"Има голямо нетърпение и голям натиск не само от трите институции, но също така и от държавите, членки на еврозоната", заяви гръцкият министър на финансите Евангелос Венизелос", след което нарече "много труден" конферентния разговор в събота с колегите си от еврозоната. Моментът е много важен. Всичко трябва да бъде приключено до неделя вечерта, каза още гръцкият финансов министър.

Твърде малко допирни точки

Венизелос заяви, че докато по въпроси като рекапитализацията на банките и продажби на държавни активи са постигнали нужния консенсус, то правителството и така наречената тройка на международните кредитори все още не могат да се разберат за трудовите реформи и данъчните мерки, които трябва да бъдат предприети тази година.

Отворени останаха въпросите, свързани с това колко още помощи Гърция трябва да получи, колко по-строги икономии да се изискват и как да се включи Европейската централна банка в преструктурирането на дълга.

Атина трябва да плати 14.5 млрд. евро (които няма откъде да вземе) по облигации, падежиращи на 20 март, и след това да проведе общи избори през април. Въпреки че има време до плащането, има технически срокове за получаване на парите от спасителния план, ако той бъде договорен. И според повечето изчисления те вече са на ръба, така че ако съвсем скоро не се стигне до развръзка, помощта ще дойде прекалено късно и ще се стигне до поне временен технически фалит. "Гърция вече играе към края на добавеното време", коментира гръцки банкер пред FT.

Преговорите с кредиторите от "тройката" се натъкнаха на пречки заради тяхното настояване за намаляване на разходите за труд чрез отмяна на допълнителното заплащане и намаляване на минималната работна заплата - предложения, които бяха твърдо отхвърлени от лидерите на политическите партии.

Атина досега не успя да постигне споразумение с инспекторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ, въпреки че от гръцка страна неколкократно бе заявявано, че са близо до споразумение не само с частните кредитори, но и с "тройката".

"Тройката не отстъпва от позицията си за заплатите, заплащането на допълнителния труд и допълнителните пенсии", заяви източник от гръцкото правителство след съботната среща на министрите, на която са били обсъждани реформите. "Нито един от тези въпроси не е решен. Всички те остават отворени и бремето остава за политическите лидери", допълни той. Кредиторите искат нови съкращения, а минималната месечна заплата в частния сектор от 750 евро да падне на около 550 евро.

Гръцките преговарящи настояват, че намаляването на заплатите ще задълбочи рецесията в страната и ще разшири бюджетния дефицит заради намаляването на данъчните приходи и вноските към и без това клатещите се пенсионни фондове.

Кредиторите от еврозоната поискаха съкращения на разходите на стойност около един процент от БВП, или малко над два милиарда евро, за тази година, като част от тях са за лекарства около € 650 млн., плащани от Националната здравноосигурителна каса, както и поне 400 милиона евро от разходите за отбрана.

Гръцките политици

В неделя Лукас Пападимос проведе разговори с лидерите на трите политически партии, които стоят зад него, за да обсъди с тях по-нататъшните си действия.

Пападимос се намира под голям натиск особено по отношение на минималната заплата, като в петък представители на гръцките работодатели и най-големият синдикат в частния сектор настояха тя да не бъде сваляна и той да устои на натиска на "тройката" за намаляване на минималната работна заплата и празничните надбавки.

Въпреки тежката ситуация някой политици не се свенят да трупат капитал пред избирателите - като Джордж Каратцаферис, лидер на една от трите партии, подкрепящи Пападимос, който заяви: "Аз ще разгледам всеки детайл и бележка под линия и ако ние не сме съгласни с нещо и "тройката" настоява, то ние ще се откажем от пакета."

Финансовите министри от еврозоната също така са недоволни от гръцкия си колега Евангелос Венизелос, защото смятат, че той обръща повече внимание на позицията си в контекста на неговата партия и предстоящите парламентарни избори през април, отколкото да говори за реформи.

"Той подготвя собственото си политическо бъдеще, а не бъдещето на страната си", твърди първият източник на "Ройтерс". "Налице е засилващо се чувство на безсилие, защо ние трябва да изпълним нашата част от сделката, която договорихме преди, докато Гърция не изглежда да се старае да изпълни своята част от сделката", твърди той.

Все по-обезпокоени от неспособността на Атина да приложи реформите за възстановяване на гръцката икономика, чуждестранните кредитори поискаха доказателство за ангажимента на страната да намали разходите, преди да й отпуснат още средства.

Те настояват лидерите на политическите партии, които не искат да бъдат пряко свързвани с болезнените реформи непосредствено преди изборите през април, да подкрепят мерките независимо какъв ще бъде изходът от вота. "Гръцките политически лидери трябва да представят своя ангажимент към програмата", заяви източник, близък до кредиторите. "Няма да бъдат отпускани нови заеми, ако те не направят това", допълни той.

Вероятността от фалит остава

Вероятността от фалит на Гърция не е изключена, казва шефът на еврогрупата Жан-Клод Юнкер в интервю за германското списание "Шпигел". Пред седмичника той подчертава, че Гърция няма да може повече да разчита на солидарността на другите страни от еврозоната, ако не съумее да осъществи договорените реформи.

"Ако установим, че всичко е тръгнало погрешно в Гърция, няма да има нова програма за помощ и това би означавало, че през март те ще трябва да обявят фалит", заявява Юнкер. Той добавя, че вероятността от гръцки банкрут трябва да насърчи Атина "да напрегне мускули", когато стигне до прилагане на реформите.

"Ние не можем да изливаме пари в бездънна яма", заяви германският министър на финансите Волфганг Шойбле на 2 февруари. "Няма съмнение че Гърция се нуждае от новия пакет финансова помощ, но тя трябва да създаде условия, за да го получи."

А Йозеф Акерман, изпълнителен директор на Deutsche Bank и главно действащо лице в преговорите на кредиторите с гръцкото правителство, предупреди, че ако не се договори доброволно преструктуриране на дълга, това може да отвори нова кутия на Пандора в кризата на еврозоната, а пазарите да пренесат заразата в Португалия и Италия. Изглежда, европейските политици вече са готови да поемат този риск.