Западът ще притиска Сирия въпреки разногласията в ООН
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Западът ще притиска Сирия въпреки разногласията в ООН

Жители на обсадения Хомс се крият от бомбардировките в убежище в квартал Баба Амро

Западът ще притиска Сирия въпреки разногласията в ООН

След ветото на Русия и Китай в Съвета за сигурност противниците на режима сменят тактиката

Виктор Владев
4002 прочитания

Жители на обсадения Хомс се крият от бомбардировките в убежище в квартал Баба Амро

© Ройтерс


Докато в Хомс този уикенд валяха ракети, в сградата на ООН в Ню Йорк се водеха напрегнати дебати. Петнайсетте страни - членки на Съвета за сигурност, трябваше да гласуват проекторезолюция, осъждаща насилието в Сирия. Анализаторите бяха единодушни, че Русия, а вероятно и Китай ще наложат вето, тъй като текстът предвиждаше президентът Башар ал Асад да предаде властта на заместник – нещо, на което Москва предупреди, че ще се противопостави, изхождайки от принципа на своята дипломация за ненамеса във вътрешните дела на суверенни държави. Съвместимостта на този принцип с функциите на Съвета за сигурност, на който Русия е постоянен член, неведнъж е изглеждала спорна, а и като всяка държава тя го прилага според интересите си. В противен случай руските танкове едва ли щяха да влязат в Грузия през август 2008 г.

В хода на обсъжданията обаче се оказа, че страните от Съвета за сигурност са променили текста на проекторезолюцията, като са махнали от него искането за оттегляне на Асад. Това беше направено с очевидната цел да се предотврати ветото на Москва и Пекин. Документът не оторизираше военна интервенция в Сирия по подобие на резолюциите, които благодарение на въздържанието на Русия и Китай позволиха операциите в Либия. Въпреки това Москва и Пекин охладиха ентусиазма на западните и арабските държави за засилване на натиска върху режима на Асад по линия на ООН, като наложиха вето.

Неуспешният опит за постигане на съгласие в ООН накара играчите, ангажирани със ситуацията в Сирия, да потърсят други решения. След ветото в Съвета за сигурност се оформиха два лагера. Единият е на държавите като Русия и Китай, които изрично настояват да се използват единствено дипломатически средства за овладяване на положението. Във вторник руският външен министър Сергей Лавров посети Сирия и увери световната общественост, че президентът Асад е напълно отворен за диалог с опозицията. Междувременно армията засипваше Хомс с артилерийски огън.

Другите страни като Турция, Великобритания, Франция и САЩ са на мнение, че през последните 11 месеца дипломацията не е дала резултати. Те обмислят да притиснат Асад с помощта на санкции, международна изолация и подпомагане на опозицията.

Действия извън ООН

Турция, която допреди година беше съюзник на Дамаск, заяви, че ще организира международна конференция на държавите, които се противопоставят на режима на Асад. "Ще застанем заедно с народа, а не със сирийското правителство. Подготвяме се", заяви премиерът Реджеп Ердоган на среща на своята партия в Анкара, без да разкрива подробности. Той определи ветото на Русия и Китай като "фиаско".

Британският външен министър Уилям Хейг заяви, че държавите от ЕС обмислят световна среща, на която да се обсъдят начини за сваляне на президента Асад. Той обяви, че Великобритания и Франция работят за създаването на т.нар. група на приятелите на Сирия - неформален клуб от страни, които ще се опитат да накарат Асад да прекрати военните действия и да предаде властта на правителство на националното единство, което да организира свободни избори.

Според дипломат от ЕС, цитиран от EUObserver, контактната група ще може на теория да въоръжава сирийската опозиция, без да нарушава международното право. За целта е необходимо опозиционният Сирийски национален съвет да бъде признат за законно правителство и да поиска оръжия и експертна военна помощ. Тогава държавите ще могат да предоставят исканата подкрепа, без да им е необходима санкция от ООН, макар че тя би могла да придаде по-голяма легитимност на подобни действия, обясни дипломатът.

САЩ може да подпомогнат бунтовниците

Съединените щати също обявиха, че ще работят активно извън ООН, за да притиснат Асад да се оттегли. "Трябва да удвоим усилията си извън ООН с онези съюзници и партньори, които подкрепят правото на сирийския народ за по-добро бъдеще", заяви държавният секретар Хилари Клинтън в София.

Впоследствие прессекретарят на Държавния департамент Виктория Нъланд отбеляза, че САЩ може да започнат да изпращат помощи на сирийските бунтовници, без да ги снабдяват с оръжие. Същевременно лондонският The Times съобщи, че Пентагонът е изготвил резервни планове за действие, които включват подпомагане на Свободната сирийска армия с оръжие и създаване на хуманитарни коридори за осигуряване на помощ за цивилните. Освен това източници от Пентагона, цитирани от Lenta.ru и CNN, твърдят, че САЩ анализират способността на Дамаск да окаже съпротива при евентуална военна интервенция, както и собствените си възможности за водене на военни действия.

Източниците подчертават, че тези планове и проучвания не са показателни за намеренията на САЩ, още повече че според проучванията на общественото мнение американците не гледат с ентусиазъм на идеята страната им да бъде въвлечена във военни действия в Сирия. Тези рутинни военни анализи обаче могат да послужат като убедителен инструмент за натиск върху Дамаск, преди западните държави и Турция да се споразумеят и за други мерки.

Опасност от религиозно насилие 

Паралелно с престрелките на дипломатическия фронт се ожесточава и горещият конфликт в Сирия, заплашвайки да се превърне във вълна от религиозно насилие. Президентът Асад, висшето командване на армията и службите за сигурност, включително страховитата тайна полиция "Мухабарат", както и ядрото на проправителствените милиции "Шабиха", принадлежат към сектата на алауитите. Това е подразделение на исляма, което произлиза от шиитското вероизповедание, но е повлияно от християнството, зороастризма, гностицизма и неоплатонизма. Неговите представители традиционно са били потиснато малцинство в населената предимно със сунити страна до 70-те години на XX век, когато на власт идва Хафез ал Асад, бащата на днешния президент. Той използва верността на алауитите за основа на мощния репресивен апарат, който изгражда през годините. По тази причина алауитите са недолюбвани от сунитското мнозинство, а забраненото ислямистко движение "Мюсюлмански братя" ги нарича неверници.

Reuters и BBC съобщават за зачестили случаи на насилие и убийства на алауити в обсадения Хомс, където бойците на Свободната сирийска армия се оказват неспособни да отвърнат на обстрела на армията на Асад, превръщайки представителите на сектата на президента в изкупителни жертви. Освен в Хомс много алауити живеят в други големи градове като Хама и Латакия, където също имаше големи антиправителствени протести.

Ако сраженията между армията и силите на опозицията ескалират в междурелигиозно насилие, това може да затрудни още повече опитите на международната общност да спре кръвопролитията, тъй като Русия и Китай ще имат още един, при това силен аргумент против отстраняването на Асад. Общественото мнение в западния свят трудно ще приеме свалянето на един репресивен, но светски режим, за да бъде заменен от въоръжени ислямисти, особено след като примерът с Либия е още пресен, а в медиите редовно изтичат сигнали за жестокости, извършвани от бойците на новите либийски власти.

Трупове на хора, които според антиправителствени активисти са убити при бомбардировките на Хомс, лежат увити в квартал Баба Амро
Източник: Ройтерс

Докато в Хомс този уикенд валяха ракети, в сградата на ООН в Ню Йорк се водеха напрегнати дебати. Петнайсетте страни - членки на Съвета за сигурност, трябваше да гласуват проекторезолюция, осъждаща насилието в Сирия. Анализаторите бяха единодушни, че Русия, а вероятно и Китай ще наложат вето, тъй като текстът предвиждаше президентът Башар ал Асад да предаде властта на заместник – нещо, на което Москва предупреди, че ще се противопостави, изхождайки от принципа на своята дипломация за ненамеса във вътрешните дела на суверенни държави. Съвместимостта на този принцип с функциите на Съвета за сигурност, на който Русия е постоянен член, неведнъж е изглеждала спорна, а и като всяка държава тя го прилага според интересите си. В противен случай руските танкове едва ли щяха да влязат в Грузия през август 2008 г.

В хода на обсъжданията обаче се оказа, че страните от Съвета за сигурност са променили текста на проекторезолюцията, като са махнали от него искането за оттегляне на Асад. Това беше направено с очевидната цел да се предотврати ветото на Москва и Пекин. Документът не оторизираше военна интервенция в Сирия по подобие на резолюциите, които благодарение на въздържанието на Русия и Китай позволиха операциите в Либия. Въпреки това Москва и Пекин охладиха ентусиазма на западните и арабските държави за засилване на натиска върху режима на Асад по линия на ООН, като наложиха вето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Ситуацията върви към тотална загуба на контрол над действията на двете страни. А както се вижда - заинтересованите са много.

  • 2
    antonskiq avatar :-|
    antonskiq

    Който е чел библията за последните времена и Антихриста знае какво се случва в Сирия

  • 3
    plamitus avatar :-|
    plamitus

    Ето малко по-различен поглед върху ситуацията в Сирия и то позовавайки се на израелски източник.
    http://www.itar-tass.com/c11/338853.html
    Нещата не са толкова прости, както ни ги представят, защото Сирия е цел на САЩ, Франция и Великобритания, както и на арабските монархии около Персийския залив, тъй като не могат да си позволят да оставят силен противник в гръб, когато ще започнат войната срещу Иран. Сирийците може да въоръжават палестинци, ливански шиити и доброволци за война срещу Израел, саудитци, йорданци и Катар, ОАЕ. Монархиите в района искат да приключат с републиканските форми на управление и затова арабската пролет възникна само в републики, а в Йордания и особено в Бахрейн беше подавена със сила. Освен това в монархиите, освен Бахрейн, сунитите са преобладаващи и нещата отиват на религиозна нетърпимост.

  • 4
    jiggy avatar :-|
    jiggy

    Нещата за Асад са прости. Изборът е между куршум в канавката или въжето. Да се готвят Кастро и Мугабе.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK