, че може да се наложи Австрия да подкрепи банковия сектор, чийто размер надвишава в пъти годишния й брутен вътрешен продукт, започнаха да вдигат доходността на облигациите й.

Сега решението на Standard and Poor's да свали рейтинга на Австрия показва, че блъфът не успя. Така опитът на Виена да се спасява поединично не само че може да има негативни последствия за Източна Европа, но и не успя да изпълни главната си цел. Освен това може да навлече на Австрия проблеми с Брюксел. Когато в края на ноември Виена обяви, че иска от 2012 г. новоотпуснатите кредити от задграничните поделения на австрийските банки да не превишават с повече от 10% привлечените от тях местни средства, властите в Унгария, Румъния и други страни от региона страни се оплакаха, че не са били предупредени и с тях не са водени разговори. Опасенията са, че това може да изсмуче ликвидност и да затегне кредитирането в Източна Европа. Сега Европейската комисия проверява дали това наистина е станало без достатъчни консултации с партньорите от ЕС и дали действията на Австрия не са дискриминационни и не нарушават принципа за свободно движение на капитали. Според Ерик Берглоф, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие, Виена е признала, че не комуникирала правилно инициативата си и се е съгласила да интерпретира "гъвкаво" ограниченията. "Те (австрийците - бел. ред.) се смириха и повече няма да правят така", казва Берглоф в интервю за в. Financial Times.

Вече е официално - страните с първокласен ААА рейтинг в Европа са рядък и застрашен от изчезване вид. Което може да е леко унизително, но не е краят на света. По-лошото е друго - масовото сваляне на оценки на страните от евроклуба е осъдителна присъда за действията и бездействията на лидерите на ЕС две години след началото на дълговата криза. И показват, че разрешаването й още е много, много далече.

Всъщност в деня, когато агенция Standard & Poor's хвърли рейтинговата бомба, по-лошата новина беше друга - разпадането на преговорите между Атина и частните й кредитори как да постигнат "доброволно" намаляване на гръцкия дълг. Ако подновяването на опитите за постигане на сделка (виж допълнителния текст) не приключи с успех, надвисналата перспектива за хаотичен и неконтролиран фалит на Гърция има потенциала да отприщи финансов катаклизъм с пропорциите на краха на Lehman Brothers през 2008 г. И да хвърли еврозоната и несигурните й планове за спасение в такъв безпорядък, на фона на който загубата на няколко А-та е като детска игра.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    "Което може да е леко унизително, но не е краят на света."
    Госпожата обяснява в час какво значи катастрофа. Иванчо вдига ръка и казва "миналата година къртица ни изяде картофите и тате каза, че това е катастрофа."
    "Не , Иванчо, това не е катастрофа. Това е загуба. За вашето семейство - голяма загуба, но не е катастрофа. Катастрофа е, ако Гърция излезе от еврото, еврото се разпадне, г-жа Цачева я отвлекат извънземни и всичко в един ден."
    След 2 седмици идва инспектор на проверка и пита "какво е катастрофа?"
    Иванчо става и казва "Гърция, евро, ЦЦ ..." инспекторът и учителката са щастливи.

    но Иванчо продължава "но това е катастрофа, а не загуба, загуба е къртица да ти изяде картофите!"

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "Никола Йорданов": ++++++++++ ели пък за ЦЦ :-) независимо в пола, или панталов е абреатурата :-) амин дай Боже - и двете :-)

  • 3
    oror avatar :-|
    Orchid

    "Монти описа алтернативата - избухване на социално напрежение в Италия (може да замените името й с Гърция, Португалия и т.н.),"
    Ето за това говоря и аз от началото на кризата. Явно съм на едно мнение с високите политици.
    На мен пък ми е странно как само Германия остана най-стабилната икономика. Къде пласира производството си? Ако потреблението в ЕС пада, със сигурност не е там. В Китай и САЩ? Ако е така, какво пречи на другите икономики да го правят?
    Рейтинговите агенции ли?
    В тоя ред на мисли е добре да си зададем и въпроса чий интерес обслужват тези агенции?

  • 4
    tigerdragon avatar :-|
    tigerdragon

    До коментар [#3] от "Orchid":
    Съгласен съм напълно.
    А ще има протести, и то в цяла Европа скоро. Германия не може да налага тоя план.
    Какво се случи?
    Първо, ЕС е на дъното на компроментацията си - първата му версия рухна, защото се оказа нещо небалансирано конструиран. (Да ги питаш архитектите му сега, ама ние не сме.) Еврозоната се оказа откровен капан за държавите. (Гърция и другите закъсали не могат сега да се спасят чрез инфлация, защото всъщност им е отнето правото на собствената валута.)
    И сега, както и Саркози каза: "Правим Европа отново."
    Но на каква база ще обединиш всички тея държави, разочаровани и пострадали от предишния ЕС?
    Германската идея: "Ще затягате колани до посиняване, с опасност от задушаване, ама ще си изплащате дълговете към Дойчебанк." Кредитен капан някакъв.
    Ако Германия иска да бъде лидер, тя трабва да бъде принципна. С хитруване надребно не става. Затова недоволството срещу немския план нараства.
    Не се гради така нова Европа.

  • 5
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    [quote#3:"Orchid"]На мен пък ми е странно как само Германия остана най-стабилната икономика. Къде пласира производството си? Ако потреблението в ЕС пада, със сигурност не е там. В Китай и САЩ? Ако е така, какво пречи на другите икономики да го правят? [/quote]

    Пречи им това, което винаги им е пречило - мързелът, корупцията и некадърните политици.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.