Живот, изпълнен със страх
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Живот, изпълнен със страх

Кризата на живо: Атина, 15 февруари, жена заплашва да скочи от прозореца на офиса си, след като разбира, че заплатата й е орязана, а съпругът й е заплашен от уволнение<br><br>

Живот, изпълнен със страх

Във или извън еврозоната, Гърция има мрачно бъдеще

8247 прочитания

Кризата на живо: Атина, 15 февруари, жена заплашва да скочи от прозореца на офиса си, след като разбира, че заплатата й е орязана, а съпругът й е заплашен от уволнение<br><br>

© reuters


"Това, което европейският елит не разбира, е колко близо е днес Гърция до държавен провал", обяснява президентът на търговската камара в Атина Костадинос Михалос. Той все още е твърдо убеден, че неговата страна е само върхът на айсберга на дълговата криза в Европа.

Михалос посочва, че гръцката банкова система е доста консервативна по европейските стандарти. А гръцкият дълг, макар и голям, не е толкова над нормата в сравнение с останалите страни на ЕС. Според президента на търговската камара истинският проблем са неконтролираните пазарни сили, които днес управляват света, и Гърция е избрана за жертвено агне. "Знаят ли хората, че Deutsche Bank в момента оперира на база 44:1? Тя действа със заемни средства, които са 44 пъти повече от нейния капитал. Кой, за бога, би уверил всеки, който има поне основни икономически знания, че съществува сценарий за оцеляване с толкова висок риск? Средното съотношение зает към собствен капитал на европейските банки е 33:1. В САЩ през 2008 г. по времето на кризата с Lehman Brothers то беше 24:1. А днес е паднало до 12:1. В тази ситуация не мисля, че съществува дългосрочен сценарий за оцеляване за еврозоната. С този пример искам да покажа, че Гърция никога не е била проблем на европейско ниво. Имаме един израз: сами си извадихме очите, докато се надпреварвахме да изтъквахме негативните си страни в чужбина. Ние сме слабото звено в тази дълга верига от събития."

Подобни мнения се чуват все по-често през последните няколко месеца в Гърция. Дори още по-лошо – не само защитниците на истинската икономика срещу "казино капитализма", но и националистите също намериха ниша да изразяват антиевропейските си призиви, подхранвани от строгите икономии, наложени върху страната от ЕС и МВФ. Дори спокойният и улегнал президент Каролос Папуляс избухна срещу германския финансов министър Волфганг Шойбле, че се подиграва с усилията на страната му да избегне фалита и да остане в еврозоната. 

Поредните мерки, които Атина прие, за да получи втори спасителен пакет от 130 млрд. евро от МВФ и ЕС, включват съкращаване на 150 000 работни места в обществения сектор, ново орязване на пенсиите, намаляване с 20% на минималната заплата, както и с 35% на заплатите на младежите под 26-годишна възраст. И докато размяната на остри реплики по оста Атина - Берлин се разгорещява, аргументите за излизане на страната от еврото печелят все повече привърженици. И все пак "изваждането на Гърция от еврозоната и ЕС изглежда като невъобразим сценарий дори днес", пише Ставрос Лигерос, известен политически анализатор, чиято последна книга за кризата досега се е разпродала в хиляден тираж.

Според Лигерос хората вече са наясно, че миксът от десетилетия клиентелизъм и корумпирана политическа система е създал държавата, която се срива пред очите им. "Но идва моментът, когато всеки трябва да претегли ползите и негативите от избора си. И може да се окаже, че жертването на суверенитета, което изисква Брюксел, надминава всички ползи, които ни носи еврозоната."

И въпреки че бедността е широкоразпростанена

Липсата на достойнство

наранява гърците повече от липсата на пари. Скорошен доклад на Eurostat констатира, че 28.7% от населението, или над 3 млн. души, живеят на прага на бедността и социалното изключване.

Йоргос Баркурис е бездомник от миналия ноември. Той е бил на трудов договор през 2001 г., след което е работил на свободна практика до 2008 г. Но кризата удря тежко сектора, в който той работи - радиопродуцентство и информационни технологии. Става невъзможно дори да си плаща наема. "Прекарах две години в апартамента на приятел, но от миналата пролет стана ясно, че ще заживея навън", разказва той. "Мислиш си, че си безполезен и съзнанието ти е объркано. И започваш да се надяваш, че ще умреш в съня си, но на следващия ден отново се будиш." Баркурис е късметлия и успява да влезе в програмата на неправителствената организация Klimaka, която предлага подслон за бездомници в замяна на доброволна работа. Затова сега всяка вечер той кара малкия камион на Klimaka и заедно с други свои събратя по съдба и предлага храна и помощ на нуждаещите се в Атина. Запитан за кризата, той веднага напада политическата система: "Политиците и елитът са толкова откъснати от нас. Не знаете какво виждам всяка нощ по улиците. Тях не ги е грижа за това. Не ги е грижа вече за хората."

Бедността е все по-очебийна

в Атина. Пресаташето на Klimaka Анта Аламану обяснява, че бездомните ще стават още по-многобройни до края на годината, когато ще се усети ефектът от антикризисните мерки. "Има хора, които стоят в жилища, без да плащат наем, колкото се може по-дълго. А много други са приютени от приятели и близки. Но социалното положение бързо се влошава", казва Аламану. "Това дали проблемът с дълговата криза ще бъде разрешен е без никакво значение за хилядите хора тук. Ние се занимаваме с оцеляването, но силните на деня не могат да разберат това."

Това се видя ясно тези дни, когато президентът Каролос Папуляс обяви, че се отказва от месечното си възнаграждение. Десет минути по-късно социалните медии бяха засипани с хиляди иронични коментари за тези 750 000 евро, които той е получил през последните три години, докато страната е потъвала в рецесия. А масовият негативизъм е притеснителен предвид факта, че държавният глава е един от най-популярните лидери в страната.

Същото е отношението към политиците и в Перама, в медицинското учреждение, управлявано от Doctors of the World, независима неправителствена организация, оперираща изцяло с дарения. Панайотис Георгиу, който години наред ремонтира лодки, развива белодробна недостатъчност заради токсичните субстанции, които използва. Докато едва си поема въздух, той проклина политиците за това, че са продали страната: "Тези предатели, тези крадци. Всички са крадци." На Георгиу му е отказано лечение, след като губи здравната си застраховка заради данъчни задължения преди десет години. Неспособен да си плати, преди две години той се обръща към медицинското учреждение в Перама и оттогава се лекува тук. Всички доктори и персоналът са или безработни, или имат сериозни финансови затруднения. "Хората тук разбират същността на проблемите. Тук ги е грижа. За разлика от онези по телевизията, които си затварят очите пред това, което става, и се крият в парламента", казва Георгиу.

Докато миналия уикенд Гърция отново беше в пламъци и представи поредния спектакъл за международните медии, стана ясно, че надеждите на хората да запазят поне малка част от стария си живот се сриват. Гръцкият композитор и политик Микис Теодоракис, известен със съпротивата си срещу военната диктатура през 60-те и 70-те години на миналия век, публикува писмо два дни след бунтовете, в което призова към

Национална съпротива срещу Европа

Посланието, което циркулира из световните медии, е пълно с коментари срещу агресията на европейците и особено на германците. Той обвинява Берлин, че за пореден път се опитва да консолидира хегемонията си над Стария континент. И независимо дали звучи преувеличено или не, това е мнението на много гърци. Някои от тях дори гориха германското знаме миналия уикенд, а местните вестници публикуваха карикатури на канцлера Ангела Меркел в нацистка униформа.

"Свидетели сме на сериозен дефицит на демокрация", смята Олга Панайотопулу, собственичка на магазин за продажба на дребно в центъра на Атина. Тя е на път да затвори бизнеса си. "Ние не сме гласували за сегашния премиер Лукас Пападимос и не сме гласували за никоя от тези мерки. Сега ни сложиха правителство, което няма обществената легитимация. И искат то да остане на власт, докато се разреши кризата. Ние живеем в критични условия вече две години, загубихме всякакво чувство за стабилност и нямаме очаквания за бъдещето."

Панайотопулу не мисли, че решението се намира в насилието, но не разбира защо хората извън страната са толкова учудени от бунтовете. "Не са ли живели в режими, които легитимират политика, използвайки страха? В които всички им казват, че не трябва да мислят за случващото се? Това става в момента тук. Но никой режим не е успял да оцелее, използвайки страха. А за нас не са останали много други неща освен страх."

Колкото повече време минава, толкова повече "гръцката риторика се превръща в битка на волята", както писа в. Financial Times. Заплахата за изключване от еврозоната и дори от ЕС за известно време успя да спре общественото недоволство. Но едновременно с това разделението между тези, които смятат, че страната трябва да следва насоките на ЕС и на МВФ, и онези, които виждат по-добро бъдеще извън тези структури, опасно се задълбочава. Въпреки очаквания нов спасителен пакет много международни икономисти, сред които и Пол Кругман, както и известни гръцки анализатори като Савас Роболис, предупреждават, че новото затягане на коланите ще задълбочи рецесията и социалните и икономическите последици ще бъдат унищожителни.

Въпреки консенсуса дори и в самия МВФ, че икономиите не успяват да върнат растежа в страната, френско-германският тандем продължава да предписва още от същото лекарство. И с все по-висок тон обвинява гръцкото правителство, че не успява да осъществи мерките на практика. Един от най-опитните анализатори на трудовия пазар – Кристина Копсини, смята, че това не е истина. "В секторите имаше засилен политически интерес реформите да напредват. И те бяха приведени в изпълнение без забавяне. Основните промени бяха дерегулацията на пазара на труда и политиката по доходите. Възможно е сега хората във властта да не искат да реформират страната, а да използват кризата, за да акумулират сила да се пазарят по условията на социалните договори." 

"Във или извън еврозоната скоро няма да има голямо значение, тъй като накрая Гърция ще бъде в руини", твърди Савас Роболис, директор на Института по статистика към Общата конфедерация на работниците. "Ако антикризисните мерки останат същите, социалните и икономическите права ще бъдат изпразнени от съдържание и обществото ще се върне тридесет години назад." Бъдещето на еврозоната под върховенството на Германия е тема от международната политика, казва Роболис. "Но бъдещето на Гърци в ЕС няма да бъде светло. Ще имаме нужда от десетилетия да съберем отново изгубения човешки потенциал и да се възстановим от кризата. Не съм оптимист и мисля, че ще ни отнеме поне едно поколение. И е трагедия, че Гърция ще трябва да пожертва своето най-образовано и най-динамично поколение, за да превъзмогне всичко това."

"Това, което европейският елит не разбира, е колко близо е днес Гърция до държавен провал", обяснява президентът на търговската камара в Атина Костадинос Михалос. Той все още е твърдо убеден, че неговата страна е само върхът на айсберга на дълговата криза в Европа.

Михалос посочва, че гръцката банкова система е доста консервативна по европейските стандарти. А гръцкият дълг, макар и голям, не е толкова над нормата в сравнение с останалите страни на ЕС. Според президента на търговската камара истинският проблем са неконтролираните пазарни сили, които днес управляват света, и Гърция е избрана за жертвено агне. "Знаят ли хората, че Deutsche Bank в момента оперира на база 44:1? Тя действа със заемни средства, които са 44 пъти повече от нейния капитал. Кой, за бога, би уверил всеки, който има поне основни икономически знания, че съществува сценарий за оцеляване с толкова висок риск? Средното съотношение зает към собствен капитал на европейските банки е 33:1. В САЩ през 2008 г. по времето на кризата с Lehman Brothers то беше 24:1. А днес е паднало до 12:1. В тази ситуация не мисля, че съществува дългосрочен сценарий за оцеляване за еврозоната. С този пример искам да покажа, че Гърция никога не е била проблем на европейско ниво. Имаме един израз: сами си извадихме очите, докато се надпреварвахме да изтъквахме негативните си страни в чужбина. Ние сме слабото звено в тази дълга верига от събития."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    ursus avatar :-|
    uzur

    Финансовите министри обмислят отлагане на спасителна програма или разделянето й на части до провеждането на общите избори в Гърция през април или да се отложат изборите и се състави отговорно експертно правителство подобно на Италия, като се търси начин да бъде избегнат неконтролируем фалит.

    http://yphalachev.blogspot.com/2012/02/blog-post_1258.html

  • 2
    veli26 avatar :-?
    Вели

    Тези хора не искат да проумеят, че са харчили повече, отколкото са печелили! И все другите им виновни.... Нещо не са в ред - когато ядохте кифтетата беше хубаво, сега, когато трябва да плащате - виновни са тези, които са ви носили кифтетата.... Амо като нямаш пари да плащаш, недей да ядеш!!!!!

  • 3
    jordangv avatar :-|
    Jordan

    драхма и своооободно падане ....

    А бе тези политици из Европата не учат ли история?!?!
    Гърция е фалирала нееднократно включително и в момента просто поради манталитета им че няма нужда нищо да правят просто 'шото са най-велики.

    Ае баста!

  • 4
    mto avatar :-|
    mto

    "Ако антикризисните мерки останат същите, социалните и икономическите права ще бъдат изпразнени от съдържание и обществото ще се върне тридесет години назад."

    Точно там, където всъщност би трябвало да се намират реално. И нещата ще си дойдат на мястото...

  • 5
    zumz avatar :-|
    zumz

    "Живот, изпълнен със страх" - хубаво заглавие, за гърците може да се перефразира така - "Живот, съпоставим с този на северните ни съседи":)

  • 6
    kruger_bgr avatar :-|
    Ясен Денев

    Икономиката е един балон, той се надува-надува и накрая се пука. Това което се случва в Гърция, след някоя друга година ще пожъне и Италия, Испания и т.н. ефекта на доминото. И в такъв момент умните държави ще спечелят от това и ще започнат да надуват един нов балон.

  • 7
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    До коментар [#2] от "Вели":

    кифтетата ги коментирай от където си изпълзяла, хоремага

  • 8
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    До коментар [#3] от "Jordan":

    не е лошо и ти да попрочетеш малко история, ще фалират, както напуснаха и на НАТО и после ги върнаха;) не е работа на примитиви да правят емоционални оценки на народ, който показва как се отстояват национални интереси, браво на комшиите, с вас сме

  • 9
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    До коментар [#4] от "mto":

    би трябвало, аа:)) би трябвало и ти да не се научиш да пишеш(за да не ти четем простотиите)

  • 10
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    До коментар [#5] от "zumz":

    надявам се не е злорадство, а самоирония... все пак, далеч назад сме от тях


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK