Тунелът без светлина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тунелът без светлина

Гърците вече са гневни и на собствените си политици, и на тези от еврозоната

Тунелът без светлина

Дори да договори опрощаване на голяма част от дълга си, Гърция все така не вижда надежда в близкото си бъдеще. Това е сериозен проблем, казват двама гръцки икономисти

Огнян Георгиев
9554 прочитания

Гърците вече са гневни и на собствените си политици, и на тези от еврозоната

© reuters


Ще фалира. Няма да фалира. Вече е фалирала. Ще напусне еврото. Няма да го напусне. Ще я управлява генерал-губернатор под формата на комисар. Модерна Гърция отново е страната на митовете и легендите.

Макар и да изпадна от непрестанния фокус на световното внимание, южноевропейската държава продължава да държи в напрежение пазарите, които подобно на делфийски оракул гадаят за непосредственото бъдеще за гръцката икономика. По една от точките поне, почти всички са съгласни - по всичко изглежда, че споразумение между Атина и частните кредитори ще има, а с всички условия по сделката опрощаването на гръцкия държавен дълг ще стигне до 75%. Това не е кой знае колко изненадващо - пазарите вече оценяват всяко евро от 10-годишните гръцки облигации на около 23 цента. Така Гърция може би ще получи следващия транш европейска помощ и няма да фалира официално на 20 март, когато идва ново плащане по дълга й. Но какво бъдеще чака Гърция след тази дата? Двама гръцки икономисти от Hellenic observatory в London school of economics, с които "Капитал" разговаря, чертаят една не особено приятна картина на ситуацията в съседната икономика.

"Може ли Гърция да изработи солидна фискална позиция дори след опрощаването на дълга", пита д-р Василис Монастириотис. "Теоретично да, но Гърция в последните години доказа, че не може да й се вярва. Трябват промени в цялата система, не само политическа воля, дори да има такава", допълва той. "Много хора говорят за това какво значи съкращаването на дълга, дали ще се постигне съгласие и т.н. Това е техническото ниво", казва проф. Спирос Икономидис. "Но под него има друго - това е ефектът върху обществото и политиката в Гърция. Отношенията между гърците и тяхната държава се промениха и вече има много неприязън към политическата система."

Големи обещания водят до празни ръце

По всичко изглежда, че има огромна разлика между това как изглежда ситуацията в Гърция отвън и как я виждат самите гърци. Отвън всички са съгласни, че реформите не вървят по план, а по гръцките улици се настани усещането, че целият план, така или иначе, не работи. Това са всъщност двете страни на една и съща монета. "Гърция имаше нужда от шокова терапия - всичко да се направи изведнъж, за да мине цялата болка", казва Монастириотис. Вместо това, според него, и предишното, и сегашното правителства са подходили частично и неправилно към реформите на пенсионната система, трудовия пазар и данъците. "Първо отказаха да намалят ДДС въпреки препоръките на МВФ, после отказаха да променят колективните трудови договори. Обещаха да либерализират затворените професии, но така и не го направиха. Обещаха невъзможни приходи от приватизация и логично не ги събраха". Икономидис е съгласен, че никоя от договорените реформи не се е случила и че 6-те млрд. приходи от приватизация са смешни на фона на обещаните 50 млрд. "Хората, които щяха да пострадат от това, успяха да блокират процеса. И няма нито политически лидер, нито административен капацитет, за да се случат." Той дава за пример решението да се даде на електрическата компания да събира имотния данък заради неефективността на данъчните служби. "Работещите там отказаха да разнасят такива сметки и да спират тока, ако не бъде платен данъкът", казва икономистът.

Това води до два паралелни процеса - първият е извън Гърция, където партньорите й от еврозоната виждат липсата на обещаните реформи като неспособност и стремеж за изплъзване от ангажименти. Германският икономически министър Волфганг Шойбле нарече гръцкия проблем "буре без дъно", а към Financial Times дори изтече информация, според която германците са имали идея да назначат комисар по бюджета на Гърция, който да следи за изпълнението на ангажиментите. "Ако с това се решаваха проблемите, тогава и грък можеше да го направи", казва Монастириотис. "Проблемите са в системата. Администрацията не е мотивирана и не е ефективна. Например за създаването на нови финансови стимули за инвестиране има правен отдел от двама души в министерството на развитието, които трябва да преговарят с всички министерства и дирекции. Има нужда от по-ефективен централен двигател. Например президентска република би ни служила по-добре в момента."

От другата страна са самите гърци, които виждат петата поредна година на свиване на икономиката като доказателство, че лекарството не работи. Показателно е учреденото "Гражданско движение против договорите с международните кредитори". Тази седмица синдикати и бизнес си говориха за намаления на минималната заплата, която към момента е 751 евро и за махане на 14-ата заплата, която все още получават много хора в частния сектор. Въпреки статистическите доказателства, че разходите за труд в Гърция далеч надхвърлят производителността и така конкурентоспособността на предприятията страда, тези преговори все още не водят доникъде. Както казва Икономидис, гърците все още не са усетили, че са част от проблема и не може да го прехвърлят вечно върху германци, спекуланти, министри и политици.

Много пръчка, малко моркови

Но зад тази разлика във възгледите стои друг един, много по-голям проблем. Докато Брюксел иска да види резултат в болезнените мерки, гърците искат да видят светлината в края на тунела. А тя все още не е запалена. "Негативното в тези реформи е, че няма перспектива за развитие. Не се вижда откъде ще дойде ръстът, а това е ужасно", смята Икономидис. "Предположенията бяха туризъм, земеделие и морски транспорт. Последното е глобален бизнес - приходите могат да бъдат изнесени. Гърция е нетен вносител на земеделска продукция. Туризмът пък не може изведнъж да стане по-голяма индустрия. Има нужда от инвестиции." Според него хората ще отхвърлят мерките не защото са тежки, а защото не са придружени от нещо, което да дава добро бъдеще в някаква перспектива. "През тези вече пет години нямаше нито един план, който да казва какво ще спечелят хората. Въведохме по-високи данъци, но тъй като не сме кадърни в събирането им, данъчната система не стана особено справедлива. Бедните станаха по-бедни, богатите не пострадаха. Това е пожарогасителен план, няма дългосрочност", казва Монастириотис.

Част от причината според гръцките икономисти е в наказанието, което Германия и други в ЕС искат да наложат публично. "За германците това е историческа възможност - ако Гърция не се европеизира сега, никога няма да го направи. И затова няма лесни решения", написа в блога си Василис Монастириотис преди дни. Спирос Икономидис добавя, че за да се постигне тази цел, е важно гръцката трагедия да се влачи максимално дълго. "Тогава италианската и португалската икономика може да се отдалечат от ръба на пропастта и тогава може да дойде аргументът "нека погасим още от гръцкия дълг, защото при тях това просто няма да сработи". Крайната цел може да е пълно опрощаване на този дълг, за да има някакъв изход за сравнително малка икономика.

Този вариант може да сработи, при положение че търпението на самите гърци издържи. А както показват статистиките, те вече вадят все повече пари от собствените си банки, за да ги прехвърлят другаде - в последните три години депозитите там са намалели с близо 30% (за ефекта върху България - вижте карето).

Монастириотис смята, че в крайна сметка може да се стигне до доброволно напускане на еврозоната от страна на Атина. Дори политиците там вече не издържат на напрежението - тази седмица министърът на развитието Михалис Хрисохоидис заяви пред Washington Post, че намаляването на заплатите не носи растеж. "Ако искаш да станеш като България, не ти трябва Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ). Просто е - обявяваш фалит и си свършен." Съвременните гръцки митове очевидно носят повече тъга от древните.

Ефектът за България

Ако Гърция фалира или реши да излезе от еврозоната, тя най-вероятно ще трябва да национализира банките си. Това ще се отрази естествено и на банковата система в България, където 25% от активите са контролирани от гръцки майки.

Ако гръцката държава успее да привлече инвеститори в банките или достатъчно капитал, за да не допусне фалита на никоя от тях, то проблеми за България също не би трябвало да има. БНБ има достатъчно инструменти, за да спре изтичането на капитал, включително правото да спира по свое усмотрение транзакции към майките зад граница. Гръцката държава също така може да избере да продаде някои от поделенията в чужбина, включително българските, на други инвеститори, като БНБ ще прецени доколко новите собственици заслужават доверие.

Тъй като най-вероятно ще има опити на гърците да изтеглят спестяванията си, може да се стигне до фалита на една или повече гръцки банки. В такъв случай най-голямата опасност за българската банкова система ще е, ако новината предизвика банкова паника и сред вложителите в местното поделение на съответната гръцка банка или на гръцките банки въобще. БНБ има механизми да забави отлива на депозити, но във всеки случай ще е по-добре, ако се стигне дотам централната банка да е действала превантивно. Тя има всякакви правомощия за намеса при опасност за банковата система, включително и да принуди собствениците на банки да продадат дела си.

Ще фалира. Няма да фалира. Вече е фалирала. Ще напусне еврото. Няма да го напусне. Ще я управлява генерал-губернатор под формата на комисар. Модерна Гърция отново е страната на митовете и легендите.

Макар и да изпадна от непрестанния фокус на световното внимание, южноевропейската държава продължава да държи в напрежение пазарите, които подобно на делфийски оракул гадаят за непосредственото бъдеще за гръцката икономика. По една от точките поне, почти всички са съгласни - по всичко изглежда, че споразумение между Атина и частните кредитори ще има, а с всички условия по сделката опрощаването на гръцкия държавен дълг ще стигне до 75%. Това не е кой знае колко изненадващо - пазарите вече оценяват всяко евро от 10-годишните гръцки облигации на около 23 цента. Така Гърция може би ще получи следващия транш европейска помощ и няма да фалира официално на 20 март, когато идва ново плащане по дълга й. Но какво бъдеще чака Гърция след тази дата? Двама гръцки икономисти от Hellenic observatory в London school of economics, с които "Капитал" разговаря, чертаят една не особено приятна картина на ситуацията в съседната икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    lradilov avatar :-|
    Justified

    Гърците просто чакат да фалират! Това с плана за спасяването им е един фалш. Както го е доказала историята, византийците винаги ще намерят за какво да се изтъргуват, така че да са добре! В случая се задават интересни геополитически игри в близкия изток, от които древните елини ще се възполват максимално! Въпрос на време е, а гръцката икономика не разполага с такова....

  • 2
    jordangv avatar :-|
    Jordan

    гръцка ... инономика?!
    каква икономика, те освен хотели и маслини друго нямат.

  • 3
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    "Много пръчка, малко моркови..."

    Ми така е, морковите ги изядохте.

  • 4
    valeryslavov avatar :-|
    Алесис

    През час идват коментарите за Гърция . Все едно и също се върти . С времето се изясниха неопровержимо поне три неща . Първото е , че проблемите на Гърция са самите гърци . Второто е , че Германия прекалено дълго ги влачи на буксир и ги закриля , правейки си собствени сметки за европейско лидерство , на което изпадането на Гърция би попречило сериозно . И третото абсолютно ясно е , че каквото и да се приложи към Гърция , то ще бъде пречупено през гръцка призма и това ще опорочи всякакви опити за изправяне и " спасяване".

  • 5
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Има една интересна нишка в съжденията - европейзацията на Гърция или по-точно на гръцката политика,администрация и бизнес се извършва чрез бавно изтощение на организма от непрекъснат отпор. Атина се използва за плашило за Рим, Мадрид, Лисабон, Будапеща и други 'тарикати'.

    А за българските банки собственост на гръцки е взето решение. Мисля,че до Великден от слогана на ОББ ще изпадне изречението 'член на НБГ груп' :-) Пиреус ще е с друго име, а за Пощенска и Алфа - зависи от Катар.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#4] от "Алесис":Гърците не ги мисли, те и 1941 казаха ОХИ на "творците" на Новият ред в Европа дебелогъзия Дуче и обгазеният ефрейтор...
    Ще кажат ОХИ и на германската комсомолска секретарка и унгаро-французина, ако се държат неприлично.....

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#4:"Алесис"] че проблемите на Гърция са самите гърци [/quote]
    Проблемна Гърция не могат да бъдат гърците, приеми го като аксиома...
    Гръцката държавност съществува от 3200 години..... можеш ли да броиш до 3200....? :-)

  • 8
    ivan_radanov avatar :-|
    Иван Раданов

    "Ако искаш да станеш като България, не ти трябва Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ). Просто е - обявяваш фалит и си свършен."

    Добре, но гърците продължават да са като хипопотамите - до ушите в калта, и отварят уста колкото контейнер за боклук. Време е наистина да започнат да искат да са като България, защото скоро ще затрият всичките ползи от 30 години членство в ЕС.

    Просто е, наистина - излизат от ЕС, връщат си драхмата, и на лято чакаме студентите им да берат домати в долините на Струма и Марица. Ще им се плаща в левове - много по-стабилна валута от драхмата.

  • 9
    valeryslavov avatar :-|
    Алесис

    boby1945, разбира се , че не ги мисля гърците . Те самите не мислят за себе си , та аз ли ? По - скоро мислят за себе си , но за сметка на другите . Много познат балкански мурафет ! Колкото до 3200 годишната държавност е като наш'та 1300 държавност , но това е доста дълга тема и няма място за закачки по нея . Чета от водещи гръцки интелигенти , анализатори , журналисти , че Гърция не може да падне от досегашния си начин на разхищаване защото ще предизвика някакъв ефект на доминото в Европа . Това е изключителна арогантност и егоцентризъм на един цял народ , който се има за толкова важен , че не може да види положението си и си фантазира , че е в началото на някакво домино . Грешката на Жан -Клод Юнкер , Оли Рен , Барозу , Меркел и Саркози , е че ги търпят заради грешни политически модели . Няма да продължи още дълго .

  • 10
    gg66 avatar :-|
    George Ganovski

    До коментар [#7] от "boby1945":

    От последните 2000 години държавност нямат и 200


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.