Малко дипломация и много куршуми

Хронология на сирийската криза от 04.02 досега 04.02  - Русия и Китай налагат вето в СС на ООН Виталий Чуркин обяснява, че гласуването за резолюцията е подранило и иска останалите държави да изчакат посещението на Сергей Лавров в Дамаск след 3 дни. Искането му е отхвърлено и той, заедно с китайския представител налагат вето. 04.02 - Сирийската армия започва обстрел на бунтовнически градове  Градовете Хомс, Дераа, Забадани и др. са обкръжени и подложени на артилерийски обстрел. Загиналите само в Хомс до четвъртък са над 300 по данни на активисти. Хората не могат да избягат. 05.02 - Хилари Клинтън предлага идеята за "коалиция на желаещите" срещу Башар ал Асад Клинтън нарича вота в ООН "пародия" и разкрива, че САЩ ще търсят механизъм за помощ на сирийците заедно с партньорски държави 07.02 Дипломатическа совалка на Сергей Лавров в Дамаск  Руският пратеник не успява да убеди Асад да сдаде властта. Лавров казва, че сирийският президент ще назначи референдум за нова конституция и е готов на диалог с опозицията. 08.02 Турция предлага нова инициатива за решение на проблема Турция е готова за организира конференция за Сирия и Давутоглу заминава за САЩ, за да обсъди с Хилари Клинтън подробностите около съвместната инициатива. Все още обаче е прекалено рано за подробности, уточняват от Държавния департамент.

"Обстрелват ни със самолети, вече има сухопътна операция по улиците, няма как да избягаме", отчаяно моли за помощ пред "Капитал" 21-годишният сириец Омар Шакир, успял да се добере до един от малкото работещи телефони в град Хомс, който от 4 февруари насам е под непрестанен обстрел на сирийската армия.

Ожесточеното нападение срещу населените със сунити квартали на третия по големина град в страната не е случайно. Тези райони са убежище на т.нар. Свободна сирийска армия (ССА), но докато в Сирия действаха наблюдателите на Арабската лига, режимът не можеше да предприеме нищо радикално срещу въоръжените бунтовници. Двойното вето на Китай и Русия в Съвета за сигурност на ООН обаче на практика бе изтълкувано като даване на зелена светлина за президента Башар ал Асад и той задвижи военната си машина на пълни обороти.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Коалиция на желаещите

Разбираемо блокираната резолюция предизвика недоволството на гласувалите "за" страни и всички опоненти на режима в Дамаск. Реакциите варираха от призив за бойкот на руски и китайски стоки до обвинения в съучастие в убийствата. Най-важните думи дойдоха от държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън и външния министър на Турция Ахмет Давутоглу, които намекнаха, че ще търсят партньорство в широк формат, което да предприеме действия, независещи от разделения Съвет за сигурност.

"Не е достатъчно само да наблюдаваш", каза Давутоглу, подсказвайки за евентуална намеса по един или друг начин в сирийските вътрешни работи. Но все още е прекалено рано да се говори за каквито и да било конкретни действия, побърза да уточни в сряда говорителката на Държавния департамент на САЩ Виктория Нъланд.



Нека да поговорим


На другия полюс са Русия и Китай, които продължават да настояват за мирно решение на сирийската криза. Дипломатическата совалка на руския министър на външните работи Сергей Лавров в Дамаск не накара сирийския президент нито да се оттегли, нито да се появи пред микрофоните. Така и не стана ясно защо с Асад се е срещнал и началникът на службата за външно разузнаване Михаил Фрадков, но сирийски активисти твърдят, че той е предал сателитни снимки на базите на бунтовниците.

По-склонни за дипломатическо решение изглеждат и държавите от Арабската лига. Усилията им за възобновяване на наблюдателската мисия ще продължат в неделя. Те са подкрепяни и от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, а сирийските власти изразяват готовност да съдействат. Дотогава обаче светът няма очи в Сирия.

"Притеснявам се, че отвратителната бруталност, на която сме свидетели в Хомс е зловещ предвестник на бъдещето", каза в четвъртък Бан Ки Мун. И е прав.   

Нежеланието от всички страни за решителни действия, дори когато режимът използва танкове и изтребители срещу беззащитни цивилни, припомня за пореден път колко оплетен е сирийският възел. Смяна на режима в Дамаск със сигурност ще означава промяна за целия регион и всеки ще иска своето парче от тортата в новата реалност. Но никой не желае да посегне първи и внимателно изчаква, дори и с цената на стотици човешки животи. За да се опитаме да покажем какъв е животът в Сирия, ако не харесваш Башар ал Асад, ви представяме разказа на успелия да избяга от лапите на режима Абу Омар, направен за "Капитал" от италианския журналист Матео Фагото.