След първите десет минути вече няма болка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След първите десет минути вече няма болка

Униженията и мъченията в затворите не успяват да пречупят Абу Омар

След първите десет минути вече няма болка

Сирийски демонстрант разказва за мъченията и униженията, на които е бил подложен в затвора от режима на Башар ал Асад

26114 прочитания

Униженията и мъченията в затворите не успяват да пречупят Абу Омар

© Матео Фагото


"Сега знам как да измъчвам някого. Когато дойде техният ред, моите нови умения ще ми бъдат от полза." Абу Омар (името е променено) седи в кафене в покрайнините на северния ливански град Триполи, където е намерил убежище, след като бяга от Сирия. Докато говори как ще се разправи с мъчителите си, той е спокоен, а изражението му издава омразата му към тях. "Никога няма да мога да им простя. Ако не бъдат съдени, ще поема правосъдието в собствените си ръце."

Абу Омар е облечен в сива карирана риза и кожено яке, лицето му е покрито с гъста черна брада. Той е един от хилядите цивилни граждани, активисти и демонстранти, които са заловени от силите за сигурност по време на 11-месечната сирийска революция срещу режима на президента Башар ал Асад. Арестуван е в родния си град Банияс на 20 май и е държан в продължение на 70 дни в шест различни затвора, където твърди, че многократно е бил пребиван и измъчван. "Беше тежко, но в сравнение с някои други съм направо щастливец. Те бяха зад решетките повече от 6 месеца, без да са присъствали дори на един протест", разказва Абу Омар.

Допреди година животът му е като този на много други млади сирийци. Той е обикновен 27-годишен мъж с университетска диплома по ислямско право и със съпруга, работеща в семейния магазин. Свободното си време прекарва с приятели или в джамията. Тогава на 15 март в град Дераа избухват масови протести, които подпалват Сирия. "Банияс беше един от първите градове, които се разбунтуваха, и аз бях сред най-активните демонстранти. Не съм пропускал нито един протест", обяснява Абу Омар.

Отначало исканията на хората са само за икономически реформи и за освобождаване на задържаните активисти. Но скоро нарастващият брой на цивилните жертви (в момента над 5000 според ООН) ги кара да поискат оставката на Асад.

Преди и след

На 7 май десетки танкове и хиляди военни влизат в Банияс, за да завземат обратно сунитските квартали, контролирани от началото на април от протестиращите. "От момента, в който дойдоха, знаех, че вече съм издирван", казва Абу Омар. Силите за сигурност се изтеглят от града, оставяйки след себе си агенти от Мухабарат и Шабиха, както са известни военното разузнаване и сирийските милиции. В опит да се спаси Абу Омар прекарва две седмици, укривайки се при приятели, и постоянно сменя местоположението си до 20 май, когато прави грешката да отиде да види за кратко семейството си. В момента, в който влиза в къщата си, той е забелязан от местен шпионин. Час по-късно униформени мъже чукат на врата. "Щом отворих, незабавно разбрах кои са. Нямаше смисъл да се съпротивлявам. Иначе щяха да разрушат цялата къща", спомня си Абу Омар.

Той е арестуван и отведен във военна база в близкия град Латакия, където е затворен в килия метър на метър, без прозорци или някаква светлина. Час по-късно започват да го разпитват. Гол и с белезници, той е заведен в стая, където, съдейки по чифтовете ботуши, които успява за зърне през превръзката върху очите си, го чакат шестима войници. "Започнаха да твърдят, че аз съм стоял зад бунтовете. Обвиняваха ме, че съм част от чуждестранен заговор за сваляне на правителството." Сириецът обяснява, че е мирен гражданин, който иска само реформи. "Те твърдяха, че съм част от "Мюсюлманското братство", само защото бях силно религиозен." Докато го удрят и ритат, той продължава да настоява, че не е направил нищо лошо, което само ги ожесточава.

"Накараха ме да легна по гръб и започнаха да ме удрят по краката гумена палка", продължава разказа си Абу Омар, а ръцете му нервно потрепват под масата. "След това прикачиха електрически жици към пръстите, ушите и интимните ми части. Беше много унизително" Подът е намокрен, за да се увеличи ефектът от електрическия удар. Пускат му ток няколко пъти, като всеки следващ път е по-силен от предишния. "Неописуемо е. Ударът е толкова силен, че имаш чувството, че гърдите ти експлодират. Трябва да крещиш", разказва той с тих глас, докато се взира в пода.

Когато мъчението свършва, той е върнат в килията, откъдето чува виковете на други затворници, преминаващи през същия кошмар. През следващите девет дена в Латакия Абу Омар е измъчван още четири пъти, но никога не признава за никое от престъпленията, в които го обвиняват. "Ако го бях направил само за да ги накарам да спрат, щях да прекарам следващите 15 години в затвора. А всичко, което исках, беше демократична светска Сирия, в която няма нужда да принадлежиш към определена секта, за да получиш правителствена служба, и няма нужда имамите да търсят одобрението на Мухабарат, за да проповядват", казва сириецът.

На единадесетия ден той е прехвърлен в друга военна база, този път в Дамаск. "Когато стигнахме там, трима военни ме пребиха за добре дошъл", обяснява Абу Омар с иронична усмивка. Отново гол, той е накаран да стои на колене цял ден с дебело армейско одеяло на раменете. След тридесет часа на потене и страдание му е позволено да яде, след което е затворен в килия с размери 1.5 на 2 метра, където има още седем душ. През следващите дванадесет дена той е на ръба на физическите и психическите си сили.

Килията е толкова малка и претъпкана, че на затворниците им се налага да спят седнали. Дават им една обща чаша с маслини и една с кисело мляко за закуска и обща чиния с ориз и хляб за вечеря. Въпреки това Абу Омар казва, че липсата на храна никога не е предизвиквала напрежение в килията. "Поделяхме си тези оскъдни порции по равно. Всички бяхме в едно и също положение."

На петнадесетия ден в плен най-накрая му позволяват да се изкъпе. "Душът траеше около 10-15 секунди, без сапун. Отиването до тоалетната беше същото – трябваше да тичаш до там напълно гол, а отвън те чакаше пазач, готов да те пребие, ако се забавиш." Но най-лоши са постоянните унижения, на които са подлагани затворниците. Един ден Абу Омар е хванат да се моли. Изкаран е от килията и е накаран да се промуши през автомобилна гума, висяща на въже от тавана. Докато е надолу с главата, войници жестоко го пребиват.

Най-кошмарните 15 минути

"Веднъж дори ме подложиха на фалшива екзекуция. Това бяха най-кошмарните 15 минути в живота ми", казва той, смеейки се, което само засилва драмата. Абу Омар е изкаран на двора заедно с други затворници, след което на очите му е сложена превръзка и е накаран да застане до стената. Пред него стои въоръжен отряд. "Когато на войниците бе наредено да заредят и да се прицелят, помислих, че това е краят. Тогава те стреляха във въздуха и всички пазачи започнаха да се смеят. Почти бях припаднал."

След тринадесет дни в базата Абу Омар е преместен в подземен затвор в Дамаск, който е управляван от друг клон на Мухабарат. Там прекарва почти два месеца. "Условията бяха малко по-добри. В голямата килия имаше 75 затворника, имахме тоалетна и можехме да полегнем през нощта, въпреки че бе толкова претъпкано, че можеше да спиш само на една страна, а краката на някой друг бяха върху главата ти." Без книги, вестници или какъвто и да било контакт с външния свят, затворниците могат да разчитат само на собствената си информация, за да се държат в течение на случващото се навън. "Имаше хора от всякаква възраст от Хомс, Хама, Идлиб, Дамаск… Някои бяха възрастни, други на около 15 години. Всички бяха арестувани при потушаването на бунтовете."

Абу Омар прекарва в затвора 50 дни, белязани от безкрайни часове в килията и все по-редки мъчения. "Понякога трябваше всички да стоим голи на двора с часове, а пазачите ни биеха и ни обиждаха. Но по това време вече бях свикнал. След първите 10 минути тялото ти не изпитва повече болка."

Абу Омар не се пречупва през цялото си пленничество, някак убеден, че един ден ще бъде освободен - ако само успее да издържи. Тогава в края на юли съдбата му се усмихва. За по-малко от една седмица той е прехвърлен в три различни затвора, включително един граждански в Дамаск, който на шега описва като "5-звезден хотел" в сравнение с предишните. Там за първи път от почти 70 дни му е разрешено да говори със семейството си. "Когато се обадих у дома, брат ми не можа да ме познае. Повика майка ми и започна да плаче", казва сириецът. Близките му не вярвали, че ще го видят повече жив, и вече търсели тялото му.

Няколко грама надежда

След два дена Абу Омар е в Тартус, град на 40 км южно от Банияс, където трябвало да бъде съден. Но след две изслушвания семейството му успява да събере достатъчно пари, за да подкупи съдията, и той е освободен. Сириецът казва, че не знае колко е платил баща му, но обяснява, че в такива случаи сумата варира от 6000 до 8000 долара.

Той обаче няма много време, за да се радва на компанията на семейството си. Няколко часа по-късно негов приятел идва да го предупреди да бяга, защото е видял няколко агенти да питат къде е къщата му. Абу Омар отново прекарва следващите три седмици, укривайки се, докато баща му урежда да напусне страната. Той успява да си издейства виза за Дубай благодарение на приятел и подкупва служител на летището в Дамаск, за да го пусне през проверката за сигурност. Така Абу Омар напуска Сирия в началото на септември. Оттогава семейната му къща е претърсвана от полицията два пъти, а един от братята му напуска дома и се укрива някъде из Сирия.

Когато визата му изтича през декември, Абу Омар напуска Дубай и намира относителна сигурност в ливанския град Триполи, където намира подслон в новосформираната либийска организация за подпомагане. В Триполи се намират много активисти, политически опоненти и членове на Свободната сирийска армия, която е основната въоръжена формация, воюваща с режима на Асад. Така този град, разположен само на няколко километра от границата, става една от базите на сирийската опозиция. Тук Абу Омар става киберактивист и очаква подходящия момент да се промъкне отново в страната. Засега обаче се опитва да не бие на очи и да не провокира местните власти. Сирийският режим има много съюзници в Ливан, като основният е "Хизбула" – някогашното съпротивително движение, което сега е политическа партия и е в парламента. Според сирийската опозиция няколко нейни активисти са били отвлечени в Ливан и са попаднали в ръцете на Мухабарат.

Абу Омар обаче е уверен в падането на репресивния режим и казва, че не се страхува да бъде заловен отново. "Всичко това ме направи по-силен и по-уверен. Ние, сирийците, най-накрая се събудихме, но ни трябва време, за да постигнем целите си", не губи надежда Абу Омар.

"Сега знам как да измъчвам някого. Когато дойде техният ред, моите нови умения ще ми бъдат от полза." Абу Омар (името е променено) седи в кафене в покрайнините на северния ливански град Триполи, където е намерил убежище, след като бяга от Сирия. Докато говори как ще се разправи с мъчителите си, той е спокоен, а изражението му издава омразата му към тях. "Никога няма да мога да им простя. Ако не бъдат съдени, ще поема правосъдието в собствените си ръце."

Абу Омар е облечен в сива карирана риза и кожено яке, лицето му е покрито с гъста черна брада. Той е един от хилядите цивилни граждани, активисти и демонстранти, които са заловени от силите за сигурност по време на 11-месечната сирийска революция срещу режима на президента Башар ал Асад. Арестуван е в родния си град Банияс на 20 май и е държан в продължение на 70 дни в шест различни затвора, където твърди, че многократно е бил пребиван и измъчван. "Беше тежко, но в сравнение с някои други съм направо щастливец. Те бяха зад решетките повече от 6 месеца, без да са присъствали дори на един протест", разказва Абу Омар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • volrath

    А къде са ония прочути бойци за демокрация и мир? Или като няма петрол или опиум и не им дреме?

  • 2
    alex_a avatar :-|
    Ослик, суслик, паукан

    Да отвръщаш на мъчението с мъчение не ми звучи добре.

  • 3
    power_decided avatar :-|
    power_decided

    Разказът е като на всеки заподозрян в престъпления срещу официалната власт преминал през ръцете на службите за сигурност без значение какъв е режимът и коя е държавата. Едва ли затворниците от Гуантанамо, някой сибирски затовр ( даваха ги по нешънала ) или китайски затвор биха разказали нещо различно. Това което поставя различен утенък е че този " мъченик " бил прибран понеже е силно религиозен и добавя, че той само искал имами да могат да си проповядват каквото искат - да се чете радикален ислям.

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#3] от "power_decided":


    [quote#3:"power_decided"]утенък [/quote]
    Оттенък, отсянка.

  • 5
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#3] от "power_decided":

    Много си прав! В Гуантанамо са и неимоверно унижавани, не просто измъчвани,,при това и невръстни почти деца.

  • 6
    twe38546258 avatar :-?
    twe38546258

    "Той е обикновен 27-годишен мъж с университетска диплома по ислямско право"
    Ислямско право какво означава? Това не е ли шериата, който повелява да убиваш с камъни този, който не ходи в джамията и да режеш ръце и крака за едно или за друго?

  • 7
    appen13 avatar :-P
    appen13

    До коментар [#6] от "Ventsislav Mirchev":
    Позна от първи път...в Сирия шерията е ЗАБРАНЕН и има чисто светско правосъдие, което ислямистите ненавиждат люто, като право на неверниците и навсякъде където дойдат на власт, първата им работа е да върнат средновековните правни обичаи, като убийство с камъни, обезглавяване на публични места за обида, липса на религиозност, опит за развод и т.н.
    Схващат какво им готвят на сирийците- немюсюлмани или тези, които са умерени правоверни...

  • 8
    1951 avatar :-|
    1951

    Мъченик.
    Спец по исламско право (рязане на ръце), бит, измъчван, но вече спец по изтезанията и готов и той да мъчи. Хвала на таквизи борци за свобода и демокрация....!
    Сега сериозно!
    Навсякъде, където мина т.нар. арабска пролет, на власт дойдоха ислямистите. Къде по-крайни, къде по-умерени. Тоест малоумните медии, неориентирания Запад и бизнес интересите си произведоха още няколко Ирана. Дългосрочните перспективи от това няма да са добри.
    За арабския свят няма по-добро управление от просветената диктатура в стил Сирия, Египет и прочие. Тия не са дозрели за дори най-проста форма на демокрация. Развържеш ли ги, се връщат в средновековието.
    Дано Сирия да не падне, че нещата почват да се случват прекалено близо.

  • 9
    dragozow avatar :-?
    dragozow

    Наистина след всички паднали режими идват ислямистите, които ги връщат два века назад. Не съм видял демокрация в ислямска държава. До някъде имаше демокрация в Турция, но в много начален стадий. При Ердоган пак се върнаха към ислямизацията. Асад няма да падне без бой, смазва всичко за да се задържи на власт. Падне ли на другия ден са го убили, може би все още има време да избяга и да не повтори съдбата на Кадафи. Ако няма външна намеса Асад ще смаже всички бунтове, без значение дали ще убиват 100 или 200 човека на ден, за тях човешкия живот няма стойност.

  • 10
    casablanca avatar :-|
    КДС

    [quote#8:"1951"]Навсякъде, където мина т.нар. арабска пролет, на власт дойдоха ислямистите.[/quote]

    По същия начин Америка игра по свирката на Чърчил и подкрепи Сталин срещу Хитлер. В резултат беше създадена Империята на злото, беше поробена половин Европа от съветските пълчища и повече от половин век съществуването на света се крепеше на "честна дума".

    Сега подкрепят ислямистите - не знам това до какво ще доведе.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK