С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 10 фев 2012, 18:47, 25800 прочитания

След първите десет минути вече няма болка

Сирийски демонстрант разказва за мъченията и униженията, на които е бил подложен в затвора от режима на Башар ал Асад

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди и след

На 7 май десетки танкове и хиляди военни влизат в Банияс, за да завземат обратно сунитските квартали, контролирани от началото на април от протестиращите. "От момента, в който дойдоха, знаех, че вече съм издирван", казва Абу Омар. Силите за сигурност се изтеглят от града, оставяйки след себе си агенти от Мухабарат и Шабиха, както са известни военното разузнаване и сирийските милиции. В опит да се спаси Абу Омар прекарва две седмици, укривайки се при приятели, и постоянно сменя местоположението си до 20 май, когато прави грешката да отиде да види за кратко семейството си. В момента, в който влиза в къщата си, той е забелязан от местен шпионин. Час по-късно униформени мъже чукат на врата. "Щом отворих, незабавно разбрах кои са. Нямаше смисъл да се съпротивлявам. Иначе щяха да разрушат цялата къща", спомня си Абу Омар.

Той е арестуван и отведен във военна база в близкия град Латакия, където е затворен в килия метър на метър, без прозорци или някаква светлина. Час по-късно започват да го разпитват. Гол и с белезници, той е заведен в стая, където, съдейки по чифтовете ботуши, които успява за зърне през превръзката върху очите си, го чакат шестима войници. "Започнаха да твърдят, че аз съм стоял зад бунтовете. Обвиняваха ме, че съм част от чуждестранен заговор за сваляне на правителството." Сириецът обяснява, че е мирен гражданин, който иска само реформи. "Те твърдяха, че съм част от "Мюсюлманското братство", само защото бях силно религиозен." Докато го удрят и ритат, той продължава да настоява, че не е направил нищо лошо, което само ги ожесточава.


"Накараха ме да легна по гръб и започнаха да ме удрят по краката гумена палка", продължава разказа си Абу Омар, а ръцете му нервно потрепват под масата. "След това прикачиха електрически жици към пръстите, ушите и интимните ми части. Беше много унизително" Подът е намокрен, за да се увеличи ефектът от електрическия удар. Пускат му ток няколко пъти, като всеки следващ път е по-силен от предишния. "Неописуемо е. Ударът е толкова силен, че имаш чувството, че гърдите ти експлодират. Трябва да крещиш", разказва той с тих глас, докато се взира в пода.

Когато мъчението свършва, той е върнат в килията, откъдето чува виковете на други затворници, преминаващи през същия кошмар. През следващите девет дена в Латакия Абу Омар е измъчван още четири пъти, но никога не признава за никое от престъпленията, в които го обвиняват. "Ако го бях направил само за да ги накарам да спрат, щях да прекарам следващите 15 години в затвора. А всичко, което исках, беше демократична светска Сирия, в която няма нужда да принадлежиш към определена секта, за да получиш правителствена служба, и няма нужда имамите да търсят одобрението на Мухабарат, за да проповядват", казва сириецът.

На единадесетия ден той е прехвърлен в друга военна база, този път в Дамаск. "Когато стигнахме там, трима военни ме пребиха за добре дошъл", обяснява Абу Омар с иронична усмивка. Отново гол, той е накаран да стои на колене цял ден с дебело армейско одеяло на раменете. След тридесет часа на потене и страдание му е позволено да яде, след което е затворен в килия с размери 1.5 на 2 метра, където има още седем душ. През следващите дванадесет дена той е на ръба на физическите и психическите си сили.



Килията е толкова малка и претъпкана, че на затворниците им се налага да спят седнали. Дават им една обща чаша с маслини и една с кисело мляко за закуска и обща чиния с ориз и хляб за вечеря. Въпреки това Абу Омар казва, че липсата на храна никога не е предизвиквала напрежение в килията. "Поделяхме си тези оскъдни порции по равно. Всички бяхме в едно и също положение."

На петнадесетия ден в плен най-накрая му позволяват да се изкъпе. "Душът траеше около 10-15 секунди, без сапун. Отиването до тоалетната беше същото – трябваше да тичаш до там напълно гол, а отвън те чакаше пазач, готов да те пребие, ако се забавиш." Но най-лоши са постоянните унижения, на които са подлагани затворниците. Един ден Абу Омар е хванат да се моли. Изкаран е от килията и е накаран да се промуши през автомобилна гума, висяща на въже от тавана. Докато е надолу с главата, войници жестоко го пребиват.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена) 1 Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена)

Първите частни астронавти проведоха "суха тренировка" преди финалния авариен тест на капсулата Crew Dragon днес

19 яну 2020, 5530 прочитания

Китайската икономика нараства с най-бавен темп от 30 години Китайската икономика нараства с най-бавен темп от 30 години

Броят на новородените в страната е спаднал до най-ниското си равнище от 70 години

19 яну 2020, 985 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Хакерската група Anonymous блокира сайта на ЦРУ

През twitter акаунтa свързван с групата бе пуснато съобщението "CIA TANGO DOWN: cia.gov"

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10