Атина въстава срещу "Четвъртия райх"

Анти-германската риторика заема все по-голямо място в гръцкия обществен и политически живот

В карикатурите на Статис Ставропулос, публикувани в гръцките вестници, германските политици често са изобразявани в нацистки униформи, а политиците в Атина - като кукли на конци.
В карикатурите на Статис Ставропулос, публикувани в гръцките вестници, германските политици често са изобразявани в нацистки униформи, а политиците в Атина - като кукли на конци.    ©  Капитал
В карикатурите на Статис Ставропулос, публикувани в гръцките вестници, германските политици често са изобразявани в нацистки униформи, а политиците в Атина - като кукли на конци.
В карикатурите на Статис Ставропулос, публикувани в гръцките вестници, германските политици често са изобразявани в нацистки униформи, а политиците в Атина - като кукли на конци.    ©  Капитал

Един от повтарящите се мотиви в масовите протести по улиците на Атина е омразата, която гърците демонстрират към Германия. Протестиращите горят германски и нацистки знамена и преправят със спрей надписите "Банка на Гърция", така че да станат "Банка на Берлин".

Вестници изобразяват Ангела Меркел в нацистка униформа и правят сравнения между меморандума с кредиторите и популярния слоган от концентрационния лагер Аушвиц, а популярни телевизионни водещи като Йоргус Трангас зоват за съпротива срещу студенокръвните немци, които тласкат Гърция към бездната, пише Financial times.

Германските медии от своя страна рядко остават длъжни и настояват да спре да се помага на "мързеливите гърци". Преди две седмици финансовият министър Волфганг Шойбле окачестви Гърция като "буре без дъно". Размяната на обидни реплики далеч не остава само на ниво преса, както показва задочния спор между германския финансов министър Шойбле и гръцкия президент Папуляс. "Кой е г-н Шойбле, та си позволява да обижда Гърция? Кои са тези холандци, кои са тези финландци", заяви 82-годишният Папуляс, който е ветеран от съпротивата срещу нацистите по времето на Втората световна война.

Да си намериш виновник

Анти-германските настроения сред гърците стават все по-обичайни в тези тревожни времена, в които страната им се опитва да избегне икономически колапс и отпадане от еврозоната – проблеми, които поставят под въпрос представата на гърците за себе си като народ, имащ равноправно място сред европейците, отбелязва Financial times. Агресията срещу Германия лесно намира основание в историческата памет на гърците за страданията, причинени им от Третия Райх по време на Втората световна война.

Все пак враждебността спрямо германците не се разпростира на всички нива в гръцкото общество. Лошото управление на икономиката, корупцията в публичния сектор и разочарованието от политическата система вдъхновяват и много самокритика. Въпреки това негодуванието срещу германската политика за справяне с кризата, както срещу и негативните представи за гърците в германското общество не престават да пълнят страниците на вестниците и телевизионните предавания.

"Мерките за икономии, наложени от Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ) са варварски. Реално обаче Берлин контролира всичко", заявява пред сп. Шпигел Йоргус Трангас, водещ на предаването "Без упойка" по канал Extra 33. "Ангела Меркел действа, все едно е света вода ненапита. В действителност години наред германски компании плащаха рушвети в Гърция и ни отпускаха рискови кредити. Меркел лъже като казва, че не е знаела нищо за това, а сега го играе фискален надзирател", ядосва се Трангас, който освен сутрешното си предаване, издава и собствено списание.

За вътрешна употреба

Анти-германската риторика влиза в употреба и във вътрешните политически противопоставяния. Както лявото крило на социалистическата партия ПАСОК, така и дясното крило на консервативната Нова демокрация имат "патриотичен" отенък и използват широко картата за националния суверенитет. И в двете най-големи партии в Гърция се води постоянна борба между про-европейски настроените политици, загрижени за поддържането на външната финансова подкрепа от една страна, и евроскептиците, залагащи на анти-германската и анти-европейската риторика от друга.

Анти-германските настроения в Гърция намират своето огледало във впечатлението на германската общественост, че гърците са мързеливи, ненадеждни и единствени са отговорни за собствените си неволи. Много представители на германския бизнес вече губят търпение подобно на ръководителя на Bosch Франц Ференбах, който наскоро призова Гърция да напусне еврозоната. Икономическите и политически ефекти от дълговата криза водят до известна "ренационализация" в цяла Европа. Това лесно може да се проследи във френската предизборна кампания, където дясно-центристкият президент Никола Саркози бе подкрепен от Ангела Меркел в борбата му за втори мандат. Същевременно левицата, която има преднина в социологическите проучвания се зарича да увеличи икономическата независимост, след като дойде на власт.

Огледалото на историята

Отношенията между Гърция и Германия след втората световна война обаче представляват различна картина от отношенията на Франция и Германия, които положиха много усилия в помирението си през тези десетилетия. Икономическото възстановяване и социалният мир в Гърция след гражданската война от 1946-1949 г. в немалка степен зависеше от добрите отношения със Западна Германия и нейната процъфтяващата икономика.

Стотици хиляди на гръцки емигранти намираха работа в Германия, а туристи от ФРГ пълнеха гръцките плажове. Връхната точка в отношенията между двата народа бе достигната през 2004 г., когато немският треньор Ото Рехагел изведе гръцкия национален отбор по футбол до първото място на Европейското първенство. Тогава гръцките медии короноваха Рехагел като "Крал Ото" - аналогия с баварския принц, когото великите сили назначават за монарх на Гърция след извоюването на независимостта й през 1832 г.

В отношенията между двете страни обаче има и тъмни моменти. През 1957 г. гръцките власти арестуват Максимилиан Мартен, бивш военновременен администратор на Солун. Той е осъден на 25 години за военни престъпления, но впоследствие е тихомълком освободен. Чак след отварянето на съответните архиви през 1990 г. става ясно, че гръцкото правителство го е освободило в замяна на споразумение за икономическо сътрудничество със Западна Германия.

Както показва този епизод, една малка страна като Гърция често трябва да прибягва до компромиси в отношенията с по-големи страни като Германия. Днешните гръцки изблици срещу Германия са вик на гняв от страна, която знае, че е допуснала толкова много грешки, че съдбата й до голяма степен е в ръцете на външни сили, коментира Financial times.