Грег Силва, вицепрезидент на IGN
Какво се случва с автобиографията ви, след като я изпратите онлайн? Търсещите работа, които кандидатстват за позиции, обявени в интернет, се оплакват, че рядко получават дори потвърждение, камо ли личен отговор, разказва в анализ Wall Street Journal (WSJ).
Наскоро нюйоркската фирма за рисков капитал Union Square Ventures обявила свободна позиция за инвестиционен анализатор, разказва вестникът.
Вместо да изисква автобиографии, компанията, която редовно инвестира в Twitter, Foursquare, Zynga и други технологични фирми, пожелала от кандидатите да изпращат линкове, представящи тяхното уебприсъствие - като Twitter акаунт или Tumblr блог например. Кандидатите трябвало да представят и кратки видеоклипове, които обясняват защо ги интересува тази позиция.
Златните зрънца
Union Square твърди, че техният метод привлича по-квалифицирани служители, особено за компания с рисков капитал, която инвестира сериозно в интернет и в социалните медии. Фирмата планира да го използва отсега нататък, за да си осигури нужните анализатори и други позиции.
Компаниите все по-често разчитат на социални мрежи като LinkedIn, видеопрофили и онлайн тестове, за да се преценят годността на бъдещите си служители. Докато все още повечето изискват автобиография при кандидатстване, има и други, които вече не я смятат за нужна.
Автобиографията не разкрива кандидата в особено дълбок план, отбелязва пред WSJ Кристина Касиопо, сътрудник в Union Square Ventures, която блогва по въпроса за назначенията в уебсайта на компанията. Самата тя е била наета, след като си е съставила профил, включващ личния й блог, профилите й в Twitter и LinkedIn, както и линкове към социалните мрежи Delicious и Dopplr, следящи пътуванията й.
Допълнителният филтър
"Ние сме най-заинтересовани от това какво представлява човекът, какво е да се работи с него и какъв е начинът му на мислене", казва тя.
Джон Фишер, основател и собственик на StickerGiant.com в Колорадо, компания за маркетинг стикери за автомобили и други, казва, че CV-то не е най-добрият начин да се определи дали потенциалният служител ще е добро попадение за компанията в социален аспект. Вместо това неговата фирма използва онлайн проучвания за по-задълбочена оценка на кандидатите.
Въпросите са съобразени с позицията. Например във въпросите към кандидат-експерт по Adobe Illustrator са включени такива като: "Каква е мечтаната от вас работа?" и "Каква е най-добрата работа, която някога сте имали?" Кандидатите имат възможност и да прикачат автобиография, но това не е задължително. Фишер споделя, че употребява онлайн въпросници от няколко години след случай, в който компанията му получава прекалено много автобиографии от кандидати, които не са с нужните качества или интереси. Попълването на тези въпросници е един вид "филтър", казва той.
Друга обява на StickerGiant.com, търсеща интернет маркетинг специалист, изисква от кандидатите да оценят своите маркетингови и социално-медийни умения по скалата от 1 до 10 и да изберат от списък с думи как биха ги описали техните приятели и колеги. Опциите включвали: енергичен, уравновесен, перфекционист, креативен, забавен и т.н.
Да разширим обхвата
Във време на висока безработица избягването на автобиографиите може да помогне на компаниите да подберат кандидати от един по-широк пазар на труда.
IGN Entertainment Inc, фирма за игри и медии, дъщерна на News Corp, стартира програма, наречена Code Foo, в която се преподава програмиране на запалени геймъри с малко опит, като участниците получават заплащане по време на обучението си. Вместо да пита за автобиографии, фирмата публикувала серия от предизвикателства на своя уебсайт, които имат за цел да изследват мисловните процеси на кандидатите. (Едно от предизвикателствата: колко пенита едно до друго са нужни, за да изпълнят целия мост "Голдън Гейт"?)
Кандидатите трябвало да представят и видео, което показва любовта им към игрите и продуктите на фирмата.
Близо 30 души от около 100 били избрани за шестседмичната програма Cod Foo, а шест от тях в крайна сметка са били наети на пълно работно време. Няколко от наетите били измежду нетрадиционните кандидати, които не са завършили колеж и нямали особено голям опит.
"Ако гледахме автобиографиите, никога нямаше да се спрем на тези хора", казва Грег Силва, вицепрезидент на IGN. Компанията по принцип изисква CV-та за редовните работни места.
СV наопаки
В повечето американски фирми автобиографиите са все още първата стъпка на процеса по кандидатстване. Те са задължителни дори и в уж нетрадиционни места като Google Inc., които са наели около 7000 души през 2011 г., след като са получили около два милиона автобиографии, пише WSJ. Google има армия от "стотици" HR специалисти, които всъщност четат всяко CV, казва пред WSJ Тод Карлайл, директор на персонала в технологичната фирма. Но самият той чете автобиографиите по необичаен начин: от долу на горе.
По-ранният опит на кандидатите, хобитата им, участията им в различни дейности като например боядисване на къщи, заплащане на колежански такси чрез турнета с пънк-рок групи из цяла Европа и т.н. Често така се добива представа колко добре даден кандидат ще се вмести в културата на компанията.
Грег Силва, вицепрезидент на IGN
Какво се случва с автобиографията ви, след като я изпратите онлайн? Търсещите работа, които кандидатстват за позиции, обявени в интернет, се оплакват, че рядко получават дори потвърждение, камо ли личен отговор, разказва в анализ Wall Street Journal (WSJ).
28 коментара
"Вместо да изисква автобиографии, компанията, която редовно инвестира в Twitter, Foursquare, Zynga и други технологични фирми, пожелала от кандидатите да изпращат линкове, представящи тяхното уебприсъствие - като Twitter акаунт или Tumblr блог например. Кандидатите трябвало да представят и кратки видеоклипове, които обясняват защо ги интересува тази позиция".
Който се е сетил за това, явно е бил умен човек, браво!
хубава статия
Браво! Хитра тактика за отсяване на кандидатите! И според мен практиката е винаги по-важна от дипломи....
И кое му е хубавото? Всеки може да си изфабрикува LinkedIn профил за отрицателно време. А пък Facebook го считам за лично пространство и не бих предоставил такава информация на работодател - трябва да има ясно разделение между личен и професионален живот.
Това, че американските HR-и ги мързи да четат CV-та и да правят интервюта, е отделен въпрос - къде-къде по-лесно е да цъкаш блогове и да гледаш клипчета.
_____________
По-ранният опит на кандидатите, хобитата им, участията им в различни дейности като например боядисване на къщи, заплащане на колежански такси чрез турнета с пънк-рок групи из цяла Европа и т.н. Често така се добива представа колко добре даден кандидат ще се вмести в културата на компанията.
_____________
Това пък е най-големият абсурд. Когато кандидатстваш за мениджърска или дори експертна позиция, опитът ти като сервитьор в студенстките години е напълно нерелевантен и само прави CV-то ненужно дълго. Вместо да изискват от кандидатите да правят CV-та и мотивационни писма, насочени към задълженията на позицията, те предпочитат да им броят приятелите и фалшивите препоръки в LinkedIn. Вместването в културата на компанията се установява с няколко точни въпроса на интервюто.
Честно казано дори и да е "добър" такъв подход за фирмите е предпоствавка за дискриминация на най-различна основа.
От това каква музика слуша кандидатът, през политически пристрастия и се стигне до религия и т.н.
В крайна сметка личния живот не трябва да е обект на оценка, а професионалния. А в соц. мрежи е представен основно личния живот!!
До коментар [#4] от "Chievo":
Много повърхностни разсъждения :(..
американските НR са си много добре и не ги мързи, а както всеки друг се опитват да са по-добри в работата си -> да изкопчат от мрежата всичко възможно за да се ЗАПОЗНАЯТ по-добре с кандидатите. дипломите говорят за знанията ти, а не за характера ти (който се оказва също толкова важен в даден момент). гледането на фейсбук асс. не изключва всичко останало
При положение, че в много компании в България функцията по набиране, подбор и селекция се изпълнява от хора, които нищо не разбират от човешки ресурси, не мисля, че има опасност подобни иновативни практики да навлязат скоро у нас.
не одобрявам да те оценяват служебо по личния живот
по-трудно е да си изградиш представа за човека от социалните мрежи - всеки контролира посланието, кеото отправя, информацията обикновено е лична и следователно ирелевантна (да не говорим, колко е неприятно да ти се ровят в тези неща) а често и спонтанна, а не плод на задълбочени съждения. освен това отнема повече време, така че не виждам как ги улеснява.
според мен не е правилно да навлизат в личния ти живот