Живот, изпълнен със страх

"Това, което европейският елит не разбира, е колко близо е днес Гърция до държавен провал", обяснява президентът на търговската камара в Атина Костадинос Михалос. Той все още е твърдо убеден, че неговата страна е само върхът на айсберга на дълговата криза в Европа.

Михалос посочва, че гръцката банкова система е доста консервативна по европейските стандарти. А гръцкият дълг, макар и голям, не е толкова над нормата в сравнение с останалите страни на ЕС. Според президента на търговската камара истинският проблем са неконтролираните пазарни сили, които днес управляват света, и Гърция е избрана за жертвено агне. "Знаят ли хората, че Deutsche Bank в момента оперира на база 44:1? Тя действа със заемни средства, които са 44 пъти повече от нейния капитал. Кой, за бога, би уверил всеки, който има поне основни икономически знания, че съществува сценарий за оцеляване с толкова висок риск? Средното съотношение зает към собствен капитал на европейските банки е 33:1. В САЩ през 2008 г. по времето на кризата с Lehman Brothers то беше 24:1. А днес е паднало до 12:1. В тази ситуация не мисля, че съществува дългосрочен сценарий за оцеляване за еврозоната. С този пример искам да покажа, че Гърция никога не е била проблем на европейско ниво. Имаме един израз: сами си извадихме очите, докато се надпреварвахме да изтъквахме негативните си страни в чужбина. Ние сме слабото звено в тази дълга верига от събития."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Подобни мнения се чуват все по-често през последните няколко месеца в Гърция. Дори още по-лошо – не само защитниците на истинската икономика срещу "казино капитализма", но и националистите също намериха ниша да изразяват антиевропейските си призиви, подхранвани от строгите икономии, наложени върху страната от ЕС и МВФ. Дори спокойният и улегнал президент Каролос Папуляс избухна срещу германския финансов министър Волфганг Шойбле, че се подиграва с усилията на страната му да избегне фалита и да остане в еврозоната. 

Поредните мерки, които Атина прие, за да получи втори спасителен пакет от 130 млрд. евро от МВФ и ЕС, включват съкращаване на 150 000 работни места в обществения сектор, ново орязване на пенсиите, намаляване с 20% на минималната заплата, както и с 35% на заплатите на младежите под 26-годишна възраст. И докато размяната на остри реплики по оста Атина - Берлин се разгорещява, аргументите за излизане на страната от еврото печелят все повече привърженици. И все пак "изваждането на Гърция от еврозоната и ЕС изглежда като невъобразим сценарий дори днес", пише Ставрос Лигерос, известен политически анализатор, чиято последна книга за кризата досега се е разпродала в хиляден тираж.

Според Лигерос хората вече са наясно, че миксът от десетилетия клиентелизъм и корумпирана политическа система е създал държавата, която се срива пред очите им. "Но идва моментът, когато всеки трябва да претегли ползите и негативите от избора си. И може да се окаже, че жертването на суверенитета, което изисква Брюксел, надминава всички ползи, които ни носи еврозоната."



И въпреки че бедността е широкоразпростанена

Липсата на достойнство

наранява гърците повече от липсата на пари. Скорошен доклад на Eurostat констатира, че 28.7% от населението, или над 3 млн. души, живеят на прага на бедността и социалното изключване.

Йоргос Баркурис е бездомник от миналия ноември. Той е бил на трудов договор през 2001 г., след което е работил на свободна практика до 2008 г. Но кризата удря тежко сектора, в който той работи - радиопродуцентство и информационни технологии. Става невъзможно дори да си плаща наема. "Прекарах две години в апартамента на приятел, но от миналата пролет стана ясно, че ще заживея навън", разказва той. "Мислиш си, че си безполезен и съзнанието ти е объркано. И започваш да се надяваш, че ще умреш в съня си, но на следващия ден отново се будиш." Баркурис е късметлия и успява да влезе в програмата на неправителствената организация Klimaka, която предлага подслон за бездомници в замяна на доброволна работа. Затова сега всяка вечер той кара малкия камион на Klimaka и заедно с други свои събратя по съдба и предлага храна и помощ на нуждаещите се в Атина. Запитан за кризата, той веднага напада политическата система: "Политиците и елитът са толкова откъснати от нас. Не знаете какво виждам всяка нощ по улиците. Тях не ги е грижа за това. Не ги е грижа вече за хората."

• 1
• 2
• Следваща страница » "Бедността е все по-очебийна"