Поредните мерки, които Атина прие, за да получи втори спасителен пакет от 130 млрд. евро от МВФ и ЕС, включват съкращаване на 150 000 работни места в обществения сектор, ново орязване на пенсиите, намаляване с 20% на минималната заплата, както и с 35% на заплатите на младежите под 26-годишна възраст. И докато размяната на остри реплики по оста Атина - Берлин се разгорещява, аргументите за излизане на страната от еврото печелят все повече привърженици. И все пак "изваждането на Гърция от еврозоната и ЕС изглежда като невъобразим сценарий дори днес", пише Ставрос Лигерос, известен политически анализатор, чиято последна книга за кризата досега се е разпродала в хиляден тираж.

Според Лигерос хората вече са наясно, че миксът от десетилетия клиентелизъм и корумпирана политическа система е създал държавата, която се срива пред очите им. "Но идва моментът, когато всеки трябва да претегли ползите и негативите от избора си. И може да се окаже, че жертването на суверенитета, което изисква Брюксел, надминава всички ползи, които ни носи еврозоната."

И въпреки че бедността е широкоразпростанена

Липсата на достойнство

наранява гърците повече от липсата на пари. Скорошен доклад на Eurostat констатира, че 28.7% от населението, или над 3 млн. души, живеят на прага на бедността и социалното изключване.

Йоргос Баркурис е бездомник от миналия ноември. Той е бил на трудов договор през 2001 г., след което е работил на свободна практика до 2008 г. Но кризата удря тежко сектора, в който той работи - радиопродуцентство и информационни технологии. Става невъзможно дори да си плаща наема. "Прекарах две години в апартамента на приятел, но от миналата пролет стана ясно, че ще заживея навън", разказва той. "Мислиш си, че си безполезен и съзнанието ти е объркано. И започваш да се надяваш, че ще умреш в съня си, но на следващия ден отново се будиш." Баркурис е късметлия и успява да влезе в програмата на неправителствената организация Klimaka, която предлага подслон за бездомници в замяна на доброволна работа. Затова сега всяка вечер той кара малкия камион на Klimaka и заедно с други свои събратя по съдба и предлага храна и помощ на нуждаещите се в Атина. Запитан за кризата, той веднага напада политическата система: "Политиците и елитът са толкова откъснати от нас. Не знаете какво виждам всяка нощ по улиците. Тях не ги е грижа за това. Не ги е грижа вече за хората."

Бедността е все по-очебийна

в Атина. Пресаташето на Klimaka Анта Аламану обяснява, че бездомните ще стават още по-многобройни до края на годината, когато ще се усети ефектът от антикризисните мерки. "Има хора, които стоят в жилища, без да плащат наем, колкото се може по-дълго. А много други са приютени от приятели и близки. Но социалното положение бързо се влошава", казва Аламану. "Това дали проблемът с дълговата криза ще бъде разрешен е без никакво значение за хилядите хора тук. Ние се занимаваме с оцеляването, но силните на деня не могат да разберат това."

Това се видя ясно тези дни, когато президентът Каролос Папуляс обяви, че се отказва от месечното си възнаграждение. Десет минути по-късно социалните медии бяха засипани с хиляди иронични коментари за тези 750 000 евро, които той е получил през последните три години, докато страната е потъвала в рецесия. А масовият негативизъм е притеснителен предвид факта, че държавният глава е един от най-популярните лидери в страната.

Същото е отношението към политиците и в Перама, в медицинското учреждение, управлявано от Doctors of the World, независима неправителствена организация, оперираща изцяло с дарения. Панайотис Георгиу, който години наред ремонтира лодки, развива белодробна недостатъчност заради токсичните субстанции, които използва. Докато едва си поема въздух, той проклина политиците за това, че са продали страната: "Тези предатели, тези крадци. Всички са крадци." На Георгиу му е отказано лечение, след като губи здравната си застраховка заради данъчни задължения преди десет години. Неспособен да си плати, преди две години той се обръща към медицинското учреждение в Перама и оттогава се лекува тук. Всички доктори и персоналът са или безработни, или имат сериозни финансови затруднения. "Хората тук разбират същността на проблемите. Тук ги е грижа. За разлика от онези по телевизията, които си затварят очите пред това, което става, и се крият в парламента", казва Георгиу.

Докато миналия уикенд Гърция отново беше в пламъци и представи поредния спектакъл за международните медии, стана ясно, че надеждите на хората да запазят поне малка част от стария си живот се сриват. Гръцкият композитор и политик Микис Теодоракис, известен със съпротивата си срещу военната диктатура през 60-те и 70-те години на миналия век, публикува писмо два дни след бунтовете, в което призова към

Национална съпротива срещу Европа

Посланието, което циркулира из световните медии, е пълно с коментари срещу агресията на европейците и особено на германците. Той обвинява Берлин, че за пореден път се опитва да консолидира хегемонията си над Стария континент. И независимо дали звучи преувеличено или не, това е мнението на много гърци. Някои от тях дори гориха германското знаме миналия уикенд, а местните вестници публикуваха карикатури на канцлера Ангела Меркел в нацистка униформа.

"Свидетели сме на сериозен дефицит на демокрация", смята Олга Панайотопулу, собственичка на магазин за продажба на дребно в центъра на Атина. Тя е на път да затвори бизнеса си. "Ние не сме гласували за сегашния премиер Лукас Пападимос и не сме гласували за никоя от тези мерки. Сега ни сложиха правителство, което няма обществената легитимация. И искат то да остане на власт, докато се разреши кризата. Ние живеем в критични условия вече две години, загубихме всякакво чувство за стабилност и нямаме очаквания за бъдещето."

Панайотопулу не мисли, че решението се намира в насилието, но не разбира защо хората извън страната са толкова учудени от бунтовете. "Не са ли живели в режими, които легитимират политика, използвайки страха? В които всички им казват, че не трябва да мислят за случващото се? Това става в момента тук. Но никой режим не е успял да оцелее, използвайки страха. А за нас не са останали много други неща освен страх."

Колкото повече време минава, толкова повече "гръцката риторика се превръща в битка на волята", както писа в. Financial Times. Заплахата за изключване от еврозоната и дори от ЕС за известно време успя да спре общественото недоволство. Но едновременно с това разделението между тези, които смятат, че страната трябва да следва насоките на ЕС и на МВФ, и онези, които виждат по-добро бъдеще извън тези структури, опасно се задълбочава. Въпреки очаквания нов спасителен пакет много международни икономисти, сред които и Пол Кругман, както и известни гръцки анализатори като Савас Роболис, предупреждават, че новото затягане на коланите ще задълбочи рецесията и социалните и икономическите последици ще бъдат унищожителни.

Въпреки консенсуса дори и в самия МВФ, че икономиите не успяват да върнат растежа в страната, френско-германският тандем продължава да предписва още от същото лекарство. И с все по-висок тон обвинява гръцкото правителство, че не успява да осъществи мерките на практика. Един от най-опитните анализатори на трудовия пазар – Кристина Копсини, смята, че това не е истина. "В секторите имаше засилен политически интерес реформите да напредват. И те бяха приведени в изпълнение без забавяне. Основните промени бяха дерегулацията на пазара на труда и политиката по доходите. Възможно е сега хората във властта да не искат да реформират страната, а да използват кризата, за да акумулират сила да се пазарят по условията на социалните договори." 

"Във или извън еврозоната скоро няма да има голямо значение, тъй като накрая Гърция ще бъде в руини", твърди Савас Роболис, директор на Института по статистика към Общата конфедерация на работниците. "Ако антикризисните мерки останат същите, социалните и икономическите права ще бъдат изпразнени от съдържание и обществото ще се върне тридесет години назад." Бъдещето на еврозоната под върховенството на Германия е тема от международната политика, казва Роболис. "Но бъдещето на Гърци в ЕС няма да бъде светло. Ще имаме нужда от десетилетия да съберем отново изгубения човешки потенциал и да се възстановим от кризата. Не съм оптимист и мисля, че ще ни отнеме поне едно поколение. И е трагедия, че Гърция ще трябва да пожертва своето най-образовано и най-динамично поколение, за да превъзмогне всичко това."